Александрина Георгиева
Основател на фондация „Офлайн Кидс“, учител по Информационни технологии, Сертифициран инструктор по методиката „Учене чрез преживяване“.
Знаете ли, че всеки час, прекаран пред екрана от деца под четири години, повишава с девет процента риска те да упражняват тормоз, когато са в училищна възраст?
Американската асоциация по педиатрия счита, че между 10 и 20 процента от реалното насилие се провокира от факта, че сме изложени на образи на насилие в медиите.
От много години е установена връзката между враждебността и агресията в детска възраст и количеството време, прекарано пред екраните.
От една страна влияние оказва умение, което наричаме “отложена имитация”. Това е способността ни да възпроизведем и повторим поведение, което сме наблюдавали и запаметили. Установено е, че 12-месечно бебе може да повтори действие, което е видяло само един път и то преди седмица. С времето това умение се подобрява и 18-месечни бебета могат да направят нещо, което са видели преди цели 4 месеца.
От друга страна в тази ранна възраст децата са все още неспособни да контролират импулсите си.
Какво точно се случва?
Динамиката на звуци, цветове, движения в една анимация не могат да се сравнят с нищо друго, което виждаме в реалния живот. Заниманията с екрани имитират видове атаки върху сетивата, които нашият мозък свързва с опасност. В отговор се повишават нивата на кортизол, хормона на стреса.
За да се справим със стресовата ситуация, тялото ни влиза в режим “Бий се, замръзни или бягай” и се отделя енергия, която да ни помогне да оцелеем заплахата. Създадени сме сред дивото и в случай на опасност, например, ако срещнем мечка в гората, тази отделена енергия ни помага да избягаме или да се справим.
Нашият мозък обаче не прави разлика между мечка в гората и имитация на заплаха, която сме видели в екрана. Той отново освобождава енергия, за да се справим в “стресовата” ситуация. Ние обаче стоим удобно на дивана и отделената енергия реално не се изразходва.
Когато описаното се случва твърде често или интензивно, мозъкът и тялото ни изпитват затруднения да се върнат в нормалното си състояние. Това води до хроничен стрес.
Признаци на хроничен стрес могат да бъдат внезапни промени в настроението, поведенчески проблеми, трудности в общуването, понижен успех в училище, неспокоен сън, хранителни нарушения и т.н.
Дисрегулация на настроението е само едно от следствията от хроничния стрес. Тя се характеризира с ниска толерантност към фрустрация, сълзливост, раздразнителност, чести промени на настроението и разбира се – агресия.
КАКВО ДА ПРАВИМ?
-За съжаление няма формула, която да ни помогне да предпазим децата от този хроничен стрес, тъй като факторите са много и някои от тях се простират далеч извън екранното време. Като родители е важно да наблюдаваме децата си и да вземаме решения на база индивидуалните им нужди.
-Ако детето показва изблици на агресия по на пръв поглед незначителни поводи, можем да помислим как да дадем на нервната му система няколко дни почивка от екранно време, поне от интерактивните занимания в устройствата. Семейна почивка сред природата би бил идеален вариант.
-Можем да обърнем внимание на съдържанието, което достига до него, чрез екрана какви видеа гледа, както и дали има насилие в игрите, които играе. Избирането на по-бавни предавания, в които на фокус са моралните ценности, са по-добър вариант.
-Можем да му помогнем да разтовари напрежението като включим повече време за свободна игра навън, повече физическо движение и, ако ни е възможно, природа.
-В сайта на offlinekids.bg може да намерите много истории на родители, които споделят, че след преустановяване на екранното време на децата им, те са станали пъти по-спокойни, а често братя и сестри се карат по-малко.
