
Проф. Асена Сербезова е преподавател във Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София. Преподава фармацевтично законодателство, лекарствена безопасност, управление на клиничните изпитвания и медицинска психология. Фармацевт, здравен мениджър и психолог. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства.
Зимата е време за грип и други вирусни заболявания. Затова трябва да се грижим за имунитета си, за да се радваме на здрав и силен организъм. Мъдростта на Хипократ, че „болестите се зараждат в червата“, намира все по-силно научно потвърждение днес. Съвременните изследвания категорично доказват, че здравето на чревния тракт е фундаментално за силата и ефективността на имунната система. Чревната микробиота играе решаваща роля в поддържането на имунната хомеостаза. Пробиотиците, пребиотиците и синбиотиците допринасят за това благосъстояние чрез сложни механизми, които включват модулиране на имунния отговор, укрепване на чревната бариера и балансиране на микробиотата. Какво представляват тези продукти?
Пробиотикът е жив микроорганизъм (предимно бактерии и дрожди), който при прием в достатъчни количества предоставя редица ползи за здравето, особено за стомашно-чревната система. Терминът „пробиотик“ произлиза от гръцките думи про, „за“, и биос, „живот“ и представлява обобщаващо наименование за милиардите „добри“ бактерии, които обитават стомашно-чревния ни тракт.
Пробиотиците помагат за възстановяване на естествения баланс на чревната флора, който може да бъде нарушен от антибиотици, заболявания или нездравословна диета. По-малко известно е обаче полезното действие на пробиотиците върху имунната система и върху които е съсредоточена тази публикация. Тяхното въздействие върху имунната система се осъществява чрез комплексни механизми, включващи модулиране на функциите на системните и мукозни имунни клетки, както и интестиналните епителни клетки. Пробиотиците, способни да модулират имунния отговор, често се наричат имунобиотици и оказват положително влияние върху човешкото здраве чрез своите антибактериални, антивирусни, противовъзпалителни и имуномодулиращи свойства. Пребиотиците помагат на пробиотиците да се колонизират по-ефективно в червата, като им осигуряват благоприятна среда. Когато пробиотиците ферментират пребиотиците, те произвеждат късоверижни мастни киселини, които са важни за здравето на червата и цялостното благосъстояние на организма.
Пробиотичните щамове от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium се утвърждават като ключови модулатори на човешкото здраве, предлагайки широк спектър от потенциални ползи, които надхвърлят традиционното разбиране за чревното здраве. Тези бактерии, които са естествено присъстващи в човешкия организъм, играят фундаментална роля за поддържането на хомеостазата на микробиома и имунната функция. Техните благоприятни ефекти са демонстрирани както in vitro, така и in vivo, включително модулиране на активността на NK-клетките, макрофаги, гранулоцити и Т-клетки. Някои пробиотични щамове, принадлежащи към тези групи, са способни да модулират имунния отговор при инфекциозни, алергични и неопластични заболявания, действайки като ефективни имунобиотици. Тези взаимодействия включват сложно пресичане на пътища, които поддържат баланса между имунен толеранс и имуногенност, като по този начин пробиотичните бактерии могат да стимулират чревните имунни клетки и коменсалната микрофлора за модулиране на специфични имунни функции и имунна хомеостаза. Въпреки че голяма част от изследванията са насочени към метаболитните и хранителните свойства на пробиотиците, нарастващите доказателства подчертават техните значими имуномодулиращи свойства и ползи за здравето. Консенсусен документ от 2001 г. относно връзките между микробиотата и имунната система подчертава обещаващия потенциал на пробиотиците като инструмент за коригиране на имунни нарушения, като оттогава е постигнат значителен напредък в разбирането на тези взаимодействия.
