Петя Стойчева-Кривицки: Какво причинява хазартната зависимост и как да се борим с нея?

Петя Стойчева-Кривицки

Анима Център, гр. Пловдив

Петя Стойчева-Кривицки е специалист клиничен психолог и магистър по консултативна психология с практика в гр. Пловдив. Автор и създател на “Анима” мобилно приложение за психологична помощ.

www.petyastoycheva.com

Какво представлява хазартната зависимост и кои са основните причини за нея?

Хазартната зависимост, наричана още патологично разстройство, свързано с хазарт, е неконтролируемо желание на зависимия да запази зависимостта към хазарт въпреки цената, която плаща, а именно собствения си живот. Хазартът означава готовност да се рискува нещо, което човек цени, с надеждата да получи друго с още по-голяма стойност.

Хазартът може да стимулира системата за възнаграждение на мозъка, подобно на наркотиците или алкохола, което води до пристрастяване. Ако съществува проблем с хазартните залагания, човек може непрекъснато да прави залози, които водят до загуби, да използва спестявания или да натрупва огромни дългове. Често това поведение се скрива от най-близките поради срам и вина. Нерядко пристрастяването поражда нужда от лъжи, кражби и измами, така хазартнозависимият постепенно навлиза в криминогенната среда. Хазартната зависимост е сериозно състояние, което може да унищожи живота, а в чести случаи и семейството на зависимия. Въпреки че лечението може да бъде предизвикателство, много хора, които се борят с това състояние, са намерили помощ чрез професионално лечение.

Хазартната зависимост може да има множество причини, включително биологични, психологически и социални фактори. Биологическите причини включват генетични предразположения и химически неравновесия в мозъка. Психологическите причини могат да включват стремежа към адреналин и търсенето на удоволствие или бягство от проблеми. Социалните фактори могат да включват наличието на лесен достъп до хазартни игри, социален натиск или преживяване на стресови ситуации.

Кои са основните психологически механизми, които поддържат зависимостта към хазарта?

Както казва доктор Габор Мате, който над 40 години изследва тези механизми: „Зависимостта е само симптом на нещо много по-дълбоко, по-фундаментално.“ В тази връзка, дали ще избягаме в света на наркотиците, алкохола, хазарта, хранителните разстройства, пристрастяванията към хора или сексуалните пристрастявания – в основата си ние правим едно и също ден след ден, седмица след седмица, понякога година след година – пълним бясно вътрешна празнота и чувство за безсмисленост. Основните психологически механизми, които поддържат зависимостта към хазарта, са:

Положително подсилване: Механизъм, при който получаването на удовлетворение или възнаграждение чрез печалби при хазартните игри подсилва желанието за продължаване на залозите.
Негативно подсилване: Избягването или облекчаването на негативни чувства като стрес или депресия чрез хазарт също може да стимулира зависимостта.
Илюзията за контрол: Този механизъм се основава на вярата, че човекът има контрол върху изхода от хазартните игри. Този механизъм може да увеличи желанието за участие в тях. Същата илюзия имат и наркозависимите.
Социално влияние: Желанието на зависимия да се впише в определена социална група или да бъде приет от нея може да поддържа хазартната зависимост.
Бягство от проблеми: Често играенето на хазартни игри се използва като механизъм за бягство от проблеми или стрес, но това може да увеличи зависимостта.
Повторение и усилване: Колкото повече време се случва тази зависимост, толкова по-трудно е да се справи зависимият с нея. Повтаряемостта и силните преживявания от хазартните игри могат да укрепят зависимостта като формират патологичен цикъл.

На фона на общата картина на зависимостите в България къде стои хазартната зависимост?

Хазартната зависимост е сериозен проблем в България, а също е и един от факторите, които допринасят за общата картина на зависимостите в страната. Тя е свързана с висок риск от финансови загуби, социална изолация и психологически проблеми за засегнатите лица и техните семейства. Мерките за регулиране и превенция на хазарта са от съществено значение за ограничаване на негативните последици от тази форма на зависимост.

