Д-р Борислав Матеев, дб е клиничен емрбиолог и университетски преподавател, ръководител е на научна лаборатория в клиника за асистирана репродукция в гр. Пловдив и има дългогодишен опит в сферата на репродуктивните биотехнологии.
Бивш съветник на министъра на труда и социалната политика, както и на министъра на здравеопазването.
В световен мащаб, съотносимо и за България, безплодието засяга една на всеки шест двойки. Все още погрешно се смята, че това е по-скоро женски проблем, но реалността обаче е, че приблизително 40-50% от случаите на безплодие са поради т.нар. „мъжки фактор“ като например качество, подвижност, брой и морфология на сперматозоидите. Факт е също така, че редица изследвания показват данни, че средният брой на сперматозоидите при мъжете е намалял повече от половината в световен мащаб през последните 50 години (Hagai Levine, Human Reproduction Update, Volume 29, Issue 2, March-April 2023). Тоест, фертилният потенциал на „силния пол“ намалява. Това разбира се в никакъв случай не трябва да предполага апокалиптични прогнози и хипотези за бъдещето на човечеството, но в контекста на все по-късното родителство сред двойките и тенденцията за раждане на първо дете на една по-зряла възраст, както и увеличаващата се средна продължителност на живота, особено сред жените, обуславя все по-често и до степен рутинно прилагане на различните техники и методи за асистирана репродукция.
Разбира се, не всяка двойка засегната от безплодие и опитваща се да преодолее това състояние, се налага да използва методи за асистирана репродукция и това не означава и включва единствено ин витро оплождане. Така наречената „вътрематочна инсеминация“ е пример за по-семпла процедура на асистирана репродукция, при която „естественото“ постигане на бременност се подпомага малко, чрез обработка, сепариране и подхранване на сперматозоидите и въвеждането им директно в маточната кухина на пациентката, след което се цели те сами да достигат до яйцеклетката и да я оплодят успешно.
Когато поради една или друга причина такава процедура не е възможна или се е оказала неефективна, тогава лекарите препоръчват подготовката и извършването на т.нар. „ин витро оплождане“, който е донякъде по-сложен, комлексен и прецизен метод за асистирана репродукция. Тук е и мястото да се направи уточнението, че сред обществото ни все още битуват някои погрешни представи и схващания, които чрез съответните кампании и подход за информираност, ограмотяване и инициативи в сферата на здравната култура и образование, постепенно и тенденциозно би следвало да се разясняват.
Мит: Успеваемостта на методите за ин витро оплождане е ниска.
Всъщност успеваемостта на методите за асистирана репродукция и конкретно ин витро оплождането е доста висока. С усъвършенстването на хранителните среди за култивиране на клетките и ембрионите, с развитието на технологиите за криоконсервиране, оборудването за култивиране и микроскопски микроманипулации, към днешна дата има технологична възможност за изключително прецизно и ефективно боравене с клетките и ембрионите, което допринася за успеваемост и постигане на успешни бременности в 20-30-40% от случаите, в зависимост разбира се от конкретната възраст и медицински казус на пациентската двойка. Изключително добра квота, имайки предвид, че при нормални условия, при клинично здрави двойки, „успеваемостта“ при естественото зачеване е около 30% за първия опит.
Мит: След „Ин витро“ процедура трябва да очаквате близнаци.
Трансферът на повече от един ембрион по време на IVF-процедура може наистина да доведе до многоплодна бременност. Но не самата процедура, а броят на трансферираните ембриони са отговорният фактор за това. Съвременните медицински протоколи и алгоритми на работа препоръчват трансфер на един ембрион и криоконсервация на останалите, с оглед редуциране на риска от многоплодна бременност.
Мит: Бебетата и децата родени чрез IVF, имат често проблеми със здравето и развитието си.
Няма доказателства, че бебетата, родени чрез IVF, имат повишени нива на забавяне в развитието си или физически проблеми и състояния, които допринасят за здравословни проблеми. Съвременните технологии и конкретно възможностите за предимплантационен генетичен скрининг (PGS), дават възможност да се възползваме напълно от технологиите, редуцирайки рисковете от трансфер на ембрион с генетични дефекти, както и спомага за определянето на причините за предишни многократни аборти или проблеми, свързани с хромозомни аномалии.
Мит: Чрез асистираната репродукция може да се „модулира“ и избере пола на бебето.
Истината е, че полът на всеки индивид е заложен и обусловен генетично и предопределен от момента на сливането на майчиното и бащино ДНК. Всеки сперматозоид носи една Х или У хромозома и от това дали е едната или другата, зависи какъв пол ще има бъдещото бебе. Майчината яйцеклетка носи винаги Х-хромозома. Все още няма ефективна технология, която да прави възможен подбора на сперматозоидни клетки, носещи конкретна и желана хромозома. Освен това в повечето държави, България е сред тях, съществува категорична забрана за извършване на т.нар. „полова селекция“ на ембрионите, освен в случаи, когато това се налага поради риск от предаване на полово свързани генетични заболявания и състояния.
Мит: Ин витро оплождането не е успешно от първия път.
Много хора постигат успех при първия си IVF цикъл, но степента на успеваемост варира значително и зависи от индивидуалните обстоятелства.
Мит: Ин витро оплождането е винаги успешно.
Въпреки че IVF-процедурата може значително да увеличи шансовете за бременност, тя не винаги е успешна. Степента на успех варира в зависимост от фактори като възраст, етиологията на проблемите с фертилитета, както и качеството на яйцеклетките и сперматозоидите.
Мит: Възрастта не е фактор за успеха на процедурата и тя може да се извършва независимо от годините на пациентката.
В действителност възрастта е съществен фактор за успеха на ин витро процедурите. Жените под 35 години обикновено имат по-висок процент на успех, докато над 40 годишна възраст качеството на яйцеклетките се променя, което води до редуциране на шанса за успешна бременност.
Мит: След ин витро процедура е по-вероятно да се зачене и роди момиченце.
Както споменахме по-горе, полът се определя от това каква хромозома носи сперматозоидът и самата процедура не оказва влияние върху това.
Мит: Ин витро процедурите се прилагат заради проблемите и състоянията, които засягат жените.
Реалността е, че 40-50% от случаите са поради т.нар. „мъжки фактор“, за който стана въпрос и споменахме по-горе. Всъщност едната технологична разновидност на ин витро оплождането т.нар. „интрацитоплазматично спермално ижектиране“ или още ICSI е разработено именно заради необходимостта от технология, която да даде възможност да се извършва оплождане на яйцеклетките под микроскопски контрол, когато броят и подвижността на сперматозоидите са твърде малки и недостатъчни да се направи вътрематочна инсеминация или конвенционално ин витро оплождане. По същество, това представлява подбор на един единствен сперматозоид и вкарването му в яйцеклетката като цялата процедура се извършва върху специално оборудван микроскоп, под постоянно наблюдение и прецизен контрол на процеса.
Бих казал, че мъжете са/сме донякъде облагодетелствани, защото нашият репродуктивен статус може да се провери относително лесно и бързо по всяко време, за разлика от този на жените. Едно семпло изследване на семенната течност т.нар. „спермограма“, дава информация за броя и качеството на сперматозоидните клетки и доколко те имат или нямат отклонения в съответните критерии.
