Нутриционист

Милена Станчева-Атанасова е специалист в областта на здравословното хранене. Завършила е „Медицинска химия“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а по-късно е специализирала магистърската програма „Храни, хранене и диететика“ към Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Работата ѝ е насочена към връзката между храненето, метаболитното здраве и изграждането на устойчиви хранителни навици като основа за дългосрочно подобряване на качеството на живот. За контакти:

Телефон: 0884 866 281

Е-мейл: stancheva_milena@abv.bg

„Това, което се измерва, се управлява.“
— Питър Дракър

Все повече хора живеят с усещането, че са „добре“, само защото теглото им е в норма. Кантарът изглежда успокояващ, дрехите стоят нормално, а индексът на телесната маса често попада в „здравословните“ граници.                      Въпреки това зад привидно нормалната външност могат да се развиват инсулинова резистентност, чернодробна стеатоза, хронично нискостепенно възпаление и дори диабет тип 2. Основният проблем е, че метаболитното здраве не се определя единствено от телесното тегло. Много по-важни са качеството и разпределението на мастната тъкан, чувствителността на клетките към инсулина, способността на организма да регулира глюкозния метаболизъм и метаболитната среда, която се формира ежедневно чрез храненето, движението, съня и начина на живот. От ключово значение е не само колко мазнини има в организма, а къде се натрупват. Натрупването на висцерални и интраорганни мазнини – особено в областта на черния дроб, панкреаса и мускулите, където могат да се натрупват така наречените интрамускулни мазнини (intramyocellular lipids) – е тясно свързано с нарушения в инсулиновата сигнализация, повишено възпаление и развитие на метаболитни заболявания, дори при хора с нормален индекс на телесната маса.

Защо талията е по-важна от килограмите?

Дълги години индексът на телесната маса (ИТМ) се използва като основен ориентир за оценка на риска. Но ИТМ има сериозен недостатък – не показва разпределението на мазнините в тялото. Например двама души могат да имат еднакъв индекс на телесната маса и напълно различен метаболитен риск. Представете си две жени с еднакво тегло и ръст. И двете попадат в „нормални“ граници според индекса на телесната маса. При едната обаче по-голяма част от мастната тъкан е подкожна, докато при другата мазнините се натрупват основно в коремната област и около вътрешните органи. Външно разликата може да изглежда минимална, но метаболитно разликата е огромна. Всъщност ключовият фактор не е общото количество мазнини, а тяхното разположение. Именно затова обиколката на талията и съотношението между талия и височина се разглеждат като много по-показателни маркери за метаболитно здраве. В оптимален вариант обиколката на талията трябва да бъде под половината от височината. Например човек с ръст 170 см е добре да поддържа талия под 85 см. Причината е свързана с така наречените висцерални мазнини – мазнините, които се натрупват в областта на талията, около и дори вътре в органите (интраорганни мазнини). Именно този тип мастна тъкан се свързва най-силно с метаболитните нарушения. За разлика от подкожната мазнина, която се намира непосредствено под кожата, висцералните мазнини не са просто „резерв от енергия“. Те представляват метаболитно активна тъкан, участваща в процеси, свързани с възпалението, хормоналния баланс и инсулиновата чувствителност. С увеличаването им организмът започва да отделя повече възпалителни молекули, а клетките постепенно реагират по-слабо на инсулина. Особено значение има натрупването на мазнини в черния дроб (интрахепатални), панкреаса и мускулите. Когато черният дроб започне да складира мазнини, неговата чувствителност към инсулина намалява. Това е свързано с повишено производство на глюкоза и нарушения в регулацията на кръвната захар. От своя страна, натрупването на мастни метаболити в мускулите затруднява усвояването на глюкозата от клетките — механизъм, който стои в основата на инсулиновата резистентност и започва години преди появата на диабет тип 2. С други думи — човек може да изглежда „слаб“, но метаболитно да бъде във високорискова зона.

Един лесен ориентир у дома: зоната около талията

Освен измерването на обиколката на талията, в практиката често се обръща внимание и на натрупването на мастна тъкан в областта около и над пъпа. Увеличаването на мастната гънка в тази зона често е първи визуален и механичен сигнал за натрупване на мазнини в коремната област и повишен метаболитен риск. Ето как може да го приложите на практика:

Застанете изправени и отпуснати, без да стягате корема. В областта непосредствено над пъпа внимателно „ущипете“ мастната гънка между палеца и показалеца, след което ориентировъчно измерете дебелината ѝ с линийка или шивашки метър. При по-слабо изразена мастна гънка тя обикновено е под около 2 см. Стойности над 3–4 см често се свързват с по-изразено натрупване на мазнини в коремната област и повишен метаболитен риск, особено когато са комбинирани с увеличена обиколка на талията. Разбира се, този метод не поставя диагноза и не може да замести лабораторните показатели, образната диагностика или професионалната оценка.

Как храненето променя метаболитната среда?

Метаболитното здраве не се определя от една храна или едно хранене.                   То е резултат от ежедневните избори, които правим години наред. Много често наблюдавам как хората искат да поправят с вълшебна пръчка години на натрупани навици, хроничен стрес, липса на движение и хранителен модел, който постепенно е променял метаболитната среда в организма. В същото време обаче в условията на забързано ежедневие съвременният хранителен модел комбинира ултрапреработени храни, рафинирани въглехидрати, добавени мазнини и висока калорийна плътност. Когато се замислим за този модел, виждаме, че подобна комбинация практически не съществува в природата. Обичам да задавам на клиентите си един прост въпрос – има ли в природата плод, който едновременно да бъде много сладък и изключително мазен? Отговорът категорично е – не. И въпреки това голяма част от съвременните храни са изградени именно върху тази комбинация. Помислете само за торти с въглехидратни блатове и високомазнинни кремове, пици с голямо количество мазни сирена и преработени меса, пържени картофи, сладкарски изделия, шоколадови десерти и ултрапреработени храни с висока калорийна плътност. Когато дълго време се противопоставяме на естествената физиология и естествения хранителен контекст, организмът постепенно започва да плаща цената. Метаболитните нарушения не се появяват внезапно. Те се развиват бавно и в продължение на години, още преди да се появят симптоми, покачване на килограми или отклонения в стандартните изследвания. Човешкият организъм постоянно се адаптира към средата, която създаваме чрез храненето, съня, движението и начина си на живот.

Като първа стъпка към промяна бих посочила осъзнатостта към избора на храна. Това, което можем да направим, е да добавяме пълноценни растителни храни, които осигуряват не само енергия, но и цял хранителен контекст – фибри, фитонутриенти, минерали и биоактивни съединения, които влияят върху микробиома, възпалението и глюкозния метаболизъм. Зеленчуците, бобовите култури, пълнозърнестите храни, плодовете, ядките и семената подпомагат метаболитната регулация и влияят благоприятно върху инсулиновата чувствителност и метаболитното здраве. Особено важна роля имат фибрите. Те забавят усвояването на глюкозата, подпомагат ситостта и участват в производството на късоверижни мастни киселини от чревната микрофлора – вещества с ключово значение за чревната бариера, чревната микробиота и метаболитното здраве.

В заключение бих казала, че здравето не започва от кантара. Започва с разбирането как храненето и начинът на живот ежедневно влияят върху метаболитното ни здраве.

Материалът Милена Станчева-Атанасова: Какво пропуска кантарът за нашето метаболитно здраве? е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Проф. д-р Нели Сивкова, дм, FEBO е утвърден специалист по офталмология с дългогодишен клиничен и академичен опит. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 1984 г., а през 1993 г. придобива специалност по очни болести. Притежава образователна и научна степен „доктор по медицина“, а през 2011 г. получава научното звание „професор“. Има и магистърска степен по здравен мениджмънт.

Проф. Сивкова е ръководител на Катедрата по очни болести към Медицински университет – Пловдив и дългогодишен председател на Съюза на очните лекари в България (2017–2019 г.). Активно участва в работата на редица престижни международни и национални организации, сред които Българско дружество по офталмология, Българско глаукомно дружество, European Society of Retina Specialists, Deutsche Ophthalmologische Gesellschaft (Немско дружество по офталмология), American Society of Cataract and Refractive Surgery, European Association for Vision and Eye Research, Ophthalmic Oncology Group. Тя е член на редакционния борд на Society for Clinical Ophthalmology и участва в международни очни хирургични мисии.

Проф. Сивкова е почетен член на Румънското научно дружество на ретинолозите и екзаминатор към European Board of Ophthalmology (EBO).
Консултации с проф. д-р Нели Сивкова се извършват в очен кабинет „Ирис“, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ 193-А.

