Евелина Чанева
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености.
___________________________________________________
Какво определя постъпките? Как се развива моралното съзнание? В зависимост от възрастта, разбирането и разсъжденията на децата се различават. Познавайки тези особености, можем да разбираме чувствата, реакциите и постъпките на децата си по-добре.
Основните идеи на теориите, които разглеждат развитието на моралните съждения са, че моралното развитие зависи от интелектуалното развитие на детето и преминава през различни стадии: морален реализъм, морална реципрочност, автономен морал.
Моралният реализъм обхваща периода между 4-7-годишна възраст. Характерно за децата в тази възраст е да вярват, че справедливостта и правилата са константа. Те не се променят и не зависят от отделните желания и предпочитания. Децата се ръководят от идеята за незабавно наказание при нарушаването на правилата и оценяват постъпките на базата на последиците. Характерна за възрастта е неспособността на детето да координира своите преживявания с преживяванията на другите в дадена ситуация.
При децата между 7-ата и 11-ата година разбиранията се променят и се търси равенство, което може да се изрази с правилото: „Прави на другите това, което искаш и те да правят на теб.“ Моралната реципрочност се изразява в споделяне, отдаване на това, което си получил, уважение към другия. Измамата е отношение на неуважение и реципрочността изисква да се възстанови това, което е отнето. На този стадий децата не разглеждат наказанието като нещо абсолютно и незабавно. Наказанието е насочено към възстановяването на причиненото нараняване или вреда и е форма на отношение към другото дете. Децата разбират също справедливостта като възмездие за стореното. Когато детето откаже да помогне на друго дете, наказанието ще се изрази в това, че когато на него му се наложи да получи помощ, другите също ще му откажат. Това показва и известно осъзнаване на последиците от дадена постъпка върху другите.
Децата в периода между 11-ата и 15-ата година вече са в стадия на автономен морал. Моралните разбирания се основават на убеждението, че правилата и законите са създадени от хората и могат да бъдат променяни. Подчинението на авторитета не е задължително. Нарушаването на правилата е възможно и невинаги се следва от наказание. При осмислянето на собственото поведение детето отчита преживяванията и гледната точка на другите. Степента на наказанието се определя от отчитането на намеренията и резултатите от дадената постъпка. Наказанието се разглежда като форма на възстановяване на вредите от дадено поведение или като средство за овладяване на едно ново поведение в подобни бъдещи ситуации.
Разбирането за правилата
Малките деца (до 3 години) нямат идея за правилата, всяко дете измисля и играе по свои правила. По-късно (между 3-тата и 6-ата година) отношението към правилата се променя. Въпреки, че познават правилата, децата често не ги спазват. Ако все пак ги приемат, те ги абсолютизират и не се опитват да ги променят. Пренебрегването на правилата се асоциира с наказанието, което се предполага, че трябва да последва незабавно. Това разбиране за правилата обаче не пречи на детето да променя правилата в стремежа да си осигури предимство в играта. През периода между 6-11-ата година настъпва едно по-цялостно разбиране на правилата. Детето смята, че правилата винаги са съществували, но не свързва тяхното създаване с нещо външно, някакъв авторитет, а с дейността на самите участници. То достига до разбирането, че правилата могат да бъдат променяни със съгласието на другите.
Разбирането за справедливост
Малкото дете (2-6 години) вярва, че размерът на наказанието трябва да отговаря на престъплението, но идеята за престъпление при детето е много различна. То няма идея за връзката между типа престъпление и наказанието. По-големите деца (6 -11 години) достигат до идеята за съответствие между престъплението и наказанието. Те започват също да разбират значението да се направи добро, да се възстановят щетите. При определянето на наказанието те отчитат не само последиците, но и мотивите, които стоят зад постъпките, причиняващи тези последици.
Юношите разграничават преднамерената лъжа като по-лоша от непреднамерената лъжа.
Лъжата и отношението към нея
Малките деца определят тежестта на лъжата в съответствие със степента на отклонението от истината, независимо от намеренията (небивалиците, разказани от някого, се считат по-лоши от правдоподобните лъжи, използвани съзнателно). По-големите деца оценяват лъжата в зависимост от постъпките, които стоят зад нея.
Малките деца приемат неуспялата лъжа за по-малко лоша, отколкото успялата лъжа. При по-големите деца оценката се изменя: в нейната основа се поставя съществуването на съзнателно намерение.
Малките деца допускат, че да се излъже възрастен е по-лошо, отколкото ако се излъже връстник. По-големите считат, че да се лъже е еднакво недостойно и това заслужава порицание. Малките мислят, че лъжата е нещо лошо, защото тя се наказва, а по-големите деца разглеждат лъжата като нещо лошо в себе си – независимо дали ще се свърже с наказанието, тя е лоша, защото разрушава доверието и добрите взаимоотношения.
Съществува зависимост между общото когнитивно развитие и моралната зрялост: развитието на абстрактното мислене подпомага разбирането на моралните ценности и норми и задава чувствителността към чуждите преживявания.
Между моралното развитие и социалните взаимодействия съществува единство: социално активните деца не са само лидери, те демонстрират по-голяма зрялост в моралните съждения.
Морални разбирания и поведение
Може ли да предскажем как ще постъпи детето в ситуации, в които трябва да направи избор между нещо желано и нежелано? В ранната възраст между моралното съзнание и поведение не съществува единство. Много от постъпките имат импулсивен характер. Но с нарастването на възрастта, връзката между морални съждения и поведение започва да става по-устойчива – тези, които са достигнали до по-голяма зрялост, показват по-голямо единство между съжденията и постъпките.
Поведението се разглежда като резултат от подкреплението, наказанието и идентификацията. То се определя не само от развитието на моралното съзнание, но и от ситуациите.
Страхът и наказанията не са достатъчни за съпротивата срещу изкушенията. За да се справи действително с изкушенията, детето трябва да разбере защо това поведение е лошо и защо би се появило чувството на вина и срам при неговото повторно извършване. Съпротивата срещу изкушенията е свързана с разбирането, а не със страха.
Осъзнаването на собственото поведение също спомага за усилването на себеограничението.
По еднакъв начин ли детето разбира различните нарушения? Не можем да сме сигурни, че детето действително разбира това, което се изисква от него да разбере, затова трябва да сме търпеливи и да съобразяваме обясненията си с равнището на развитие.
