Витамините са органични молекули, безусловно необходими за нормалния метаболизъм на човека. Те не се синтезират в организма или се образуват в недостатъчно количество. Добре балансираната диета осигурява адекватно на нуждите количество витамини, като потребността варира в тесни граници, в зависимост от възрастта, пола, сезона и начина на живот.
Широко разпространено, но необосновано е схващането, че при системни физически натоварвания, витаминните нужди се повишават. Няма научни доказателства, които да потвърждават тази хипотеза. Вярно е твърдението, че приемът на витамини над нивата, препоръчвани в RDA на FDA на САЩ (препоръките на Администрацията на САЩ за храни и лекарства) не повишава нито издръжливостта, нито физическата сила. Намаленият прием, обаче, води до снижаване на физическите възможности и дори предизвиква някои заболявания.
За жизнената необходимост от съставки в храната, различни от хранителните вещества белтъци, масти и въглехидрати, пръв съобщава английският учен Уйлям Флетчър през 1905 г. Той описва болестта бери-бери, срещаща се при хора, консумиращи като основно ястие ориз, приготвен от полирани оризови зърна. Това заболяване го няма при хора, които използват неполиран ориз. Флетчър допуснал, че в обвивката на ориза се съдържат вещества, чиято липса предизвиква симптомите на болестта. През 1906 г. английският биохимик сър Фредерик Хопкинс открил и други важни за здравето фактори в храната, които през 1911 г. са наречени от полския учен Казимир Функ витамини, т.е. “амини на живота”. В последствие се установило, че не всички витамини съдържат аминогрупа в своята молекула, но името останало непроменено. Отпаднала само буквата е на края на латинския (и английския) вариант на думата (от vitamine на vitamin).
Няколко чисто исторически факта: витамин С е открит от норвежците Хойст и Фролих през 1912 г. С неговата липса се обяснява описаното от Джеймс Линдън още през 1747 г. заболяване скорбут, разпространен всред шотландските моряци, които прекарвали месеци наред в морето, без употребата на плодове и зеленчуци. Витамин А, пък е открит през 1913 г. в кравето масло от МакКолъм и Дейвис, но е синтезиран едва през 1947 г. Витамин В1 е описан от Функ през 1912 г., а В2 – през 1926 г. от Смит и Хендрик. Четири години по-рано, през 1922 г., при изследването на болестта рахит, Едуард Меланби открива витамин D. През същата година Ивънс и Бишъп откриват витамин Е в листната маса на зеленчуците.
Витамините се разделят на две основни групи – водоразтворими и мастноразтворими. Към водноразтворимите отнасяме:
Витамин С (аскорбинова киселина) – намира се в най-големи количества в плодовете и зеленчуците. Има животни, които могат да го синтезират, но човекът не е от тях. Представлява метаболитен кофактор със силен антиоксидантен ефект. Контролира растежа на съединителната тъкан, вкл. на костите и хрущяла, капилярната пропускливост и заздравяването на раните. Дефицитът му предизвиква намаляване на устойчивостта на организма към инфекции, а при системен и значителен дефицит се развива заболяването скорбут.
Витамин В1(тиамин) е разпространен в най-голямо количество в месото, зеленчуците, зърнените храни. Коензим е на ферменти, ангажирани в декарбоксилирането на пирувата; подпомага превръщането на въглехидратите в енергия; и нещо особено важно – обезпечава нормална функция на нервните клетки.
Витамин В2 (рибофлавин) –намира се в месото, млякото, зърнените храни и др. Предшественик е на коензимите FAD и FMN – водородни преносители в окислително-редукционните процеси в митохондриите.
Витамин В3 (ниацин, никотинамид) – предшественик на коензимите NAD и NADPH – преносители на водород в пътищата, доставящи енергия в организма – гликолизата, цикъла на Кребс и окислителното фосфорилиране. Намира се в месото, зелените растения, ядките. В малки количества може да се синтезира в организма от аминокиселината триптофан.
Витамин Н (биотин) – коензим на няколко ензима, катализиращи карбоксилирането, декарбоксилирането, дезаминирането, вкл. и в цикъла на Кребс. Съдържа се в яйчния жълтък, черния дроб, зеленчуците, а в минимални количества се синтезира от бактериите в храносмилателната система.
Фолиева киселина – богати на този витамин са тъмнозелените зеленчуци (спанак), говеждото месо, яйцата, зърнените (с обвивките!). Отговорен е за синтезата на някои аминокиселини и пурини (ДНК); стимулира образуването на червените кръвни клетки. Дефицитът предизвиква изоставане в растежа и анемия.