Захарният диабет е заболяване, което може да причини сериозни увреждания на всички органи в човешкото тяло. Диабетната ретинопатия е едно от най-тежките усложнения на захарния диабет (Фиг.1). Тя е една от водещите причини за намалено зрение, което може да стигне до пълна слепота при хора в активна и напреднала възраст. Понастоящем в световен мащаб има около 92.6 милиона диабетици като от тях 28.4 милиона са със зрително засягане. В България има над 500 000 пациенти със захарен диабет. Характерното за това заболяване е, че в ранните си стадии протича без болка и без ясно изразени субективни оплаквания. В началото пациентите обикновено виждат сравнително добре и нямат усещане за проблем. Постепенно могат да се появят признаци като зрителна умора, повишена чувствителност към светлина, замъглено или неясно зрение и трудности при фокусиране на детайли. Когато тези симптоми станат осезаеми, често промените в ретината вече са напреднали и изискват интензивно лечение.

Статистиката показва, че между 60% и 80% от пациентите със захарен диабет развиват диабетна ретинопатия в рамките на около 10 години от началото на заболяването. Рискът е по-висок при по-голяма продължителност на захарния диабет, лош метаболитен контрол на заболяването, съпътстваща артериална хипертония и дислипидемия (1, 2, 3). Редовните профилактични очни прегледи позволяват откриване на заболяването в ранен стадий, когато лечението е по-ефективно и може да се предотврати трайното увреждането на зрението.

Още в ранните етапи на захарния диабет може да настъпи съдова и невронална увреда на ретината (4). Това обяснява защо много пациенти усещат фини промени в зрението, като например намалена контрастна чувствителност, по-лоша адаптация към тъмно и по-бърза зрителна умора още преди поставяне на диагнозата диабетна ретинопатия.

Ретината разполага с естествени защитни механизми. В централната ѝ зона – макулата се намира макулният пигмент, който предпазва нервните клетки, филтрира вредната синя светлина и намалява оксидативния стрес. Този пигмент е изграден от три специфични каротиноида: лутеин, зеаксантин и мезо-зеаксантин, които организмът не може да синтезира самостоятелно и трябва да приема отвън. При пациентите със захарен диабет този защитен резерв се изчерпва значително по-бързо. Установено е, че хората със захарен диабет и диабетна ретинопатия имат по-ниска плътност на макулния пигмент, което прави тази част на ретината по-уязвима към факторите на възпалението и оксидативния стрес и води до по-бързо прогресиране на уврежданията.

Пигментът в макулата зависи от много фактори като намалява средно с 1% на година във възрастта от 25 до 55 години. След 55-годишна възраст загубата на макулния пигмент прогресира значително по-бързо. В редица клинични проучвания се изследва доколко нивото на макулния пигмент при здрави хора е свързано с основните рискови фактори, които причиняват макулно увреждане и загуба на централно зрение (5, 6). Резултатите са от съществено значение за хората, при които има налични рискови фактори като фамилна анамнеза и тютюнопушене, тъй като те са с по-ниски нива на макулен пигмент още преди да са се развили клиничните прояви на очното заболяване.

Множество рандомизирани клинични проучвания при пациенти с диабетна ретинопатия показват, че приемът на макулни каротиноиди води до увеличаване на плътността на макулния пигмент и до подобрение на зрението (7, 8, 9). Хроничният оток на макулата е водеща причина за ниско зрение при всички форми на диабетна ретинопатия. Заедно с конвенционалното лечение на диабетния макулен оток посредством VEGF-инхибитори, приемът на каротиноиди значително повлиява обратното развитие на едема и подобрява зрителните функции (7, 8). Отчитат се по-добра контрастна чувствителност, по-стабилно зрение и по-малка зрителна умора. По литературни данни този ефект е от значение дори при липса на напреднали съдови промени, което подчертава необходимостта от ранна защита на ретината (10).

В този контекст, продуктът МАКУШИЛД предлага целенасочена протекция на зрението (Фиг. 2). Единствено МАКУШИЛД съдържа и трите каротиноида – лутеин, зеаксантин и мезо-зеаксантин, които изграждат макулния пигмент. Мезо-зеаксантинът е ключов компонент на макулния пигмент и играе водеща роля в неутрализирането на свободните радикали в самия център на макулата. Той почти не се среща в стандартната диета и липсва в другите продукти за очи. Препоръчително е да се приема както от пациенти с диабет, така и от здрави хора с интензивна работа пред екран и зрителна умора. Редовният прием на МАКУШИЛД увеличава плътността на макулния пигмент и подпомага дългосрочното съхраняване на зрителната функция.

Формулата на МАКУШИЛД се предлага в маслен разтвор, което осигурява по-добра стабилност и по-добра бионаличност на каротиноидите в него. Маслената среда предпазва активните съставки от окисление и позволява те да достигнат до ретината в активна форма. Това е съществено предимство, което осигурява дългосрочна защита на зрението. Когато ретината е под постоянен оксидативен стрес, защитата трябва да бъде надеждна, дълготрайна и научно обоснована. Една капсула МАКУШИЛД дневно е малка стъпка днес, която може да има важно значение за зрението утре. Ежедневният прием на МАКУШИЛД увеличава плътността на макулния пигмент и забавя увреждането на ретината при пациенти със захарен диабет.

Редовните очни прегледи, добрият метаболитен контрол и спазването на препоръките на ендокринолога остават основни елементи в грижата за зрението при болни със захарен диабет. Съчетаването им с целенасочено, дългосрочно протектиране на макулата може да подмогне забавянето на патологичните процеси и по-дълго запазване на качеството на живот на болните.

Библиография:

1. Hammes HP. Diabetic retinopathy: hyperglycaemia, oxidative stress and beyond. Diabetologia. 2017;61:29–38.

2. Ting DS, Cheung GC, Wong TY. Diabetic retinopathy: global prevalence, major risk factors, screening practices and public health challenges: a review. Clin Experiment Ophthalmol. 2016;44 (4):260–277. doi:10.1111/ceo.12696

3. Duh EJ, Sun JK, Stitt AW. Diabetic retinopathy: current understanding, mechanisms, and treatment strategies. JCI Insight. 2017;2(14): e93751. doi:10.1172/jci.insight.93751

4. Coucha M, Elshaer SL, Eldahshan WS, Mysona BA, El-Remessy AB. Molecular mechanisms of diabetic retinopathy: potential therapeutic targets. Middle East Afr J Ophthalmol. 2015;22(2):135–144. doi:10.4103/0974-9233.154386

5. Nolan JM, Stack J , O’ Donovan O et al. Risk factors for age-related maculopathy are associated with a relative lack of macular pigment. Experimental Eye Research 84 (2007) 61e74.

6. Kowluru RA, Koppolu P, Chakrabarti S, Chen S. Diabetes-induced activation of nuclear transcriptional factor in the retina, and its inhibition by antioxidants. Free Radic Res. 2003;37(11):1169–1180. doi:10.1080/10715760310001604189

7. Arnal E, Miranda M, Johnsen-Soriano S, et al. Beneficial effect of docosahexanoic acid and lutein on retinal structural, metabolic, and functional abnormalities in diabetic patients. Curr Eye Res. 2009;34 (11):928–938. doi:10.3109/02713680903205238

8. Kowluru RA, Menon B, Gierhart DL. Beneficial effect of zeaxanthin on retinal metabolic abnormalities in diabetic patients. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2008;49(4):1645–1651. doi:10.1167/iovs.07-0764

9. Fathalipour M., Fathalipour H., Safa O., et al. A Systematic Review of Carotenoids in the Management of Diabetic Retinopathy, Nutrients 2021, 13, 2441

10. Hu BJ, Hu YN, Lin S, Ma WJ, Li XR. Application of lutein and zeaxanthin in nonproliferative diabetic retinopathy. Int J Ophthalmol. 2011;4(3):303–306. doi:10.3980/j.issn.2222-3959.2011.03.19

Фиг.1. Диабетна ретинопатия – наличие на хеморагии, растеж на абнормни неосъдове, микроаневризми, твърди и памукообразни (“cotton wool”) ексудати.

 Фиг. 2. Макушилд – капсули

Материалът Проф. д-р Нели Сивкова, дм, FEBO: Как да се предпази макулата при болни със захарен диабет? е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Първата стъпка – почистване на раната

При всяка малка рана най-важно е тя да бъде добре почистена. Това помага да се отстранят замърсявания, прах и бактерии, които могат да забавят заздравяването.

