Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
Много от отношенията на децата могат да прерастват в по-трайни, обозначаващи се като приятелство. Приятелството с връстниците има различни функции: осигурява радостни преживявания и възможности за съвместно прекарване на времето; осигурява физическа поддръжка; осигурява подкрепа, насърчение и обратна връзка, чрез оценката, която се отразява върху изграждането на собствената самооценка; осигурява възможност за социално сравнение; осигурява интимност и емоционалност – приятелството е източник на топлина, близост и доверие.
Развитие на приятелството
Развитието на приятелството е свързано с развитието на представите за приятелство и с развитието на очакванията за приятелство. Обособяват се два стадия в развитието на представите за приятелство при децата:
– Първи стадий – обхваща децата между 3 и 5 години. Те определят приятелството функционално, чрез игрите: приятел е този, с когото може да се играе, приятелството се изразява чрез съвместната игра, а условията за приятелството са свързани с реалната въвлеченост на детето в играта.
– Втори стадий – обхваща децата около 11-12-годишна възраст. На този стадий приятелството започва да се свързва с възможността за споделяне; то се основава на доверието и се изразява във взаимното разкриване на мисли и преживявания; приятелят се описва чрез посочване на личностни качества и способности, които имат непосредствено значение за изграждането на взаимността и близостта („Той ме разбира“, „Той е много отзивчив…“) или чрез общността на интересите и ценностите („Ние харесваме едни и същи неща…“). Ако за малкото дете най-добрият приятел е този, който живее наблизо или с когото играе, то за по-големите деца приятелството е възможно при наличието на общи интереси, взаимно харесване, споделяне на преживявания, вярвания и идеи.
В различните възрасти децата имат и различни очаквания спрямо приятелите. Такива са: оказване на помощ, споделяне на активности; близост, организиране на съвместни дейности (игра), оценяване; приемане, възхищение, признание, стремеж към интегрираност; лоялност и задълженост; автентичност, приемане и даряване с грижа; интимност, общи интереси, ценности и нагласи. Тези очаквания се увеличават с възрастта. Заедно с очакванията се изменят и представите за задълженията към приятелите. За 10-11-годишните деца представата за задължение към приятелите се изразява в оказването на помощ при възникването на затруднения. За 16-17-годишните деца задължението към приятелите се изразява преди всичко в емоционалната подкрепа. Освен това, зад изпълнението на задълженията към приятелите стоят различни мотиви. За 10-11-годишните деца причината да изпълнят задълженията към приятелите е запазването на отношенията, което е свързано със собственото благополучие. При 16-17-годишните деца причината е доставянето на радост и щастие на приятеля.
Как децата стават приятели
Изграждането на приятелството става с времето и това изисква: откритост, положителни преживявания, размяна на информация, разрешаване на повече конфликти.
Как се развива приятелството в различните възрасти?
Още през първата година детето може да отговори на друго дете, да изрази емоционално отношение към чуждите състояния и да изрази вербално отношение към него. Независимо от променливостта на емоционалното отношение, като цяло поведението на детето е дружелюбно. Постепенно детето започва да осъзнава другото дете като партньор. Тези взаимодействия се преживяват с много радост и смях. Децата на 3-5 години изграждат приятелствата в зависимост от тяхната значимост в конкретната ситуация. Това придава на приятелството твърде неустойчив и ситуационен характер. Приятелите се избират в зависимост от това дали живеят наблизо и от това какви съвместни дейности биха могли да извършат заедно. Приятелството е свързано с играта. Да бъдеш добър приятел означава да си добър партньор в играта, да имаш способност за игра.
Във възрастта 5-9 години приятелството се изгражда върху основата на това, което децата могат да направят. Приятелството също не е стабилно, понеже е свързано с краткотрайното и непосредствено възнаграждение. Отношенията започват да се изпълват с повече радост и сътрудничество, но това сътрудничество е насочено към собствените интереси.
През 10-12-ата година настъпва промяна в отношението към другите – детето започва да прониква по-дълбоко в чуждата гледна точка и да отговаря с взаимност, която надхвърля непосредствените интереси. То започва да разбира, че другите деца имат потребности, които невинаги съвпадат с неговите потребности. Приятелството се осъзнава като трайна връзка, която отива зад действията, насочени към получаването на незабавни възнаграждения. След 12-ата година, до настъпването на юношеството, потребността от приятелството с връстниците се засилва и това е свързано с осъзнаването на независимостта и мястото в отношенията с другите. Приятелството все още е насочено към децата от същия пол и е свързано с възможността за въвличане в съвместни дейности и забавления.
Юношество
Нарастването на автономията предполага не само независимост от родителите, но и стремеж към търсене на интензивно приятелство. Засиленият стремеж към интимност се обяснява с необходимостта от задоволяване на определени потребности, споделяне на преживявания, желания, страхове и фантазии.
Ако детето не изгради приятелски отношения, то ще има болезнени преживявания, чувство за самота, отхвърляне, нехаресване, което ще се отрази на самооценката му. Юношите са много по-зависими от връстниците, от техните мнения и оценки, и в задоволяването на потребността от интимност, приемане, споделеност и утвърждаване, те са зависими както в никоя от предходните възрасти. В тази възраст приятелството изисква много повече качества: състрадание, разбиране, приемане, уважение, отчитане на чуждата гледна точка и независимост. Приятелството се изгражда върху доверието и запазването на тайните на споделените преживявания, съмнения, страхове и несигурност. Приятелите се избират в зависимост от това, доколко отговарят на техните идеали. Значимостта на приятелството често поражда и силни ревностни чувства. Приятелството в юношеството се отличава с интензивност и неустойчивост. Тези отношения са много силни, страстни, емоционално натоварени и заедно с това – краткотрайни. Приятелството започва бурно, протича бурно и за кратко време приключва.
През юношеството се изменя и структурата на приятелството. През този период започва да се изгражда по-голяма близост със срещуположния пол. Децата започват да се обединяват в едни и същи групи – момчета и момичета. В тези групи се изграждат силни междугрупови отношения. Постепенно започват да се оформят по-устойчиви отношения (по „двойки“), които се отличават с по-голяма интимност и посветеност, с взаимност и грижа, която може да прерасне в дълбоко любовно отношение.
Източници: Готмън и Паркър, 1987; Селмън 1976, 1980; Байгълоу и Ла Гейпъ, 1975; Юнис, 1980; Аргайл и Хендерсън, 1989; Дейвис и Фанзои, 1986; Декстър Дънфи, 1963; Стаматов. Р. 2012;
