Евелина Чанева
Психолог
Евелина Чанева е специалист по ранно детско развитие, монтесори и сугестопедагог. Има магистърска степен по Приложна психология. Работи успешно с деца от ранна училищна възраст с проблеми в усвояване на учебния материал следствие от когнитивни или интелектуални проблеми, както и с деца с хиперактивно поведение, характеризиращи се с неустойчиво внимание, слаби паметови възможности, проблеми с фината моторика и пространствената ориентация. Владее техники, практики и способи за въздействие на състояния при деца от аутистичния спектър.
______
В последната година ни се събра много време, прекарано вкъщи с децата. Ежедневно имаме възможност да прекарваме това време качествено. Можете да прилагате метода на Мария Монтесори вкъщи и да възпитавате дете със самосъзнание, че може да се справи с всичко. Това ще развива самочувствието му и увереността му, а те са важни за развитието му в пълноценна личност.
Какво е „Попиващ ум“ и защо заобикалящата среда има значение?
Заобикалящата среда е мястото, където детето играе и учи. Най-важната черта на тази среда е редът. Тя трябва да е стимулираща, красива, хармонична и в готовност за употреба. Монтесори средата е спокойна, адаптирана към размерите и интересите на децата среда. Ролята на възрастния е подкрепяща – той е връзката между средата и детето. Той дава насока, но без да се намесва в усилията, които детето полага, или да налага волята си над него. Заниманията и материалите в монтесори средата развиват концентрацията, да поощряват физическата независимост, стимулират сензорните възприятия, езиковото развитие и математическото мислене и създават условия за творческо изразяване.
Възпитанието в духа на идеите на Мария Монтесори трябва да започне преди детето да навърши 3 години, защото от 0 до 6 години децата се учат от директния контакт с заобикалящата ги среда чрез всичките си сетива и чрез движението. Този период Монтесори нарича „Попиващ ум”. Той минава през два етапа (0-3г. и 3-6г.), като първоначално детето подсъзнателно попива огромно количество информация, получавана от средата без усилие и без да осъзнава, че го прави.
Независимост, свобода и дисциплина
Придобиването на независимост е основната цел на образователния процес. Важно е да се уважават изборите, които детето прави, и да му се дава възможност да изпита последствията от избора си. Самоконтролът, който развива детето е резултат от поредица малки избори в ежедневния живот. Когато започне да се справя самò, детето придобива самочувствие и самоконтрол, а независимите деца са по-щастливи.
Според Мария Монтесори свободният избор на дейност и спонтанната концентрация развиват дисциплина, чувство за ред и любов към работата, придържане към реалността, любов към тишината и самостоятелната работа, независимост и инициатива, помагане на по-малките и радост от постиженията.
Как да помогнем на детето си да се справи само?
При метода „Монтесори” ролята на възрастния е да насочва естествената енергия на децата. Целта е да подготвите детето си за истинския живот и да му помогнете да развие пълния си потенциал. Давайте възможност и стимулирайте детето да се движи, изследва, изучава, споделя с групата, взема самостоятелни решения, създава ред, да прави разлика между идеи и опит, да използва креативно въображението си, да работи усилено, да повтаря и да перфекционизира постиженията си. Много е важно да се планират подходящи занимания, които да позволят на детето да усеща успех от работата си – те трябва да са достатъчно трудни, за да го вълнуват и достатъчно лесни, за да го оставят с усещането, че се е справило успешно. Наблюдавайте детето си, защото така ще разберете нуждите, интересите и силните му страни. Ето как да приложите идеите на Монтесори вкъщи:
- Първо организирайте средата, в която детето Ви ще играе и учи. Добре е стаята на детето да е обзаведена с мебели с подходящи размери, които осигуряват свободен достъп до материалите и осигуряват удобно място за работа. Избирайте качествени образователни играчки, подходящи за възрастта на детето и не прекалявайте с количеството им. Стремете се да избирате играчки с вграден контрол на грешката – такива, които ще помогнат на детето самò да разбере, ако не се справя правилно и следете материалите да се използват по предназначение.
