Марияна Табакова-Боева е специалист по невро-двигателно развитие и преподавател в Киндиру Пловдив. Работи с бебета и деца на възраст от 6 седмици до 7 години. В своята работа тя вярва, че движението е в основата на развитието на мозъка и че всяко дете има нужда да премине през естествените етапи на развитие в правилната последователност. Когато това се случва пълноценно, се изгражда стабилна основа за учене, поведение и адаптация. При наличие на леки отклонения тя работи за тяхното своевременно разпознаване и подкрепа чрез целенасочени двигателни и сензорни активности. Чрез своята работа тя подпомага децата да развиват концентрация, памет, координация и когнитивна гъвкавост, както и увереност в собствените им способности. В работата си с родители Марияна неусетно ги превръща в първия и най-важен учител за тяхното дете, като им дава увереност, подкрепа и яснота в процеса на развитие.
Телефон за контакт: 0879 47 99 92
www.kindyroo.bg
Много родители изпитват гордост, когато детето им „прескочи“ пълзенето и направо проходи, тъй като това често се възприема като знак за по-бързо развитие. Въпреки това, натрупващите се научни данни очертават различна картина, според която пълзенето не е просто преходен етап, а съществен компонент от неврологичното и физическото съзряване на детето. Именно в този период се полагат основи, които впоследствие влияят върху концентрацията, координацията и способността за учене.
Когато разглеждаме процеса на пълзене, е важно да отбележим, че той не е еднотипен. Обикновено се разграничават два основни модела — пълзене по корем, при което тялото остава в контакт с пода, и лазене на четири опори, при което бебето се повдига на ръце и колене. Макар и различни като изпълнение, и двата модела стимулират нервната система по различни начини и допринасят за нейното развитие. Важна е и продължителността — нужни са поне няколко месеца активно и качествено пълзене/лазене, които дават време за интеграция на първичните рефлекси, развитие на раменете, ръцете и дланите, стабилност в тазобедрените стави, както и за развитие на зрението и вестибуларната система.
Зад привидно простото движение стои сложна координация. Детето започва да синхронизира противоположни части на тялото – дясна ръка с ляв крак и обратно, което представлява кръстосан модел на движение. Този модел стимулира връзката между двете мозъчни полукълба чрез corpus callosum (мазолесто тяло) – структурата, която ги свързва, и е ключова за координацията, концентрацията и ученето. Успоредно с това се изгражда стабилен мускулен тонус, развива се фината моторика и координацията между зрението и движението. Позицията на тялото при пълзене/лазене също подпомага визуалния фокус, тъй като разстоянието между очите и пода е сходно с това при по-късно четене.
Тези физически процеси са тясно свързани с развитието на мозъка, което се потвърждава от редица изследвания. Проучвания на Шефилдския университет върху бебета около 9-месечна възраст показват, че тези, които пълзят, демонстрират по-голяма гъвкавост при извличане на информация и по-добра адаптация към нови ситуации. Наред с това, те се справят по-успешно със задачи, изискващи пространствено мислене – умение, което впоследствие има значение за математиката и ориентацията. Важен акцент е, че значение има не само самото пълзене/лазене, но и начинът, по който се осъществява, тъй като така се осигурява богата сензорно-моторна стимулация.
Възниква и въпросът какво може да се направи, ако детето е пропуснало този етап или не го е преживяло пълноценно. Възможности за стимулиране съществуват и на по-късна възраст, особено чрез игрови дейности, които естествено включват подобни движения. Деца на 2–3 години с готовност участват в игри с пълзене/лазене, преминаване през препятствия или имитиране на животни, като така се активират сходни двигателни и координационни механизми. Катеренето също може да се разглежда като естествено продължение на тези модели, но в изправена позиция.
Всичко това поставя родителите пред важен избор. Макар стремежът детето да напредва по-бързо да е разбираем, развитието не следва линейна логика, в която по-ранното означава по-добро. Научните данни показват, че пълзенето е критичен период, в който се изграждат основите на бъдещите двигателни, когнитивни и учебни умения. Пропускането му може да ограничи изграждането на ключови неврологични връзки, които трудно се компенсират по-късно. Затова, когато бебето пълзи или лази, то не просто изследва света – то изгражда начина, по който ще мисли, ще се движи и ще учи. Именно в тези на пръв поглед обикновени моменти се полагат основите на развитието за години напред.
