д-р Иванка Александрова
МБАЛ „Медлайн“
Д-р Иванка Александрова е завършила Медицински университет в гр. София. Специалност по Ендокринология и болести на обмяната придобива през 2013г. в Клиника по ендокринология в УМБАЛ „Св. Георги“. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, метаболитен синдром, затлъстяване, заболявания на щитовидната жлеза, остеопороза, нарушения в калциево-фосфорната обмяна, хипофизни и надбъбречни заболявания, репродуктивна ендокринология. Има многобройни участия в национални и международни конгреси по специалността.
Затлъстяването е болест, всъщност най-разпространеното хронично заболяване в така наречените развити страни.
Свързано е с голяма заблуда. Заблудата, че еволюцията, за която знаем как упорито върви към все по-съвършеното, има за цел физиологичните ни механизми да ни предпазват от трупане на излишни килограми. Уви! В човешката история, изпълнена със сътресения, войни и глад, всички нормални физиологични механизми ни пазят от гладна смърт. Затова е така трудно!
Фармакологичната наука и индустрия за едни 50 години почти извърши чудото по удвояване средната продължителност на човешкия живот и все пак за един привидно козметичен дефект продължава да стои очевидно безпомощна.
Пиша тези редове, защото напоследък виждам надежда!
Бързам да кажа – Не! Не магическо средство. Най-доброто средство винаги си остава промяната в храненето и стила на живот. Но вече имаме отлични ‘съучастници’. Шанс да превъзпитаме навиците и метаболизма.
Винаги, когато се появи пред мен пациент, борещ се с излишни килограми и каже, че е сменил много лекари и идва с надеждата аз да намеря средство, изтъквам един безспорен факт – по света има много милионери, че и милиардери с наднормено тегло. Едва ли на тях просто ‘не им пука’. Едва ли нямат достъп до най-добрите ендокринолози, до най-скъпите лекарства. Просто са свикнали да делегират задължения и да менажират други хора. А в борбата с килограми, натрупвани с години, няма как някой друг да свърши работата (е, освен ако не извикаме бариатричните хирурзи, но това е друга тема). При консервативните методи няма как да минем без активно участващ, осъзнат индивид, въоръжен с много търпение и малко помощ от лекар и точен медикамент.
Когато някой с наднормено тегло реши „да си обърне внимание“, обикновено се обръща към ендокринолог. Всъщност истинското ендокринно затлъстяване (при което патологично променената функция на някоя от жлезите с вътрешна секреция е първичната причина за затлъстяването), е изненадващо рядко срещано. Пациентите идват с надежда да се намери причината, а такава много рядко може да бъде открита. Но това, че не намираме точната причина, не значи, че няма да се намери решение. Винаги има начин да се внася по-малко енергия от изразходваната. И за щастие не сме фотосинтезиращ вид.
Тук може би е уместно за ориентация да се разграничат видовете затлъстяване:
Видове затлъстяване
Според това от какво е породено затлъстяването, бива първично (есенциално) и вторично (симптоматично).
Първичното затлъстяване обхваща 95 процента от случаите на затлъстяване. То се дели на:
- Алиментарно (хранително). Развива се вследствие на преяждане и намалена двигателна активност на фона на нормална обмяна на веществата;
- Регулаторно. Дължи се на болестно активиране на центъра на апетита в хипоталамуса. Синтезът на мастите се повишава, като въглехидратите се превръщат в мазнини;
- Метаболитно (на обмяната на веществата). То е наследствено. При умерено хранене синтезът на масти е повишен от въглехидрати, приети в умерено количество.
Вторичното затлъстяване бива:
- Централно-нервно. То се развива в резултат на психотравма, стрес, нервно напрежение, черепно-мозъчни травми, когато апетитът рязко се повишава (но пак имаме повишен апетит, дори индивидът да не го осъзнава).
- Ендокринно затлъстяване. То е вследствие на заболявания на щитовидната жлеза, хипофизата, надбъбречните и половите жлези. Придружено е често от нисък ръст, изоставане в половото съзряване и др. в резултат на хипофункция на изброените жлези с вътрешна секреция.
Тоест, на практика започваме с изключване на ендокринни причини, защото макар и редки, те са ясно дефинирани и подлежат на корекция, която води до „поправка на метаболизма“. Останалите видове, особено алиментарното, си е на практика диагноза по пътя на изключване.
Свикнали да се храним с първо, второ и трето на обяд в детската градина, неусетно пропускаме момента в живота, когато ни е изключително полезно да забравим за третото – първото да е за вечеря, а второто за обяд (това е чудесна формула, между другото).
През годините на фармацевтичния хоризонт изгряваха не една и две медикаменти-звезди в борбата с излишното тегло (сибутрамин, римонабант, варениклин…). Изгряваха като Супер Нова… и бързо „изгаснаха“. Всички те са в миналото. Някои от тях бяха наистина фантастични като ефект в борбата с килограмите, но отказвайки ни от храна, отказваха и от почти всички удоволствия. Повишеният брой самоубийства при пациенти на съответната терапия е доста отказващ фактор, меко казано. Централната нервна система, главният мозък, все още са територия пълна с изненади и за най-напредналата наука. И лекарствата, действащи през тези механизми, си имат известните рискове.
Имаше лекарства, блокиращи усвояването на мазнините в червата. Слаб ефект – 5 до 7кг, с цената на неудобства, които само приемащият може да опише, но едва ли желае.
После се появиха GLP 1 рецепторните агонисти…
Доста ефективни в комбинация с впечатляващ профил на безопасност. По начало са антидиабетни средства. Натрупват години присъствие като антидиабетни средства. А през 2014г. в САЩ, Агенцията за контрол на храните и лекарствата одобрява едно от тях за лечение на затлъстяването при пациенти без диабет. Посочвам годините само, за да се разбере, че вече има достатъчно години опит и брой лекувани пациенти, за да сме спокойни, че с тях не вредим („Преди всичко да не вредим” за мен е най-важното в Хипократовата клетва).
В момента най-големият недостатък на GLP 1 рецепторните агонисти е, че твърде бързо се изчерпват в аптеките, а новите заводи за производство не се строят бързо.
Механизмът на действие е главно през храносмилателната система (както казах, продължаваме да внимаваме с механизмите на мозъка). Разбира се, за започване на терапията, се изисква консултация с лекар, един здравословен минимум от предварителни изследвания. Уместно е пациентът да се изследва за инсулинова резистентност, тъй като при пациенти с такава включването на метформин също помага за редукция на тегло и има синергичен ефект с GLP 1 рецепторните агонисти.
На въпроса: „Опасно ли е?”, аз отговарям: „Много малко неща на света са по-опасни от 30 килограма излишно тегло” (да, категорично отказвам да ги изписвам на млади амбициозни дами с 5кг за сваляне)
„Скъпо ли е?”
Отговор: „За месец цената е колкото 1 нощувка в СПА хотел в китно Родопско градче. Но в седмичен ден, а не по Нова година’’
И тези медикаменти си имат своите ограничения. Категорично не могат да действат без участието на мотивиран, осъзнат и активно участващ индивид. Има някакъв процент от първоначалното тегло, който се губи, после ефектът просто се задържа. Но при много хора свалянето само на около 7 кг позволява от терапията да се изведе един препарат за кръвно или пикочната киселина да си влезе сама в нормите, както и чернодробните ензими.
Задават се и още по-добри новини. Комбинация от GIP и GLP1 рецепторен агонист, която по проучвания може да намали теглото над 20%.
Имам надежда!
Имайте кураж!