Специалистите препоръчват раната да се измие внимателно с вода или физиологичен разтвор. В аптеките се предлагат спрейове с антисептично действие, които са удобни за употреба, лесни за нанасяне и подходящи при ежедневни инциденти като ожулвания, порязвания и леки изгаряния.

Защо е важно раната да остане защитена?

След почистване е добре раната да бъде покрита с подходяща превръзка или пластир. Това създава защитна среда срещу замърсяване и подпомага естествения процес на възстановяване на кожата.

Особено важно е:

• да сменяте превръзката редовно;
• да поддържате зоната чиста;
• да избягвате разчесване или повторно нараняване на мястото.

Кога трябва да сме по-внимателни?

Макар малките рани обикновено да зарастват бързо, има ситуации, в които е добре да се потърси медицински съвет:

• ако раната е по-дълбока;
• ако кървенето не спира;
• при зачервяване, подуване или засилваща се болка;
• ако се появи секрет или повишена температура.

Тези симптоми могат да бъдат знак за инфекция и не бива да се подценяват.

Малките грижи имат значение

Грижата за малките рани не изисква сложни действия, но правилният подход е важен. Добро почистване, защита и наблюдение на мястото често са напълно достатъчни, за да може кожата да се възстанови спокойно и без усложнения.

Полезно е у дома винаги да има базов комплект за първа помощ – антисептичен спрей, стерилни марли и пластири, които могат да помогнат при неочаквани инциденти в ежедневието.

Материалът Как да се погрижим за малките рани в ежедневието? е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Доц. д-р Лилия Зисова, дм е ръководител на Секцията по Дерматология и Венерология към Медицински университет – Пловдив. Членува в Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) и в Българско Дерматологично Дружество (БДД). Работи с пациенти в Медицински Център “Дермавижън”  (гр. Пловдив, бул. „Шести Септември“ 54) след предварително записване на тел. 0879442772. 

Понякога жената забелязва менопаузата първо в огледалото. Кожата губи блясък, контурът на лицето се отпуска, появяват се сухота, чувствителност и фини бръчки. Много пациентки ми казват: „Сякаш остарях за няколко месеца“. И макар тези промени често да се приемат само като естетичен проблем, истината е, че те са отражение на процеси, които протичат в целия организъм.

Днес дерматологията разглежда стареенето не просто като въпрос на външен вид, а като комплексен биологичен процес. Кожата е своеобразно огледало на хормоналния баланс, метаболизма, нивата на стрес и начина на живот. Именно затова периодът на менопауза е толкова важен не само за гинеколозите и ендокринолозите, но и за дерматолозите.

Какво се случва с кожата по време на менопауза?

Една от най-големите промени в женския организъм е рязкото понижаване на нивата на естроген. Това има директно отражение върху кожата, защото естрогенът стимулира синтеза на колаген – белтъкът, който поддържа кожата плътна, еластична и стегната. Проучванията показват, че през първите пет години след настъпването на менопаузата жената губи около 30% от колагена в кожата. След това процесът продължава с приблизително 1–1.5% спад годишно. Точно затова много жени започват да забелязват отпускане на лицевия контур; поява на фини и дълбоки бръчки; общо изтъняване на кожата; сухота и загуба на блясък; повишена чувствителност; и поява на пигментации.

Кожата става по-деликатна и се възстановява по-бавно. Често именно тези промени са първият сигнал, че организмът преминава през сериозен хормонален преход.

Кожата като огледало на организма

Менопаузата не засяга само кожата. Намаляването на естрогена влияе върху целия организъм – сърдечно-съдовата система, костите, ставите, мускулите, съня и метаболизма. Много жени започват да усещат ставни болки, скованост сутрин, лесна умора, промени в теглото и нарушения в съня. Всички тези симптоми често са част от един общ процес – загубата на еластичност и функционалност на тъканите. Именно затова днес говорим за кожата не само като за естетичен, а и като за здравен индикатор.

Освен естрогена, важна роля в процесите на стареене играе и кортизолът – хормонът на стреса. Повишеният кортизол допълнително потиска синтеза на колаген и ускорява възпалителните процеси в организма. Така се създава порочен кръг между хормоналния дисбаланс, стреса и ускореното стареене.

Защо се появяват пигментни петна и отпускане?

С напредването на възрастта клетките в кожата постепенно губят способността си да функционират оптимално. 

Фибробластите – клетките, които произвеждат колаген и еластин – започват да работят по-бавно. Това води до отпускане на кожата и загуба на плътност.

Меланоцитите – клетките, които произвеждат пигмент – също променят функцията си. Резултатът е неравномерна пигментация и появата на тъмни петна, особено след излагане на слънце.

Какво помага на кожата в този период?

Много жени търсят „магическа“ процедура, която да върне кожата назад във времето. Истината е, че най-добрите резултати идват, когато комбинираме медицинските терапии с правилен начин на живот.

• Движение – Редовната физическа активност е едно от най-ефективните средства срещу ускореното стареене. Жените, които спортуват, обикновено преминават по-леко през менопаузата. Те поддържат по-добре мускулната маса, метаболизма и качеството на съня.
• Хранене – Диета, богата на захар, ултрапреработени храни и трансмазнини, ускорява разрушаването на колагена. От друга страна, средиземноморският тип хранене – с повече зеленчуци, риба, зехтин, ядки и антиоксиданти – подпомага кожната хидратация и намалява възпалението.

Какви терапии използва съвременната дерматология?

Днес разполагаме с различни възможности за стимулиране на естествената регенерация на кожата.

• Колагенови стимулатори – Това са процедури, които активират собственото производство на колаген. Целта не е просто „запълване“, а подобряване качеството и плътността на кожата.
• Мезотерапия – Мезотерапията доставя в кожата витамини, аминокиселини, антиоксиданти и хиалуронова киселина. Това подпомага хидратацията и подобрява средата, в която клетките функционират.
• PRP и регенеративни терапии – PRP терапията, известна още като „вампирски лифтинг“, използва собствените ресурси на организма за стимулиране на регенерацията.
• Лазери и енергийно базирани процедури – Лазерите, радиочестотните апарати и микронидлингът стимулират образуването на нов колаген и подобряват текстурата и стегнатостта на кожата.

Днес медицината разполага с много повече знания и възможности, отколкото преди десетилетие. Все по-добре разбираме какво се случва с женския организъм по време на менопауза и как можем да подкрепим кожата и цялостното здраве.

Материалът Доц. д-р Лилия Зисова: Как менопаузата променя кожата? е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Горещите вълни са един от най-честите симптоми на менопаузата, засягащи до 80% от жените. При някои те продължават само няколко месеца, докато при други се задържат с години. Разбирането защо се появяват и как да бъдат спрени може да е от решаващо значение за възстановяването на комфорта и контрола. 

Какво представляват горещите вълни? 

Горещата вълна е внезапно, интензивно усещане за топлина, обикновено засягащо лицето, врата и гърдите. Тя може да продължи от няколко секунди до няколко минути и често е съпроводена с изпотяване, зачервяване и учестен пулс. Когато тези епизоди се случват през нощта, те се наричат ​​нощни изпотявания и могат сериозно да нарушат съня. 

 Често срещани симптоми на горещи вълни и нощно изпотяване 

• Внезапна вълна от топлина, често концентрирана в горната част на тялото 
• Зачервяване на кожата, особено по лицето и шията 
• Прекомерно изпотяване, понякога намокряне на дрехи или чаршафи 
• Ускорен или неравномерен пулс 
• Внезапно прохлаждане след отшумяване на жегата 

Докато някои жени изпитват леки, случайни горещи вълни, други понасят чести, интензивни епизоди, които пречат на ежедневието и качеството на съня. 

Защо се появяват горещи вълни и нощно изпотяване? 

Горещите вълни са тясно свързани с хормоналните промени по време на менопаузата. С намаляването на нивата на естроген, системата за регулиране на температурата на тялото в мозъка – контролирана от хипоталамуса – става по-чувствителна. Дори малки колебания в температурата могат да предизвикат прекомерна реакция за охлаждане на организма, което води до разширяване на кръвоносните съдове и активиране на потните жлези. 

Някои фактори могат да влошат или зачестят горещите вълни, включително: 

• Стрес и безпокойство 
• Кофеин и алкохол 
• Пикантни храни 
• Пушене 
• Тесни или синтетични дрехи 
• Интензивни упражнения 

Как бързо да облекчите горещите вълни и нощното изпотяване?

Въпреки че горещите вълни може да изглеждат непредсказуеми, има ефективни начини за намаляване на тяхната честота и интензивност. 

