Педиатър-алерголог, гр. Пловдив
Д-р Стефка Евтимова има признати две клинични специалности – педиатрия и алергология и клинична имунология. Преминала е множество специализирани курсове за модерни диагностични методики и лечебни подходи при алергично болни. Редовно публикува научно-практически статии в помощ на колегите от общата и специализираната практика. Разработила е редица помощни материали за обучение на пациенти с алергични страдания. Последните двадесет години работи изключително в областта на клиничната алергология, диагностицирайки и лекувайки широк кръг заболявания, включително бронхиална астма, алергичен ринит, атопичен дерматит, уртикария, хранителна и медикаментозна алергия, контактен дерматит, поленов риносинуит и конюнктивит и инсект-алергия. Член е на Български лекарски съюз, Българско дружество по алергология и клинична имунология, Европейска академия по алергология и клинична имунология. Редовно взима участие в национални и международни конференции и конгреси. Поддържа собствен уебсайт www.evtimova.com
Нарастването на честотата на алергичните заболявания през последните 2-3 десетилетия дава основания да се говори за „алергична епидемия”. Честотата на алергичния ринит в някои страни вече достига над 30%, което го прави най-честото алергично заболяване, а и хронично заболяване въобще. Бавно и сигурно нараства честотата и на хранителната алергия, която е особено характерна за ранната детска възраст. Това поставя много въпроси пред алергологичната общност и СЗО относно причините и начините за справяне с този проблем. От XIX-ти век засилването на индустриализацията и модернизацията допринася за ескалиране на замърсяването на околната среда, особено в градските райони, като оказва изразено въздействие върху човешкото здраве. Неблагоприятните ефекти от индустриализацията, урбанизацията и модернизацията върху околната среда, обхващащи замърсяването на въздуха, глобалното затопляне, изменението на климата и изчерпването на биологичното разнообразие, доведоха до значителен скок на разпространението на алергични заболявания. Но как точно тези фактори допринасят за увеличаване честотата на алергиите?
През 2017 г. възникна концепцията за епително-бариерната дисфункция, т.е. нарушаване на бариерите от факторите на околната среда. Епителните клетки навсякъде в организма – кожа, носна лигавица, белодробна лигавица, стомашно-чревна лигавица, изпълняват защитни функции, т.е. не позволяват на фактори от околната среда да проникват в организма. Когато тези бариери са увредени, се случва заболяване. Причини за епителната увреда са:
- Оксидативният стрес;
- Увреждане на връзките между клетките;
- Клетъчна смърт;
- Нарушена изчистваща функция на клетките;
- Повишена пропускливост.
В резултат на увредената пропускливост на епителните бариери в организма навлизат бактерии, вируси, увреждащи агенти от околната среда, които задействат системата на т. нар. алармини, а те от своя страна водят до имунологични промени и в крайна сметка до алергично възпаление. Алергичното възпаление от своя страна също уврежда епителните бариери и така се създава един порочен кръг между бариерна дисфункция и алергично възпаление.
Климатичните промени влияят и на разпространението на поленовите алергии. Вследствие на глобалното затопляне поленовият сезон през последните десетилетия се удължи. На практика без полени в околната среда остават само три месеца в годината – ноември, декември и януари. Концентрацията на полени става по-висока; променя се техният алергенен състав. Върху поленовите зърна живеят различни микроорганизми като бактерии, вируси и гъби, което оформя техния микробиом. Съставът на микробите в полена пряко зависи от факторите на околната среда, т.е. увеличената алергенност на полените е в пряка връзка с микробиома.
Други фактори на околната среда, които променят алергенността на полените са:
- Дългосрочните високи нива на NО
в градска среда са свързани с повишена алергенност на полените от редица видове, вкл. бреза.
- Озонът също засилва алергенността.
- Дизеловите частици могат да се свързват с поленовите зрънца и също да увеличат тяхната алергенност като улесняват проникването им през увредения епител.
- В резултат на глобалното затопляне през последните години се увеличи честотата на горските пожари с освобождаване на значително количество фини прахови частици, които от своя страна увеличават алергенността на полените.
Следователно комбинирането излагане на замърсители на въздуха и алергени има синергичен ефект върху алергичните заболявания.
В заключение съвременните рискови фактори за повишаване на алергичните заболявания са:
- Замърсяване на околната среда;
- Глобално затопляне;
- Честа употреба на перилни и почистващи препарати, т. нар. битова химия;
- Намалено биологично разнообразие;
- Урбанизация и индустриализация.
Хроничната експозиция на тези рискови фактори води до:
- Компрометиране на епителната цялост;
- Повишена пропускливост на бариерите;
- Транслокация на микробиота;
- Тъканно микровъзпаление;
- Активиране на имунната система.
Стратегиите за профилактика са:
- контрол на факторите на околната среда;
- използване на безопасни почистващи и козметични продукти;
- ранна оценка на бариерната функция и укрепване на микозната бариера и микробиома.
Концепцията за епително-бариерната дисфункция доведе до нов терапевтичен таргет при алергичните заболявания; дава възможност за ранна профилактика и нужда от интегриран подход: среда + бариерна защита + имунна модулация.
