Д-р Неделя Щонова е лекар, специалист невролог, с докторат на тема „Ролята на психосоциалните рискови фактори за поява и развитие на атеросклероза” към Катедрата по неврология на Медицинския факултет при МУ – София.
Специализирала е във Weill Cornell Medical College в Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou в Париж, където задълбочава познанията си в неврологията и когнитивната психотерапия.
Автор и водещ на „Светът на здравето” по bTV, като повече от 25 години налага стандарти в съвременната здравна журналистика, базирана на научни факти и вдъхновение.
Forbes я включи в класацията Топ 70 на най-влиятелните български знаменитости, а БЛС я награди като „Социално отговорна медия в условия на здравна пандемия“.
Автор на бестселъра „Хвърчило към рая”, продаден в над 30 000 екземпляра и оглавил класациите на Хеликон в продължение на шест седмици.
Победител в Dancing Stars Bulgaria 2024, демонстрирайки не само професионализъм, но и изключителна отдаденост към личното усъвършенстване.
Омъжена, с едно дете.
Когато бях малка, баба ми казваше, че човек не е едно, а цели три същества в едно тяло – един строг баща, една съзидателна майка и едно непокорно дете. Тогава не разбирах, но с времето научих, че баба говореше за ума, душата и тялото.
Умът – компас и командир
Умът е древният баща – суров, математически точен, забързан. Той изчислява, планира, предвижда, но никога не спира да се чуди дали всичко това има смисъл. Той е като онези мъже, които всяка сутрин бързат за работа, бутайки света напред с логика и правила. Мозъкът е прагматичен – мисли в числа, схеми, маршрути. Той обича бързите решения и мрази да се бави.
Но понякога става деспот. Започва да заповядва, да натрапва истини, които никой не е поискал. Ако не бъде овладян, започва да товари семейството със сурови команди и превръща живота в безкрайна върволица от заповеди.
Тялото – дете, което учи чрез движение
Тялото е детето – то играе, бяга, пада, става, търси удоволствие. То живее в и чрез сетивата си. Всяко докосване, всяка топлина или студенина е важна за него. Ако остане без надзор, ще тича безкрайно, ще се изтощи, ще се изгуби. Но ако бъде насочвано с любов, ще расте силно, ще се движи с лекота, ще усеща радостта от живота.
Понякога то се бунтува. Болката, умората, гладът – това са неговите начини да каже „стига“. Ако мозъкът го пренебрегне, ако духът не го изслуша, тялото ще страда и ще се разпада в хаоса на умората.
Духът – градина, в която мислите цъфтят
Духът е майката. Тя помни. Тя разказва. Тя е онази топла ръка, която подрежда леглото сутрин, за да бъде нощта по-спокойна. Тя не бърза като бащата, не играе като детето. Духът е тъкачът – той сплита мислите в истории, свързва спомените със случващото се сега. И е един безкраен хоризонт.
Как да живеем в хармония?
Трябва да научим бащата да слуша повече и да заповядва по-малко. Да дадем на детето достатъчно движение, но и почивка. Да направим така, че майката да не се губи в тревоги, а да създава уют и вълшебства за цялото семейство.
Защото когато умът, тялото и душата заживеят в мир, тогава и човекът започва да усеща, че е цял.
Силата на съзнателния контрол и 5 научно доказани начина как да овладеем вътрешната си енергия
Всяка клетка в тялото ни носи история. Тази история се пише от нашите мисли, нашите емоции и начина, по който се отнасяме към себе си. От структурата на ДНК до сложната невронна мрежа в мозъка ни, балансът между ума, душата и тялото е не просто философска концепция – той е биологична реалност.
1. Овладей мислите си, защото те командват всичко.
Мислите ни са нещо повече от абстракции – те са електрохимични сигнали, които оформят начина, по който нашият мозък и тяло функционират. Изследванията показват, че негативните мисловни модели активират стресовите пътища в тялото, водещи до хронично възпаление, клетъчно стареене и дори скъсяване на теломерите – малките защитни структури в края на хромозомите, които определят продължителността на живота ни.
