Медицински езиков и речеви патолог
Венелина Станева е завършила Медицински университет – Пловдив, специалност „Медицинска езикова и речева патология“. Преминала е през редица обучения в Италия за рехабилитация на пациенти с тотална и парциална ларингектомия, други гласови нарушения, заекване, естетична логопедия и др.
За контакти: 0887842423
Гласът е важна част от нашата идентичност: той е начинът, по който изразяваме своите мисли, чувства и идеи. При пациенти с карцином на ларинкса, които са диагностицирани в напреднал стадий, е наложително извършването на тотална ларингектомия, в резултат на която те губят своя глас. Загубата на гласа, нарушената дихателна функция и наличието на постоянна трахеостома представляват за пациента сериозни нарушения, възпрепятстващи нормалното физическо, социално и психоемоционално функциониране.
Възможно ли е да се говори след тотална ларингектомия?
Съществуват три основни възможности за говор след тотална ларингектомия: чрез трахеоезофагеален глас, езофагеален глас и ларингофон.
Трахеоезофагеален говор
През последните 30 години трахеоезофагеалният говор се е превърнал в златен стандарт за рехабилитация след тотална ларингектомия, благодарение на по-естественото звучене на речта, по-доброто качество на гласа, по-краткото време за рехабилитация и по-високата успеваемост (от 60 до 90%) в сравнение с други методи. Хирургът създава трахеоезофагеална фистула между трахеята и хранопровода, в която се поставя малко силиконово устройство, наречено гласова протеза. Тази операция може да бъде извършена по време на ларингектомията или на по-късен етап. Гласовата протеза представлява еднопосочен клапан, който се отваря при говорене и се затваря при хранене. Когато човек затваря стомата, за да говори, въздухът преминава от белите дробове в хранопровода през гласовата протеза. Хранопроводът вибрира и произвежда звук, който се предава в устата, за да се превърне в реч. Трахеоезофагеалният говор се усвоява сравнително бързо и лесно. Гласовата протеза трябва да се сменя периодично от лекар в амбулаторни условия.
Езофагеален глас
Друг начин за говорене след тотална ларингектомия е езофагеалният говор, който представлява контролирана еруктация. Ларингектомираният трябва да вкара въздух в хранопровода през устата по такъв начин, че той да може да се използва за озвучаване на речта. Предимството на езофагеалния глас е, че е напълно естествен, но при него има по-нисък процент на успеваемост в сравнение с други начини на комуникация. Усвояването на езофагеалния глас в някои случаи отнема значително време.
В зависимост от естествените способности на ларингектомирания, за възпроизвеждане на първите звуци може да са необходими от десет минути до няколко седмици, за произнасяне на отделни думи – няколко дни или няколко месеца, за да може пациентът да произнася изречения с различна дължина – от един до шест месеца, да води разговор без особени затруднения – от три месеца до една година, а от шест месеца до няколко години, преди разговорът да престане да изисква особени усилия както за него, така и за събеседника.
Могат да се посочат множество възпрепятстващи причини: методът на обучение, последиците от лъчетерапията, когнитивен спад и деменция, както и фактът, че оригването се смята за неприлично и социално неприемливо и т.н.
Ларингофон
Повечето хора се научават да използват ларингофон в сравнително кратък период от време след извършване на тоталната ларингектомия. Ларингофонът е електрическо устройство, което произвежда вибрация, която може да се преобразува в глас. Устройството се държи в ръка, а вибриращата мембрана се поставя върху кожата на шията, пода на устната кухина или дори върху бузата. Повечето от тези устройства имат копче за регулиране на тона и копче за регулиране на интензитета.
Някои хора го използват като основен метод за говорене, докато други го използват като резервно устройство или за да бъдат чути в шумна среда. Възможно е да отнеме известно време на околните да разберат речта. Въпреки това, с практика и обучение от гласов терапевт, повечето хора са в състояние да комуникират успешно.
Гласовият терапевт трябва да мотивира ларингектомираните пациенти да усвояват, по възможност, всички методи на говор, за да подобрят своята социална интеграция и, в случай на нужда, винаги да имат „резервен“ аларингеален глас.
