(Още няма оценка) 
Loading...
Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
Билингвизмът е умението да се говорят два езика в следствие на изучаването им в ранна детска възраст. В сравнение, повечето хора по света израстват в дом, където само един език е ежедневно използван – т.нар. “майчин език”. Какво се случва в дългосрочен план, ако дете има два майчини езика? Тази статия има за цел да разгледа ползите от билингвизма.
С напредването на годините е неизбежно да се проследят промени както в тялото, така и в мозъка на човек. Определени части от мозъка съвсем обичайно се изменят и комуникацията между невроните става все по-трудна. Такива затруднения се забелязват често откъм занижена паметова способност, афективна реакция, умения за планиране и други. За да компенсира закърняването си, мозъка има умението да се опитва да използва алтернативни пътища, по които да извлече и достави нужната информация. Тези алтернативни пътища зависят от вече изградените връзки между невроните, тяхната флексибилност и резилиентност. Личност с по-малък капацитет на невронните връзки би проявявал по-бързо и смущаващо закърняване с годините.
Редица проучвания са категорични: когато човек знае няколко езика, капацитетът му е по-голям. Това е защото мозъкът вече е изградил алтернативни пътища, които са флексибилни и резилиентни. Тези създадени алтернативни пътища между невроните са толкова самостоятелни, че дори качества от личността на човек (напр., склонността му към поемане на риск) се изменят в зависимост от езика, на който преработва случващото се. А билингвизмът (знаенето на два езика от ранна детска възраст) очаквано е доказан като по-полезен дори от заучени допълнителни езици в юношеска или зряла възраст.
Всички знаем, че мозъкът на едно бебе е като гъба, която попива всичко, кодира го като пътища между невроните и има способността да го мултиплицира далеч по-лесно и често от мозъка на по-голямо дете или зрял човек. Всеки от нас е преминал през детство, юношество и зрялост, така че да забележи сам по себе си затруднението за заучаване и адаптиране, което се задълбочава с годините. Затова не е изненадващо – билингвизмът има дългосрочен положителен ефект върху живота на човек. Според много проучвания билингвизмът дори защитава от деменция, която се характеризира с когнитивни затруднения и афективни изменения.
Билингвизмът помага и на социалната компетентност. Деца и възрастни, които са билингви, имат по-добра успеваемост в социалните си интеранции дългосрочно през живота. Проучване на проф. Йоу подчертава, че билингвите както млади, така и по-възрастни имат повече сиво вещество на мозъка, кортикална дебелина и площ.
Как да използвам тази информация?
- Ако имате деца, не подминавайте възможността да стимулирате билингвизма у тях. Мит е, че детето ще се обърка при включването на допълнителен език в ежедневието. Билингвизмът е изключително полезен и може да се разглежда като инвестиция в целия живот на детето. Няма прекалено рано време за билингвизма. Родител може да започне с ежедневно излагане на различни езици в различни контексти.
- Ако сте възрастен билингвист, не е излишно да стимулирате използването си на езиците, които знаете. Това важи особено за езиците, които поради стечение на обстоятелствата са останали на по-заден план.
- Ако сте възрастен монолингвист (говорите само един език), никога не е късно да създадете нови алтернативни пътища между невроните си. “По-добре късно, отколкото никога” е прекрасна поговорка в този аспект.
В заключение, билингвизмът е безспорно полезен от медицинска, психологична и социална гледна точка. Въпроси около темата възникват постоянно, за което консултация с клиничен психолог е препоръчителна. Клиничният психолог е този, който има поглед върху и опит с връзката между психиката и здравето.
