Проф. Асена Сербезова е преподавател във Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София. Преподава фармацевтично законодателство, лекарствена безопасност, управление на клиничните изпитвания и медицинска психология. Фармацевт, здравен мениджър и психолог. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства.
Какви бяха основните предизвикателства, пред които се изправихте като министър на здравеопазването по време на пандемията от COVID-19?
Пандемията от COVID-19 постави безпрецедентни предизвикателства пред здравните системи по света. Ще изброя само малка част от тях, относими към българската действителност. Пандемията изискваше бързо вземане на решения с ограничена информация, което често налагаше труден избор със значителни социални и икономически последици. Това доведе до прилагането на математически модел за прогнозиране на ситуацията с няколко дни напред, което да позволява планиране и предвидимост на противоепидемичните мерки. Намирането на баланс между опазването на общественото здраве и смекчаването на икономическите последици беше постоянно предизвикателство. България беше изправена пред значително колебание относно ваксините, подхранвано от дезинформация и недоверие към системата на здравеопазването. Преодоляването на това колебание и изграждането на обществено доверие във ваксините беше от решаващо значение за постигане на достатъчно ниво на ваксинация. Ръстът на случаите на COVID-19 натовари българската здравна система, оказвайки натиск върху болниците, медицинския персонал и ресурсите, както и върху аптеките от открит тип. Много хора се насочиха към фармацевтите като източник на информация за лечение. Всички тези предизвикателства подчертават огромния натиск и отговорност върху всеки български здравен министър по време на пандемията от COVID-19. Справянето с тези сложности изисква силно лидерство, адаптивност и дълбок ангажимент към общественото здраве, за да се запази благосъстоянието на всички граждани, включително на тези, които се отнасяха с подозрение към ваксините и противоепидемичните мерки.
Как според Вас могат да се подобрят здравните услуги за пациентите в България? Кои са най-важните реформи, които трябва да се направят в сферата на здравеопазването?
На първо място, управлението на здравеопазването трябва да има цялостен (холистичен) подход. Системата трябва да бъде хуманна и в центъра ѝ наистина да стои пациентът, но това да не са само голи думи, а концепция, претворена в конкретни политики. Една от най-важните реформи, която по времето на екипа, от който бях част, достигна значителен напредък, е пълната дигитализация на системата. Това ще осигури прозрачност и проследимост на процесите в здравеопазването. Ще знаем колко средства за какво са вложени и с какъв ефект, колко лекарства са употребени, има ли съответствие на лечението с поставената диагноза, ефикасно ли е лечението и дали се спазва назначеният терапевтичен режим. Не може да се управляват ефективно процеси, които не се познават, а определено не се познават процеси, за които няма основни динамични данни. Необходимо е също преструктуриране на болничните лечебни заведения – част от тях, особено в по-малките населени места, изпитват сериозни затруднения да функционират оптимално. Необходимо е да има заведения за долекуване, както и такива за палиативни грижи (грижи в края на живота). Крайно наложително е въвеждането в аптеките на концепцията за личен фармацевт и фармацевтични грижи, която още от 80-те години на миналия век е факт в САЩ, а от около 20 години и в повечето държави-членки на ЕС. Фармацевтичните грижи идентифицират, коригират и предотвратяват лекарствено-свързани проблеми. А те никак не са малко, въпреки че повечето хора не успяват да ги дефинират. Такива проблеми могат да бъдат неправилен избор на лекарствен продукт, субтерапевтични дози (по-ниски от необходимите за лечение), неправилен прием, неприемане на лекарството, лекарствени и други взаимодействия, неправилно самолечение и др. В незрелите общества фармацевтите играят ролята на високообразовани продавачи, а аптеките са само формално здравни заведения. Така системата се лишава от ценни помощници на хората в борбата им за по-добро здраве и живот. Предоставянето на фармацевтичните грижи като услуга няма за цел да замени консултациите с лекарите. Точно обратното – съветите на фармацевтите обезпечават по-ефективната употреба на лекарствата, с по-малко нежелани лекарствени реакции и подобрено придържане към предписаното лечение, което води до подобрени здравни резултати. Държавите, в които няма такива грижи (включително България), се лишават от възможността да помогнат на хората да употребяват рационално лекарствата и да реализират техния максимален потенциал. Това води не само до неефективно лечение, но и до стотици хиляди предотвратими нежелани лекарствени реакции, както и допълнителни разходи за пациента и за обществото. Друга необходима реформа е въвеждането на мултидисциплинарни екипи за лечение на пациенти с хронични заболявания, включващи не само лекари и специалисти по здравни грижи, но и психолози, фармацевти и други. Системата на здравеопазване е неразривно свързана със системата за социално подпомагане. Считам, че сериозна иновация би била, ако това прозрение бъде осмислено от управляващите. Инвестицията в добра социална политика може да удължи живота повече, отколкото инвестицията в здравеопазването. Според изследователите увеличаването на социалните разходи дори само с 1% спрямо медицинските би подобрило здравословното състояние на населението, независимо от динамиката на медицинските разходи. Тази свързаност на двете системи (здравна и социална) също трябва да бъде сред реформите.
