Д-р Ангелина Недялкова завършва МУ-Пловдив през 2013г., след което работи и специализира в УМБАЛ“Свети Георги“ в гр. Пловдив, а в началото на 2019г. придобива специалност по Ендокринология и болести на обмяната на веществата. В момента се наслаждава на малката си дъщеричка и е в отпуск по майчинство, като използва времето, за да повиши на информираността на хората за най-четите ендокринни и метаболитни нарушения и превантивната медицина с помощта на социалните мрежи.
–
Витамин D е открит през 1921 година. Установено е, че се съдържа в състава на масло от черен дроб на треска и се е използвал за лечение на рахит. Дълги години е проучвано само значението му за костите, участието в калциевия метаболизъм и лечението на костните заболявания – остепороза, остеомалация и рахит, но в последните десетилетия се изследва значението на витамин D и за други заболявания като захарен диабет, нарушения на имунния отговор и имунната функция, някои видове рак и заболявания на сърдечно-съдовата система
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВИТАМИН D И КОИ СА ОСНОВНИТЕ МУ ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЮНИЦИ?
Всъщност витамин D са група от съединения със сходна химична структура. За човека най-голямо значение имат витамин D3 (холекалциферол) и витамин D2 (ергокалциферол). Според проучванията витамин D3 се усвоява по-добре от организма и е по-ефективен за лечение при установен дефицит на витамин D.
Основните хранителни източници на витамин D3 са от животински произход – мазна риба, жълтък, мляко и твърдо сирене. Основните източници на витамин D2 са храните от растителен произход като овесени ядки, соеви продукти и гъби (особено отглеждани на UV светлина). Продават се и храни и напитки, обогатени с vitamin D.
Въпреки всички хранителни източници, с храната човешкият организъм си набавя едва 10-20% от нужното му количество.
КАК ТЯЛОТО СИ НАБАВЯ ВИТАМИН D И КАК СТАВА СИНТЕЗЪТ МУ?
Около 80-90% от необходимия витамин D човешкото тяло синтезира само. По тази причина освен мастноразтворим витамин е и стероиден хормон.
В кожата под действието на UVB лъчите се образува previtamin D3. Краткотрайното (15 минути) и ежедневно излагане на слънце без слой слънцезащитен крем с висок фактор през късната пролет, ранната есен и най-вече лятото, ни помага да си набавим този важен за костите и метаболизма хормон.
Дълготрайното излагане на слънце увеличава риска от рак на кожата и води до превръщането на pre-D3 в неактивни съединения. По този начин организмът се предпазва от интоксикация с витамин D. Не бива да забравяме, че такава обаче може да настъпи при несъобразен прием на продукти с витамин D.
След като в кожата е станало преобразуването на превитамин D във витамин D са необходими още няколко стъпки.
В черния дроб витамин D се метаболизира до 25(ОН)витаминD. Това е метаболит, който е показател за цялостното количество на витамин D. Той може да бъде изследван в кръвта лабораторно при съмнение за дефицит.
В бъбреците се образуват две форми – 1,25(ОН)витамин D (активната му форма) и 24,25(ОН)витамин D. Смята се, че една от функциите на тази форма е да предпази организма от интоксикация с активната.
Активният хормон участва в калциево-фосфорната обмяна и има редица благоприятни ефекти върху човешкото здраве.
1,25(ОН) витамин D също е лабораторен показател, който може да бъде изследван, но той има диагностична стойност в специфични случаи по преценка на ендокринолог .
ОТ КАКВО ЗАВИСИ НИВОТО НА ВИТАМИН D В КРЪВТА И КАКВО ОЗНАЧАВАТ СТОЙНОСТИТЕ МУ?
Нивото на 25-хидроксивитамин D зависи от много фактори – прием на витамин D с храната, на добавки, излагане на слънце, цвят на кожата, възраст, прием на определени медикаменти.
Както и от наличието на придружаващи заболявания като захарен диабет, хронично бъбречно заболяване, затлъстяване и други.
