УМБАЛ „Пълмед“
Д-р Иван Петлешков – специалист хирург в УМБАЛ „Пълмед“ с над 25-годишен опит в диагностиката и оперативното лечение на хернии. Завършил е през 1996 г. Медицински университет – Пловдив, а през 2007 г. придобива специалност хирургия. Провел е специализации във ВМА София, Испания, Германия, Австрия, Турция и Южна Корея.
Първите операции за лечение на херния датират от Древна Гърция и Рим. Хирургът Клавдий Гален (ок. 130-200 г. пр.н.е.) описва техники за лечение на херния, но по това време операцията е била доста рискована и често неуспешна. Въпреки тези ранни опити, модерната хирургия на херния започва да се развива през 19-ти век. Една от първите успешни операции е извършена през 1887 г. от италианския хирург Едуардо Басини, който разработва техниката на отворена операция за ингвинална херния, известна днес като „операция по Басини“. Тази операция полага основите на съвременните методи за корекция на херния и е важен етап в историята на хирургията.
Какво представлява хернията?
Хернията е излизане на вътрекоремно съдържимо през вроден или придобит дефект в коремната стена, покрито с перитонеум.
Херниите най-често биват:
- Външни – вътрекоремно съдържимо, покрито с перитонеум, излиза навън.
- Вътрешни – част от органите на коремната кухина навлизат в нормално съществуващи или придобити отвори в коремната кухина.
- Вродени – появяват се по време на вътреутробното развитие и се изявяват след раждане. При мъжете преобладават ингвиналните и епигастралните хернии, докато при жените по-често се срещат пъпните и феморалните хернии.
Хернията се състои от херниален отвор, херниален сак и херниално съдържимо. Симптомите включват болка, подутина и дискомфорт. Сред най-честите усложнения при всички видове хернии е заклещването на херниалното съдържимо, което се изявява със силна болка в областта на хернията, гадене и повръщане. При палпация на хернията тя е напрегната, болезнена и не може да се прибере в корема.
Видове хернии:
- Ингвинална (слабинна) херния – среща се по-често при мъжете между 20 и 40 години. С възрастта рискът нараства. Представлява пролабиране на коремни органи или част от тях през ингвиналния канал.
- Пъпна херния – представлява излизане на коремно съдържимо през пъпния пръстен. Среща се при малки деца (като вродена), а при възрастни (като придобита).
- Бедрена херния – среща се по-често при жени. Сакът при бедрената херния е малък и е разположен под слабинния канал.
- Диафрагмална херния – навлизане на коремни органи в гръдния кош през дефект на диафрагмата. Те притискат белия дроб и сърцето, като нарушават тяхната функция.
- Херния на бялата линия – хернията е рядко срещана и при двата пола, но най-често засяга мъже под 40 години. Разположена е между правите коремни мускули и бива три подвида:
- Епигастрална (над пъпа)
- Параумбиликална (около пъпа)
- Хипогастрална (под пъпа)
Симптомите при хернията на бялата линия се характеризират с болка с различен интензитет, която може да симулира язвена болест, което често води до погрешна диагноза.
- Следоперативни хернии – представляват излизане на коремни органи през дефект на оперативния разрез.
Рискови фактори за поява на хернии:
- Възраст – зачестяват с напредването на възрастта, защото фиброзната и мускулната тъкан отслабват.
- Пол – мъжете са по-склонни към развитие на някои видове хернии.
- Фамилна обремененост – слабост на мускулната и съединителната тъкан.
- Начин на живот – тежък физически труд, водещ до повишаване на вътрекоремното налягане; травми, водещи до отслабване на мускулните тъкани; вредни навици като тютюнопушене, заседнал начин на живот, наднормено тегло и затлъстяване.
- Медицински състояния – хронични заболявания, водещи до повишено вътрекоремно налягане (запек, хронична диария, хронична кашлица, заболявания на простатата и други).
Основни методи за лечение:
- Отворена хирургия – прави се голям разрез върху мястото на проекционното място на самата херния, намира се херниалния сак, който се връща в коремната кухина без да бъде засегнато херниялното съдържимо. След това се прилагат укрепващи методи с шевове или синтетични платна. При този метод пациентът се възстановява по-бавно – между 1 и 2 месеца.
- Лапароскопска хирургия – известна още като минимално инвазивна хирургия. При нея се използват различни ендоскопски инструменти. Правят се минимални разрези в корема, през които се вкарват тези инструменти. Коремната кухина се изпълва с безвреден газ CO2 (въглероден диоксид), за да се създаде пространство за работа в коремната кухина.
Предимства на лапароскопската хирургия
Лапароскопската хирургия има множество предимства в сравнение с традиционната отворена хирургия. Ето някои от основните предимства:
1. По-малки разрези: Лапароскопската хирургия изисква няколко малки разреза (около 0,5 – 1,5 см), вместо голям разрез, какъвто се прави при традиционната хирургия. Това води до по-малко белези и по-малка травма на тъканите.
2. По-бързо възстановяване: Пациентите се възстановяват по-бързо след лапароскопска операция, защото разрезите са по-малки и тъканите са по-малко увредени. Често болничният престой е по-кратък, а възможността за връщане към нормалния ритъм на живот е по-бърза – до 8 ден може да се върне към работа.
3. По-малко болка: По-малките разрези обикновено водят до по-малко следоперативна болка, което намалява нуждата от болкоуспокояващи лекарства.
4. По-нисък риск от инфекции: Тъй като разрезите са по-малки, има по-малък риск от инфекции и други усложнения, свързани с раните.
5. По-малка загуба на кръв: Минимално инвазивната хирургия често води до по-малка загуба на кръв по време на операцията, което намалява риска от нужда от кръвопреливане.
6. По-добра визуализация: Хирурзите използват камера, която осигурява увеличение и по-добра видимост на органите и тъканите, което може да подобри прецизността по време на операцията.
7. Козметични предимства: По-малки разрези означават по-малки видими белези,което е важно за много пациенти.
Лапароскопският метод за лечението на херниите при спазени индикации се е утвърдил като златен стандарт за тяхното лечение!
