Проф. Асена СЕРБЕЗОВА: Рубрика "Фармацевтични съвети"

Проф. Асена Сербезова е преподавател във Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София. Преподава фармацевтично законодателство, лекарствена безопасност, управление на клиничните изпитвания и медицинска психология. Фармацевт, здравен мениджър и психолог. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства.

С този брой започваме рубриката “Фармацевтични съвети”. Няколко думи за нея и защо я създадохме:

Повечето хора нямат медицински познания, но са буквално засипани от информация, която постъпва по различни канали и разбирането на която изисква известни познания за това как функционира нашето тяло, как действат лекарствата и какви са рисковете за развитието на дадени заболявания. Съществена част от тази информация те може и да не разбират, но често са притискани от недостига на време, липсата на пълноценен контакт със съответния медицински специалист и необходимостта да вземат решения, чиито последствия не разбират изцяло. Много хора споделят, че колкото повече информация получават, толкова повече се объркват. Важно е да се образоваме по въпросите, свързани с нашето здраве, неговото опазване и подобряване.

Поддържането на здравето изисква постоянно учене и разширяване на хоризонтите. От друга страна, е много важно какъв източник на информация ползваме. Дали успяваме да разговаряме с медицински специалисти, или се предоверяваме на непроверени източници в интернет. Все по-често фармацевтите в аптеките стават основен източник на информация и дават съвети на своите пациенти. Те са най-достъпните и квалифицирани медицински специалисти по въпросите за лекарствата, които могат да съдействат в лечението и профилактиката на заболяванията и да допринесат за подобрението на общественото здраве и здравната култура на пациентите. Фармацевтите имат уменията и знанията да подобрят изхода от лекарственото лечение и да подобрят качеството на живот на пациентите, но в много държави техните знания и умения не се използват по предназначение.

Предоставянето на фармацевтични грижи като услуга няма за цел да замени консултациите с лекарите, точно обратното – съветите на фармацевтите обезпечават по-ефективната употреба на лекарствата с по-малко нежелани лекарствени реакции и подобрено придържане към предписаното лечение, и като резултат водят до подобрени здравни резултати. Лекарство-свързаните проблеми, които фармацевтите могат успешно да решат, включват:

нелекувани симптоми;
неправилен избор на лекарство;
субтерапевтични дози;
неприемане на лекарството;
предозиране;
лекарствени и други форми на взаимодействия;
употреба на лекарства без съответното предписание от медицински специалист;
неуспехи в лечението.

Фармацевтите могат да бъдат достъпен източник и на информация за правилен прием на хранителни добавки и лекарства, отпускани без лекарско предписание, както и на съвети за водене на здравословен начин на живот. Често те са първите медицински специалисти, които се срещат с хора от рисковите групи за развитие на определени заболявания, които все още нямат симптоми и следователно не са посетили лекар. Те имат професионалния шанс и задължението да ви посъветват, но вие можете да имате полза от това само ако между двете страни има взаимно доверие и ефективна комуникация.

Често в забързаното ежедневие не успяваме да зададем въпросите, които ни интересуват като пациенти, и да получим отговори в достъпен вид. Ако имате конкретни въпроси, свързани с вашето лечение, можете да се обърнете към вашия фармацевт, но ако искате да получите повече и по-специфична информация, можете да изпратите своите въпроси в редакцията на списанието, за да ги включим в рубриката.