1. Подпомагане хормоналния баланс 

Тъй като намаляването на естрогена е основната причина за горещи вълни, справянето с хормоналния баланс може значително да подобри симптомите. Femarelle Recharge е естествена хранителна добавка, специално разработена за жени в менопауза. Тя съдържа DT56a, ленено семе и витамин B6. Клинични проучвания показват, че Femarelle Recharge поддържа хормоналния баланс, намалявайки симптомите на менопаузата като горещи вълни и нощно изпотяване. Много жени съобщават за облекчение още в рамките на първия месец от употребата. Femarelle Recharge имитира благоприятните ефекти на естрогена, без да е хормон и без да причинява нежелани реакции. 

2. Охладете се бързо 

• Изпийте чаша студена вода при първите признаци на гореща вълна 
• Използвайте преносим вентилатор или седнете близо до отворен прозорец. 
• Носете леки, дишащи дрехи и ги обличайте на пластове 
• Изберете памучно спално бельо, за да предотвратите прегряване през нощта. 

3. Избягвайте често срещани отключващи фактори

Воденето на дневник може да помогне за идентифициране на специфични фактори, които влошават горещите вълни. Много жени намират облекчение чрез: 

• Намаляване на приема на кофеин и алкохол 
• Хранене на по-малки порции, за да се предотвратят внезапни скокове на телесната температура 
• Управление на стреса чрез йога, медитация или упражнения за дълбоко дишане 

4. Обърнете внимание на храненето си

Някои храни могат да помогнат за регулиране на телесната температура и да поддържат хормоналния баланс: 

• С ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на фитоестрогени, соевите продукти са сред най-добрите храни за менопауза. Те обаче трябва да бъдат ферментирали за по-добро усвояване. 
• Доказано е, че витамин B6 подпомага хормоналния баланс. Храните с високо съдържание на витамин B6 включват риба, птици, банани, картофи и нецитрусови плодове като пъпеш и авокадо. Освен това, храни като ядки, пълнозърнести храни и бобови растения също са добри източници на витамин B6. 
• Омега-3 мастни киселини (намират се в рибата, орехите и лененото семе) 

Поемете контрол над симптомите си 

Горещите вълни не е нужно да контролират живота ви. Те не са само моментно неудобство. Проучванията показват, че имат дългосрочно вредно въздействие върху благосъстоянието на жените. Като правите малки промени в ежедневието си и избирате правилната хранителна добавка, можете значително да намалите тяхното въздействие. 

Femarelle Recharge е помогнал на хиляди жени да намерят облекчение и да си възвърнат чувството за нормалност. Ако търсите естествено, клинично обосновано решение, това може да е отговорът, който търсите. 

Материалът Горещите вълни в менопаузата – как да си върнете комфорта е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Маг. фарм. Васил Маджаров, дф е собственик и управител на АПТЕКИ 36.6. Основава първата аптека от веригата през 2002 г. в град Пловдив – Аптека 36.6 Мега Марина. От 2007 г. е преподавател към Катедра “Фармацевтични науки” на Медицински Университет – Пловдив. През 2012 г. придобива специалност „Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика“. През 2014 г. защитава дисертационен труд на тема „Анализ на законодателните и пазарните механизми на търговията на едро с лекарствени продукти у нас“. През 2020 г. придобива втора специалност „Болнична фармация“. Има издадени две монографии на следните теми „Регулаторни подходи за разрешаване на лекарства за употреба“ и „Недостъгът на лекарствени продукти и медицински изделия: Причини и възможни решения“. От 2023 г. е член на управителния съвет на Български Фармацевтичен Съюз.

През 2021, 2022 и 2024 година списание Forbes България отличи маг. фарм. Васил Маджаров, дф в престижната класация “Мъже на върха – Men4Health”.

Диарията е едно от най-често срещаните състояния както при деца, така и при възрастни. Обикновено протича остро и отзвучава в рамките на няколко дни, но въпреки това изисква внимателен подход. Най-важното при диария е да се предотврати обезводняването и да се възстанови електролитния баланс, като същевременно се подпомогне нормалната функция на червата.

Обикновено диарията се проявява с повече от три редки или воднисти изхождания дневно, често придружени от коремни болки, подуване, гадене, а понякога и повръщане или повишена температура. Тя е симптом, а не самостоятелно заболяване, което означава, че причините могат да бъдат различни.

Най-често диарията се дължи на прием на замърсена или развалена храна – така нареченото хранително натравяне, при което симптомите се появяват бързо след хранене. Вирусните инфекции, като ротавирус и норовирус, са водеща причина при децата и обикновено започват с повръщане, температура и последваща диария.

Бактериалните инфекции – например със Salmonella или Escherichia coli – протичат по-тежко и изискват по-внимателно наблюдение. Не бива да се подценява и ефектът на някои медикаменти, особено антибиотиците, които могат да нарушат чревната микрофлора и да предизвикат разстройство. В определени случаи диарията може да бъде провокирана и от стрес или функционални нарушения на червата.

Хигиенни съвети

В повечето случаи диарията е с вирусно инфекциозен характер и може да се предава лесно, поради което е важно да се спазва добра хигиена – често миене на ръцете и редовна дезинфекция. Ползването на отделни кърпи вкъщи е силно препоръчително, а прането на спалното бельо трябва да е ежедневно. Използваното бельо, кърпи и дрехи се перат при висока температура (минимум 60°C), за да се унищожат вируси и бактерии. Препоръчително е да се използва отделно пране за дрехите и бельото на болния, без да се смесват с тези на останалите членове на домакинството. Добра практика е и гладене с висока температура, както и пълно изсушаване на текстила.

Рехидратация – първа и най-важна стъпка

Независимо от причината за диарията, основният приоритет е възстановяването на загубените течности и електролити. При чести изхождания организмът губи не само вода, но и важни минерали като натрий, калий и хлориди, което може да доведе до обезводняване, отпадналост и мускулна слабост.

Приемът на течности трябва да бъде чест и на малки глътки. Освен вода, подходящ избор е чай от плод на шипка – традиционно средство, богато на витамин C и с леко запичащо действие, подпомагащо възстановяването при разстройство.

Оралните рехидратиращи разтвори съдържат оптимално съотношение на глюкоза и електролити и осигуряват най-ефективно възстановяване на водно-солевия баланс.

Малко количество прясно изцеден лимонов сок, разреден във вода, може да има освежаващ ефект и да подпомогне приема на течности. Лимонът съдържа органични киселини и витамин C, но не трябва да се използва в концентриран вид, тъй като може да раздразни стомашно-чревната лигавица.

Подсладените напитки, соковете и газираните напитки не са препоръчителни заради високото съдържание на захари, което може да влоши диарията чрез осмотичен ефект.

Пробиотици – възстановяване на чревния баланс

Пробиотиците играят ключова роля при възстановяване на чревната микрофлора. Особено добре проучен е щамът Saccharomyces boulardii CNCM I-745, който подпомага съкращаването на продължителността на диарията и е подходящ както при вирусни инфекции, така и при антибиотик-асоциирана диария.

Комбинирани пробиотици с Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus casei и Streptococcus thermophilus, също подпомагат възстановяването и могат да се прилагат дори при бебета от най-ранна възраст.

Препоръчително е приемът на пробиотици да продължи няколко дни след отзвучаване на симптомите.

Симптоматично лечение – кога и как?

При по-изразена диария могат да се използват медикаменти с лоперамид, които намаляват честотата на изхожданията чрез забавяне на чревната перисталтика. Те са подходящи за възрастни и деца над 6 години, но не се препоръчват при висока температура или съмнение за бактериална инфекция.

Други възможности за повлияване на симптомите при диария включват т.нар. адсорбиращи средства, които действат локално в стомашно-чревния тракт и образуват защитен слой върху чревната лигавица. Един от най-често използваните представители е диосмектитът, който намалява дразненето и подпомага възстановяването на увредената лигавица. Подходящ е както при деца, така и при възрастни, включително при кърмачета.

Активният въглен също намира приложение при диария, благодарение на силните си адсорбиращи свойства. Той „улавя“ токсини и газове в червата и може да помогне за намаляване на подуването и дискомфорта. Въпреки това, употребата му трябва да бъде внимателна, тъй като може да намали усвояването на други приети лекарства, ако се приемат едновременно. Затова е препоръчително да има интервал от поне 2 часа между активния въглен и други медикаменти. Трябва да се има предвид, че може да оцвети изпражненията в черно – без това да е опасно.

Важно е да се подчертае, че адсорбиращи средства не спират диарията директно, а подпомагат организма, като намаляват дразненето и ускоряват възстановяването на чревната среда. Те могат успешно да се комбинират с рехидратация и пробиотици като част от цялостния подход при лечение на диария.