Изследванията показват, че пробиотиците значително подобряват функциите на вродения имунитет. При възрастни хора B. lactis HN019 повишава производството на интерферон-алфа, фагоцитната способност на полиморфноядрените клетки и бактерицидната активност (K. Arunachalam et al., 2000). Какво означава да се повиши производството на интерферон-алфа? Интерферон алфа е специален протеин, който нашето тяло произвежда естествено. Той е като “алармена система” и “оръжие” на имунната система едновременно. Името му идва от факта, че той “интерферира” (пречи) на размножаването на вирусите. Когато клетка бъде заразена от вирус, тя започва да произвежда интерферон алфа. Този протеин предупреждава съседните клетки като алармена система казва на околните клетки за вирусната атака, прави клетките по-устойчиви (помага на здравите клетки да се подготвят и да станат по-трудни за заразяване), забавя размножаването на вирусите и активира други имунни клетки като естествените убийци (NK клетки). Когато тялото произвежда повече интерферон-алфа, това означава че имаме по-силна защита срещу вирусни инфекции.
Друго изследване установява увеличение на фагоцитната активност на гранулоцитите и моноцитите от 92% до 95% (A. Klein et al., 2008). Гранулоцитите и моноцитите са два вида бели кръвни клетки, които са част от нашата имунна система. Те са като “войници” в кръвта ни, които патрулират из тялото и търсят бактерии, вируси или други чужди частици. Фагоцитозата е процесът, при който тези клетки буквално “изяждат” вредните микроорганизми. Това е един от основните начини, по които тялото се защитава от инфекции. Когато фагоцитната активност се е увеличила, това означава, че повече от тези клетки стават активни и започват да унищожават микроорганизми и като краен ефект тялото ни по-добре се справя с борбата срещу инфекции. Чрез повишаването на интерферон-алфа, пробиотиците всъщност могат да “обучат” имунната ни система да реагира по-ефективно срещу вирусни инфекции. Тялото ни става по-подготвено да се бори с вируси още преди те да се разпространят сериозно в организма. Това е една от причините защо хората, които приемат определени пробиотици, могат да имат по-малко настинки или по-леки симптоми при вирусни инфекции (приемайки пробиотици по друг повод, без дори да подозират техните полезни ефекти върху имунната система).
Механизмите, по които пробиотиците взаимодействат с имунната система, включват и способността им да повишават нивата на секреторен IgA, който е ключов за поддържане на чревната хомеостаза и защита срещу патогени. IgA (имуноглобулин А) е вид антитяло, което играе ключова роля в имунната система, особено по отношение на лигавиците на тялото, като тези в червата, дихателните пътища и пикочо-половата система. Повишената продукция на секреторен IgA е един от ключовите имунни ефекти, които допринасят за подобряване на функционирането на оста „черва-бял дроб“, както и за засилване на имунния отговор при инфекции и след ваксинации. Той действа като първа линия на защита срещу инфекции на лигавичните повърхности, като помага за неутрализиране на патогени и поддържане на имунния баланс в тези критични области на тялото. Известно е, и че пробиотичните бактерии се прикрепят към чревните епителни клетки и ги активират чрез рецептори за разпознаване на образи, което води до стимулация на цитокини и активиране на Т-регулаторни клетки. Т-регулаторните клетки са специализирана подгрупа от Т-лимфоцити, които играят централна роля в регулирането на имунния отговор и поддържането на имунната хомеостаза. Тяхната основна функция е да предпазват организма от прекомерно възпаление и автоимунни заболявания.
Включването на пробиотици в ежедневието е лесно, но изисква съзнателни усилия и информиран избор. Пробиотици се намират както в хранителни добавки, така и в храни като кисело мляко, кефир и ферментирали зеленчуци. Така напр. киселото зеле е богато на Lactobacillus, а това важи с пълна сила и за кимчи (корейско ферментирано зеле с подправки), естествено ферментиралите кисели краставички и мисото (ферментирала соева паста).