Какво е значението на Добрата дистрибуторска практика (GDP) за фармацевтичната индустрия и как тя влияе върху качеството на лекарствените продукти, достигайки до крайния потребител?
Добрите практики установяват най-добрите методи, техники, процеси и дейности, които са най-ефективни при постигането на определен резултат в сравнение с останалите методи и техники. С прилагането на добрите практики се гарантират предвидими и възпроизводими желани резултати от дейността, както и по-малко грешки и непредвидени усложнения. Добрите практики са се доказали във времето и са прилагани от много хора и организации успешно, преди да се утвърдят като такива. Те са стандарт, който, в зависимост от сектора, в който се прилагат, има задължителен или препоръчителен характер.
Добрата дистрибуторска практика е част от осигуряването на качеството във фармацевтичния сектор, която гарантира, че лекарствата се съхраняват, транспортират и третират при условията, определени от разрешението за употреба/удостоверението за регистрация и спецификациите на продукта. Тя осигурява непрекъснатост на управлението на качеството по веригата производител-пациент. С други думи, ако търговецът на едро с лекарства спазва добрите практики, се гарантира, че до пациента ще достигне лекарството със запазено качество, така както е произведено.
Как виждате бъдещето на фармацията и здравеопазването в България?
Ако не се промени начинът на мислене и съответно управлението на системата, негативните тенденции ще продължат да се задълбочават. Имаме добро качество на образованието, а медицинските ни кадри са ценени в цял свят. Необходимо е повече сътрудничество и взаимно уважение между отделните участници в системата, защото бъдещето на здравеопазването зависи от тенденциите във всеки един сектор. В дългосрочен план не може системата да облагодетелства едни участници, а да ощетява други. При сериозен дисбаланс всички страдат.
Смятам, че както здравеопазването, така и фармацевтичната част от системата трябва да претърпят сериозна трансформация. Фармацевтите са все по-признати за техния опит в управлението на лекарствата и консултирането на пациентите. Очаквам да видя преминаване от традиционната им роля към по-ориентиран към пациента подход, включващ активно участие в управлението на лекарствената терапия, управлението на хроничните заболявания и промоцията на здравето.
България, подобно на много други държави, е изправена пред предизвикателства с достъпа до първична медицинска помощ, особено в селските райони. Интегрирането на фармацевти в екипите за първична медицинска помощ може да помогне за преодоляване на тази празнина, като предоставя основни здравни услуги, прегледи на лекарства и управление на хронични заболявания в сътрудничество с лекарите. Дигиталните здравни технологии, като платформи за телефармация, електронни здравни досиета и мобилни приложения, ще се използват все повече за подобряване на грижите за пациентите и придържането им към терапията. Напредъкът в геномиката и персонализираната медицина ще създаде възможности за фармацевтите да предоставят персонализирани препоръки за лекарства и да оптимизират резултатите за пациентите.
Кой е най-ценният урок, който сте научили от времето си на ръководни позиции в здравеопазването?