Витамин В5 (пантотенова киселина) – в зеленчуците, зърнените, яйчния жълтък, месото. Синтезира се и от бактериите в червата. Предшественик е на коензим А – важен за окислението и синтеза на въглехидрати и мастни киселини.
Витамин В6 (пиридоксин) – предшественик на пиридоксалфосфата – коензим участвуващ в реакциите на белтъчния метаболизъм, вкл. и в трансаминирането на аминокиселините. Богато на пиридоксин е свинското, телешкото и пилешко месо, рибата, редица зеленчуци, в т.ч. картофите и доматите.
Витамин В12 (цианкобаламин) – единственият източник на този витамин в природата е микробиалния му синтез. Почти отсъства в растителните хранителни продукти. Участвува в метаболитните процеси, като стимулира образуването на червени кръвни клетки. При дефицит в диетата или при смутената му резорбция в червата, се развива т.нар. пернициозна анемия.
Групата на мастноразтворимите витамини включва:
Витамин А (ретинол) – животински източници на този витамин са рибата и черния дроб. Каротиноидите в червено оцветените зеленчуци (моркови, червено цвекло, чушки и пр.) се превръщат във витамин А след разорбцията. Важен е за много жизнени функции – силен антиоксидант, поддържа живота на епителните клетки, повишава защитата срещу инфекциозни агенти. Както хипер-, така и хиповитаминозата се проявява със сериозни оплаквания от страна на пациентите – сърбежи, обриви, ерозии на покривната тъкан, чести инфекции и пр.
Витамин Е (токоферол) – антиоксидант, предотвратяващ окислението на ненаситените мастни киселини; поддържа структурата и функцията на клетъчните мембрани, стимулира спермато- и овогенезата. Съдържа се в растителните мазнини, някои зеленчуци, зърнени храни и пр.
Витамин D (холекалциферол) – синтезира се в кожата при експозиция на слънце. Богати на витамина са растителните масла, зеленолистните зеленчуци, зърнените. Това е витамин с характеристика на хормон (неговата форма 1,25-дихидроксихолекалциферол). Улеснява резорбцията на калция в храносмилателната система и по този начин поддържа калциево-фосфорното равновесие в организма.
Витамин К – В по-голямата си част се синтезира от бактерии в дебелото черво. Той е важен кръвосъсърващ фактор и дефицитът му предизвиква кръвоизливи.
Консумирайки нормална диета, дори подложени на екстремни тренировки, спортистите не са застрашени от развитието на хипо- или авитаминоза. Водноразтворимите витамини от група В се използват повторно в метаболитните процеси, а мастноразтворимите имат способността да се натрупват като резерви в организма. Проблемът при активно занимаващите се със спорт е, че в процеса на тренировките, в организма и особено в мускулите, се натрупват токсични свободни радикали. Те не могат да се обезвреждат и това предизвиква т. нар. оксидативен стрес, с краен резултат микротравми на тъканите. При тези състояния се препоръчва допълнителен витаминен прием.
Авитаминозата е състояние, настъпващо в резултат на продължителен дефицит на даден витамин в диетата. Хиповитаминозата е по-лека форма, на витаминен недостиг, при която необходимите витамини се приемат в недостатъчно количество. Хипервитаминозата е състояние, предизвикано от системен, надвишаващ дневните препоръчвани норми прием на даден витамин. При водноразтворимите, с изключение на витамин В6, не съществува риск от развитие на хипервитаминоза, защото излишъкът се отделя с урината. За мастноразтворимите, обаче, има сериозна опасност за развитие на хипервитаминоза А и D.
Таблица 1. Дневни нужди от витамини по RDA на U.S. Food and Drug Administration
| водноразтворими | витамин | мъже | жени |
| Витамин C (mg) | 45-60 | 45-60 | |
| Витамин В1 (mg) | 1.2-1.5 | 1.0-1.1 | |
| Витамин В2 (mg) | 1.3-1.8 | 1.2-1.4 | |
| Витамин В3 (mg) | 15-20 | 13-14 | |
| Витамин В6 (mg) | 2.0 | 1.5-2.0 | |
| Витамин В12 (mcg) | 2.0-3.0 | 2.0-3.0 | |
| Фолиева к-на (mcg) | 200-400 | 180-400 | |
| мастноразтворими | Витамин А (IU) | 1000-5000 | 800-4000 |
| Витамин D (IU) | 400 | 400 | |
| Витамин Е (IU) | 15 | 12 | |
| Витамин K (mcg) | 45-80 | 45-65 |
Дефицитът на витамин С в диетата предизвиква умора, повишена възбудимост, сънливост, болки в мускулите и ставите, намалена физическа работоспособност, кървене от лигавиците. Тежката форма е болестта скорбут.