Как да изберем подходящата лекарствена форма?

Съвременните продукти за диария се предлагат в различни форми, което позволява избор според възрастта и състоянието на пациента:

• Сашета (прах за разтваряне) – подходящи за деца;
• Перорални разтвори – идеални за рехидратация;
• Суспензии – удобни за кърмачета и малки деца;
• Капсули и таблетки – предпочитани от възрастни;
• Дъвчащи таблетки – практични при пътуване.

Правилният избор на форма улеснява приема и подобрява ефективността на лечението.

Какво да имаме в домашната аптечка при диария?

Добре е винаги да разполагаме с основни средства за бърза реакция:

• Рехидратиращи соли;
• Пробиотик;
• Адсорбиращ препарат (напр. диосмектит);
• Противодиарийно средство (за възрастни);
• Термометър.

Хранене по време на диария

Не се препоръчва пълно гладуване – лекото хранене подпомага възстановяването на чревната функция. Храненето трябва да бъде щадящо и съобразено със състоянието на стомашно-чревния тракт. Препоръчват се лесно смилаеми храни като варени картофи, ориз, банани, препечен хляб, варени моркови и макарони. Те подпомагат възстановяването, без да натоварват храносмилането.

Трябва да се избягват мазни и пържени храни, сладки изделия, газирани напитки, прясно мляко и сурови плодове и зеленчуци, които могат да раздразнят червата и да удължат симптомите.

Захранване след диария

След като диарията отшуми, е важно храненето да се разширява постепенно. Това обикновено става след поне 24 часа без разстройство и при добро общо състояние. В първите дни се запазва щадящият режим, като постепенно се добавят нови храни – варено пилешко месо, твърдо зряло сирене, кисело мляко, бистра супа. Връщането към нормалното хранене трябва да бъде плавно, като суровите зеленчуци и по-тежките храни се въвеждат последни.

Кога да потърсим лекар?

Въпреки че диарията често преминава сама, има ситуации, в които е необходима медицинска консултация:

• продължителност над 2–3 дни;
• висока температура;
• кръв или слуз в изпражненията;
• силна отпадналост;
• признаци на обезводняване (сухота в устата, намалено уриниране, сънливост).

При кърмачета и малки деца рискът от обезводняване е значително по-висок. При съмнения за дехидратация (напукани устни, намалено количество или тъмна на цвят урина, отпадналост, липса на сълзи при плач) трябва незабавно да се потърси лекарска помощ!

Подкрепа за чревната лигавица след диария

След отшумяване на острите симптоми може да се помисли и за допълнителна подкрепа на чревната лигавица. Натурални продукти като мастиха (смола от Pistacia lentiscus) са известни със своите благоприятни ефекти върху стомашно-чревния тракт. Тя подпомага възстановяването на лигавицата и има лек антимикробен и противовъзпалителен ефект.

Мастихата не е средство за овладяване на остра диария, а се използва като част от възстановителния пост-диариен период.

Диарията е състояние, което в повечето случаи преминава бързо, но правилният подход е ключов за по-бързото възстановяване. Комбинацията от добра хидратация, подходящи пробиотици, внимателно подбрана симптоматична терапия и щадяща диета осигурява оптимални условия за възстановяване на организма и намалява риска от усложнения.

Материалът Маг. фарм. Васил Маджаров: Диария – как да реагираме правилно? е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Акушер-гинеколог, специалист по репродуктивна медицина

Д-р Димитър Танев е специалист по акушерство и гинекология с над 35 години клиничен опит и дългогодишна практика в диагностиката, профилактиката и лечението на гинекологични и репродуктивни заболявания.

Завършва Медицински университет – Пловдив през 1987 г., а през 1992 г. придобива специалност „Акушерство и гинекология“ в НИАГ „Майчин дом“ – София – една от най-утвърдените школи в страната.

Професионалният му път преминава през болничната и доболничната помощ, където натрупва богат практически опит както с рутинни гинекологични случаи, така и със сложни репродуктивни проблеми. Работил е в Акушеро-гинекологично отделение към Районна болница – Асеновград, в „МБАЛ Пловдив“, включително в специализирано отделение по стерилитет и инфертилитет, както и в редица диагностично-консултативни центрове в Пловдив.

Д-р Танев е част от екипа на New Life Clinic – Пловдив от създаването на центъра, където извършва прегледи и консултации, а към New Life Nia Med – Стара Загора участва като медицински консултант и подпомага екипа с експертна оценка и насоки.

Какво представлява поликистозният овариален синдром (PCOS)?

Поликистозният овариален синдром е едно от състоянията, за които жените често чуват, но не винаги разбират напълно какво стои зад него. Накратко това е хормонален дисбаланс, който влияе върху работата на яйчниците и върху начина, по който протича овулацията.

При тези пациентки яйчниците не функционират по обичайния начин – вместо всеки месец да узрява и да се отделя една яйцеклетка, процесът се „задържа“. Образуват се множество малки фоликули, които не достигат до пълно развитие.

Важно е да подчертая – PCOS не е просто находка на ехограф. Това е състояние, което засяга целия организъм. Често е свързано не само с хормонални, но и с метаболитни промени.

В практиката си виждам много различни прояви – при една жена това може да е само нередовен цикъл, при друга – проблем с кожата или теглото, а при трета – трудности при забременяване. Затова винаги подхождаме индивидуално, а не с една универсална схема.

Защо все повече жени чуват тази диагноза днес – наистина ли случаите се увеличават?

По-скоро става дума за по-добра диагностика и по-голяма информираност. Жените днес са много по-активни по отношение на собственото си здраве и търсят помощ по-рано, особено когато става въпрос за планиране на бременност.

От друга страна, начинът на живот безспорно оказва влияние. Заседналостта, хроничният стрес и хранителните навици, свързани с повишена консумация на рафинирани въглехидрати, могат да влошат метаболитния баланс. При наличие на генетична предразположеност това може да ускори проявата на синдрома.

В този смисъл не бих казал, че имаме „епидемия“, а по-скоро по-ясна картина на вече съществуващ проблем.

Кои са най-честите симптоми на PCOS, които жените не бива да игнорират? Възможно ли е да имате PCOS без ясни симптоми?

Най-честият и най-ранен симптом е нередовният менструален цикъл. Това може да бъде под формата на закъснения, пропуснати цикли или силно варираща продължителност на цикъла. Това е ясен сигнал, че овулацията не протича нормално.

Към това често се добавят кожни прояви като акне, повишено окосмяване, омазняване на кожата и косата. При част от пациентките се наблюдават и метаболитни симптоми – покачване на тегло или затруднения при неговото намаляване, дори при спазване на хранителен режим.

Да, възможно е PCOS да протича без ясно изразени симптоми. В тези случаи диагнозата често се поставя при изследвания по повод инфертилитет. Това е една от причините да подчертаваме значението на профилактичните прегледи.

Винаги ли жени с нередовен менструален цикъл имат PCOS?

Не, в никакъв случай. Нередовният менструален цикъл е симптом, но не е диагноза сам по себе си. Това е важен сигнал, че в организма има хормонален дисбаланс, но причините за него могат да бъдат различни.

PCOS е една от възможностите, но далеч не е единствената. Нередовният цикъл може да бъде свързан със стрес, значителна промяна в теглото, интензивна физическа активност, нарушения във функцията на щитовидната жлеза или повишени нива на пролактин. При по-млади момичета в първите години след започване на менструацията също е възможно цикълът да бъде нерегулярен, без това да означава наличие на заболяване.

В практиката е изключително важно да се направи диференциална диагноза – тоест, да се установи конкретната причина, а не автоматично да се поставя диагноза PCOS. Това става чрез комбинация от анамнеза, хормонални изследвания и ехографска оценка.

Затова моят съвет е – ако една жена има нередовен цикъл, това е достатъчна причина да се консултира със специалист, но не и повод за прибързани изводи. В повечето случаи причината може да бъде установена и контролирана успешно.

Какви са основните причини за развитието на PCOS и на каква възраст обикновено се проявява?

PCOS е състояние с многофакторен произход. Генетичната предразположеност има значение, но тя не е достатъчна сама по себе си. Необходима е комбинация от фактори, които да доведат до клинична изява. Външни фактори като хранене, двигателна активност, хормонални влияния и стрес могат да окажат влияние върху това как и кога ще се прояви синдромът.

Най-често първите признаци се появяват в пубертета, но тогава често се подценяват. В по-късна възраст, особено при желание за бременност, проблемът става по-осезаем и води до търсене на медицинска помощ.

Каква е ролята на хормоналния дисбаланс и инсулиновата резистентност?

