УСБАЛАГ „Селена“
Д-р Атанас Йончев е акушер-гинеколог с над 10 години медицински опит, част от екипа на болница „Селена“ в Пловдив. Завършва Медицински университет – Пловдив през 2013 г., а през 2018 г. придобива специалност по акушерство и гинекология. Практиката му обхваща профилактични и гинекологични прегледи, проследяване на бременност, раждане по нормален механизъм и секцио, както и абдоминални, вагинални и лапароскопски гинекологични операции. Участва редовно в обучения и конгреси, и е член на професионални медицински организации в областта на акушерството и гинекологията.
Може ли една жена с хронично заболяване да износи здрава бременност? Може ли да бъде спокойна и уверена, че ще роди здраво дете? Отговорът е „да“ – но с уточнението, че ключът е в подготовката, индивидуалния подход и екипната грижа. В разговор с д-р Атанас Йончев – акушер-гинеколог в болница „Селена“, разглеждаме как съвременната медицина превръща „рисковата бременност“ в напълно възможна, добре управлявана и с положителен изход реалност.
Възможна ли е нормална и спокойна бременност при жена с хронично заболяване?
Всяка бременност крие определени рискове. Но това, че една жена има хронично заболяване, не значи, че тя задължително ще има проблемна бременност. Много зависи от вида на заболяването, неговото състояние, лечението и от това дали бременността е планирана или настъпва спонтанно.
С други думи – нормална и спокойна бременност е напълно възможна, когато има екипна медицинска грижа и ясна стратегия. Жените с хронични заболявания не трябва да се страхуват да мечтаят за дете. Съвременната медицина предлага инструменти и решения, които преди 20–30 години не са съществували.
В практиката на болница „Селена“ бременностите при жени с хронични заболявания са ежедневие – и почти без изключение завършват с успешни раждания и здрави бебета.
Какви стъпки трябва да предприеме една жена с хронично заболяване, ако планира бременност?
Най-важната крачка е съзнателното планиране. Това не означава само да „реши“ да има дете, а да създаде план съвместно със своя акушер-гинеколог и лекуващ специалист.
При диабет, например, трябва да имаме стриктен гликемичен контрол преди зачеване. При лупус или друго автоимунно заболяване – да изчакаме поне 6 месеца ремисия. При хипотиреоидизъм – да се достигне оптимален TSH. Това са малки детайли, но с ключова роля.
Важна е и психо-емоционалната настройка. Жената трябва да е спокойна, да знае, че има доверен екип до себе си, и да приеме, че ще има по-често проследяване – не защото нещо не е наред, а защото така е по-безопасно.
Значи се налага по-често проследяване или посещения при специалисти?
Да, но нека това не звучи стряскащо. По-честото проследяване означава повече грижа, повече възможности за ранна реакция и – в крайна сметка – повече сигурност.
В болница „Селена“ се създава индивидуален график на проследяване, който включва:
- по-чести ехографии (вкл. доплерово изследване на плацентарния кръвоток),
- изследвания за контрол на основното заболяване (кръвна захар, антитела, хормони),
- проследяване от други специалисти – ендокринолог, кардиолог, или насочване към външни специалисти, при нужда.
В много случаи бременната жена се чувства по-сигурна именно заради това засилено внимание. Получавам често обратна връзка от пациентки, които казват: ‘Виждам, че всичко е под контрол и мога да се отпусна.’ Това е огромно постижение в психо-емоционален план.
Как хроничните заболявания влияят на имунната система?
При много автоимунни или метаболитни заболявания има нарушение в регулацията на имунната система. Това я прави по-реактивна (или парадоксално – потисната), което увеличава риска както от инфекциозни усложнения, така и от влошаване на състоянието.
Например, една жена с множествена склероза или ревматоиден артрит, която приема имуносупресивни медикаменти, е по-уязвима на грип, уринарни инфекции, гъбични инфекции – които, ако не се лекуват навреме, могат да предизвикат усложнения като преждевременно раждане или вътреутробна инфекция.