Изследванията на невролога Джефри Шварц показват, че чрез съзнателно наблюдение и промяна на мисловните модели можем да пренастроим невронните връзки в мозъка си.
2. Изгради силен ум – той е диригентът на твоята съдба.
Умът ни не е пасивен наблюдател, а активен участник във физиологията на тялото. Когато практикуваме осъзнатост, медитация и позитивно мислене, ние не само подобряваме психичното си здраве, но и физическото си състояние.
Изследване, публикувано в JAMA Psychiatry, установява, че редовната медитация повишава плътността на сивото вещество в мозъчни зони, свързани със самоконтрола, концентрацията и емоционалната регулация. Също така, проучванията на Йейлския университет показват, че медитацията намалява активността на мрежата на пасивния режим (Default Mode Network – DMN) – зоната, свързана с тревожност и безцелно блуждаене на ума.
3. Използвай тялото като инструмент, а не като господар.
Нашето тяло не е просто пасивен носител на ума – то е интелигентна и грациозна биологична система, която реагира на начина, по който мислим, чувстваме и действаме. Движението не само поддържа мускулите ни активни, но и стимулира неврогенезата – процесът за създаване на нови неврони в мозъка.
Изследване от Университета на Илинойс показва, че аеробните упражнения увеличават нивата на BDNF (Brain-Derived Neurotrophic Factor) – ключов протеин, който подпомага растежа на нови неврони и увеличава пластичността на мозъка. Това означава, че движението буквално може да подобри когнитивната функция и да забави стареенето на мозъка.
4. Не позволявай на хаоса да управлява семейството.
Когато изпитваме хроничен стрес, нашият мозък и тяло влизат в състояние на постоянна тревога, което води до повишени нива на кортизол – хормонът на стреса. Този дисбаланс не само влияе на нашето емоционално състояние, но също така ускорява клетъчното стареене и уврежда ДНК.
Изследване в Института по невронаука и психология в Глазгоу показва, че когато сме под стрес, амигдалата – центърът на страха в мозъка – се активира прекомерно, което потиска функциите на префронталната кора (зоната на рационалното мислене и самоконтрола). Това води до намалена способност за вземане на решения, емоционална нестабилност и импулсивно поведение.
Практики като дълбокото дишане, осъзнатостта и когнитивната преоценка са доказано ефективни в регулирането на тази реакция, като помагат на ума да възстанови контрола над емоциите и физическите реакции.
5. Създай хармония – тайната на щастието се нарича баланс.
Хармонията между ума, душата и тялото не е просто метафора – тя е измерима биологична реалност. Хората, които намират вътрешен баланс, имат по-ниски нива на възпаление, по-дълги теломери и повишена устойчивост към болести.
Изследване от Харвардския университет разкрива, че чувството за баланс и вътрешен мир води до намалени нива на кортизол и повишени нива на окситоцин – хормонът на връзката и доверието. Това означава, че когато работим върху баланса между ума, духа и тялото, ние не просто подобряваме настроението си, ние буквално трансформираме нашата физиология.
Как да използваме тези научни тайни за по-добър живот?
- Контролирай мислите си – те определят биохимията в тялото ти.
- Практикувай осъзнатост – тя увеличава плътността на сивото вещество в мозъка.
- Движи се редовно – физическата активност стимулира растежа на нови неврони.
- Регулирай емоциите си – хаосът в ума води до биохимичен дисбаланс.
- Търси баланс – защото той е ключът към дълголетие и добро здраве.
Балансът между биология и осъзнатост дава най-голямата сила, която притежаваме – способността да творим собственото си здраве, енергия и дълголетие.
Животът ни не е просто въпрос на генетика, а на изборите, които правим всеки ден. Това са думи на Елизабет Блекбърн, носителка на Нобелова награда за физиология и медицина.