Хиповитаминоза В1 се характеризира със смутени функции на сърдечно-съдовата и нервната система, психични разстройства. Тежката форма на заболяването се нарича бери-бери.
Недостигът на витамин В2 предизвиква умора, влошена концентрация, язви по лигавиците, цепнатини по устните ъгли – състояние известно като пелагра. Пелаграта най-често е съчетание на витамин В2 и витамин В3 (ниацинов) дефицит.
Хипо- и авитаминоза В6 е драматично заболяване. Протича със загуба на апетит, диария и повръщане, възпаление на кожата на лицето, анемия. Най-тежка форма на анемия се получава обаче, при недостатъчен прием (или смущения в резорбцията) на витамин В12 и фолиева киселина.
При мастноразтворимите витамини се наблюдават симптоми както на хипо- и авитаминоза, така и такива при хипервитаминози, защото те се натрупват в организма.
В детска възраст витамин D-дефицитът предизвиква рахит. Недостигът на витамин А – увреждания на кожата, лигавиците, зрението, чести инфекции. Лесна уморяемост, нарушени рефлекси, влошена концентрация има при хипо- и авитаминоза Е. Дефицитът на витамин К се свързва с кръвоизливи от носа, гинеталиите, затруднено заздравяване на рани и пр.
Хипервитаминоза може да се получи при системно значително надвишаване на дневните препоръчвани количества за прием на витамини (виж. приложената таблица). Симптомите при предозиране на мастноразтворимите витамини са: хипервитаминоза А – болки в костите, опадане на косата, себореен дерматит, нацепване на устните ъгли, повишена възбудимост, понякога сънливост; хипервитаминоза D – остеопороза, калцификация на меките тъкани и на хрущялите, камъни в бъбреците; хипервитаминоза Е – умора, болки в мускулите, поради настъпващи некрози в тях.
Практикуващите фитнес и бодибилдинг се нуждаят от малко по-голямо количество от обявените дневни нужди за здрав човек (вж. таблицата). Но това количество в никакъв случай не би трябвало да е с пъти повече от нуждите за неспортуващи, както често е прокламира в рекламите на витамини, произвеждани от фирми за спортни суплементи. Приема се, че стандартната диета задоволява напълно дневните потребности. Дори специфичната диета, която е характерна за бодибилдърите в различните етапи на подготовка (липсват достатъчно плодове и зеленчуци) не води до хипо-, а още по-малко и до авитаминоза.
Изхождайки от тези постановки, НУТРИМ предложи на пазара витаминно-солевия комплекс VITAMAX. Той е под формата на капсули, като субстанцията за него е произведена от австрийската компания NEUBER GesmbH. Всяка една капсула съдържа смес от основните витамини и минерали в количества, които осигуряват на 100% дневните нужди, препоръчвани от американската Food and Drug Administration, т.е. те се приемат на принципа One-a-Day (по една дневно) – удобно и икономично:
Витамин/минерал количество/капс. %RDA
Витамин С 60.00 mg 100
Витамин Е 20.00 mg 100
Витамин В3 18.00 mg 100
Витамин В5 6.68 mg 100
Витамин В6 2.44 mg 100
Витамин В1 1.74 mg 100
Витамин B2 1.60 mg 100
Витамин В12 (0.1%) 1.00 mg 100
Фолиева киселина 0.20 mg 100
Витамин Н 0.15 mg 100
Калций 50.00 mg 5
Магнезий 50.00 mg 12.5
Фосфор 50.00 mg 5
Цинк 15.00 mg 100
Желязо 15.00 mg 100
Само в случаи да дълго продължаваща тежка подготовка (с месеци), съпроводена с диета, относително бедна на разнообтазни плодове и зеленчуци, дозировката може да бъде по две капсули на ден. И тук е валидно правилото, което много често се забравя от спортистите – “не взимайте повече, защото парите ви ще се излеят в тоалетната…”.
VITAMAX представя високото качество на австрийската химическа индустрия на достъпни цени, съобразени с възможностите на българския пазар. Той е плод на близо двугодишната успешна колаборация между НУТРИМ и NEUBER. Употребата на VITAMAX в препоръчваната дозировка спестява средства и гарантира успешна борба с хиповитаминозата!