Затова в този тип бременности се следи не само основното заболяване, но и имунният статус, наличието на възпалителни показатели и своевременно се включва профилактика – включително ваксинации и антибактериални терапии при нужда.
Смята ли се бременността при жени с хронични заболявания за по-рискова?
Да, в клиничната практика тя попада в категорията „високорискова бременност“. Това не е присъда, а сигнал за повишено внимание.
Основните рискове включват:
- риск от спонтанен аборт или преждевременно раждане;
- повишено кръвно налягане и прееклампсия;
- забавен вътреутробен растеж на плода;
- необходимост от оперативно родоразрешение (секцио);
- риск от влошаване на основното заболяване при прекъсване на терапията.
Но нека подчертая – това са рискове, не задължителни сценарии. Целта на проследяването е именно да ги избегнем.
Кога се налага раждане по-рано от термин при жени с хронични заболявания?
В някои случаи бременността не може да бъде износена до пълен срок – и това е стратегическо решение, взето в полза както на майката, така и на бебето.
При заболявания като прееклампсия, влошен диабетен контрол, автоимунни обостряния, инсуфициенция на плацентата, високо кръвно налягане или вътреутробна ретардация, може да се наложи планирано родоразрешение между 34-та и 37-та гестационна седмица – понякога и по-рано.
Решението винаги се взема след преценка на риска. Имаме опит с координирани действия между акушер-гинеколог, неонатолог и други специалисти, така че, дори и да се наложи рано раждане, да сме готови да осигурим най-доброто за майката и бебето.
Има ли лекарства, които са противопоказани при бременност?
Да – и някои от тях са категорично забранени. Например:
- Метотрексат (ревматологични и онкологични диагнози);
- Изотретиноин (акне);
- ACE-инхибитори и някои видове антихипертензивни;
- Литий (при биполярно разстройство);
- Някои антиконвулсанти и антидепресанти.
Приемът им трябва да бъде прекратен или заменен с безопасна алтернатива месеци преди зачеването.
Затова не препоръчваме забременяване без консултация – дори и да се чувствате добре, лекарствата, които приемате, може да не са съвместими с бременност.
Колко стриктен трябва да е контролът при диабетна бременност?
Изключително стриктен. Високите нива на глюкоза в първия триместър увеличават риска от малформации, а в по-късна бременност – от прекомерно наддаване на плода, преждевременно раждане и усложнения при раждането.
Затова целим:
- HbA1c под 6.5%;
- дневен самоконтрол на кръвната захар;
- специална диета и редовна физическа активност;
- нужда от инсулин (ако е необходимо).
Най-важното е жената да бъде обучена – какво да яде, кога да си мери кръвната захар, как да реагира при хипогликемия. В „Селена“ имаме обучени екипи, които я подкрепят през целия процес.
Какво бихте казали на жените, които се страхуват, че хроничното им заболяване е пречка за майчинството?
Бих им казал – не сте сами. И не сте изключение. Все повече жени с диабет, автоимунни заболявания, хипертония, епилепсия, тревожни разстройства и други хронични състояния преминават през чудесна бременност.
Страхът е разбираем, но не трябва да пречи на планирането. Правилното място и правилният лекар могат да ви помогнат за позитивния изход. Не е нужно жената да се справя сама – важно е да знае, че има до себе си екип, на който може да разчита.
А какви са емоционалните аспекти на такава бременност?
При такива пациентки психиката е 50% от успеха. Страх, вина, тревожност, недоверие към тялото – това са често срещани усещания при жени с хронични заболявания. Нашата задача е да ги информираме, успокоим и подкрепим.
В болница „Селена“ пациентките получават не само медицинска, но и емоционална подкрепа – чрез по-дълги прегледи, спокойна комуникация, психологически консултации при нужда.