Хората на ръководни позиции в здравеопазването често са изправени пред етични дилеми, изискващи внимателно разглеждане на ценности, принципи и потенциални последствия. Тези позиции са взискателни и изискват значителни лични жертви. Поддържането на баланса между професионалния и личния живот е от решаващо значение. Политическият пейзаж в България е много динамичен. Уроците, извлечени от този опит, предоставят ценни прозрения за справяне с предизвикателствата и оползотворяване на възможностите за лидерство.
Един от най-ценните уроци е, че успехът зависи от събирането на компетентен и надежден екип от съветници, държавни служители и политически кабинет, и че овладяването на изкуството на делегирането, при същевременно поддържане на отчетност, е от решаващо значение за успешното управление. Ръководните позиции, които съм заемала (министър на здравеопазването, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти), работят под постоянен обществен контрол. Сред най-ценните уроци е и този, че ефективната комуникация с медиите, заинтересованите страни и обществеността е от първостепенно значение. Задаването на реалистични очаквания, както вътрешни, така и външни, е от решаващо значение за избягване на разочарования и запазване на доверието. Прозрачността при вземането на решения и отчетността за резултатите са от съществено значение за поддържане на общественото доверие. Ръководните позиции са изпитание за егото и ценностната система и предлагат наистина ценни уроци.
Какво Ви мотивира да се посветите на преподаването и научната дейност в сферата на социалната фармация и фармацевтичната регулация?
Знанията, които усвояваме, не бива да бъдат самоцелни. Те трябва да се споделят. Един от мотивите ми да се посветя на преподавателската професия е необходимостта от личен принос към това обществото да стане по-добро. Чрез преподаването може да подтикнеш младите хора да мислят критично, защото хората, които мислят критично, винаги поставят системите под въпрос и ги променят.
Защо точно социална фармация? Социалната фармация подчертава ролята на фармацевта отвъд отпускането на лекарства. Тя повдига важни етични дилеми, свързани с достъпа до лекарства, достъпността им и отговорното предписване и употреба. Всяко действие или бездействие на медицинските специалисти има по-широки обществени последици. Като се има предвид сложността на здравните системи, е важно студентите да развият критично разбиране за това как тези системи работят и влияят на достъпа на пациентите до лекарства и здравни услуги. Ето защо се посветих на преподаване и проучвания в областта на здравната политика и фармацевтичната регулация.
Във Вашата академична кариера има ли конкретен проект или изследване, с което се гордеете най-много?
Един от проектите, с който се гордея най-много и който има съществен принос за обществото, са изследванията върху навиците на предписване и отпускане на антибиотици, както и нагласата на населението към тези лекарства. Антимикробната резистентност е глобален проблем. В предписването и приема на антибиотици съществуват много погрешни представи и вярвания, които могат да създадат дългосрочни негативни последици за здравето ни. Броят на хората, при които антибиотиците вече не действат, постоянно нараства. Това се дължи на честата им неправилна употреба – неправилен избор на антибиотик, неправилна доза и продължителност, както и на самолечението, което провеждат много пациенти. Много хора се самолекуват с антибиотици за болки в гърлото, настинка, температура и вирусни инфекции. Конкретно проектът, в който участват и млади лекари, е за проучване на нагласите и вярванията при предписването, отпускането и употребата на антибиотици.
Какво влияние оказва международният опит върху Вашата работа и как адаптирате международни практики към българския контекст?
Международният опит значително повлиява моята работа. Имам честта да участвам в много професионални партньорства, основани на взаимно уважение, споделено знание и изграждане на капацитет. Този опит ми помага да имам по-богата гледна точка, методологии и изследователски приоритети, като насърчава креативността. Той ми позволява да придобия нови умения, техники и подходи. Международното сътрудничество често включва споделяне на оборудване, ресурси и технологии. Що се отнася до научната работа, то често води до по-високи нива на публикации и цитирания, увеличавайки видимостта и въздействието на публикациите.
Адаптацията на успешни чужди практики към българските условия и действителност трябва да става внимателно и не е автоматичен процес на копиране и прилагане. Важен е цялостният контекст.
Как оценявате текущото състояние на образованието и подготовката на фармацевтите в България? Какви промени или подобрения биха били полезни според Вас?
