Медицински езиков и речеви патолог
Венелина Станева е завършила е Медицински университет – Пловдив, специалност „Медицинска езикова и речева патология“. Преминала е през редица обучения в Италия за гласова рехабилитация на пациенти с тотална ларингектомия, гласови нарушения, заекване, естетична логопедия др.
Човешкият глас се променя през целия живот. Наблюдават се малки колебания в рамките на деня – гласът при събуждане сутрин или промени според степента на хидратация, хормоналния статус при жените, общото здравословно състояние, както и от стреса или емоционалното състояние. Повечето от тези колебания са физиологични и не трябва да предизвикват особено безпокойство.
Ако са налице, обаче, едно или повече от следните състояния трябва да се обърнете, най-напред, към специалист оториноларинголог.
- пълна загуба на гласа (афония);
- дрезгав глас, тремор, гласова умора;
- постоянна болка в гърлото или усещане за сухота или буца в гърлото;
- необходимост от често прочистване на гласа и затруднено говорене;
- дисфония, свързана с постоянна болка в ушите, загуба на тегло, липса на апетит, наличие на кръв в храчките, увеличени лимфни възли на шията и т.н.
За правилната етиологична диагноза на дисфонията е полезно да се извърши ларингоскопия, която позволява да се оцени структурата на гласните връзки и движението им по време на фониране. Понякога за по-прецизна класификация на нарушението могат да бъдат полезни допълнителни изследвания, като ларингостробоскопия (ларингоскопско изследване, при което се използва стробоскопска светлина за получаване на изображение на различните движения на вибрационния цикъл).
Дисфонията е общ термин, който се използва за обозначаване на качествена или количествена промяна на гласа, дължаща се на някаква причина. Дисфонията може да има органичен или функционален произход. Органичните причини включват възпаление на ларинкса (ларингит), вродени малформации, наличие на туморни образувания или доброкачествени лезии (като полипи, възли или кисти на гласните връзки) и травма. Функционалните причини включват прекомерно и/или неправилно използване на гласа. Функционалната дисфония засяга предимно лицата, които използват гласа си по професионални причини (напр. учители, адвокати, певци и т.н.). Не е изключено обаче функционалната дисфония да засяга и детския глас, като в този случай говорим за детска дисфония. Пренебрегваната функционална дисфония може да се развие в по-структурирана форма на мускулно-тензионна дисфония или във форма на органична дисфония.
Само след поставяне на диагноза от специалист оториноларинголог, ще бъде възможно да се установи и планира правилен терапевтичен подход. Видът на терапевтичната намеса и нейното времетраене зависят от естеството на увреждането.
Конкретното лечение варира в зависимост от причината за дисфонията и основно включва три подхода:
- медикаментозно лечение, насочено към прилагане на медикаменти (противовъзпалителни, антибиотици, антиациди и др.), в зависимост от причината за дисфонията;
- гласова терапия, провеждана от езиков и речеви терапевт или логопед, специализирани в гласови нарушения, за да се научи лицето с дисфония как да използва гласа си правилно и без да го претоварва;
- хирургично лечение за отстраняване на всякакви доброкачествени или злокачествени образувания, причиняващи дисфония.
Гласовата терапия е избор при проблеми с функционална и мускулно-тензионна дисфония; прилага се също при някои доброкачествени лезии, включително нодули и кисти на гласните връзки.
Когато се налага прилагане на хирургичния подход, според добрата световна практика, преди и след хирургичната интервенция, се предписва гласова терапия, т. нар. „сандвич терапия“.
Работата с езиков и речеви терапевт или логопед, има за цел, да възстанови правилен модел на говор и дишане, за да се избегнат рецидиви.
Гласовата терапия включва две нива на интервенция:
- Неспецифична: използва се при всички видове дисфония и се отнася главно до мерки за хигиена и почивка на гласа, като се показват техники за правилно дишане и релаксация.
- Специфична: свързана с преподаване на упражнения за контрол на тона, интензивността, ритъма и вокалната атака.
Гласовата терапия е от съществено значение, за да се гарантира, че пациентът научава и автоматизира нов и правилен начин на дишане и говорене чрез упражнения, които трябва да се повтарят в домашни условия, последователно и често, след приключване на терапевтичната сесия.
