Акушер-гинеколог, специалист по репродуктивна медицина
Д-р Владимира Карагьозова е акушер-гинеколог с повече от десет години опит и специалист по репродуктивна гинекология. Завършва Медицински университет – Пловдив през 2014 г. с пълно отличие, за което получава наградата „Златен Хипократ“.
Д-р Карагьозова активно се развива в областта на гинекологичната профилактика и терапия, провежда проследяване на бременност и родоразрешаване, както и асистирана репродукция. Участва редовно в национални и международни конгреси и е член на престижни международни организации като European Society of Human Reproduction and Embryology, Global Community of Hysteroscopy и International Society of Neuropelveology. От 2025 г. е част от екипа на New Life Clinic, където с професионализъм и отдаденост подкрепя пациентките си по пътя към мечтаното майчинство.
В настоящето сме свидетели как една древна идея за построяването на машини, които да заменят човека дори в най-сложните му дейности, свързани с мисленето и приемането на решения, като че ли всеки момент ще бъде напълно реализирана. Машините с изкуствен интелект (ИИ, AI (англ.), функциониращи напълно самостоятелно и изпълняващи сложни задачи със скорост и прецизност, превишаващи човешките възможности, вече са реалност.
Навлизането на ИИ във всички сфери на човешката дейност е бързо, повсеместно и изглежда необратимо.
Медиите са заети да подготвят съзнанието ни за неизбежната пета индустриална революция, в центъра на която е поставен изкуственият интелект в мултимодална светлина. В повечето публикации по темата се разглежда светлата страна на една такава стъпка на човечеството – от възможност за достигане и изучаване на непостижими за нас висини и дълбини до създаване на свръхусъвършенствани формули за лечение и на най-тежките заболявания, засягащи човечеството.
На места се долавя нотката на страха пред неизвестното и загриженост за бъдещето на хората и тяхната способност да контролират процесите, но това на този етап като че ли остава на заден план, поне в повечето случаи.
Хората привикнаха с използването на различни услуги с изкуствен интелект, като преводачи, навигатори, търсачки, електронни асистенти и съветници и др. и, запленени от илюзията, че общуването с машините е почти неразличимо от общуването с човек, са склонни да простят някои несъвършенства, неточности, грешки и създавани проблеми, присъщи на всяка нова технология.
Например програмите с ИИ (напр. ChatGPT) използват такива лингвистични модели, които са способни да генерират плавен и последователен текст, създаващ илюзията, че човек комуникира с експерт, на когото може да се вярва, да му се довери и на чиито съвети може да стъпи при приемането на решения. В същото време обаче е вярно и че този ИИ няма никаква представа за реалността, която описва с тези текстове. Нещо повече, в много от случаите той „халюцинира“ – генерира напълно погрешно съдържание, което предоставя като истинно. Ясно е, че тази особеност може да доведе до опасни последици. Проблемът особено се задълбочава от обстоятелството, че според някои изследвания, много от младите хора не приемат важни решения, без да се консултират с ИИ.
На два въпроса, които логически са идентични, той генерира текстове, които се отличават един от друг. За преодоляването на това вече се появяват ръководства, курсове със съвети как да бъдат изградени умения за поставяне на въпроси така, че да се извлече максимално подробна, адекватна, полезна и правдоподобна информация от ИИ.
Друга особеност на тъмните страни на ИИ е, че поради използването на статистическо прогнозиране при генерирането на отговора на въпроса, той не е способен да каже как е стигнал до този текст. Липсва изграждането на логически връзки и възможността за прилагане на натрупан практически опит. Няма я и готовността за поемане на оправдан риск с атипичен подход в определени ситуации.
Да приемем, че в новата, когнитивната ера и всичко това бъде преодоляно. Въпреки това остават много важни въпроси, такива като:
Готови ли сме изкуственият интелект да поеме грижата за най-ценното за нас – нашето здраве и изграждането на нашето семейство? Какви намерения влага AI в грижата за нас? Тази система, която се самоподдържа, самоактуализира и сама определя активността си, има реален интерес да кооперира в наша полза?
Кой носи отговорността за неправилно извършени диагностика, лечение, операции и други дейности в случай на увреждане на здравето на пациента? Готови ли сме това да бъдем ние като пациенти?
Бихме ли предпочели удобството на консултация в домашни условия, защото е по-лесно и защото ИИ умее да печели така добре доверието ни с безупречния си изказ? А може ли наистина ИИ да замени напълно човека в пълноценното човешко общуване?
Спокоен ли е лекарят, че е способен да контролира процесите?
По какъв начин в алгоритмите на ИИ ще бъдат реализирани спазването на човешкия морал, общоприетите човешки ценности и етични норми на поведение?
Сбогуваме се с известна носталгия с времето, в което човешката личност бе издигната на пиедестал. Време на идеали и ценности. А новото? За него няма как изцяло да бъде предвидено, но по полъха на промяната става ясно, че човешкият фактор все повече ще губи своето значение.
Използването на новите информационни технологии във всички човешки дейности не може да бъде спряно. В този смисъл е необходимо да приемем, че внедряването на ИИ в медицината е неизбежно. Но това трябва да става разумно. Новите възможности, които ИИ предоставя, трябва да бъдат реализирани, поставяйки човека на първо място и съблюдавайки принципите на оправдания медицински риск.
