Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за консултация на тел. 0889 48 25 59
Често ставаме свидетели на поведения, които наричаме „агресивни“, особено сред учениците. Можем да категоризираме агресивното поведение в някоя от следните категории: вербална агресия, физическа агресия, манипулация и вандализъм. Агресивното поведение на учениците се отличава с преднамереност, цели да нанесе емоционална вреда, физически да бъде наранен някой или да се постигне отмъщение. Вандализмът включва и случаите на кражба.
Кои фактори биха могли да окажат влияние за формиране на агресивно поведение?
Граници: Личните граници са индивидуални, защото всеки човек е отделна личност със свой темперамент и предистория, има различни ценности, променящо се настроение и т.н. Личните граници се изразяват посредством личен език – те заявяват: „Това съм аз.“, „Аз съм такъв.“; „Аз мисля така.“ Ако нашата граница бъде пресечена, губим самообладание и не можем да контролираме повече разочарованието си. Затова е добре да поставим нашите граници преди да сме достигнали лимита си. Поставената граница трябва да бъде толкова ясна, че да казва на детето какво означава неприемливо поведение и с какво приемливо поведение може да го замести. Границата трябва да бъде поставена така че да предизвика най-малко негодувание у детето и да запази достойнството му. Начинът, по който родителите заявяват и отстояват своите лични граници вкъщи е моделът, който е най-вероятно да усвоят и децата, поставяйки своите граници пред съучениците си. Личните граници, макар да са особено важни в интимните връзки, също така силно влияят и върху приятелствата ни, върху семейните ни взаимоотношения, дори и върху професионалните такива. Човек, който „пази“ личните си граници, се обича и уважава, цени личното си време, изразява чувствата си и може да поема отговорност и да делегира правомощия на други хора. Тези умения оказват влияние при спазването на правила и график на занимания в учебна среда, както и уважение на границите и личното пространство на другите – като връстници и учители.
Незачитане на личността на детето и омаловажаване на неговите чувства и преживявания – много често възрастните подценяват нивото на разбиране и емоционално преживяване при децата, особено ако са на по-малки. Системното показване на неуважение и незачитане на желанията, гледната точка и правото на изразяване, възпитават в детето модел, който то възпроизвежда при комуникацията си с другите. Това може да се прояви като агресивно поведение срещу връстници или възрастни (в лицето на учители). Като всяко друго поведение, което прави впечатление, агресивните прояви се свързват със семейната динамика. Неглижирането, прекаленият контрол или липсата на граници в семейната среда може да станат причина за агресия в училище. Доста е вероятно родителите да не са си давали ясна сметка, че поведението им е свързано с агресивни прояви или поведенчески проблеми на тяхното дете. Без значение колко добри са нашите намерения, всякакъв вид санкциониране кара децата да се чувстват критикувани. Те мразят да бъдат дисциплинирани не защото мразят да постъпват правилно, а защото заплахите, натискът и наказанията ги унижават. Децата инстинктивно се противопоставят на наказанията, за да запазят някаква форма на себеуважение. Не става дума за това как да дисциплинираме, а за това доколко разбираме потребностите на детето. Поведението му е само един израз на неговите потребности, които се разделят на две категории: свързване и научаване. Коригирането е коренно различно от свързването. За съжаление, коригирането представлява предимно наказание. Когато говорим за наказание, често имаме предвид някакво физическо наказание. То води до чувство за вина и срам и подкопава самооценката на детето. Това разрушава доверителната връзка и дава пример за упражняване на власт и контрол. В резултат на всичко това, децата се научават да избягват наказанията, без да променят поведението си. За да запазите авторитета си и добра връзка с детето си, не го удряйте и не го обиждайте! Вместо да дисциплинираме децата си, което неизбежно е насочено към постигане на подчинение, родителите трябва да ги учим да разпознават чувствата си и да не се страхуват да споделят, ако нещо не е наред. Важно е да се притечем на помощ на нашите деца, когато ситуацията стане трудна. От съществено значение е да сме свързани с техните нужди от най-ранна детска възраст. Тъжната истина е, че всеки, който тормози или някак насилва друго човешко същество, сам е жертва. Всеки, който насилва друг, е бил принуден да се чувства зле, бил е неприет и нежелан в миналото. Такива деца стоварват чувството на омраза към себе си върху някого, който не би отвърнал на атаката. Когато едно дете е ценено и третирано като уникална личност, каквато всъщност е, то не изпитва нужда да се утвърждава нездравословно. Това създава атмосфера, в която той може да живее по свой собствен начин и да се свързва с другите.
