Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
Нарастването на автономията предполага не само независимост от родителите, но и стремеж към търсене на интензивно приятелство. Засиленият стремеж към интимност се обяснява с необходимостта от задоволяване на определени потребности – споделяне на преживявания, желания, страхове, фантазии.
Ако детето не изгради приятелски отношения, то ще има болезнени преживявания, чувство за самота, отхвърляне, нехаресване, което ще се отрази на самооценката му. Юношите са много по-зависими от връстниците – от техните мнения и оценки, и в задоволяването на потребността от интимност, приемане, споделеност и утвърждаване, те са зависими, както в никоя от предходните възрасти. В тази възраст приятелството изисква много повече качества: състрадание, разбиране, приемане, уважение, отчитане на чуждата гледна точка и независимост. Приятелството се изгражда върху доверието и запазването на тайните на споделените преживявания, съмнения, страхове и несигурност. Приятелите се избират в зависимост от това, доколко отговарят на техните идеали. Значимостта на приятелството често поражда и силни ревностни чувства. Приятелството в юношеството се отличава с интензивност и неустойчивост. Тези отношения са много силни, страстни, емоционално натоварени и заедно с това – краткотрайни. Приятелството започва бурно, протича бурно и за кратко време приключва.
През юношеството се изменя и структурата на приятелството. През този период започва да се изгражда по-голяма близост с противоположния пол. Децата започват да се обединяват в едни и същи групи – момчета и момичета. В тези групи се изграждат силни междугрупови отношения. Постепенно започват да се оформят по-устойчиви отношения (по „двойки“), които се отличават с по-голяма интимност, посветеност, взаимност и грижа, която може да прерасне в дълбоко любовно отношение.
Срещите в юношеството
Смисълът на срещите за тийнейджъра е във възможността да оформи определени отношения и да научи нещо за самите отношения. Те са източник на самоутвърждаване, постижение и изграждане на връзки, които могат да придобият различна продължителност и посветеност. Преминаването от случайни към редовни срещи с връстници от другия пол променя характера на отношенията.
Оформят се няколко промени: прекарване на повече време с другия, съвместно въвличане в повече ситуации и обстоятелства; засилване на взаимните положителни чувства – повече харесване, любов и доверие; засилване на взаимното изразяване както на положителните, така и на отрицателните чувства; нарастване на обвързаността; взаимно разкриване на по-дълбоки страни от личността – вярвания, нагласи, ценности… задълбочаване на загрижеността за другия, преживяване на неговата радост и на неговото страдание; споделеност на чувството за единство и ангажираност; двамата започват да се възприемат като едно цяло и другите започват да ги възприемат като двойка – това създава чувство за обща идентичност. Изграждането на по-тесни интимни отношения предполага определено харесване (привличане). Само по себе си харесването може да породи различни чувства: влюбеност, любов, омраза… Интимните отношения винаги започват с определено привличане.
Влюбване
Харесването може да прерасне в ухажване и влюбване. Влюбването е състояние, което е по-неконтролируемо. Влюбеният е склонен да извърши действия, които в никакви други условия не би извършил. Това е неестествена забрава за себе си, която може да бъде твърде разрушителна. При състояние на влюбване, влюбеният не оценява адекватно чертите на този, в когото е влюбен. Образът на другия е идеализиран и тази идеализираност може да се поддържа от родителските забрани или от тези на „значимите други“, които правят невъзможна или трудна срещата на влюбените. Идеализирането се изразява в преувеличаване на положителните черти и игнорирането на отрицателните. Влюбените се стремят да бъдат заедно и прекарват повече време заедно. Те мислят непрекъснато един за друг. Търсят физическа близост. Доверителността, опознаването и телесната близост се обединяват по-силно. Влюбването невинаги прераства в споделена и трайна любов. Често то завършва с разлюбване, с невъзможност да се изгради или запази тази връзка. Раздялата с другия е едно от най-мъчителните преживявания при юношите. Раздялата се преживява тежко и може да породи депресия. Причините за раздялата могат да бъдат различни: загуба на интерес, единият не се чувства повече удовлетворен от връзката, мисли, че това, което получава, не е достатъчно; появата на различия в ценностите, възгледите и т.н.