- „Свободата и дисциплината са неразделните страни на същото нещо – като двете страни на една монета.” М. Монтесори
Свободата има граници, а те се определят с правила. Едно от първите ви занимания заедно може да бъде именно съставянето на правила. Започнете с няколко правила и нека да са ясни и прости. Не пропускайте да попитате детето да предложи и правила за родителите. Така то ще бъде по-мотивирано да спазва Вашите правила. Преговаряйте правилата периодично и ги допълвайте. Родителят е авторитет за детето си и следва да му дава добър пример, прилагайки на практика нещата, на които го учи. Определете задължения, които са по силите му и го приобщете към ежедневните дейности.
Огромната задача, която стои пред родителите, е да научат детето си да живее самостоятелно и да носи отговорност пред себе си и другите за действията и постъпките си. Мария Монтесори подчертава, че когато децата са самостоятелни, се съсредоточават по-лесно, постигат повече и имат по-малко проблеми с дисциплината. Ако се появи конфликт, той трябва да се възприеме като възможност за практикуване на социални умения. Възрастният може да игнорира лошото поведение, но това трябва да бъде придружено с поощряване на добрите действия. Старайте се да не натрапвате своето мнение, не принуждавайте, не иронизирайте и не прекъсвайте детето си, когато се занимава. Когато самò е избрало занимание, оставете го да му се насити. Ако се налага да се намесите, предлагайте алтернатива и избягвайте да давате готови решения и модели. Стимулирайте го и му давайте възможност самостоятелно избира – игри, дрехи и др. За да го улесните, давайте му да избира между две-три подходящи неща.
- Обучението вкъщи: За заниманията си Монтесори препоръчва използването на „Урока от три части“ – назоваване, разпознаване и припомняне. Започвайте урока с назоваване на предмета или явлението, което изучавате, придружено с посочване, за да избегнете объркване. Във втората част на урока детето трябва да разпознае предмета. Това се осъществява с въпроси като: „Къде е …?“, „Покажи ми ….“, „Дай ми ….“ В края на урока заедно повтаряте наученото в заниманието и се страрайте да разказвате увлекателно, за да задържите вниманието на детето.
За малките деца най-подходящи са заниманията от практическия живот. Това са всички ежедневни дейности, които децата ни виждат, че вършим вкъщи. Започнете с упражнения като прехвърляне на зърна от една купа в друга с лъжица или преливане на вода. Продължете с други дейности от ежедневието като миене, рязане, метене, развиване и завиване на капачки, откопчаване и закопчаване на копчета. Можете да представите всяка ежедневна дейност като занимание. Такива игри тренират фината моторика, координацията на окото и ръката, концентрацията на вниманието и помагат на детето по пътя на неговата самостоятелност. Правилната презентация трябва да покаже заниманието от взимането на материала от мястото му до връщането му обратно там. Всяка първа презентация на заниманието трябва да бъде показана възможно най-бавно на детето и да се акцентира на всяка стъпка: от просто към сложно и от конкретно към абстрактно. За заниманията вкъщи използвайте стъклени (или керамични) съдове и прибори от Вашата кухня. Освен че детето Ви ще се научи бързо да ги ползва внимателно и по предназначение, звуците на падащите зърна ще са по-интересни и стимулиращи сетивата. Тези игри ще помогнат на детето да обърне внимание на околния свят, да се вслушва, да усеща, да търси, да усеща миризми и да създава спомени.
Забравете сравненията и не оценявайте детето си: заменете оценяващите фрази с емоционална подкрепа. Не посочвайте грешките, а се старайте да мотивирате детето да опита отново. Избягвайте да манипулирате детето с награди. В реалния живот не получаваме награди за ежедневните си задължения или за спазване на законите, нали?
Ако имате възможност да организирате групови игри, избягвайте съревнователни игри, в които главната цел е победата. По-важно е детето да изгражда отношения, да се учи да работи в екип, да оказва помощ и подкрепа.
Всяко дете е уникално в своите таланти и способности и образованието трябва да поощрява цялостно това развитие.
За ежедневно вдъхновение и идеи за занимания, последвайте @Психология и ранно детско развитие във Facebook.
