Д-р Цветелина Великова е специалист по клинична имунология с дисертация в областта на имунология на храносмилателната система. Работи в Университетска болница „Лозенец“ и е асистент към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Интересите й са свързани с автоимунитет и автоимунни заболявания, имунологични методи и изследвания, детски имунитет, ваксини.
Поддържа facebook страница (@velikovamd), групи (@Всичко за имунологията, @Ваксини) и блог (www.drvelikova.wordpress.com), посветени на имунологията.
___
Тестовете за COVID-19 могат да бъдат разделени най-общо на два типа – такива, които откриват вируса (PCR и антигенен тест), и такива, които измерват имунния отговор към вируса (тестове за определяне на антитела).
Тестовете за диагностика на инфекцията със SARS-CoV-2 са създадени да откриват вирусни части. Напр. РНК на вируса може да бъде намерена в натривка от носоглътката на заразен чрез специфичния биологично-молекулярен метод PCR, който се извършва само в специализирани лаборатории. Обикновено тестът се позитивира между 5-7 ден след контакта или при поява на характерни симптоми. Установяванто на РНК на вируса потвърждава коронавирусната инфекция.
Антигенният тест може да установи различни части от вирусa, причиняващ COVID-19, отново в натривка от носа и носоглътката. Тъй като антигените на вируса се намират в заразени клетки, затова и взетият материал за тези тестове е от носоглътката предимно. Има антигенни тестове, които са предназначени за употреба в лаборатории, и такива, които могат да бъдат извършвани вкъщи.
Тези два вида тестове – PCR и антигенни тестове – са показател за текуща инфекция и могат да се използват за диагностика. Важно е да се отбележи, че тези два теста НЕ се позитивират след ваксинация.
Тестовете за антитела показват каква е реакцията на имунната система към патогена. Образуването на антитела означава, че имунната ни система вече се е срещала с вируса и е създала имунен отговор към него. Имунният отговор отнема време, необходими са минимум 10-14 дни за произвеждането на имуноглобулин М (IgM) и поне 20 дни за произвеждане на имуноглобулин Г (IgG). Поради тези особености на имунния отговор, определянето на антитела не се използва за диагностика на инфекция. Те са пригодени основно за ориентир дали даден човек се е срещал с вируса или не. Обикновено тя е вече преминала, ако пациентът има антитела. Могат да се образуват антитела дори човекът да е бил безсимптомен носител на вируса. Антитела се образуват и след ваксинация, но не всички тестове за антитела са пригодени за установяват антитела, произведени вследствие на ваксинация.
Антителата се търсят в кръвта, затова се взима кръв в лаборатория или се убожда пръст за домашните тестове. Има няколко вида тестове за определяне на антитела – качествени (т. нар. „бързи“ тестове) и количествени. Първите се правят на тест плочка и отнемат десетина минути, докато вторите изискват специализирана лаборатория, обучен персонал и инструментариум. Въпреки че количественият тест е по-точен в установяване на наличието на антитела, все още не могат да се правят категорични заключения какъв е защитният титър, който ни предпазва от инфекция. Различните производители дават ориентировъчни титри и референтни граници за своите китове. Но тук трябва да имаме предвид, че защитни титри срещу SARS-вирусите са известни само при някои видове маймуни, докато при хора няма консенсус поради липса на данни в това отношение. Освен това, липсата на антитела не означава автоматично, че даденият човек няма защита срещу вируса. Динамиката на антителата е такава, че те може да намаляват след определен период от време и при излагане на вируса да се стимулират В лимфоцитите. Последните са тези клетки, които произвеждат антителата.
