Д-р Борис Стоилов: Вътреутробни инфекции (CMV, токсоплазмоза, рубеола)

акушер-гинеколог, консултант по фетална медицина

Д-р Борис Стоилов, дм, е акушер-гинеколог и сертифициран специалист по фетална медицина, преминал специализация във Fetal Medicine Research Institute към King’s College Hospital в Лондон, Великобритания — една от водещите световни структури в областта.
Той е управител на Центъра по майчино-фетална Медицина в гр. Пловдив, преподавател в Медицински университет – Пловдив и работи в отделението по „Патологична бременност“ в УМБАЛ „Свети Георги“.
В практиката си извършва консултации и проследяване на бременност, скрининги за хромозомни и генетични аномалии, фетална морфология, ранна профилактика на усложнения на бременността, водене на раждане и др.
Повече информация можете да откриете на: 
www.pregnancy.bg


Вътреутробните инфекции са една от най-деликатните теми в пренаталната медицина. Когато патоген премине от майката към плода през плацентата, той може да засегне нормалното развитие на органите, нервната система и общото здраве на бебето. Сред най-честите и значими инфекции са цитомегаловирусът (CMV), токсоплазмозата и рубеолата. Познаването на рисковете, методите за профилактика и поведението при съмнение или доказана инфекция е ключово за спокойствието на бъдещите родители.

Какво представляват вътреутробните инфекции?

Това са инфекции, които възникват, когато микроорганизми преминат през плацентата и достигнат плода. Понякога майката не проявява симптоми, но това не изключва възможността за фетално засягане.

Инфекциите могат да причинят:
• забавяне на вътреутробния растеж;
• малформации;
• нарушения в слуха и зрението;
• увреждане на нервната система;
• повишен риск от преждевременно раждане.

Навременното откриване позволява индивидуализирана пренатална грижа и консултиране.

Цитомегаловирус (CMV)

CMV е най-честата причина за вътреутробна инфекция в световен мащаб. Повечето жени преболедуват вируса без симптоми или с лека грипоподобна картина, но когато първичната инфекция се случи по време на бременност, има риск от предаване на плода.

Диагнозата се поставя чрез серология (IgM/IgG) и тест за авидност на антителата, а при съмнение се проследява феталното състояние с ултразвук и може да се извърши амниоцентеза. Феталните прояви включват разширени мозъчни вентрикули, калцификати, хепатоспленомегалия, забавен растеж.

Профилактика:
• избягване на контакт със слюнка и урина от малки деца
• добра лична хигиена
• миене на ръцете след смяна на пелени
• избягване на споделени чаши, прибори, храна

Няма одобрена ваксина, но добрата превенция значимо намалява риска.

Токсоплазмоза

Токсоплазмозата се причинява от паразита Toxoplasma gondii. Основни източници са заразено месо и контакт с котешки изпражнения.

При заразяване в ранна бременност рискът за предаване е по-нисък, но последствията са по-тежки – мозъчни увреждания, ретинит, хидроцефалия.

Профилактика:
• термична обработка на месото
• миене на плодове и зеленчуци
• избягване на сурови продукти (суши, тартар, сушени меса)
• бременната не бива да почиства котешката тоалетна
• строга кухненска хигиена

При съмнение се извършва серология и тест за авидност; при доказана инфекция може да се приложи терапия със спирамицин или комбинация от антипаразитни медикаменти, според гестационната седмица и феталните данни.

Рубеола

Благодарение на имунизацията случаите са редки, но инфекцията по време на бременност носи сериозни рискове. Рубеолният вирус може да доведе до глухота, вродени сърдечни малформации, катаракта и умствено изоставане.

Най-рисков е първият триместър, когато органите на плода се формират.

Профилактика:
• ваксинация (MMR – морбили, паротит, рубеола) преди забременяване;
• серологично изследване при планиране на бременност;
• избягване на контакт с хора, болни от вирусни инфекции.

Ваксината не се поставя по време на бременност, затова подготовката преди зачеване е изключително важна.

Какво е правилното поведение при бременност?

  1. Рутинни кръвни изследвания – при планиране и в ранна бременност е препоръчително изследване за антитела срещу CMV, токсоплазмоза и рубеола.
  2. Проследяване от специалист – резултатите винаги трябва да бъдат интерпретирани от акушер-гинеколог с опит в пренаталната диагностика.
  3. Фетална морфология и ултразвукови маркери – структурните аномалии, растежът и функционалните показатели на бебето насочват към риск.
  4. Амниоцентеза или PCR тестове – при нужда дават точна информация за наличието на инфекция у плода.

Вътреутробните инфекции са плашеща тема, но медицината разполага със силни инструменти за превенция, диагностика и проследяване. Най-значимият фактор е информираността: хигиена, ваксинации, контрол на храненето, избягване на рискови контакти и редовни прегледи.

Бременността е време, в което тялото и психиката работят в синхрон за създаването на нов живот. С добър медицински екип, внимателно наблюдение и спокойствие, повечето рискове могат да бъдат управлявани. Знанието не тревожи – то дава сигурност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Актуално