Селен за силна имунна система и сърдечно-съдово здраве

Вероятно мнозина от вас приемат хранителни добавки, но едва ли сте се замисляли, че зад приема на тези продукти стоят многобройни проучвания за тяхната употреба и цял дял от медицината, наречен ортомолекулярна медицина. Човешкото тяло се нуждае от много микронутриенти (витамини и минерали), за да могат всички органи да останат здрави и да функционират оптимално възможно най-дълго време. Ортомолекулярната медицина се основава на идеята, че тези вещества при правилно дозиране и концентрация спомагат за поддържане на доброто здраве и предпазват организма от болести. Наричат ги “ортомолекули”, т.е. правилните молекули, защото това са веществата, от които нашите клетки се нуждаят, за да функционират оптимално. Ортомолекулярната медицина е форма на алтернативна медицина, която има за цел да поддържа човешкото здраве чрез хранителни добавки. Концепцията се основава на идеята за оптимална хранителна среда в тялото и предполага, че болестите отразяват дефицитите в тази среда. Всъщност „ортомолекулярната медицина е възстановяване и поддържане на здравето чрез прилагане на адекватни количества вещества, които нормално присъстват в тялото”. Това определение за ортомолекулярната медицина е формулирано през 1968 г. от носителя на Нобелова награда Линус Полинг, един от водещите молекулярни химици на века. Във фундаменталната си статия „Ортомолекулярна психиатрия“ Полинг въвежда „поддържането на добро здраве и лечението на болестите чрез вариране на концентрациите в човешкото тяло на вещества, които нормално присъстват в организма и са необходими за доброто му здравословно състояние”.

Процесът на стареене обикновено се ускорява в резултат на излагане на свободни радикали, чести или хронични възпаления и токсични експозиции (като например към тежки метали или промишлени и селскостопански въглеводороди). Обръщането на този процес или забавянето му е една от целите на ортомолекулярната терапия, заедно с лечението на здравословни проблеми. Такава “ортомолекула” е и селенът. Селенът, микроелемент, намиращ се в различни храни, отдавна е привлякъл вниманието на медицинската общност поради основната му роля за поддържане на оптимални телесни функции. Селенът се свързва с широк спектър от полезни ефекти, включително антиоксидантна защита, както и важна роля за метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза и имунната функция. Освен това проучванията показват, че добавянето на селен може потенциално да намали честотата на различни видове рак като рак на простатата, белите дробове, дебелото черво и черния дроб. Селенът също така показва защитно действие при хора, заразени с вируса на хепатит B или C. Проучвания, проведени през последните години, показват, че селенът играе съществена роля и в превенцията на диабета. Дефицитът на селен може да бъде резултат не само от недоимъчно на селен хранене, но и от генетично нарушен синтез на селенопротеин и необичаен транспорт на селен.

По-долу са дадени по-подробно някои от полезните ефекти на селена:

Селенът ни защитава от оксидативен стрес (основна причина за стареенето и десетки болести), тъй като е необходима съставка на ензими, наречени селенопротеини, които обезвреждат токсичния за организма водороден пероксид. Антиоксидантните му свойства се засилват от витамин Е (също антиоксидант), така че винаги, когато имате възможност, предпочитайте тази комбинация (селен и витамин Е). Редица клинични изпитвания откриват връзка между нивата на селен в организма и развитието на злокачествени заболявания, въпреки че все още не е открит механизмът на антираковото действие на селена. Преглед на 69 проучвания, включващи повече от 350 000 участници, показва, че високото съдържание на селен в кръвта е свързано с по-ниска честота на злокачествени заболявания. Това се отнася за рак на простатата, на гърдата, дебелото черво и белите дробове. Хората, страдащи от различни онкологични заболявания, имат ниски нива на селен в кръвта. Някои учени смятат, че селенът може да намали нежеланите реакции от лъчелечението при онкоболни.

Селенът е и имуностимулатор. Клинични проучвания показват, че селенът в комбинация с други витамини има положително влияние върху функционирането на имунната система. Установява се повишаване на броя на белите кръвни клетки, които играят централна роля в осъществяването на имунния отговор срещу бактерии и вируси. Съществуват данни, че приемът на селен в комбинация с цинк и витамин С може да намали честотата и продължителността на сезонните простудни заболявания.

Ниските нива на селен се свързват с риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Анализ на 25 обсервационни проучвания показва, че 50% увеличение на нивата на селен в кръвта води до намаляване на сърдечно-съдовия риск с 24%. Селенът може също да понижи биомаркерите на възпаление в тялото ви – един от основните рискови фактори за сърдечни заболявания. Преглед на 16 контролирани проучвания, включващи над 433 000 души със сърдечни заболявания, показва, че приемането на добавки със селен намалява нивата на С-реактивния протеин (CRP) – основен биомаркер, показателен за наличието на възпаление в организма.

