Проф. Асена Сербезова е преподавател във Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София. Преподава фармацевтично законодателство, лекарствена безопасност, управление на клиничните изпитвания и медицинска психология. Фармацевт, здравен мениджър и психолог. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства.
Женшенът (Panax ginseng), адаптоген, почитан от векове в традиционната медицина, е привлякъл значително внимание заради потенциалните си ползи за здравето. В тази статия ще разгледам свойствата, традиционната употреба и научните доказателства около тази завладяваща билка, с цел да предоставя един сравнително цялостен преглед на нейния потенциал и ограничения при употреба.
Принадлежащ към семейство Araliaceae, женшенът е бил използван повече от пет хилядолетия в Китай като тонизиращо и възстановяващо средство, насочено към широк спектър от заболявания от кръвоизливи и импотентност до анорексия и инфекции. От времето на китайските императори до днес репутацията на билката надхвърля географските граници, като нейната популярност нараства в световен мащаб поради предполагаемите й адаптогенни свойства, които включват повишаване на устойчивостта на стрес, укрепване на жизнеността и подобряване както на физическия, така и на умствения работен капацитет. Името „женшен“ идва от китайския термин „jen-shen“, което означава „в образа на човек“, тъй като корените на растението понякога приличат на човешка фигура. Червеният женшен се счита за фармакологично най-мощния вид женшен в традиционната медицина, въпреки че съвременните изследвания показват, че всички видове имат полезни свойства. Червеният женшен е специфичен вид женшен, който преминава през процес на пара и сушене. Тази обработка му придава червеникаво-кафяв цвят и променя химичния му състав в сравнение с белия женшен, който просто се изсушава. Терапевтичната мощ на женшена до голяма степен се дължи на неговите гинзенозиди, разнообразна група сапонини, които се считат за неговите основни биоактивни съставки. Докато гинзенозидите най-често се свързват с корена на растението женшен, те се разпространяват и в други части, включително листата и плодовете, за последните от които се съобщава, че съдържат концентрации на гинзенозиди, равни или дори надвишаващи тези, открити в корените. Освен гинзенозидите, женшенът съдържа и множество други вторични метаболити, включително масла от женшен, фитостероли, въглехидрати, аминокиселини, пептиди, витамини, минерали, определени ензими и фенолни съединения. Традиционно използван като тонизиращо и възстановяващо средство, женшенът се използва за справяне с широк спектър от заболявания, включително умора, импотентност, липса на апетит, главоболие, световъртеж, рак и ревматизъм. В традиционната китайска медицина женшенът често се комбинира с други билки в сложни формули. Благоговението към женшена се отразява в историческата му употреба, която дълги години е била ограничена само до двора на китайските императори.
Терапевтичният потенциал на гинзенозидите обхваща широк спектър от фармакологични свойства, включително невропротективни, имуномодулиращи, противовъзпалителни, антиоксидантни и противоракови ефекти. Изследванията показват, че гинзенозидите могат да модулират клетъчния цикъл, като потискат неконтролираното клетъчно делене, характерно за раковите заболявания. По-конкретно, те могат да индуцират спиране на клетъчния цикъл в различни фази, предотвратявайки напредването на раковите клетки през цикъла на делене и в крайна сметка спирайки растежа им. Освен това е доказано, че гинзенозидите предизвикват апоптоза или програмирана клетъчна смърт в раковите клетки, основен механизъм за елиминиране на увредени или анормални клетки от тялото. Апоптозата често е нарушена в раковите клетки, което им позволява да избягват нормалните сигнали за клетъчна смърт и да пролиферират неконтролируемо, но гинзенозидите могат да активират отново тези апоптотични пътища, което води до селективно елиминиране на раковите клетки.
Женшенът е признат за своя потенциал да модулира имунната система. Това означава, че може да повлияе на различни аспекти на имунната функция, като потенциално повишава устойчивостта на организма към болести. Ефектите на женшена върху имунната система са сложни и многостранни, засягащи различни имунни клетки и процеси. Ето едно кратко обобщение на това как женшенът може да повлияе на различни части на имунната система:
- Макрофаги: Тези клетки играят ключова роля във вродения имунен отговор, като поглъщат и унищожават патогени. Женшенът може да засили активността на макрофагите, включително фагоцитозата (процесът на поглъщане на патогени) и производството на цитокини и възпалителни медиатори.
- Естествени клетки убийци: Тези клетки са част от вродената имунна система и са важни за елиминирането на заразени или ракови клетки. Доказано е, че женшенът модулира активността на естествените клетки убийци, което допринася за неговите противоракови и антивирусни свойства.
