УМБАЛ «Св. Георги»
Завършва магистърска степен по медицина в Медицински университет – Пловдив. Има признати две клинични специалности- педиатрия и неонатология.
Работи като неонатолог в Неонатологичното отделение на АГ-клиника на УМБАЛ «Св.Георги» и е преподавател в МУ-Пловдив. През 2020г. защитава дисертационен труд на тема „Процедурна болка при доносени новородени- оценка и възможности за повлияване с нефармакологични средства“. От 2024г. заема академична длъжност „Доцент“ към Катедра Педиатрия – „Проф. д-р Иван Андреев“ на МУ-Пловдив. Участва в научни форуми в България и в чужбина. Автор на множество публикации в български и чуждестранни медицински списания.
Наблюдават се през първата седмица след раждането на бебето и са израз на неговата адаптация към извънутробен начин на живот. При тези прояви не се нарушава общото състояние на новороденото, няма необходимост от лечение и те имат преходен характер. Почти при всяко второ доносено родено дете се регистрира поне една от отделните адаптационни изяви.
Токсичният еритем се среща при 50% от кърмачетата. Представя се в първите 24-48 часа като макуло-папулозен обрив по лицето, тялото и крайниците. Той е следствие на алергична реакция към приема на протеин (високо белтъчно съдържание на майчината коластра), ендотоксини и др. Не изисква лечение и изчезва след 1-2 седмици.
Физиологичен спад на теглото е характерен за всички новородени в първите 3-4 дни след раждането и е резултат на недостатъчен внос на кърма, прегряване, доминиране на катаболни процеси и др. Обикновено се губят около 5-8% от родилното тегло. Неговото възстановяване и тегловен прираст при около 30% от кърмачетата се регистрира в края на първата седмица, а при останалите до 15 ден. При патологична загуба на тегло около 10% се наблюдава повишаване на телесната температура до 38-390С. Това е описаната в литературата “жадна треска“. При нея общото състояние на новороденото е запазено, но то е неспокойно, жадно и със сухи лигавици. Преодолява се с повишен прием на течности перорално, но при загуби над 10% и парентерално.
Милиа при новороденото изглежда като „бели комедони“. Обикновено се появява на носа или брадичката. Дължи се на хормонално обусловена хиперсекреция на мастните жлези. Изчезва през първите седмици от живота. Не е желателно механичното травмиране поради опасност от инфектиране и развитие на акне. Не е необходимо нанасянето на крем или лосион.
Половата (хормонална) криза се развива в резултат на действието на естрогените и пролактин на майката, които се отделят в големи количества в края на бременността и преминават през плацентата в кръвообращението на бебето. Поради физиологичната незрялост на черния дроб тези хормони при новородените не се инактивират. Прояви на хормонална криза са: физиологична мастопатия; псевдоменструация; десквамативен вулвовагинит.
При физиологичната мастопатия около 3-7 ден след раждането при новородени от двата пола млечните жлези се уголемяват симетрично, стават по-плътни и леко болезнени. Липсва зачервяване на кожата. Лечение не се прилага. Обратно развитие се наблюдава след около 2 седмици. Не е желателно механичното третиране на гърдата при наличие на подобен на коластра секрет, защото има риск от инфектиране и развитие на неонатален мастит.
Десквамативният вулвовагинит представлява стъкловиден или млекоподобен секрет между малките срамни устни при момиченцата. Изчезва в рамките на 3-4 дни и може да се почиства при тоалет.
Псевдоменструацията се демонстрира с капки кръв върху памперса. Тази проява е в рамките на 1-2 дни и е следствие на разкъсване на повърхностните съдове на влагалищната лигавица. Ако кървенето е по-интензивно или по-продължително е необходима консултация с неонатолог.
Пикочо-киселинен инфаркт на бъбрека се проявява с керемидено-червено оцветяване на урината (пелените) към 3-4 ден след раждането. Той е следствие на повишена уратурия и отлагане на урати в бъбрека, в резултат на физиологична хемоконцентрация при новороденото. Приемът на достатъчно количество течности увеличава диурезата и изчезването на клиничната проява.
Адаптационна проява е и физиологичната жълтеница, която настъпва след 24 часа и има продължителност при доносените около седмица.