Разочарованията и тяхното възникване
Това състояние, в което партньорът е идеализиран, създава очаквания, които са неизпълними. Като следствие от нереализираните очаквания може да се стигне до разочарования и отхвърляне. Разочарованието поражда вторично едно друго крайно оценяване – другият загубва всички положителни страни. Раздялата се преживява не само мъчително, но тя включва и някои реакции, които се запазват дълго време. Разочарованията са базова причина за разделянето. Те са свързани с няколко причини:
- събуждане на определени очаквания – когато очакванията са несбъднати, влюбеният започва да мисли, че любовта му е едно дълбоко заблуждение;
- неизпълнени обещания след задълбочаване на връзката;
- право на определени неща – когато другият започне да пренебрегва това, което единият обозначава като свои права, той започва да се чувства ядосан, предаден и да оценява другия в негативна светлина; в действителност, много често това, което се обозначава като права, са изисквания и претенции към другите;
- различия в перспективите – тези различия създават различни оценки и разбирания за значението на нещата; при това всеки вярва, че неговата перспектива е разумна, а на другия е неразумна; всеки остава затворен за чуждите доводи и започва да се опитва да наложи своето виждане, да променя другия; трудността започва с това, че влюбеният не желае да погледне нещата през чуждата перспектива, че смесва различията в перспективите с различия в характерите и допуска недоброжелателност, произтичаща от личностните черти;
- нарушаване на правилата – правилата показват какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави, и тяхното осъзнаване започва, когато се нарушават; правилата създават разочарования, защото много често не са съобразени с другия; собствените желания се превръщат в изискване спрямо другия;
- интерпретации (негативното мислене) – различните интерпретации произтичат не просто от действията на другите, а от смисъла, който влага влюбеният в тях; този смисъл зависи от собствените убеждения, вярвания, идеали, очаквания, когато дадено събитие придобие особено силно значение (ценност, смисъл).
Ако срещите и влюбването устоят, отношенията могат да прераснат в истинска любов. Много е трудно да се определи какво е различието между истинската и неистинската любов, между романтичната и реалистичната любов. Едно от измеренията на щастието и осмислянето на живота е свързано с любовта. Любовта създава усещане за радост и пълнота. Тя предполага силна въвлеченост, превръщане на другия в част от собствения живот. Любовните отношения предполагат доверие, загриженост и постоянство. Тя включва стремеж към връзка, телесен, емоционален и духовен допир. Това е състояние на постоянна ангажираност на съзнанието с другия и за другия.
Условия за възникване на любовта
Изграждането на пълноценни любовни отношения е свързано със:
- Себеуважение – приемането на собствената личност създава вярата, че другите също ще ме приемат. Ниската самооценка може да създаде не само несигурност във връзката с другите, но и условия за въвличане в много повече връзки. Тези, които имат ниска самооценка, са склонни много повече към влюбване, те вярват, че любовта може да компенсира неприемането.
- Откритост – когато детето започне да споделя своите преживявания и да въвлича другия в своя вътрешен свят, то започва да изпитва положително отношение, защото вече една част от него е част от другия. Да се споделят преживяванията с другия не е лесно, тъй като това предполага възможността от отхвърляне или неразбиране. За да се открие на другия, юношата трябва да изпитва доверие и сигурност. Разрушаването на доверието предизвиква огорчение, обида и затваряне.
- Приемане и разбиране – изграждането на любовта предполага приемане на другия с цялото уважение, без опити за неговото променяне, в неговата неповторимост с богатството от неговите качества.
- Осъзнаване – преживяването на присъствието на другия е свързано с вълнение, радост и приятни усещания. Тези преживявания, породени от приятното прекарване на времето заедно, от присъствието на другия, от неговите действия, могат да се осъзнаят и тогава детето разбира, че обича и че иска да бъде с обекта на своята любов.
Източници: Дейвис и Фанзои (1986), Декстър Дънфи (1963), Конъли и Джонсън (1993), М. Аргайл и М. Хендерсън (1989), Арън Бек (1994), Стърнбърг (1986), Ли (1976), Стаматов Р. (2012).