Най-коректно би било да се направят норми за нивото му, които са идивидуални за всяка популация и да се определят оптималните и дефицитните стойности на витамин D за всеки регион и обитаващото го население. Това би било доста трудоемко.
Затова са приети условни стойности на витамин D, според които може да има дефицит, недостатъчност, оптимално ниво и ниво, при което се проявяват допълнителни и благоприятни ефекти върху здравето.
Има доказателства за значението на този стероиден хормон и протективната му функция по отношение на респираторни инфекции, автоимунни заболявания , сърдечно-съдови заболявания и някои видове карцином. Те се наблюдават при т.нар. терапевтично ниво.
Според някои последни проучвания системния прием на високи дози витамин D може да доведе до увреждане на бъбреците, особено в съчетание с калций. При прием на изключително високи дози без лекарско наблюдение може да настъпи интоксикация.
КАКВО Е НИВОТО НА ВИТАМИН D ПРИ БЪЛГАРИТЕ?
През 2012 година Българското дружество по Ендокринология (БДЕ) прави проучване на популацията ни за нивото на витамин D (изследват 25(ОН)vitamin D в кръвта) в България.
Установяват, че нива над 50nmol/L са достатъчни за добро костно здраве и нормални нива на паратиреоидния хормон.
Според данните от него 75,8% от българите имат недостатъчност или дефицит на витамин D, като в град София е най-голям, а в градовете от Източна България най-малък. Жените имат по-често дефицит на витамин D от мъжете , а възрастта се оказва, че няма голямо значение.
ПРИ КОГО ИМА РИСК ОТ ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН D?
Има риск от дефицит на витамин D при кърмачетата, особено тези които са изключително кърмени, защото кърмата е бедна на витамин D. При тях има опасност от рахит.
В периодите на бременност и кърмене е много важно да се приема адекватно количество витамин D. То е от значение за здравето на майката, за протичането на бременността и за здравето на бебето.
Другите рискови групи за дефицит са възрастните хора, хората с тъмна кожа, както и всички, при които има нарушен синтез в кожата на витамин D3.
Може да има и нарушения в резорбцията или недостатъчен прием с храната. Това се наблюдава при Болест на Крон, цьолиакия и други състояния свързани с малабсорбция.
Риск от витамин D дефицит има при хората със затлъстяване , захарен диабет, остеопороза , хронично бъбречно или чернодробно заболяване, болните от саркоидоза, туберкулоза и лимфом.
При прием на медикаменти като глюкокортикоиди, фенобарбитал и други.
Препоръчително е да се извършва профилактика с препоръчаните дози при всички рискови групи. При установен дефицит се предписва лечение във високи дози от лекуващият ендокринолог .
КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА ДЕФИЦИТ?
При дефицит на витамин D понякога може да няма никакви симптоми. Най-честите симптоми от страна на организма са: мускулна слабост, хронична умора, болки в мускулите, болки в костите, увеличено тегло, главоболие, депресия, тревожност, диария, констипация, намалена костна плътност, високо кръвно налягане и чести инфекции.
При наличие на симптоми или наличие на рискови фактори за витамин D дефицит е препоръчително изследване на 25(OH)vitamin D в кръвта. При отклонения от нормалните нива и дефицит е добре да се консултирате с ендокринолог .
ТРЯБВА ЛИ ДА ПРИЕМАМЕ ДОБАВКИ С ВИТАМИН D?
Моето лично мнение е по-скоро да, особено хората в рисковите групи.
В каква доза – в профилактична и максимално безопасна. Достатъчни са 1-2 (600-1200IU) капки на ден за профилактика, ако няма рискови фактори и/или симптоми на витамин D дефицит.
Тогава е необходимо да се изследват нивата му и да се извърши консултация с лекар .
Макар, че последните проучвания казват, че витамин D не намалява общата смъртност, въпреки благоприятните си ефекти за костите и риска от фрактури, метаболизма, имунната система, сърдечно-съдовата система, онкогенезата, витамин D със сигурност подобрява качеството на живот.