Хормоналният дисбаланс е централният механизъм. Повишените нива на андрогени нарушават нормалния процес на овулация и водят до характерните симптоми.

Инсулиновата резистентност е вторият ключов компонент. При нея организмът произвежда повече инсулин, за да компенсира намалената чувствителност на клетките. Повишените нива на инсулин стимулират яйчниците да произвеждат повече андрогени, което задълбочава проблема.

В клиничната практика често виждаме, че когато успеем да подобрим инсулиновата чувствителност, се подобрява и цялостното състояние – включително овулацията.

Как PCOS влияе върху овулацията и шансовете за забременяване? Могат ли изобщо жените с PCOS да забременеят успешно?

Основният проблем е липсата на редовна овулация. Това намалява вероятността за естествено зачеване, дори при липса на други фактори. Важно е обаче да подчертая, че PCOS не означава безплодие. В съвременната медицина разполагаме с ефективни методи за подпомагане на овулацията и за постигане на бременност. В практиката си виждам много пациентки, които с правилно лечение и проследяване постигат успешна бременност. Това е въпрос на индивидуален подход и правилно планиране.

Как се поставя диагнозата PCOS? Какви изследвания са необходими?

Диагнозата се поставя въз основа на комбинация от клинични симптоми, лабораторни изследвания и ехографска находка. Използваме Ротердамските критерии, но те трябва да се прилагат внимателно и в контекст. Освен хормонален профил, е важно да се изследват глюкоза, инсулин и липиден профил. Целта е не просто да се постави диагноза, а да се разбере конкретният профил на пациентката, което позволява по-прецизно лечение.

Може ли PCOS да бъде излекуван или само контролиран?

PCOS е хронично състояние, което изисква дългосрочно управление. Не става дума за еднократно лечение, а за контрол във времето. При правилен подход можем да постигнем стабилен цикъл, възстановяване на овулацията и значително подобрение на симптомите. Освен това намаляваме риска от бъдещи метаболитни усложнения.

Каква е ролята на храненето и физическата активност в контрола на състоянието?

Те са ключов елемент от лечението. В някои случаи ефектът от промяна в начина на живот може да бъде сравним с медикаментозна терапия. Редовната физическа активност подобрява инсулиновата чувствителност, а балансираното хранене подпомага хормоналния баланс. Дори умерена редукция на теглото може да доведе до възстановяване на овулацията и подобряване на репродуктивните възможности.

Кои са най-честите грешки, които жените допускат след поставяне на диагнозата?

Най-често срещаната грешка е търсенето на бързо решение. PCOS изисква време и последователност. Друг проблем е самолечението или следването на непроверена информация. Това често води до объркване и загуба на време.

Какви са дългосрочните рискове за здравето при жени с PCOS, ако състоянието не се проследява и контролира?

Това е много важен въпрос, защото PCOS не бива да се разглежда само в контекста на репродуктивното здраве. Ако състоянието не се контролира, то може да има отражение върху общото здраве на жената в дългосрочен план.

На първо място, инсулиновата резистентност, която често съпътства PCOS, повишава риска от развитие на захарен диабет тип 2. Освен това при част от пациентките се наблюдават нарушения в липидния профил, което може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания в по-късна възраст.

Често се пропуска и това, че при нередовен цикъл матката не преминава през естествения си ритъм. Когато това продължи дълго време без проследяване, може да доведе до допълнителни здравословни проблеми.

В практиката си винаги подчертавам, че PCOS изисква проследяване не само заради желанието за бременност, а и като част от цялостната грижа за здравето. Когато състоянието се управлява правилно, тези рискове могат да бъдат значително намалени.

Какъв е първият практически съвет, който бихте дали на жена, която току-що е разбрала, че има PCOS?

Първото нещо, което бих казал, е „Не се плашете и не бързайте да правите най-тежките изводи!“. В кабинета често виждам притеснение още в първите минути след тази диагноза – и това е напълно разбираемо. Но е важно да знаете, че PCOS не е присъда и не означава, че няма да имате деца. Това е състояние, което изисква внимание, но в същото време може да бъде управлявано много успешно. В моята практика съм виждал много жени, които са започвали с притеснение и несигурност, а с времето, с правилен подход и постоянство, са стигали до резултата, който искат. Затова бих казал – дайте си време, доверете се на процеса и не губете увереност.

Материалът Д-р Димитър Танев: PCOS не е присъда – как жените могат да си върнат баланса е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Габриела Ангелова-Димитрова е лекар и преподавател в Медицински университет – Пловдив, катедра „Физикална и рехабилитационна медицина“.

Добре известно е, че рибеното масло е незаменимо за здравето. Но познаваме ли науката зад това твърдение? И още по-важно – как да разграничим масовите продукти на пазара от висококачествените хранителни добавки като EPA-3 Fish на Principium?

Омега-3 мастните киселини са есенциални нутриенти, които човешкият организъм не е в състояние да синтезира самостоятелно. Те трябва да бъдат набавяни чрез диетата, най-вече чрез консумация на мазна риба като сьомга, скумрия или сардини.

Съвременният начин на живот обаче често е свързан с дефицит на тези важни вещества, а глобалното замърсяване на световния океан превръща ежедневния прием на риба в обект на дискусии.

С какво EPA-3 Fish превъзхожда останалите продукти?

EPA-3 Fish осигурява оптимална дневна доза от 1540 mg Омега-3, включваща 800 mg EPA и 560 mg DHA. Това са двете форми на oмега-3 с най-висока биологична активност, подкрепени от солидна база клинични проучвания. Ефективността на продукта обаче се определя не само от дозировката, но и от прецизния производствен процес.

Рибеното масло в EPA-3 Fish преминава през молекулярна дестилация – високотехнологичен метод, който гарантира пълното отстраняване на тежки метали, пестициди и други замърсители. Резултатът е пречистено, напълно безопасно масло с максимална концентрация на активните съставки EPA и DHA.

В допълнение, формулата интегрира патентованата технология Quality Silver®, която осигурява изключителна стабилност на капсулите и предпазва маслото от окисляване. Окисляването е сред основните предизвикателства при рибените масла – процес, който не само компрометира ефикасността им, но може да има и неблагоприятни ефекти върху организма. Quality Silver® елиминира този риск.

Компактните капсули са създадени така, че да не предизвикват неприятен послевкус или т.нар. „рибен рефлукс“ – често срещан недостатък при продуктите от по-нисък клас.

Ключови ползи за здравето

• Оптимизиране на липидния профил: Омега-3 мастните киселини имат доказан клиничен ефект при редуциране на серумните триглицериди. EPA-3 Fish може да се прилага като съпътстваща терапия към статини или препарати с монаколин К за постигане на цялостен контрол върху липидния статус.
• Дерматологично здраве: Омега-3 играят ключова роля в синтеза на противовъзпалителни простагландини – медиатори, които модулират възпалителните процеси в тялото. Поради тази причина продуктът е ценно допълнение към терапията на хронични дерматози като атопичен дерматит и псориазис, особено в комбинация с локално лечение.

• Подкрепа за зрението и нервната система: DHAе основен структурен компонент на ретината и мозъчната тъкан. Системният прием на Омега-3 оказва благоприятно въздействие при състояния като глаукома, макулна дегенерация и хронични невропатии.
• Бременност и кърмене: Омега-3 мастните киселини са от фундаментално значение за правилното развитие на централната нервна система и зрителния апарат на плода. Дефицитът им през бременността корелира с повишен риск от преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото. EPA-3 Fish е напълно подходящ и безопасен за прием през всички триместри на бременността, както и в периода на лактация.

Насоки за прием

За оптимална абсорбция на мастноразтворимите киселини се препоръчва EPA-3 Fish да се приема по време на или непосредствено след хранене. За постигане на устойчив и видим терапевтичен ефект е препоръчителен курс с продължителност от минимум три месеца.

Продуктът се предлага във фармацевтична опаковка от 90 капсули, произведени от рибен желатин. Формулата е напълно свободна от глутен и лактоза.

EPA-3 Fish надхвърля стандартите на конвенционалните хранителни добавки. Зад създаването му стоят иновативни технологии, безкомпромисна чистота и доказана клинична ефикасност. За тези, които търсят сигурна и научно обоснована грижа за сърдечно-съдовата система, холестерола, кожата и зрението – това е изборът, който категорично оправдава доверието.

