Доц. д-р Любомир Червенков, дм, мзм е началник на отделението по образна диагностика на УМБАЛ „Каспела“ и преподавател в Медицински университет – Пловдив. Член е на Българската и Европейската Асоциация по Радиология. Има специализации в България, Австрия и Швейцария, автор е на над 70 публикации в национални и международни специализирани научни медицински журнала, съавтор в учебници и учебни помагала, ръководител на специализанти и докторанти, участник в десетки национални и международни научни прояви, част от екипа на над 15 научни проекта, включително в международен проект за развитие на млади учени и националния проект за развитие на електронното здравеопазване в България.
С напредване на възрастта простатната жлеза постепенно и неусетно увеличава своя размер. Този процес се нарича доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) и е хормонално и генетично обусловен, като е тясно свързан със стареенето. Подобно на побеляването на косата и появата на бръчки, уголемяването на простатата е естествена част от възрастовите промени при мъжа. Процесът обикновено започва на възраст 35–40 години и прогресира постепенно. Смята се, че между 50% и 75% от мъжете над 50 години имат увеличена простата. Важно е да се отбележи, че не всички пациенти развиват симптоми и не във всички случаи се налага лечение. При много мъже с ДПХ се установяват повишени стойности на простатно-специфичния антиген (PSA), което изисква разграничаването ѝ от рака на простатата – заболяване, което също често се асоциира с повишен PSA.
Ракът на простатата е едно от най-честите онкологични заболявания при мъжете – второ по честота и водеща причина за смъртност в по-напреднала възраст. През 2022 г. в световен мащаб са регистрирани близо 1,5 милиона нови случая и почти 400 000 смъртни случая. Честотата на рака на простатата варира значително в различните региони на света – най-висока е в Океания и Северна Америка, следвани от Европа, докато в Африка и Азия е значително по-ниска. В ранните си стадии заболяването често протича безсимптомно и може да има бавен (индолентен) ход, като в някои случаи е достатъчно активното проследяване на процеса, без да се налага оперативна интервенция. Най-честите симптоми на рака на простатата включват затруднено уриниране, повишена честота на уриниране и нощно уриниране – оплаквания, които се срещат и при доброкачествена простатна хиперплазия.
Магнитно-резонансната томография (МРТ) се използва като неинвазивен метод за изследване на простатата още от 80-те години на XX век. С развитието на технологиите се въвежда мултипараметричната МРТ (mpMRI), която включва стандартни Т1 и Т2 секвенции, дифузионно-претеглени изображения и динамично контрастно усилване. Тези технологични постижения значително повишават диагностичната точност. В последните години mpMRI се утвърждава като метод на избор за откриване, локализация, оценка на риска и стадиране на рака на простатата. С цел намаляване на субективността при интерпретацията е въведена стандартизирана система – PI-RADS (Prostate Imaging Reporting and Data System), която използва петстепенна скала за оценка. Системата е актуализирана до версия 2.1 (2019 г.), която се използва и днес.
Съвременната диагностика на простатните заболявания включва подробен преглед от уролог, ехографско изследване и прецизно проследяване на нивата на PSA. При съмнение за патологичен процес, мултипараметричната МРТ е предпочитан неинвазивен и високоточен метод, който позволява както детайлна анатомична оценка, така и определяне на обема на простатата и PSA плътността. При наличие на суспектна лезия, тя се оценява по системата PI-RADS, след което може да бъде таргетирана и биопсирана чрез т.нар. фюжън биопсия (комбиниране на МРТ и ултразвук). Този подход значително намалява риска от пропускане на клинично значими лезии в сравнение със стандартната „сляпа“ биопсия.
Заболяванията на простатната жлеза, включително доброкачествената простатна хиперплазия и ракът на простатата, представляват значим здравен проблем при мъжете, особено с напредване на възрастта. Въпреки че доброкачествената хиперплазия е физиологично обусловен процес, тя може да доведе до съществени нарушения в качеството на живот. От друга страна, ракът на простатата често протича безсимптомно в ранните си стадии, което подчертава необходимостта от своевременно откриване и активно проследяване. Сходството в клиничната изява на двете състояния, както и честото повишение на PSA, налагат използването на съвременни и прецизни диагностични подходи. В този контекст мултипараметричната магнитно-резонансна томография се утвърждава като ключов инструмент, който значително подобрява диагностичната точност, позволява по-добра стратификация на риска и подпомага вземането на терапевтични решения. Въвеждането на стандартизирани системи като PI-RADS допринася за унифициране на интерпретацията на образните находки и намаляване на диагностичната вариабилност. В комбинация с модерни техники като фюжън биопсията, се постига по-висока чувствителност при откриване на клинично значими тумори и се минимизира рискът от пропускане на патологични изменения.
В заключение, интегрираният подход, включващ клинична оценка, лабораторни показатели и високотехнологични образни методи, е от съществено значение за ранната диагностика и оптималното поведение при заболяванията на простатата. Навременното прилагане на тези методи позволява персонализиран подход към пациента, подобрява прогнозата и намалява както свръхдиагностиката, така и риска от късно откриване на клинично значими заболявания.