На първо място смятам, че трябва да се промени приемът в медицинските университети. Не бива акцентът да бъде изцяло върху наизустяването на учебния материал по биология и химия. Към медицинските професии трябва да привличаме смели и емпатични хора, които са преди всичко човеци. На второ място, бих поставила ограничения в броя явявания на даден изпит. Очевидно е, че ако един студент се е явявал 5-6 пъти на изпит или завърши с прекалено нисък успех, той е изпитвал затруднения в усвояването на материала и няма цялостни, консистентни познания.
Бих направила обучението по фармация по-практически ориентирано, като не липсва необходимият минимум от теория. Едно от основните предизвикателства пред фармацевтичното образование в България е преодоляването на разликата между уменията и знанията, придобити по време на академичното обучение, и практическите изисквания на индустрията. За да се справи с този проблем, българската фармацевтична образователна система трябва да работи в тясно сътрудничество със заинтересованите страни от индустрията, за да гарантира, че учебните програми и програмите за обучение са приведени в съответствие с настоящите и бъдещите нужди на фармацевтичната работна сила.
Считам, че включването на уменията за комуникация в учебната програма е от съществено значение за съвременните медицински специалисти. Като приведем фармацевтичното образование в съответствие с променящите се изисквания на индустрията, можем да гарантираме, че следващото поколение фармацевти е подготвено да се ориентира в сложността на здравния пейзаж на 21-ви век и да окаже значимо въздействие върху здравните резултати на пациентите.
Как балансирате между академичната си кариера, административната работа и личния живот?
В днешната забързана и взискателна работна среда намирането на здравословен баланс между кариерата и личния живот се превърна в значително предизвикателство за много хора. Балансът между работата и личния живот е важен за цялостното благополучие и дългосрочното ни удовлетворение. Днес хората са много по-загрижени за постигането на баланс между професионалния и личния живот и високо ценят организациите, които ги подкрепят в това начинание. Такива организации могат да извлекат значителни ползи, като подобрено задържане на служителите, повишена производителност и повишено удовлетворение от работата. Този баланс не е труден, когато обичаш професията си и имаш правилните хора в личния си живот, които те подкрепят. В крайна сметка, тайните за постигане на успешен баланс между кариерата и личния живот се крият в способността за приоритизиране, общуване и поставяне на граници. Всичко това подлежи на научаване.
Какво Ви вдъхнови да напишете книгата „Четвърт приказки за Клара и Кристо“, издание на ИК БАРД? Какви послания искате да предадете на читателите чрез нея?
Животът сам по себе си е вдъхновение. Хората, които срещаме, историите, които ни разказват, и това, което ни се случва, може да бъде извор на постоянно вдъхновение. Историите в „Четвърт приказки за Клара и Кристо“ писах в продължение на 7 години и един ден ги обединих като послания на един родител към децата му, но и към всички хора, които искат да изграждат смислен живот. „Четвърт приказки за Клара и Кристо“ е духовна проза, изградена върху преживяното. Книгата ни учи как да приемаме света, без да му се противопоставяме, едновременно откривайки посоката на индивидуалното пътуване към собствената същност. Пътуване, което се подчинява на универсални правила, но за което посоката за всеки е различна.
Приемането на света е равносилно на просветление за героинята на книгата – Ана. Според нея връзката със собствената ѝ същност е най-важната връзка, на изграждането на която трябва да се посвети през целия си живот. Често тази връзка е затормозена от възпитание, образование, правила и обстоятелства, които я отклоняват от пътя. Едно от посланията на книгата към нейните читатели е да бъдат смели и да не се страхуват да предприемат най-тежкия маратон – пътуването към себе си. Да не се притесняват, че когато започнат да опознават съкровените си желания, мисли и мисия, може да се окаже, че са в грешната компания, работата не им носи удовлетворение и са направили компромис със същността си. Всеки от нас има своята роля, важното е да не играем чужди такива, защото това винаги възпрепятства придвижването ни напред във времето, развитието ни и съществуването ни като истинската версия на себе си. Независимо дали го осъзнаваме или не, възприемането на чужда роля винаги отнема щастието. Най-добрият начин да изживеем живота си е да го направим по „нашия“ начин.