Материалът Д-р Габриела Ангелова-Димитрова: Не всяко рибено масло е еднакво: Науката зад EPA-3 Fish на Principium и ползите в дълбочина е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Вера Налджиева е специалист ендокринолог в гр. Пловдив. През 2003 г. завършва с отличие Природо-математическа гимназия – гр. Благоевград. Получава награда за отлично представяне на националните олимпиади по биология и химия. През 2009 г. завършва медицина в МУ Пловдив и започва работа в МБАЛ „Пловдив“. Специализира ендокринология в Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София, Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите. Във връзка с доказани презентационни умения често е канена за лектор по различни теми, свързани с диабетологията. От 2018 г. е част от екипа специалисти на МЦ „Св. Пантелеймон“ Пловдив и ДКЦ „Изток”.

Последното десетилетие модерната наука преоткри ползите на молекула, позната от древността. Това е берберинът – алкалоид с ярък жълт цвят и горчив вкус, който естествено се съдържа в корените, коренищата, стъблата и кората на растения като кисел трън (Berberis vulgaris), орегонско грозде, златна нишка, дървесна куркума и др. Растителните алкалоиди са активни съединения, които доказано имат положителни физиологични ефекти върху хората и са категорично приети в западната медицина. Интересен факт е, че плодовете на растението са полезни и вкусни, коренът е силно активен и лечебен (берберинът се извлича оттам), а цялото растение може да е токсично в по-големи дози. С други думи, едно и също растение може да бъде и храна, и лекарство, и защита в зависимост от това как се използва. Тъй като не можем да си набавяме алкалоида берберин чрез храната си, за да се възползваме от ценните свойства на молекулата, трябва да го приемем под формата на фармацевтичен продукт.

Берберинът има дълга история на употреба в традиционните медицински системи, като аюрведа и източноазиатската медицина. В съвремието ни молекулата е обект на хиляди изследвания, които сочат, че берберинът има многобройни физиологични ползи и фармакологични ефекти върху метаболизма, черния дроб, сърцето, чревния микробиом, проявявайки наред с това антимикробни и противовъзпалителни свойства.

Неизменно в центъра на изследванията с берберин обаче стоят неговите положителни ефекти върху метаболитния синдром, превръщайки молекулата в „главен метаболитен активатор”. Доказано е, че берберинът активира ензима AMPK-активирана протеин киназа, която помага за регулирането на метаболизма и клетъчната функция, нормализирайки липидния, глюкозния и енергийния баланс.

Прието е за метаболитен синдром да говорим, когато са налице три от следните четири признака: повишени нива на кръвната захар, лош липиден профил, повишено кръвно налягане, наднормено тегло. Факт е, че берберинът има ползотворни ефекти върху всеки един от тези рискови фактори, а наред с това добавя и допълнителни ползи за нашето здраве:

Берберин и висока кръвна захар – Установено е, че системната употреба на берберин понижава нивата на кръвната захар чрез увеличаване на броя на инсулиновите рецептори в клетките и подобряване на инсулиновата чувствителност, подобрява усвояването на глюкоза в клетките, намалява чернодробната продукция на глюкоза и забавя разграждането на въглехидратите в храносмилателния тракт.

Берберин и наднормено тегло – Затлъстяването винаги е свързано с високи нива на липиди, а регулирането на липидния метаболизъм е в центъра на метаболитния синдром. Установено е, че берберинът действа върху ензима α-гликозидаза и потиска неговото действие. Инхибирането на този ензим води до ограничаване на количеството глюкоза, което се абсорбира от организма. По този начин берберинът допринася за предотвратяването на наднорменото тегло. Въпреки че берберинът не „топи мазнини” директно, той регулира хормоните, свързани с апетита и подобрява начина, по който тялото ни складира мазнините, което го прави много ценен при инсулинова резистентност. Активирайки АМРК-ензима, берберинът стимулира изгарянето на мазнините и намаляването на възпалението в мастната тъкан. Комбинирането на берберин с правилен хранителен и двигателен режим ефективно повлиява индекса на телесна маса (BMI), съотношението талия/ханш и контролира здравословното тегло.

Берберин – сърдечно-съдово здраве и липиден профил – Грижата за сърдечно-съдовото здраве започва с контрола над холестерола и триглицеридите. Приемът на берберин действа благоприятно върху генната регулация на усвояването на холестерола и има ползотворен ефект върху липидния профил и риска от атеросклероза, защото понижава общия и „лошия” холестерол, частично триглицеридите и подобрява нивата на „добрия” холестерол.

Берберин и поликистозни яйчници – Синдромът на поликистозни яйчници (СПКЯ) е състояние, при което се наблюдават анормални нива на репродуктивните хормони, а това често води до редица дисбаланси, предизвиквайки проблеми като малки кисти на яйчниците, анормален менструален цикъл и трудно забременяване. Проучвания показват, че няколкомесечен прием на берберин подобрява инсулиновата резистентност (често срещана при СПКЯ) инамалява високите нива на тестостерон при жени със СПКЯ. Берберинът успешно стимулира яйчниците преди инвитро процедури, нормализирайки клиничните, ендокринните и метаболитните параметри.

Берберин и чревен микробиом – Берберинът действа като „естествен антибиотик”, който предпазва растението от гъбички и бактерии. Това е една от причините то да е толкова устойчиво в природата. Традиционната употреба на берберин за естествено лечение на храносмилателни проблеми има смисъл предвид превъзходната му антимикробна активност. Алкалоидът подобрява храносмилането и води до балансиране на съотношението между добри и лоши бактерии в чревния микробиом, което подсилва както метаболитните му ползи, така и имунният отговор на организма.

Берберин и възпаление – Хроничното възпаление и оксидативният стрес са в основата на множество здравословни проблеми. Берберинът активно подпомага борбата с тях чрез: инхибиране на провъзпалителни сигнални пътища, неутрализиране на свободните радикали, повишаване на активността на антиоксидантните ензими, намаляване на маркерите на възпаление като C-реактивен протеин и т.н. Тези свойства превръщат берберина в обещаваща молекула за профилактика и допълваща терапия при различни хронични заболявания, свързани с възпаление.

Терапевтичният потенциал и приложението на берберина продължава да вълнува съвременната наука и молекулата намира все по-нови приложения при състояния и заболявания като диабет тип 2, неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD), подагра, рак, оксидативен стрес, „анти-ейджинг” и др.

Знаем ли обаче как да приемаме берберин и как да изберем продукт, който да ни осигури повече ползи?

Спецификата на молекулата налага да се съобразим с някои съществени особености:

• Молекулата на берберина е много слабо разтворима във вода, което я прави и слабо усвоима в организма ни. Това налага производителите да търсят начини за ефективната му доставка в клетките – основно под формата на берберин хидрохлорид, който значително повишава водоразтворимостта и абсорбцията. Липозомните технологии са лъч надежда в случая, защото допълнително увеличават усвояването на берберина;
• Дозата е от значение. Поради често компрометираната абсорбция на молекулата се препоръчват дози от поне 500 mg берберин в капсула, приемани 2-3 пъти дневно, задължително 20-30 минути преди основните хранения;
• Добавянето към състава на берберина на синергично действащи молекули като хром пиколинат допълнително подсилва ефекта и води до повече ползи;
• Курсът на прием е няколкомесечен и трябва да бъде подкрепен от правилен хранителен режим и нужната двигателна активност.
• Винаги избирайте продукти с активна регистрация, които са в унисон с нормативните изисквания за безопасност в страната, в която се предлагат.

Берберин комплекс Натроцевтика използва двоен механизъм за активна доставка на берберина в клетките, включвайки 550 mg берберин хидрохлорид (част от него в липозома) и 50 μg хром пиколинат във всяка капсула. Може да се приема дългосрочно от възрастни и деца над 12 г. в препоръчания от производителя прием: по 1 капсула 20-30 мин. преди основните хранения, 2-3 пъти дневно.

Материалът Д-р Вера Налджиева: Берберинът: малката молекула с голямо влияние е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Асоциация на младите учени – ресор „Здравеопазване и медицина“

Д-р Весела Енева е физиотерапевт с придобита образователна и научна степен „Доктор“. Завършва с отличен успех Медицински университет – София през 2015 г. Научната й дейност включва участия като лектор в множество конгреси и конференции. Автор е на над 40 научни публикации в български и международни медицински издания, съавтор в два учебника, както и в две колективни монографии. Издава самостоятелната научна монография „Физикална превенция на обезитета и някои негови последици“, базирана на 10-годишен клиничен опит и задълбочена изследователска дейност. През 2024 г. е удостоена с приз за внедряване на иновативни физиотерапевтични алгоритми, насочени към намаляване на рисковите фактори и усложненията от наднорменото тегло. Понастоящем е медицински изследовател с експертиза в превенцията на социално значими заболявания, изследване на дефицити на ключови микронутриенти и разработване на стратегии за подобряване на хранителните и двигателни навици сред българската популация.

