Евелина Чанева
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености.
________________________________________
Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Тя е основна дейност на детето. То играе, защото играта му доставя удоволствие и в това се състои неговата свобода. Играта доставя радост, удоволствие, самоутвърждение. Тя предполага едно особено съзнание: „съзнанието, че това се прави просто така“, създава един друг свят, който помага на детето да придобие опит за пълноценното съществуване в „неигровия“ свят. Играта притежава основополагащо значение за развитието на съзнаието и има значение не само за детството. Зад играта се откриват различни мотиви: удоволствието от играенето, възпроизвеждането на смисъла, отношенията, ролята. Тя отразява смисловия, а не предметния пласт на човешките отношения.
Играта като подготовка за истинския живот
Много голяма част от дейностите, които извършват децата, са дейностите на възрастните. Те ги научават имитирайки ги и повтаряйки ги, докато продобият увереност в изпълнението им. Упражняването дава възможност за усъвършенстването на способностите, необходими за по-късния живот.
Играта като търсене на стимули
Играта може да се разглежда като форма за търсене на стимули, което е свързано с възбудата. Новите ситуации създават възбуда, което засилва активността. Детето се стреми към ситуации, създаващи висока възбудимост, което е едно вълнуващо състояние. То се ориентира към играта, за да изследва средата, която е източник на различни стимули.
Играта като комуникация
Играта може да се разглежда като особен тип комуникация, която поставя рамка за разбирането на това каква ще бъде следващата комуникация. Тя дава възможност на детето да научи за оформянето и преоформянето на различните роли. Играта не е значима с това, че осигурява научаването на дадено съдържание, а с това, че детето научава нещо за самото научаване. Ученето чрез игра е учене чрез преживяване.
Играта пресъздава реалността
- детето използва един обект, за да представи друг обект;
- детето приписва определени характеристики на даден обект и възможното действие с него;
- използване на въображаеми обекти – детето допуска съществуването на нещо, което не съществува.
- играта има цел, в играта детето пресъздава това, което е значимо за него;
Структура на играта
В играта се отделят няколко компонента: съдържание, сюжет, игрова ситуация, игрови действия, роля и отношения. Ролята е „основна единица“ на играта, която придава смисъл на действията и отношенията. В зависимост от заеманата позиция се обособяват три ситуации:
- ситуации, в които детето е активно и „пораснало“. Например то е мама, която храни и облича куклата (бебето), излиза на разходка в парка, пазарува, готви и т.н.
- ситуации, в които детето е пасивно, в позицията на приемащо чуждите въздействия; то е лекувано, пътник, возен във влака и т.н.
- ситуация, в която детето е в неутрална позиция – наблюдаващо чуждите действия.
В зависимост от пресъздадените отношения и начина на тяхното пресъздаване могат да се отделят няколко типа сюжети:
- сюжети, представени от един персонаж, едно действие и една предметна ситуация.
- сюжети, представени от няколко персонажа, извършващи едни и същи действия, обединени от обща предметна ситуация.
- сюжети, представени от взаимнодопълващи се персонажи, обединени в една предметна ситуация. Например, отношенията лекар-болен, машинист-пътник.
Развитие на игровите взаимодействия
В периода от 2 до 4 години взаимодействието е предметно-игрово и е съставено от 1-2 цикъла. В следващия период (4-5-а година) взаимодействието е ролево. То е във формата на обмен на предметни действия, специфични за дадената роля, допълнени с ролев диалог. Предметното взаимодействие постепенно губи своето значение на нещо самостоятелно, то се включва в ролевото взаимодействие. В периода от 6 до 7 години игровото взаимодействие протича във вербален план. То включва изказвания, които обозначават смисъла. Предметните и знакови обозначения се извършват едновременно.
Играта като форма за изразяване на емоциите
Играта дава възможност за изразяване на вътрешния свят. Тя е форма за неговото осмисляне. Това, което не може да бъде изразено с думите, може да намери непосредствена форма чрез играта. В играта може да се направи това, което в реалността е невъзможно – да се проиграят отново чувствата и по този начин да се изкарат на повърхността, като се превърнат в обект на осъзнаване, да се погледнат от друга перспектива, да се видят „в тяхното друго значение“ и с това да се вземе контрол върху тях. Така подпомага развтието на емоционалната интелигентност у децата.
Видове игри
Един от първите опити за класифицирането на игрите (Партън) е: невключеност в играта, самостоятелна игра, наблюдение на чуждата игра, паралелна и съвместна игра. Тези игри не са разграничени стадийно, но първите три вида са по-обичайни за децата до 2-годишна възраст, докато свързаните и съвместните игри – за 5-годишните деца. Освен класификацията на Партън съществуват и много други класификации – например разделянето на игрите на сензомоторни, практически игри, символични игри, фантазно-творчески, игри с правила, конструктивни.
Източници: Ellis H.J. (1973), Bateson B. G. (1976), Parten M. (1932), Стаматов Р. (2012)