Факт е, че през деветдесетте години над 12 000 души в България са страдали от хазартна зависимост, което е 30-35 на сто от играещите хазарт в България. Те са пристрастени и са носители на висок социален риск. Между 4 и 7 процента от населението над 18-годишна възраст страда от зависимост към хазарта. С навлизането на Интернет големи суми за залагане се пренасочват по електронен път, като тук нещата със залозите се случват много по-бързо, по-лесно, почти анонимно и е по-трудно да се обуздае първоначалният порив за самоограничение.

Какви са типичните признаци и симптоми на човек, зависим от хазарта?

Типичните признаци и симптоми на хазартна зависимост включват:

Непрекъснато мислене за хазарта: Често мислене за хазартни игри, печалби или загуби, което може да отнема голяма част от времето и вниманието на човека.
Непрекъснато увеличаване на залозите: Необходимостта за залагане на все по-големи суми пари, за да се постигне желаното възнаграждение или за да се усети ефектът на хазарта.
Загуба на контрол: Неспособност да се контролира участието в хазартни игри, като например неспособността да се спре да се играе или да се залага въпреки усилията за спиране.
Скриване на обстоятелствата: Почти всички зависими скриват обстоятелствата около хазартната дейност от близки хора или отричат проблема си.
Финансови проблеми: Зависимият изпитва финансови затруднения, включително задлъжнялост, заеми или неплатени сметки вследствие на загубите от хазарта.
Социална изолация: Оттегляне от социални активности, семейни и приятелски отношения в полза на времето, използвано за хазартни дейности.
Психологически симптоми: Забелязват се депресивна симптоматика, тревожност, раздразнителност или отчаяние в резултат на хазартната зависимост.

До какви проблеми води най-често хазартната зависимост?

Хазартната зависимост може да доведе до различни сериозни проблеми:

Финансови затруднения: Големи финансови загуби, включително дългове, фалит и загуба на имущество.
Семейни отношения: Напрежение и конфликти в семейството, водещи до раздяла, развод или проблеми със зависимите членове на семейството.
Психологически проблеми: Депресия, тревожност, високи нива на стрес и други психологически проблеми както при самия зависим, така и при тези около него. Нарушаване на комуникацията и равновесието в семейния бюджет, липса на зависимия в семейството поради неговата болест. Ощетяване на партньорските взаимоотношения и респекта към родителството, дълбоки травми в детската психика.
Социална изолация: Оттегляне от приятелски и социални връзки, което може да увеличи чувството на самота и отчуждение.
Правни проблеми: Незаконни действия като измами, кражби или други престъпления за покриване на загубите или продължаване на хазартната дейност, водещи до правни проблеми и наказания.
Здравни проблеми: Проблеми със сърцето, главоболие, увреждания на имунната система и други здравни проблеми поради високите нива на стрес.

Какви стратегии и методи се използват в психологическото лечение на зависимостта към хазарта?

Психологическото лечение на зависимостта към хазарта включва различни стратегии и методи, които могат да помогнат на засегнатите лица да преодолеят зависимостта и да възстановят контрола върху своя живот. Някои от тях включват:

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): Тази форма на терапия се фокусира върху разбирането и промяната на негативните мисловни модели и поведения, които поддържат зависимостта.
Подкрепа за промяна на поведението: Помага на зависимите лица да разработят здравословни стратегии за управление на изкушенията и избягване на хазартните среди.
Групова терапия: Участието в групова терапия може да предложи подкрепа от други хора, които се борят със сходни проблеми, както и възможност за обмен на опит и стратегии за преодоляване на зависимостта.
Фамилна терапия: Помага на членовете на семейството да се разберат, да се справят с емоционалните трудности и да изградят здравословни взаимоотношения. Изключително важно е в процеса на терапията да участва и семейството, тъй като те също са част от целия кошмар, който се създава с едно зависимо поведение.
Психодинамична терапия: Фокусира се върху идентифицирането и разбирането на подлежащите психологически причини за зависимостта и насърчава работата с тях.
Медикаментозна терапия: В някои случаи при наличие на съпътстващи психични заболявания като депресия или тревожност, лекарите могат да предписват медикаменти, които да помогнат за управлението на симптомите.

