(Още няма оценка) 
Loading...
Д-р Катерина Иванова е акушер-гинеколог, част от екипа на „Центъра по Майчино-Фетална Медицина”, гр. Пловдив. Интересите й са в областта на гинекологията, които надгражда с курс за „Колпоскопска диагностика и деструктивно лечение на преканцерозите“. Освен в центъра тя работи и в УМБАЛ „Св. Георги”.
Можете да си запишете час за преглед на тел. 0876 222 711. Прочетете повече на: http://pregnancy.bg/
Миомата е доброкачествен хормоночувствителен тумор, който се развива от мускулна съединителна тъкан или и от двете на средния слой на стената на маточното тяло (миометриум). На база произхода и съдържанието на единия или другия вид изграждащи я влакна, можем да я наричаме миома, лейомиома, фибролейомиома, фибромиома и др. Като образувание, чието развитие зависи от половите хормони, обичайно засяга жени между 30 и 50-годишна възраст. Доказано е по-честото засягане на афроамериканки, нераждали пациентки, такива със затлъстяване или фамилна обремененост за миома.
Как се открива?
Редовните гинекологични прегледи, включващи физикален преглед и ехография, са достатъчни, за да установят наличието или липсата на миома, преди още да са се появили симптомите. При трудни за диагностика случаи с по-особено разположение на тумора или при съмнение за злокачественост (разграничаване на миома от сарком), макар и по-рядко, може да ви бъде препоръчано извършване на ЯМР.
Какви са симптомите?
Обичайно в началото симптоми липсват, а в много от случаите проявата им зависи от разположението на миомата – в коя част от маточното тяло са, тъй като, макар и по-рядко срещащи се, има и такива, разположени в шийката на матката или в маточните връзки. Има значение и посоката, в която нарастват. По този белег ги разделяме на интрамурални – разположени в средния мускулен слой, субсерозни – нарастващи към външната повърхност на матката, и субмукозни – развиващи се към кухината на матката. Най-честите оплаквания се изразяват в по-продължителни (над нормата от седем дни) и обилни менструации, болка по време на менструация, която преди това е липсвала, болка по време на полов акт, усещане за натиск върху пикочния мехур или ректума, тежест и напрежение в малкия таз.
Как се лекува?
Какъв ще бъде подходът на вашия гинеколог, е строго индивидуално, след като бъдат преценени много от обстоятелствата. На първо място значение има вашата възраст, репродуктивни планове, наличие на усложнения (обилното ежемесечно кървене, което е довело до анемия, наличие на болков синдром, налагащ постоянна терапия с болкоуспокояващи, притискане на съседни органи и нарушаване на функциите им, установено бързо нарастване на тумора при проследяване и т.н.). Обичайно при по-млади жени се предпочита очаквателното поведение – редовно наблюдение и провеждане на гинекологични прегледи на всеки шест месеца с ехографско проследяване и отбелязване на растеж.
Очакванията са при настъпване на менопауза, т.е. липса на хормонален стимул за растеж на тумора, той да запази или дори да намали размерите си. Ако това не се случи и се отбележи нарастване в периода на настъпила вече менопауза, е една от причините, налагащи оперативно лечение.
През годините на фармацевтичния пазар се появяват различни продукти в опит за медикаментозно повлияване на миомите. За съжаление към момента няма доказал се такъв и наложен за масова употреба.
В някои от случаите се стига до оперативно лечение. Дали ще бъде възможно и удачно премахването само на миомния или миомните възли, или се налага отстраняване на цялата матка, дали това може да се случи чрез лапароскопия (т.нар. безкръвна операция), вагинално или чрез отворен достъп през предна коремна стена и други, са все въпроси, на които вашият гинеколог ще може да отговори след задълбочена преценка на конкретния случай.
Макар и рядко прилагани, в някои медицински центрове се прилагат и други процедури като например крио- (чрез замразяване), топлина или радиофреквентна терапия с цел разрушаване на миомния възел.
