КиндиРу Пловдив
Марияна Табакова-Боева е специалист по ранно детско развитие и преподавател-експерт в Киндиру Пловдив Южен. Работи с бебета и деца на възраст от 6 седмици до 7 години. За нея е важно децата да преминават през фазите на развитие както и когато трябва и ако се забелязват някои леки отклонения, да се отстраняват своевременно. Тъй като полагането основите на ограмотяване на всяко дете започва именно от раждането, нейните академици научават за себе си и света наоколо спрямо нужното за възрастта им, изграждат умения за памет и концентрация, устойчивост и когнитивна гъвкавост. Щастие й носят и успехите на вече включилите се в „Голямото училище“ нейни възпитаници. Децата, израснали с добре интегрирани мозък, тяло и ум преминават през академичния процес по-лесно. А родителите, които тя неусетно и за самите тях превръща в първия учител за децата им, имат подкрепа и верен приятел в нейно лице.
Телефон за контакт: 0879 47 99 92
www.kindyroo.bg
Първата сензорна система, която се развива напълно (шест месеца след зачеването), е вестибуларната система. Тази система контролира чувството за движение и баланс и е сензорната система, за която се смята, че има най-важното влияние върху другите сензорни системи и върху способността за функциониране в ежедневието. Пряко или косвено, вестибуларната система влияе върху почти всичко, което правим. Това е обединяващата система в нашия мозък, която модифицира и координира информацията, получена от други системи.
Изследванията показват, че бебетата, които са получавали редовна вестибуларна стимулация в най-ранните години от живота, показват по-добро развитие на мозъка и тялото.
В „Киндиру“ часовете не напразно включваме много дейности, които стимулират вестибуларната система, тъй като това е изключително важно за здравословното развитие на мозъка. Ще забележите, че не извършваме много вестибуларни дейности заедно, а по-скоро ги разделяме, за да не бъдат децата претоварени от усещанията. Това е важно да запомните, когато играете у дома. Нека игрите за вестибуларна стимулация са кратки. Също така е важно да знаете, че бавните движения са по-стимулиращи от бързите. Бавните движения дават на мозъка време да разпознае действието и да реагира по съответния начин.
Какви функции се управляват пряко от вестибуларния апарат?
1. Слухови функции чрез вестибуларно-кохлеарния нерв, който пренася информация към мозъка от вътрешното ухо.
2. Визуални функции чрез шест чифта мускули, контролиращи движенията на очите и фиксирането на очите.
3. Тоничен мускулен контрол, който държи врата стабилен и държи очите фокусирани върху целта.
4. Функции на баланса и равновесието, които ни казват къде се намираме в пространството, дали се движим или сме неподвижни, колко бързо се движим и в каква посока.
5. Частта на мозъка, отговаряща за възбудата, се влияе, за да контролира бдителността и способността за фокусиране. Може да успокои или да възбуди нервната система на детето.
Как да разберете дали детето има проблем с вестибуларния апарат?
Бебето може да покаже ранни признаци, когато не развива лесно постуралните реакции, за да остане изправено. Ще му бъде трудно да държи главата, ръцете и краката си едновременно, когато лежи по корем. То ще има трудности при достигане на различните етапи на развитие като преобръщане, пълзене, лазене, прохождане.
При по-големите деца може да забележите, че се спъват често, падат лесно, движат се сковано, страхуват се от височини, затрудняват се да се обличат изправени, затрудняват се да балансират на греда, прилошава им при пътуване.
Какви вестибуларни проблеми могат да възникнат?
Има два вида вестибуларни нарушения, които обикновено пречат на ученето и поведението. Едното е свръхактивна вестибуларна система, когато неврологичната система на детето не може да регулира количеството информация, бомбардираща централната нервна система, което я кара да се претоварва. Детето не е в състояние да игнорира цялата вестибуларна информация, постъпваща в системата. Мозъкът реагира прекалено на вестибуларния вход.