Какви са основните предизвикателства при лечението на хазартни зависимости?

Основните предизвикателства при лечението на хазартни зависимости са много поради естеството на проблема. Най-важното е дългосрочното управление на проблема, което не е бърз и лесен процес и изисква търпение. Хазартната зависимост често е хронично състояние, което изисква дългосрочно справяне и подкрепа, включително редовни терапевтични сесии и участие в подкрепящи групи.

Много зависими хора могат да отрекат проблема си или да не разбират сериозността на зависимостта, което затруднява тяхното участие в лечението. Натискът от страна на приятелите, семейството или обществото може да затрудни решението на зависимия от хазарт човек да започне или продължи с лечението. Често зависимите лица избягват терапията, особено ако тя включва разкриване на лични проблеми или се изисква ангажиране с трудни емоционални процеси. Наличието на съпътстващи психични заболявания като депресия, тревожност или алкохолна зависимост може да усложни лечението и да изисква интегриране на медикаментозна терапия.

Как могат близки и приятели да помогнат на човек с хазартна зависимост? Каква е ролята на семейната терапия в тази ситуация?

Близките и приятелите на човек с хазартна зависимост играят важна роля в неговото възстановяване и преодоляване на проблема. Те могат да помогнат с подкрепа, разбиране и емпатия, като изслушват без да осъждат. Поощрете ги да потърсят помощ от професионален психолог или терапевт, специализиран в лечение на хазартната зависимост. Помогнете им да намерят и да започнат подходящо лечение, като им помогнете да разберат опциите, наличните ресурси и как да започнат терапия. Създайте положителна и подкрепяща среда у дома, като стимулирате здравословни занимания и избягвате хазартните среди.

Семейната терапия може да помогне на всички членове на семейството да се разберат, да се изразят открито и да работят заедно за преодоляване на проблема. Ролята на семейната терапия е в това, че тя:

Помага на членовете на семейството да се разберат и да изразят своите чувства и нужди.
Помага на семейството да изгради здрави комуникационни умения и да научи как да се справя с конфликти и напрежение.
Предоставя подкрепа и насърчение за семейството да работи заедно като един екип за преодоляване на хазартната зависимост на един от членовете му. Помага за установяване на нови здрави динамики в семейството, които подпомагат възстановяването и поддържането на здравословни отношения.

Колко време може да отнеме лечението на хазартна зависимост?

Времето, необходимо за успешното лечение на хазартна зависимост, може да варира значително в зависимост от много фактори, включително степен на зависимост. Лечението може да отнеме повече време при хора с по-тежка или дългосрочна зависимост. Често наличието на други психични заболявания като депресия или тревожност може да удължи времето за лечение. Отражение на продължителността на терапевтичния процес дава и способността на човека за ангажиране и сътрудничество. Наличието на подкрепа от близките, достъпността до лечебни услуги и ресурси за лечение могат да ускоряват или забавят лечебния процес.

Обикновено лечението на хазартната зависимост изисква дългосрочен ангажимент и подходяща подкрепа, като често включва както индивидуална терапия, така и участие в групови програми за подкрепа. В някои случаи лечението може да продължи месеци или дори години. Важно е да се има предвид, че възстановяването от хазартната зависимост е процес, който изисква време, търпение и постоянство.

В заключение е задължително да добавим, че зависимостите и зависимото поведение в по-голяма степен се придобиват в детството. Това е причината да обърнем нужното внимание на подрастващите. Добрата превенция е да се погрижим да оформим деца със здравословни интереси, здравословни връзки с останалите, с една добра самооценка, защото превенцията започва от най-ранна възраст – първото и най-важно нещо е връзката на децата с родителите. Тя се създава с един добър баланс между любов, самоуважение, самостоятелност и граници. Ако детето е прекалено притиснато да прави някакви неща, които не желае, или ако не получава достатъчно любов, това е една лоша основа. Родителите трябва да бъдат пример с поведението си и какво очакват от децата, а не просто да говорят за очакванията си. Децата имат нужда от любов, усещане за безопасност, контрол и свобода.