Селенът облекчава симптомите на астма. Едно проучване установи, че приемът на 200 μg/ден селен намалява употребата на кортикостероидните лекарства, използвани за контролиране на симптомите на астма, които са известни с нежеланите си ефекти, особено при продължителна употреба.

Не на последно място, селенът е важен за правилното функциониране на щитовидната жлеза. Всъщност тъканта на щитовидната жлеза съдържа по-голямо количество селен от всеки друг орган в човешкото тяло. Той помага за защитата на щитовидната жлеза срещу оксидативното увреждане и играе съществена роля в производството на хормони на щитовидната жлеза. Здравата щитовидна жлеза е важна, тъй като тя регулира метаболизма и контролира растежа и развитието.

Хранителни източници, богати на селен, са яйца, риба (876–737 ng/g), царевица (пшеница, царевица, ориз), месо (пилешки черен дроб), плодове, зеленчуци (луковици, чесън, лук, броколи), мая, трици, кокосови плодове, бразилски орехи, морски дарове и млади разсад от ечемик. Селенът в неговата неорганична форма, т.е. селенит или селенат, се абсорбира от растенията от почвата и след това се превръща в органични форми, главно в селенометионин и селеноцистеин. Органичната форма доминира в продуктите от животински произход. В човешкия организъм селенът претърпява допълнителни преобразувания чрез свързване с протеини и включването му в аминокиселини. Повечето растения нямат възможност за натрупване на селен в големи количества (концентрацията рядко надвишава 100 μg/g сухо вещество). Въпреки това някои растителни видове, като чесън (Allium sativum), зелена горчица (Brassica juncea), рапица (B. napus) и някои гъби, се характеризират със специалната си способност да свързват селен. Усвояването (абсорбцията) на селен се повишава, ако консумирате храни, съдържащи вит. В, С и D. Формата, която най-добре се усвоява от човешкия организъм, е селенометионин. Именно такъв търсете, когато го приемате като хранителна добавка.

Поради обедняването на почвите откъм селен, по-голямата част от хората не успяват да си набавят необходимите за оптималното им функциониране количества селен и се счита, че повече от 1 милиард души страдат от дефицит на селен.

Когато четете за полезните ефекти на селена върху човешкото тяло, имайте предвид, че повечето клинични проучвания са правени със селенометионин или натриев селенит. Препоръките за прием на селен зависят от географските ширини (различните почви имат различно съдържание на селен). Така например, жителите на Финландия консумират най-малко селен чрез храната (около 30 μg/ден), жителите на Венецуела – най-много (326 μg/ден) – около десет пъти повече. Световната здравна организация препоръчва възрастните да приемат 30 μg до 40 μg селен дневно, като имайте предвид, че дори и десет пъти по-големи дози са безвредни за организма. Някои проучвания показват, че приемът на 100 μg до 200 μg селен дневно потиска експресията на генетични дефекти. Многобройни проучвания показват, че суплементирането със селен (приемът на селен под формата на хранителни добавки) може да бъде полезно за хора с онкологични заболявания, което се обяснява с неговите антиоксидантни свойства, въпреки че цялостният механизъм не е известен. Дори и при по-продължителен прием селенът има добро ниво на безопасност. Изследователи установяват, че дори при дози от 1600 μg/ден, приемани в продължение на една година, не е имало негативен ефект върху здравето. Това е така, защото органичният селен се елиминира лесно от организма – чрез урината или чрез издишване през белите дробове. Видими признаци на токсичност са наблюдавани едва при прием на 3200 μg/дневно. Значително повлияване на болките в ставите при ревматоиден артрит са наблюдавали изследователи, които са прилагали 600 μg/дневно дрожди, обогатени със селен и вит. Е, в продължение на 8 месеца, като при това не били наблюдавани нежелани лекарствени реакции.

При съмнение за недостиг на селен можете да направите изследване на серумния селен в лаборатория. Изследването се прави с венозна кръв, като не се изисква специална подготовка преди провеждането на изследването. Въпреки че тежкият дефицит на селен е рядък, важно е да сте сигурни, че получавате достатъчно от него и го усвоявате правилно.

Адекватният прием на селен е особено важен за някои групи хора, като тези, които:

имат заболявания на щитовидната жлеза, като болестта на Грейвс;
имат възли на щитовидната жлеза;
имат онкологично заболяване;
имат отслабена имунна функция;
вече са в дефицит, както и бременни жени.

