акушер-гинеколог и консултант по фетална медицина
Д-р Борис Стоилов, дм, е акушер-гинеколог и сертифициран специалист по фетална медицина, преминал специализация във Fetal Medicine Research Institute към King’s College Hospital в Лондон, Великобритания — една от водещите световни структури в областта. Той е управител на Центъра по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив, преподавател в МУ – Пловдив и работи в отделението по „Патологична бременност“ в УМБАЛ „Свети Георги“.
В практиката си извършва консултации и проследяване на бременност, скрининги за хромозомни и генетични аномалии, фетална морфология, ранна профилактика на усложнения на бременността, водене на раждане и др.
Повече информация може да откриете на: www.pregnancy.bg
В утробата бебето живее в свят, който е напълно различен от този, който познаваме след раждането. Там няма дишане с бели дробове, хранене през устата или самостоятелно регулиране на температурата. Всички тези жизнени функции се осигуряват от майчиния организъм чрез една изключително важна структура – пъпната връв. Тя е истинската жизнена линия, която свързва майката и бебето през деветте месеца на бременността.
Пъпната връв започва да се формира още в най-ранните седмици след имплантацията на ембриона. Тя е част от сложната система, която включва плацентата и околоплодната течност – средата, в която плодът се развива. Обикновено към края на бременността пъпната връв е с дължина около 50–60 сантиметра и дебелина около 1-2 сантиметра.
Структурата ѝ е удивително прецизна. Вътре в пъпната връв се намират три кръвоносни съда – една вена и две артерии. Пъпната вена доставя богата на кислород и хранителни вещества кръв от плацентата към бебето. Двете пъпни артерии връщат обратно кръвта от плода към плацентата, за да се елиминират отпадните продукти от неговия метаболизъм. Този постоянен обмен позволява на бебето да расте и да се развива нормално.
Съдовете са защитени от специална желеподобна тъкан, известна като желатина на Уортън. Тя предпазва кръвоносните съдове от притискане и позволява на пъпната връв да бъде гъвкава и устойчива, дори когато бебето се движи активно в утробата. Благодарение на тази структура връвта може да издържа на усукване и натиск, без да се нарушава кръвотокът към плода.
Пъпната връв не е просто „тръба“, по която преминават вещества. Тя е част от сложна физиологична система, която осигурява на бебето кислород, глюкоза, аминокиселини, витамини и минерали. По същия път се отстраняват и отпадните продукти от обмяната на веществата. Благодарение на тази непрекъсната циркулация плодът може да расте, без да диша и без да се храни самостоятелно.
По време на бременността лекарите внимателно наблюдават пъпната връв чрез ултразвукови и доплерови изследвания. Те позволяват да се оцени кръвотокът между плацентата и плода, важен показател за състоянието на бебето. В някои случаи пъпната връв може да се увие около част от тялото на плода, най-често около врата. Това се среща сравнително често и в повечето случаи не представлява сериозен проблем, тъй като структурата на връвта и защитната желатина предпазват съдовете от притискане.
Интересен факт е, че пъпната връв съдържа и ценни стволови клетки, които могат да бъдат съхранени след раждането. В последните години тази възможност се използва в съвременната медицина, тъй като тези клетки могат да имат потенциал в лечението на различни заболявания.
След раждането пъпната връв изпълнява последната си функция – тя се прекъсва, а малкият остатък изсъхва и отпада през първите дни от живота на новороденото. Това е символичният момент, в който бебето започва своя самостоятелен живот извън утробата.
Макар да съществува само по време на бременността, пъпната връв е една от най-забележителните структури в човешкото развитие. Тя е тихият посредник между два организма – майката и детето, и без нея чудото на вътреутробния живот би било невъзможно.
