Д-р Галина Гавазова е завършила стоматология в Медицински Университет Пловдив – Факултет дентална медицина. От 2005г. е асистент към Kатедра Орална Хирургия на ФДМ, гр. Пловдив. Работи основно в областта на оралната хирургия и имплантологията.
___
Хлорхексидинът е широкоспектърен антисептик, който за първи път е предложен за клинично приложение в медицината през 1953 година под формата на антисептичен крем. След дългогодишна употреба в стоматологичната практика, хлорхексидинът е признат за златния стандарт, спрямо който се измерва ефективността на други средства против образуване на плака и развитие на гингивит. Днес в денталната медицина хлорхексидинът се използва под разнообразни форми – води за уста, гелове, спрейове или лакове.
Известно е, че водите за уста, съдържащи хлорхексидин се прилагат като допълнително средство, което редуцира въпалението на меките тъкани, поради факта, че хлорхексидинът притежава антимикробни свойства. Хлорхексидинът намалява микробното число в оралния биофилм и по този начин повлиява възпалението, което води до повлияване на плак-асоциираните пародонтални заболявания. Хлорхексидинът има способността да унищожава широк кръг от микроорганизми, включително Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии (аероби и анаероби), както и някои гъбички и дрожди. При локално приложение на хлорхексидин, включен във вода за уста, положително заредените (катионни) молекули на хлорхексидина се свързват с негативно заредените микробни клетъчни стени и нарушава осмотичното равновесие на микробните клетки. В зависимост от приложената концентрация, хлорхексидинът може да има бактериостатичен или бактерициден ефект. В ниски концентрации хлорхексидинът е бактериостатичен – микробната клетка бива напусната от вещества с ниско молекулно тегло, което от своя страна потиска деленото й. Във високи концентрации хлорхексидинът проявява бактерицидни свойства и води до клетъчна смърт, причинена от преципитиране на плазменото съдържимо на микробната клетка.Способността на хлорхексидина да се свързва към и да поглъща негативно заредени частици, каквито са микробните клетъчни стени, е водеща за неговото успешно приложение като антимикробно средство. Счита се, че оптималната доза хлорхексидин, доставяна чрез води за уста, е 20мг два пъти дневно, което представлява еквивалент на 10мл вода за уста с 0.2% хлорхексидин (20 мг) или на 15мл вода за уста, съдържаща 0.12% хлорхексидин (18 мг). Описаните свойства на хлорхексидина са характерни единствено за него и го отличават от всички други антимикробни агенти. Хлорхексидинът се абсорбира слабо от тъканите в устната кухина и в гастроинтестиналния тракт, поради което се приема, че има слаба токсичност.
Приложението на води за уста, съдържащи хлорхексидин, има редица негативни локални ефекти. Най-често срещания отрицателен ефект е появата на кафяво оцветяване на твърдите зъбни тъкани и на меките тъкани в устната кухина, особено на дорзалната повърхност на езика. Предлагани са различни теории, които имат за цел за обяснят причината за това характерно оцветяване. Най-много доказателства има в подкрепа на твърдението, че оцветяването се дължи на преципитация между хлорхексидиновите катиони и анионните хромогени, които постъпват в устната кухина от храните (чай, кафе, танини от вино и други). Честотата на поява на страничните ефекти е в право пропорционална зависимост от концентрацията на хлорхексидина. Повечето странични ефекти от приложението на води за уста, съдържащи хлорхекисидин, са транзиторни и изчезват с преустановяване на приложението му.