Дефицитът на витамин B12 е сериозно състояние, което може да повлияе негативно на общото здраве. Този витамин играе ключова роля в образуването на червените кръвни клетки, синтеза на ДНК и нервната функция (конкретно поддържане на миелиновата обвивка). Тази обвивка подпомага бързото предаване на нервните импулси. Процесът на увреда на този слой се нарича демиелинизация, при което скоростта на предаване на сигналите се забавя/прекъсва и води до поява на неврологична симптоматика. Поради тази причина дефицитът на витамина е свързан с повишен риск от невродегенеративни и когнитивни нарушения. Също така има потенциални ползи за сърдечната функция, защото участва в метаболизма на хомоцистеина. Витамин B12 превръща хомоцистеина в метионин, който е предшественик на SAMe (S-аденозилметионин) – участващ в множество процеси и е ключов за метиловите групи в организма. Поради тази причина без адекватни нива на B12 този процес се нарушава. Витамин B12 е водоразтворим и се среща в няколко различни форми, които се различават по активност в организма. Основните форми на витаминa са:

1. Цианокобаламин – най-често срещаната форма, но тя е неактивна и трябва да се преобразува в активните форми, за да бъде функционална в организма.
2. Метилкобаламин – това е активна форма (директно усвояване) на витамин B12, която се абсорбира по-добре от организма и участва в процесите на синтез на ДНК и метаболизма на хомоцистеина. Тази форма е най-предпочитана за хора с дефицит, тъй като е директно биологично активна.
3. Аденозилкобаламин – друга активна форма на витамин B12.
4. Хидроксокобаламин – тази форма на витамин B12 може да се преобразува в активните форми – метилкобаламин и аденозилкобаламин.

Функционалният дефицит представлява състояние, при което стандартните кръвни изследвания показват нормални нива на витамина, но пациентът проявява клинични симптоми на дефицит. Тази ситуация обикновено възниква при нива на витамин B12 в кръвта между 200-450 pg/ml – т.нар. „сива зона“. Основният проблем е, че стандартното серумно измерване на витамин B12 включва и неактивни форми, които не могат да бъдат използвани от организма. Симптомите на дефицит могат да възникнат, когато нивата на холотранскобаламин (биологично активната форма на B12) са ниски, въпреки наличието на достатъчно общ B12 в кръвта.

Метаболитният път на B12 (кобаламин) е изключително сложен. Преминава през много препятствия като всяко едно от тях може да понижи концентрацията му и да доведе до лоша абсорбция. Нарушения във всеки един етап от този процес могат да доведат до дефицит на витамин B12, дори при адекватен прием на храна.

Усвояване на витамин B12 протича в следните етапи:

1. Освобождаване на витамин B12 в стомаха – Хранителните продукти от животински произход съдържат B12. Но той е свързан с протеини в тези храни и трябва да се освободи от тях. За да се случи това, организмът използва пепсин. Този ензим обаче се произвежда в необходимите за това количества при условие, че присъства достатъчно солна киселина в стомаха т.е. адекватното й производство е критично важно за този процес, тъй като тя е тази, която активира пепсина. Този етап от процеса протича добре само при здрав стомах с нормално производство на солна киселина;
2. Свързване с R-протеин и вътрешен фактор – След като B12 бъде освободен в стомаха, първоначално той се свързва с R-протеин (известен също като хаптокорин), който предпазва витамина от киселинната среда в стомаха. След това, той се свързва с произвеждания от стомаха гликопротеин, наречен вътрешен фактор (intrinsic factor – IF). Тази стъпка е важна за по-нататъшното усвояване на витамина. Следващата включва друг R-протеин, който пренася B12 до тънкото черво;
3. Абсорбция в тънките черва – комплексът от B12 и вътрешният фактор (свързани с помощта на панкреасни протеази) преминават в тънките черва и се абсорбират в дисталната част на илеума чрез специфични рецептори;
4. Транспорт в кръвта – след абсорбцията B12 се свързва с транспортни протеини в кръвта. По-голямата част (70-80%) се свързва с хаптокорин, докато останалата част се свързва с транскобаламин II, образувайки комплекс, известен като холотранскобаламин („активен B12“). Това е биологично активната фракция на витамин B12 в кръвта, тъй като само в тази форма B12 може да бъде доставен до всички клетки на тялото.
5. Натрупване и съхранение – витамин B12 се съхранява в черния дроб, от където се наблюдава екстензивна ентерохепатална циркулация, което спомага за поддържане на неговите нива в организма.

Причини за лошо усвояване на витамин B12 са:

• Атрофичен гастрит, при който се понижава секрецията на стомaшна киселина, необходима за освобождаването на B12;
• Пернициозна анемия, където има автоимунен компонент и тялото не може да абсорбира достатъчно витамин B12 поради недостатъчно количество на вътрешен фактор;
• Стомашно-чревни заболявания като болест на Крон, глутенова ентеропатия (целиакия), инфекция с Helicobacter pylori, синдром на дразнимото черво (IBS), синдром на сляпата бримка (blind loop syndrome), свързани с малабсорбция на хранителни вещества;
• Дългосрочна употреба на лекарства, предписвани за различни състояния – от гастроинтестинален рефлукс до язва и диабет като инхибитори на протонната помпа, H2 антагонисти, антиациди, бигваниди (метформин);

*** Metformin Usаge Index (MUI) – нов инструмент за оценка на дългосрочната употреба на метформин. Индексът служи като измерител на натрупаната експозиция на метформин и е свързан с риска от дефицит на витамин B12, особено при пациенти с индекс над 5 (при прием на по-високи дозировки или продължителна употреба). Рискът MUI се определя като произведение от дозата метформин (в милиграми) и продължителността на лечение (в години), разделено на 1000:

• Полипрагмазия – едновременното изписване на много медикаменти може да възпрепятства абсорбцията на витамин B12. Освен посечените по-горе, тук можем да добавим и дълготраен прием на антибиотици, водещи до промяна на чревната флора и антиконвулсанти;
• Високорискова група са хората над 60-годишна възраст, при които значително намаляват клетките, произвеждащи IF;
• Хора след хирургически интервенции на стомах/черва, вкл. бариатрична операция;
• Деца, родени или кърмени от майки с дефицит на витамин B12;
• Вегетарианска или веганска диета;
• Други – индивиди с генни мутации като MTHFR или MTRR, които имат проблеми с процеса на метилиране на B12 в неговата използваема форма. Докато тялото може да абсорбира достатъчни количества в кръвта, то не е в състояние да го абсорбира в тъканите, където е крайно необходимо;
• При лица с анамнеза за алкохолизъм.

Симптомите на дефицит на витамин B12 могат да бъдат:

1. Неврологични – периферна невропатия, тремор, понижена чувствителност в крайниците, проблеми с равновесието и координацията, мускулна слабост, увреждане на зрителния нерв, симптоми, наподобяващи заболявания като Множествена склероза, Паркинсон или Алцхаймер;
2. Психични – депресия, чувство на тревожност и раздразнителност, когнитивни проблеми – затруднена концентрация, забавено мислене, загуба на памет, епизоди на объркване и дезориентация;
3. Съдови – повишен риск от ССЗ поради високи нива на хомоцистеин (инсулт, инфаркт, тромбоза), задух, тахикардия, ортостатична хипотензия, анемия;
4. Други – хронична умора, чувство на изтощение (дори и след достатъчно сън), изоставане в развитието (аутистично поведение при деца), главоболие, бледа кожа, глосит, стомашно-чревни нарушения, повишена податливост на инфекции, преждевременно посивяване на косата и др. Витамин B12 играе важна роля в множество физиологични процеси, свързани и с репродуктивното здраве.

Методи за установяване на дефицит на B12:

• Основното изследване е измерване на серумното ниво на витамина (но само 20% от общия серумен B12 е биологично активна форма). Това е една от причините, от която следва да се повиши долният праг на норма.
• Измерване на нивото на хомоцистеин в плазмата – повишените му нивапоказват дефицит на B12, както и такъв на B6 или B9.
• Тест за холотранскобаламин (HoloTC) – тойизмерва само активния B12.
• Тест за метилмалонова киселина (ММК) – повишените й нива са индикатор за дефицит на витамина, тъй като при недостатъчно количество от него, киселината не може да бъде ефективно метаболизирана и се натрупва в организма.

Материалът Д-р Весела Енева: Функционален дефицит на витамин B12: защо остава незабелязан при нормалните лабораторни стойности? е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.