Пробиотиците, които ще намерите в хранителните добавки са предимно от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium. Като хранителни добавки пробиотиците се предлагат като капсули, таблетки или прахове със специфични щамове, както и като обогатени храни и напитки. Ако погледнете съдържанието на някоя пробиотична хранителна добавка, почти винаги ще откриете Lactobacillus delbrueckii spp. bulgaricus. Първото наименование е родът бактерии (Lactobacillus), второто — видът им (delbrueckii), а третото — щамът (bulgaricus). Важно е пробиотиците, които приемате да съдържат различни бактериални щамове, защото комбинирането им осигурява по-широко и по-целенасочено въздействие върху разнообразни аспекти на здравето. За да бъде ефективен, един пробиотик трябва да отговаря на няколко ключови критерия:
- брой живи бактерии (CFU) – ефективната дневна доза обикновено включва между 1 и 10 милиарда пробиотични бактерии;
- жизнеспособност – продуктът трябва да съдържа активни бактерии до края на срока на годност (което зависи и от начина, по който се съхранява пробиотика);
- щамовете трябва да бъдат защитени, така че да преживеят преминаването през киселинната среда на стомаха и да достигнат червата в активната си форма;
- отсъствие на алергени – предлагат се продукти без лактоза, глутен, желатин и изкуствени добавки.
Допълнително, ефектът на пробиотиците се подсилва от прибавянето на пребиотици. Пребиотиците са несмилаеми хранителни съставки, които стимулират растежа и/или активността на полезните микроорганизми в червата. Някои често срещани видове пребиотици включват фруктани (като фруктоолигозахариди и инулин), галактоолигозахариди, ксилоолигозахариди, хитоолигозахариди, лактулоза, резистентно нишесте и полифеноли. Един от ключовите механизми, чрез които пребиотиците оказват своите ефекти, е производството на късоверижни мастни киселини, които са важни за здравето на червата. Пребиотиците служат като хранителна среда за пробиотиците, подпомагайки техния растеж, оцеляване и активност в чревния тракт. Всъщност, пребиотиците подобряват оцеляването на пробиотичните бактерии при преминаването им през храносмилателната система.
В някои части на света пробиотици се консумират и под формата на ферментирал чай. Това е т.нар. комбуча, създадена чрез ферментация на подсладен черен или зелен чай. Тази напитка е богата на пробиотици и антиоксиданти. Произходът на комбучата се свързва с Древен Китай около 220 г. пр.н.е., където била наричана „еликсир на безсмъртието“. Оттам се разпространява в Япония, Русия и Европа, като всяка култура внася свои вариации в процеса на домашна ферментация.Този чай се приготвя с помощта на гъба комбуча, която всъщност не е истинска гъба, а симбиотична култура от бактерии и дрожди, известна още като scoby (symbiotic culture of bacteria and yeast). Комбучата е под форма на желеподобен диск, който се използва за ферментация на подсладен зелен или черен чай, превръщайки го в лека, естествено газирана пробиотична напитка. Редовната консумация на тази чаена напитка може да спомогне за облекчаване на проблеми като констипация, синдром на раздразненото черво и подуване. Комбучата стимулира процесите на детоксикация чрез активирането на чернодробните ензими. Високото съдържание на глюкуронова киселина, която се образува по време на ферментацията, подпомага естествената детоксикация на черния дроб. Благодарение на този процес, комбучата улеснява изчистването на тежки метали и други вредни вещества от тялото.
В обобщение, пробиотиците играят ключова роля за поддържането на имунното здраве и цялостното благосъстояние на организма, като комплексно модулират имунния отговор, укрепват чревната бариера и балансират чревната микрофлора. Взаимодействието между пробиотиците и имунната система е медиирано от сложна мрежа от сигнални пътища, които поддържат баланса между имунна толерантност и имуногенност. Добре е да ги комбинирате с пребиотици, както и да избирате продукти, в които има повече от един щам. Благодарение на ползите от пробиотиците, имунният отговор на организма става по-силен и по-балансиран, което означава по-малко инфекции и по-здравословен живот.