Когато детето има свръхактивна вестибуларна система, то показва гравитационна несигурност и непоносимост към движение. Това дете се страхува от падане и ще му отнеме повече време, за да се научи да ходи по стълби. Позицията „с главата надолу“ представлява заплаха. То изпитва страх, безпокойство или страдание винаги, когато е в позиция, към която не е свикнало. То не харесва люлките, пързалките или въртенето. Чувства се в безопасност, когато и двата крака са на земята, не обича да ходи нагоре или надолу по склонове или по неравна земя. Не обича да се катери, да язди или да скача надолу. То ще избягва салта или груба игра. Това дете изисква постоянна подкрепа от възрастен и има проблеми със социалното взаимодействие с другите. Чувство за замаяност, болка в главата и корема може да бъде характерно.
Другото разстройство е недостатъчно активна вестибуларна система – когато централната нервна система на детето не получава или не обработва правилно информация за движението. Мозъкът реагира слабо на вестибуларния вход.
Когато едно дете има недостатъчно активна вестибуларна система, то често губи равновесие, показва неспособност да седи неподвижно и е нервно, „неприятно е и блъска“. Обича да се катери и да скача от високи предмети или да тича бързо. То има нисък мускулен тонус, проявява обща тромавост, жадува за въртеливи дейности, трудно знае къде се намира в пространството и разликата между горе и долу, ляво и дясно. То не е сигурно коя ръка да използва за хвърляне, хващане или удряне на топка. Познаването и използването на части от тялото в координация може да бъде трудно. Често има забавяне в изучаването на език. Движението на ръцете и краката срещу нестабилен ствол е трудно. То няма способност да контролира очните мускули, което пречи на движението и академичното обучение. Това дете се уморява лесно и трябва често да дава почивка на главата си. То също често страда от ниско самочувствие.
Как можем да помогнем на децата да преодолеят вестибуларните проблеми?
Можем да им помогнем, като ги ангажираме в движения, които стимулират вестибуларния апарат. Децата със свръхактивна вестибуларна система могат да бъдат насърчавани да участват в бавно люлеене, бавни линейни движения като седене в кутия и дърпане в една посока, линейно ходене или линейни движения като плуване, скачане на батут и практикуване на промяна на движението по време на танц.
Децата с недостатъчно активна вестибуларна система могат да бъдат насърчавани да се въртят, люлеят, скачат на батут, ускоряват или забавят чрез тичане на зиг-заг около конуси, люлеене, преобръщане и търкаляне.
Липсата на физическа активност при децата може не само да доведе до известни физически рискове като затлъстяване, високо кръвно налягане и диабет, но може да създаде лоши двигателни умения, което също причинява недоразвита вестибуларна система. Когато детето има лош контрол върху вестибуларния си апарат, трудно се постига статичен баланс. При статичното равновесие, способността да се поддържа позицията на главата е необходимо детето да остане неподвижно в относително фиксирана позиция.
Ако равновесието на детето ви е нарушено и вестибуларната му система е недоразвита, то може да има затруднения да стои неподвижно на стола си и може да нервничи, да се разхожда из класната стая или да има проблеми с фокусирането. Прекъсването на връзката между мозъка и тялото на вашето дете го кара да губи интерес към училище и го принуждава да се концентрира върху поддържането на спокойствие на тялото си, вместо да учи и да слуша учителя. Това може също така да повлияе на хващането на молив, развитието на доминантна ръка, артикулацията на речта, сензорната обработка, насочването на буквите, пространственото усещане и мускулния тонус.
Ако детето има вестибуларни проблеми сега, проблемите ще растат с него. Детето може да развие стратегии за избягване или компенсиране на трудни задачи, може да развие таланти, които не зависят от колебливото му равновесие или проблеми с очите, но винаги ще трябва да работи много усилено, за да функционира гладко.
Следователно, не пропускайте да прекарвате забавно време с вашето дете в дейности като търкаляне по наклонени повърхности или на пода, люлеене, скачане, ходене, имитирайки различни животни, подрусвания, боричкания… Това ще помогне за развитието на вестибуларната система и баланса.
За допълнителни насоки и препоръки заповядайте в нашите „Киндиру“ часове.