Освен хората, живеещи в райони с почви, бедни на селен, на риск от дефицит на селен са изложени и хората с ХИВ/СПИН, тези с болест на Крон и хората, които са подложени на диализа. Най-честите симптоми на дефицит на селен са косопад, умора, мускулна слабост, отслабена имунна система, мозъчна мъгла и стерилитет.

В заключение, ролята на селена за човешкото здраве е многостранна и добре документирана. От същественото му участие в различни метаболитни процеси до обещаващите му приложения при лечение на онкологични заболявания и когнитивното здраве, важността на селена като хранително вещество не може да бъде надценена.

Използвана литература:

Cai X, Wang C, Yu W, Fan W, Wang S, Shen N, Wu P, Li X, Wang F. Selenium Exposure and Cancer Risk: an Updated Meta-analysis and Meta-regression. Sci Rep. 2016 Jan 20;6:19213. doi: 10.1038/srep19213. PMID: 26786590; PMCID: PMC4726178.
El‐Shamy, I E., Hleli, E., El‐Hashash, M A., Kelnar, I., & Abdel-Mohsen, A. (2023, January 28). 2-Methyl-6-(4-aminophenyl)-4,5-dihydro-3(2H)-pyridazinone Synthon for Some New Annelated 1,2,3-Selena/Thiadiazoles and 2H-Diazaphospholes with Anticipated Biological Activity and Quantum Chemical Calculations. Multidisciplinary Digital Publishing Institute, 28(3), 1280-1280. https://doi.org/10.3390/molecules28031280
Kieliszek, Marek, and Stanisław Błażejak. „Selenium: Significance, and outlook for supplementation.“ Nutrition 29.5 (2013): 713-718.
Liu, X., Wang, Y., Yu, Q., Deng, G., Wang, Q., Ma, X., Wang, Q., & Lü, J. (2018, March 15). Selenium nanocomposites as multifunctional nanoplatform for imaging guiding synergistic chemo-photothermal therapy. Elsevier BV, 166, 161-169. https://doi.org/10.1016/j.colsurfb.2018.03.018
Muecke R, Schomburg L, Glatzel M, Berndt-Skorka R, Baaske D, Reichl B, Buentzel J, Kundt G, Prott FJ, Devries A, Stoll G, Kisters K, Bruns F, Schaefer U, Willich N, Micke O; German Working Group Trace Elements and Electrolytes in Oncology-AKTE. Multicenter, phase 3 trial comparing selenium supplementation with observation in gynecologic radiation oncology. Int J Radiat Oncol Biol Phys. 2010 Nov 1;78(3):828-35. doi: 10.1016/j.ijrobp.2009.08.013. Epub 2010 Feb 3. PMID: 20133068.
Norton RL, Hoffmann PR. Selenium and asthma. Mol Aspects Med. 2012 Feb;33(1):98-106. doi: 10.1016/j.mam.2011.10.003. Epub 2011 Oct 15. PMID: 22024250; PMCID: PMC3246085.
Rayman, Margaret P. „Selenium and human health.“ The Lancet 379.9822 (2012): 1256-1268.
Stone CA, Kawai K, Kupka R, Fawzi WW. Role of selenium in HIV infection. Nutr Rev. 2010 Nov;68(11):671-81. doi: 10.1111/j.1753-4887.2010.00337.x. PMID: 20961297; PMCID: PMC3066516.
Tan, L., Jia, X., Jiang, X., Zhang, Q., Tang, H., Yao, S., & Xie, Q. (2008, November 15). In vitro study on the individual and synergistic cytotoxicity of adriamycin and selenium nanoparticles against Bel7402 cells with a quartz crystal microbalance. Elsevier BV, 24(7), 2268-2272. https://doi.org/10.1016/j.bios.2008.10.030
Ventura M, Melo M, Carrilho F. Selenium and Thyroid Disease: From Pathophysiology to Treatment. Int J Endocrinol. 2017;2017:1297658. doi: 10.1155/2017/1297658. Epub 2017 Jan 31. PMID: 28255299; PMCID: PMC5307254.