Невролог
Д-р Анелия Тодорова е специалист невролог. Диагностицира и лекува пациенти със заболявания на централната, периферната и вегетативната нервна система. Притежава лиценз за екстра- и транскраниална доплерова сонография – ехография на съдовете на мозъка. Завършила е магистратури по психология и здравен мениджмънт, мастер клас по СКЕНАР терапия и сертификационни курсове по ДСГ, отоневрология и ЕЕГ. Работи в неврологично отделение на МТБ Пловдив (ул. „Колхида“), ДКЦ „Св. Георги“ (гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ 15А, ет. 3, кабинет 56) и АИПСМПН на ул. „Трайко Китанчев“ № 12 в гр. Пловдив.
Синдромът на неспокойните крака (RLS – Restless Legs Syndrome) е разстройство на нервната система, предизвикващо силен дискомфорт в крайниците. Пациентите имат усещане за изтръпване, мравучкане, парене и болезнено напрежение в долните крайници с непреодолимо желание за движение на засегнатите крайници. Описан е за първи път от английския лекар Томас Уилис още през 1672г. През 1861г. немският клиницист Теодор Витмак също описва симптомите и им дава наименованието Amnietetas tibiarum – „неспокойни крака“. Но едва през миналия век симптомите са систематизирани от шведския невролог Карл Екбом, и затова болестта е позната още като болест на Willis-Ekbom.
Засягат се предимно долните крайници, но могат да бъдат засегнати и горните, както и туловището, макар и по-рядко. Движенията се появяват по всяко време на деня – след продължително седене, имобилизация след гипс, но най-често се изявяват през нощта, като е налице известна циркадност – появяват се или се засилват в първата половина на нощта и изчезват или намаляват през втората. Наблюдава се неволева дорзална флексия на палеца с разперване на малкия пръст за няколко секунди, което се повтаря през интервали от около 20-40 сек. Синдромът не е животозастрашаващ, но влошава качеството на живот – нарушен сън, лесно пробуждане, хронично безсъние, дневна сънливост, разсеяност, тревожност и депресивно състояние.
Среща се в 5-10% от населението, 1,5-2 пъти по-често при жени, и с напредване на възрастта зачестява. При деца се среща изключително рядко. Приема се, че в основата му е химичен дисбаланс в централната нервна система със сензорно-моторни прояви.
Синдромът бива първичен и вторичен.
Първичният (идиопатичен) – генетично автозомно-доминантен тип на унаследяване – е детерминирано заболяване, при което не се открива очевидна причина за възникването му и най-често той се предава по родствена линия. Появява се в първите три десетилетия и проведени изследвания доказват дисфункция на допаминергичната система с ниско ниво на допамин, който участва в координацията и извършването на нормални плавни движения. Включва се и хипоталамусът, в частност супрахиазмалното ядро, което води до цикличния характер. Смята се, че има ниско ниво на желязо в централната нервна система, което води до ниско ниво на миелин и допамин.
Вторичните (симптоматични) форми се причиняват от други придружаващи заболявания – дефицит на желязо, на фолиева киселина, на витамини от група В, бъбречна недостатъчност, захарен диабет с диабетна полиневропатия, други видове полиневропатии – алкохолна, амилоидна, ревматоиден артрит, заболявания на щитовидната жлеза, радикулопатии, бременност, стрес, прием на някои лекарства – кофеин, антипсихотици, антиеметици, антихистамини, антидепресанти, литий съдържащи вещества. Провокиращи фактори могат да бъдат обездвижване поради заболяване или имобилизация, бременност.
По продължителност синдромът се дели на остър – проявите продължават до 2 седмици, подостър – не повече от 3 месеца, и хроничен – с продължителност на проявите повече от 3 месеца.
По тежест се дели на:
– лек – епизодични усещания без нарушение на съня;
– умерен – с прояви не по-малко от 2 пъти седмично и умерено нарушение на съня;
– тежък – неприятните усещания са не по-рядко от 2 пъти седмично и значително нарушение на съня и качеството на живот.
В тези случаи лечението е по-лесно, защото е насочено към съответния проблем.
Около 80% от хората със СНК страдат и от синдром на периодични движения на долните крайници – стереотипни движения с периодично свиване в бедрото, колянната и глезенната стави (PLMD).
СНК често се пропуска като състояние или се диагностицира късно, но не предизвиква затруднения и се основава на оплакванията на пациента и характерната клинична картина, макар неврологичният статус много често да е негативен. Диагнозата се поставя въз основа на много типичните оплаквания на пациента, проведени лабораторни изследвания – серумно желязо, ЖСК, фолиева киселина, кръвна захар, урея, креатинин, щитовидни хормони, както и неврофизиологични изследвания – ЕМГ, полисомнография и доплерова сонография. Това налага на първо място пациентите да се обръщат към невролог, а при необходимост и към ендокринолог и нефролог, когато са налице придружаващите заболявания.
Лечението на СНК е предимно симптоматично.
Медикаментозно лечение:
1. При железен дефицит или такъв на фолиева киселина се провежда заместително лечение.
2. Използват се и допаминови агонисти, които включват Л-допа/карбидопа, прамипексол, ротиготин, ропинерол.
– Макар да се използват едни и същи медикаменти, болестта на Паркинсон и СНК са различни заболявания.
3. Габа препарати – прегабалин и габапентин.
4. Важна роля играе и клоназепам.
5. Опиоиди – в краен случай.
6. Поради проблемите със съня и психичното здраве, важна роля има приемът на Л-триптофан, аминокиселина, която се разгражда до ниацин и никотинамид, необходими за нормалния растеж, поддържането на мускулите и производството на мелатонин и серотонин.
7. Витамини от група В, Е или мултивитамини.
При вторичния синдром лечението се насочва към основното заболяване, предизвикало оплакванията.
Други методи на лечение са хомеопатията – препоръчва се прием на рус токсикодендрон, билколечение, акупунктура и скенар терапия.
Физическа активност и хигиена на съня:
Необходимо е да се знае, че:
– кофеин и злоупотреба с кафе,
– алкохол,
– никотин,
– литий съдържащи медикаменти и храни,
– някои трициклични антидепресанти,
– антихистамини
могат да предизвикат усилване или да провокират появата на синдрома.
СНК понякога се наблюдава у лица с ЛАС, фибромиалгия, ревматоиден артрит, болест на Паркинсон.
Ходът и прогнозата на това състояние не са ясни – може да продължи цял живот и да се проявява през различни периоди от живота, може и да изчезне напълно. Лекарствата и немедикаментозните методи обаче могат да помогнат за управление на симптомите и постигане на определен комфорт на живот.
