Д-р Атанаска Ямакова е специалист педиатър в Пловдив с близо 30-годишен клиничен опит в работа с деца. Дейността й обхваща цялата патология в детска възраст. Дългогодишният й опит е свързан и с церебрално увредени деца. Девет години работи в Педиатрично отделение на МБАЛ „Св. Мина“, Пловдив – Втора Детска Клиника, а шест години е Началник отделение в Дом за медико-социални грижи за деца, гр. Пловдив.
Днес д-р Ямакова работи като педиатър в доболничната помощ. Осъществява диагностика, както чрез ехография на коремни органи, така и трансфонтанелна ехография на кърмачета.
Д-р Ямакова, как бихте дефинирали атопичния дерматит и защо това заболяване е толкова често срещано в детската възраст?
Атопичният дерматит е хронично възпалително заболяване на кожата, характеризиращо се с рецидивиращи епизоди на сухота, сърбеж и екзематозни лезии. Това е най-честото хронично дерматологично състояние в педиатрията. Етиологията е мултифакторна – включва генетична предразположеност, нарушения в кожната бариера, дисрегулация на имунната система и въздействие на околната среда. Съвременният начин на живот, урбанизацията и промяната в хранителните навици водят до промени в имунния отговор и микробиома, което обяснява нарастващата честота през последните десетилетия.
Какво знаем за връзката между чревния микробиом и развитието на атопичен дерматит?
Има натрупващи се доказателства, че съставът и разнообразието на чревната микробиота имат пряко значение за формирането на толерантността на имунната система. При деца с атопичен дерматит често се наблюдават отклонения – редуцирани популации на Lactobacillus и Bifidobacterium, за сметка на повишено присъствие на провъзпалителни микроорганизми. Този дисбаланс стимулира имунни отговори от тип Th2, които са основен механизъм за развитие на алергични заболявания. Оттук идва и интересът към пробиотиците като средство за модулиране на имунната реактивност.
Каква е ролята на пробиотиците и има ли реални клинични данни за ефект при атопичен дерматит?
Пробиотиците са живи микроорганизми, които при подходяща дозировка оказват благоприятен ефект върху здравето на гостоприемника. В педиатрията особено внимание се обръща на възможността им да подпомогнат съзряването на имунната система и да намалят риска от атопични заболявания. Има редица клинични проучвания, които показват, че специфични щамове могат да редуцират честотата и тежестта на екземните обостряния. В този контекст Омни-Биотик Панда, съдържащ подбрани щамове Bifidobacterium и Lactobacillus, е разработен специално за бебета и малки деца. Той е изследван именно при групи с повишен риск от атопични заболявания, като данните показват потенциална превантивна и подпомагаща роля. Разбира се, пробиотиците не са медикамент и не заместват стандартното лечение, но могат да бъдат ценна част от комплексния подход.
Какви са актуалните стратегии за лечение и контрол на атопичния дерматит?
Лечението е комплексно. В основата му стои ежедневното поддържане на кожната бариера с емолиенти и хидратиращи продукти, които редуцират трансепидермалната загуба на вода. При екзацербации се прилагат локални противовъзпалителни средства – най-често кортикостероиди. В тежките случаи може да се обсъди системна терапия или биологични препарати. Паралелно с това е важно да се идентифицират и ограничават провокиращите фактори – алергени, климатични влияния, инфекции. Все повече внимание се отделя и на холистичния подход, включително поддържане на чревния микробиом.
Кои фактори най-често отключват или утежняват симптомите?
Класически тригери са климатичните промени (сух и студен въздух), прекомерно затопляне и изпотяване, носене на дразнещи материи като вълна или синтетика, както и контакт с агресивни почистващи средства. Хранителните алергени – мляко, яйца, ядки – също могат да бъдат фактор при някои деца. Често инфекции на кожата или дихателните пътища водят до рязко влошаване. Именно затова при всяко дете е необходим индивидуален анализ на провокиращите обстоятелства.
Доколко генетичната предразположеност определя развитието на заболяването?
Генетиката има водещо значение. Установени са мутации в гена за филагрин – структурен протеин, който гарантира целостта на кожната бариера. Дефектният филагрин прави кожата по-пропусклива, улеснявайки навлизането на алергени и патогени. Въпреки това, не всяко дете с генетична предиспозиция развива дерматит – необходимо е взаимодействие с външни фактори. Тоест, гените подготвят терена, но средата определя изявата.
Каква е ролята на микробиома на кожата и защо често се говори за Staphylococcus aureus?
Кожата е сложна екосистема. При атопичен дерматит често се наблюдава доминиране на Staphylococcus aureus, който продуцира токсини и допринася за възпалителния процес. Затова правилната грижа за кожата, поддържането на pH баланс и избягването на ненужно антибиотично лечение са важни за запазване на стабилен микробиом. Балансът между чревната и кожната флора е двупосочен процес, който все по-често се разглежда като ключ към дългосрочния контрол.
Може ли атопичният дерматит да бъде окончателно излекуван?
На този етап не разполагаме с дефинитивно лечение. Атопичният дерматит е хронично-рецидивиращо състояние. Добрата новина е, че при значителна част от децата симптомите намаляват с възрастта или дори изчезват. Целта на медицинската грижа е да се постигне контрол – редуциране на обострянията, минимизиране на сърбежа и възстановяване на качеството на живот. Комплексният подход, който включва дерматологична терапия, грижа за кожната бариера и модулиране на имунния отговор, е най-ефективен.
Какъв съвет бихте дали на родителите?
Най-важното е да проявяват постоянство и търпение. Атопичният дерматит изисква ежедневна грижа и внимание към детайлите. Родителите трябва да знаят, че това е състояние, което може да бъде успешно контролирано. Поддържането на здрава кожа чрез емолиенти, ограничаването на провокиращите фактори и обсъждането на възможностите за подкрепа на имунната система – включително с пробиотични комбинации като Омни-Биотик Панда – са важни стъпки в този процес. Така се осигурява по-спокойно ежедневие и по-добро качество на живот за цялото семейство.
Атопичният дерматит е едно от най-често срещаните хронични заболявания в детска възраст. Макар да няма окончателно лечение, съвременната медицина разполага с ефективни средства за контрол. Ключът е в интегриран подход – съчетание между медицинска терапия, правилна грижа за кожата, идентифициране на тригери и подкрепа на имунната система.
