Д-р Лилия Панайотова завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 1990 г. От 1998 г. е с придобита специалност по Вътрешни болести. През 2003г. завършва двугодишен курс на обучение по хомеопатия към Медицински университет – Пловдив. Има допълнителни специализации по хомеопатична терапия към ЦОРХ – България, Хомеопатично общество и „ЕДИКТА“, както и специализация по шуслерова терапия.
От 2012г. до настоящия момент работи в Хомеопатичен кабинет в гр. Пловдив, жк „Тракия“, ул. „Съединение“ 43. Тел. 0888584152
Хомеопатията е лечебен метод, чийто основи полага немския д-р Самуел Ханеман (1755-1843). Основния принцип, на който се подчинява е „подобното се лекува с подобно“, което всъщност е постулат още от древните времена на Хипократ. “Similia similibus curentur”. Думата хомеопатия е съставена от две гръцки думи: homoios – „подобен“ и pathos – „болест“.
Всяко вещество, способно в измерима доза да предизвика симптоми при здрав индивид може, в слаба или безкрайно слаба доза, да премахне същите симптоми у болния.
Хомеопатията е холистичен (означава – цялостен) метод. Лекарят – хомеопат, като един непредубеден наблюдател, при разговора и прегледа на пациента трябва да разбере какъв е човека, а не само от какво се оплаква. На ниво Ум, емоции, физически и общи симптоми всеки пациент е една ярка индивидуалност, която именно се отчита в холистичната медицина. Затова и лекарствата са строго индивидуализирани.
Практиката по хомеопатия убеждава да се гледа на тялото като на нещо повече от сбор от отделни части. То се развива, функционира и се възстановява независимо и самостоятелно. Така всеки носи в себе си „своя собствен лечител“. Древните лекари са познавали тази природна сила на организма. Лечебната енергия е функция на жизнената сила и Ханеман я нарича „жизнена енергия“. Болестта представлява разстройство на тази енергия. Повечето бактерии, които населяват организма ни, могат да ни разболеят само когато собствената ни лечебна сила (или имунна система) е отслабена. Затова, от 10 човека под дъжда, само един ще се разболее от пневмония. Хомеопатичното лекарство се стреми да коригира разстроената жизнена енергия и така повишава способността на тялото да се лекува само. То не се стреми да премахне симптомите на засегнатите органи, а лекува причината и така възстановява здравето. Лекува пациента като цяло, изхождайки от неговата индивидуалност. Няма лекарство за всяко отделно разболяване, но има такова за пациента, страдащ от някакво заболяване. Така 2-ма пациента с еднаква медицинска диагноза – например Бронхиална асма – получават различни хомеопатични лекарства, защото са различни като същности. Характерното на ниво ум, емоция, физически оплаквания и общи признаци (топло, студено, жажда, потене) у единия е различно от същото у другия.
Все по-често се признава факта, че тялото и ума са свързани. Все по-често и днешната медицина приема психосоматичния аспект на болестта. Ханеман е установил това отдавна и е подчертал, че телесните симптоми и психиката не могат да се разглеждат поотделно. Всичко е едно цяло, това е холистичния подход, част от който е и хомеопатията.
Хомеопатичните лекарства са от различни изходни материали – растителни, животински, от минералния свят, както и химични вещества. Когато подадем на организма хомеопатично лекарство, то като една малка изкуствена болест, предизвиква имунната система (жизнената сила) и тя – в зависимост от индивидуалната чувствителност и реактивност на организма, опитвайки се да се пребори с малката, подобна, изкуствена болест, доизбутва естествената си такава. Така индивидуализирано, хомеопатичното лекарство действа в посока стремежа на организма сам да доразреши проблема си, а не да го потисне.
През последните 200 години хомеопатията се бори да намери своето място в масовата медицина. Въпреки постиженията си, тя не е широко приета от медицинската общност. Основния скептицизъм идва от несъответствие между конвенционалните научни парадигми и хомеопатичната практика.Според критиците, разрежданията над числото на Авогадро, нямат молекули от оригиналното вещество, което според тях, прави лечебния ефект невъзможен. 40 години учени от цял сват се опитват да разкрият механизмите й на действие. Водеща хипотеза е, че разтворите на силно разредени лекарства могат да предават сигнал, който повлиява биологичните системи и стимулира процеса на оздравяване.
През последните 8 години, изследователски екип от Международната Академия по класическа хомеопатия, ръководен от проф. Джордж Витулкас и д-р Камелия Гросан постигна значителен напредък в представянето на убедителни доказателства за активността на ултра разредените разтвори. Екипът използва напреднали аналитични методи като трасмисионна електронна микроскопия (ТЕМ), романова спектроскопия и алгоритми за дълбоко обучение (DL), за да анализира хомеопатичните лекарства. Изследванията са фокусирани върху Aurum metallicum (злато) в 3 различни потенции – 6С, 30С, 200С.
ТЕМ разкрива наличието на стабилни наночастици в разтворите, въпреки че концентрациите са над числото на Авогадро. ТЕМ изображенията на Aur. metall показват клъстерни подредби от наночастици, които варират в зависимост от разреждането и степента на потенциране.
Романовата спектроскопия спомага на изследователите да анализират водни разтвори и разтвори на етанол, които съдържат Aurum metallicum в различни потенции.
Спектралния анализ показва, че всеки разтвор има уникален профил, който може да бъде класифициран с помощта на алгоритми за дълбоко обучение.
(DL) DL е иновативен аспект на изследване за класификация и диференциация на потенцирани разтвори. Учените използвали метода за анализ на пречистена вода (PW), непречистена вода (UW) и Aurum metallicum разтвори и резултатите показват значителни различия между тях.
Това изследване е публикувано в престижното научно списание Journal of Molecular Liquids, с импакт фактор 6. Статията представя убедителни доказателства, че потенцираните хомеопатични лекарства, дори и след числото на Авогадро, оставят откриваеми и специфични следи в разредените разтвори. Това е значителна стъпка напред в разбирането на хомеопатичните механизми. Комбинирането на трите споменати метода дава възможност за задълбочено изследване на ултрависоките разреждания и техния ефект върху биологичните системи. Тези методи не само потвърждават активността на хомеопатичните лекарства, но и предоставят солидни, научни доказателства, които ще помогнат за преодоляване на съществуващия скептицизъм в медицинската общност.
Все повече се налага интегративния подход в лечебния процес, при който конвенционалното и неконвенционалното лечение (част от което е Хомеопатията) да вървят ръка за ръка и да се подкрепят взаимно, а не да се отричат, в името на подобряване целия здравословен статус на обществото. Кауза, която стои пред всеки лекар и лечител, посветил знанията и труда си в полза за благото и доброто на човека!
