Д-р Николай Найденов е лекар със специалност по дерматология, завършил Медицински университет – София. Притежава докторска степен с тезата „Фотодинамична терапия на предракови лезии и кожни тумори“. Специализирал е в областта на дерматологичната хирургия в САЩ, както и на фотодинамична терапия в Швейцария. Член е на Българския лекарски съюз, Българското дерматологично дружество, Съюза на учените в България и Европейската Академия по Дерматология.
–
Себорейният дерматит представлява кожно заболяване, което се характеризи с хронично-рецивидиращ ход на протичане като се редуват периоди на влошаване и на подобрение. Среща се изключително често в популацията и може да засегне всички възрастови групи. Счита се, че почти всеки човек в един етап от живота си може да има преходни промени по кожата, наподобяващи себрейния дерматит. Има няколко основни фактора, които могат да провокират изявата на такъв тип дерматит или да влошат вече появил се. Това са генетична предразположеност, стрeса и смяната на сезоните. Нормално човешката кожа се обитава от дрождевата гъбичка Маласезия фурфур. При предразполагащи условия и при предразположени лица тя създава патогенни промени по кожата. Много често ние дерматолозите наричаме себорейния дерматит “състояние на кожата”, а не “заболяване”, за да насочваме пациентите към необходимостта от постоянно внимание и грижа за тяхната кожа.
Освен скалпа обаче, дерматитът може да бъде локализиран и по т. нар. себорейни зони. Това са определени места по кожата като чело, вежди, назолабиални гънки, уши, гърди и гръб. Тогава промените са свързани със зачервяване и лющене, а понякога кожата е покрита от мазни жълти люспи. Сърбежът е характерен субективен симптом.
Себорейният дерматит има няколко възрастови пика на изява. За най-малките пациенти промените в повечето случаи са безобидни, претърпяващи спонтанно обратно развитие без агресивна медикаментозна намеса. Най-често оплаквания се появяват в първите три месеца на бебето и се скриват до първата годинка. Изявата на дерматита е свързана с наличие на млечни корчки по скалпа или зачервяване и залющване на памперс зоната. Препоръчва се използването на меки нежни средства за измиване, намазване на люспите с различни омекотяващи локални средства, които да спомогнат за по-ефективното и бързо отпадане. Добра хигиена на седалището и гениталиите на бебето, която да включва честа смяна на пелените и по този начин да осигурява необходимата сухота без излишна влага.
Най-честата изява на себорейния дерматит и съответно най-леката му провя е така известният пърхот. Дерматологичен проблем, с който всеки практукуващ дерматолог се сблъсква ежедневно. Може да се срещне при подрастващи и пациенти в зряла възраст. Характеризира се със залюшване на скалпа, съпътсвано от различен по интензивност сърбеж. Понякога се стига до силни разчесвания, водещи до разраняване и прокървяване на кожата. Състоянието, нелекувано, създава ежедневен дискомфорт. Най-често пациентите се притесняват от видимото лющене, което се забелязва и от хората, с които общуват. Рядко води до социално изолиране, тъй като при правилни грижи и подбор на подходящ шампоан бързо се овладява.
При млади пациенти, които са в полово-активна възраст и съобщават, че до този момент не са имали подобни проблеми, е препоръчително да се направят допълни кръвни изследвания, които да изключат нарушение на имунитета.
В старческа възраст отново са характерни обривите със залющване и зачервяване на кожата в областта на вече изброените себорейни зони.
Себорейният дерматит е диагноза, която се поставя на базата на клиничен преглед и информация от пациента. Не малко са случаите обаче, когато е необходимо да се отдиференцира с редица други кожни заболявания. Тогава се назначава хистологично изследване. Взима се малко парченце кожа, което се гледа под микроскоп – кожна биопсия.
Лечението на себорейният дерматит се изявява в използването на подходящи шампоани и козметика. За предпочитане е да се избират измивни продукти без натриев лаурил сулфат и натриев лаурет сулфат в състава си (SLS/SLES FREE), тъй като тези съставки дразнят кожата на скалпа и могат да провокират появата и рецидивите на себорейния дерматит. Много често причината за рецидивите са неподходящи шампоани и душ гелове. Основните съставки, които се използват за лечение и профилактика при състоянието са пироктоноламин, ундециленова киселина, селениев сулфид, цинк пиритион, катрани и кетоконазол. При неповлияване от даден продукт е необходимо да се назначи друг с различна активна компонента. Съществуват продукти с две активни съставки, при които повлияването е много по-сигурно и без развитие на резистентност. В някои случаи се използват и противогъбични лекарства, леки локални кортикостероидни лосиони и кремове, които имат и добър противовъзпалителен ефект.
Постоянството, правилно подбраната дермокозметика и добрата хигиена могат да доведът до дълготраен контрол върху състоянието себореен дерматит.