- Дендритни клетки: Тези клетки действат като пратеници между вродената и адаптивната имунна система. Те обработват и представят антигени на Т-клетките, инициирайки адаптивен имунен отговор. Влиянието на женшена върху дендритните клетки може да повлияе на цялостния адаптивен имунен отговор.
- Т клетки и В клетки: Тези клетки са централни за адаптивния имунен отговор. Т-клетките атакуват директно заразените клетки, докато В-клетките произвеждат антитела. Доказано е, че женшенът регулира активността на Т- и В-клетките, като влияе върху производството на антитела и имунните ни реакции.
Освен тези специфични типове клетки, женшенът също доказано подобрява функцията на черния дроб и имунната функция. Проучванията показват, че женшенът може да стимулира производството на специфични антитела, когато тялото е предизвикано с ваксини или токсини.
Специфичният състав и концентрация на гинзенозидите може да варира значително в зависимост от фактори като видове женшен, методи на отглеждане, техники за обработка и географски произход. Въпреки че обикновено се счита за добре поносим, женшенът може да взаимодейства с определени лекарства, включително варфарин, перорални хипогликемични средства, инсулин и фенелзин. Препоръчва се повишено внимание, когато се използва женшен едновременно с тези лекарствени продукти.
Със своята богата история и потенциални ползи за здравето, женшенът продължава да бъде обект на научни изследвания. Препоръчвам консултация с фармацевт преди употребата на женшен, особено за хора със съпътстващи здравословни проблеми или такива, които приемат други лекарства. Също така е важно да се разграничи Panax ginseng от други билкови продукти, продавани като „женшен“, като сибирски женшен (Eleutherococcus senticosus) и бразилски женшен (Pfaffia paniculata), тъй като те не съдържат гинзенозиди и имат различни свойства.
Използвана литература:
- Choi, D., Koppula, S., & Suk, K. (2011). Inhibitors of Microglial Neurotoxicity: Focus on Natural Products [Review of Inhibitors of Microglial Neurotoxicity: Focus on Natural Products]. Molecules, 16(2), 1021. Multidisciplinary Digital Publishing Institute. https://doi.org/10.3390/molecules16021021
- Coon, J. T., & Ernst, E. (2002). Panax ginseng [Review of Panax ginseng]. Drug Safety, 25(5), 323. Adis, Springer Healthcare. https://doi.org/10.2165/00002018-200225050-00003
- Kiefer, D., & Pantuso, T. (2003). Panax ginseng. PubMed, 68(8), 1539. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/14596440
- Lee, S. M., Bae, B.-S., Park, H.-W., Ahn, N.-G., Cho, B.-G., Cho, Y.-L., & Kwak, Y.-S. (2015). Characterization of Korean Red Ginseng (Panax ginseng Meyer): History, preparation method, and chemical composition [Review of Characterization of Korean Red Ginseng (Panax ginseng Meyer): History, preparation method, and chemical composition]. Journal of Ginseng Research, 39(4), 384. Elsevier BV. https://doi.org/10.1016/j.jgr.2015.04.009
- Metwaly, A. M., Zhu, L., Huang, L., & Dou, D. (2019). Black Ginseng and Its Saponins: Preparation, Phytochemistry and Pharmacological Effects [Review of Black Ginseng and Its Saponins: Preparation, Phytochemistry and Pharmacological Effects]. Molecules, 24(10), 1856. Multidisciplinary Digital Publishing Institute. https://doi.org/10.3390/molecules24101856
- Park, S., Seo, S.-H., Kim, E.-J., Park, D.-H., Park, K.-M., Cho, S., & Son, H.-S. (2019). Metabolomic Approach for Discrimination of Cultivation Age and Ripening Stage in Ginseng Berry Using Gas Chromatography-Mass Spectrometry. Molecules, 24(21), 3837. https://doi.org/10.3390/molecules24213837
- Potenza, M. A., Montagnani, M., Santacroce, L., Charitos, I. A., & Bottalico, L. (2022). Ancient herbal therapy: A brief history of Panax ginseng [Review of Ancient herbal therapy: A brief history of Panax ginseng]. Journal of Ginseng Research, 47(3), 359. Elsevier BV. https://doi.org/10.1016/j.jgr.2022.03.004
- So, S.-H., Lee, J. W., Kim, Y., Hyun, S. H., & Han, C.-K. (2018). Red ginseng monograph [Review of Red ginseng monograph]. Journal of Ginseng Research, 42(4), 549. Elsevier BV. https://doi.org/10.1016/j.jgr.2018.05.002