Пример и подражание: Учениците са наблюдавали поведението на родителите си, учителите си, съучениците или са виждали подобно поведение в социалните мрежи и пресъздават заплахите и враждебното отношение. Независимо от това какво говорим на децата си, те ни наблюдават и е много вероятно да ни възприемат като образец за принципи и поведение. Ако искате детето ви да стане спокоен и уверен възрастен, вие трябва да сте такива. Ако вие не успявате да идентифицирате нуждите си, да разпознавате емоциите си, да заявявате желанията си и да отстоявате мнението си, е малко вероятно детето ви да развие тези умения сàмо. То има нужда от примера на значим за него възрастен, от когото да ги научи.
Ниско самочувствие: Ниската самооценка може да бъде резултат от опитите на родителите да изградят у детето подчинено поведение. Тези опити се изразяват в различните изисквания: послушание, прилежност и безконфликтност, зависимост. Когато отношенията се изграждат върху подчинението и зависимостта, без да се отчитат постижения, това води до изграждане на ниска самооценка. Поставянето на детето в отношение на зависимост, както и въвличането в конфликтни ситуации, понижава самооценката. Доверието започва да се разрушава, което се отразява върху усещането за собствената ценност. Зависимостта на самооценката на детето от оценката на родителите се открива особено силно при авторитарните родители. Авторитарното поведение, изискващо безусловна подчиненост, се изразява в нетърпимост към чуждото мнение и стремеж към подчиняване. Това създава усещане у детето за неприетост и ненужност. То се чувства неодобрено, което поражда усещане за малоценност и ниска самооценка, а тя може да бъде причина за много предразсъдъци в зрялата възраст. Ниското самочувствие и припознаването на ученика със собствените му провали се коренят в това, че той не се чувства обичан и ценен. Изразяването на гняв или разочарование се санкционира и това го кара да изпитва и вина. Поведението му води до социално отхвърляне от страна на връстници и учители, което само задълбочава първопричината за агресията.
Печелене на одобрението на съучениците: Агресивните прояви могат да бъдат свързани със средата в училище. Ако децата в класа подкрепят показването на сила, независимост, оспорване мнението на авторитети, то е много вероятно агресията в училище да е в резултат на желанието на детето да бъде прието в тази група, общност. Не е рядкост сбиванията да печелят одобрението и вниманието на съучениците на агресивното дете. Това води до повишен интерес към неговата личност, повече внимание и не е изключено да доведе до още повече агресия на учениците.
Емоционална интелигентност и социални умения: Емоционалната интелигентност е способността ни да управляваме както собствените си емоции, така и да разбираме емоциите на хората около нас. Тя включва пет ключови елемента: самосъзнание, саморегулация, мотивация, емпатия и социални умения. Те ни помагат да изградим здрави и продуктивни взаимоотношения с другите. Важно е да споменем и преживяването за значимост, което е ключово в изграждането на емпатията. Освен разпознаването на собствените емоции, децата често прилагат усвоените модели от семейството за ефективно и здравословно справяне с тях. Едно дете може да има съзнанието да разбере и назове емоционалното си преживяване, но е възможно да не е в състояние да го изрази по социално приемлив начин. Някои деца нямат необходимите социални умения, за да се справят по спокоен и разумен начин в стресови ситуации. Това са уменията за контрол и отлагане на емоционалните състояния. Тези два механизма позволяват да се избегне избухването и загубата на контрол, които най-често са водещи при агресивните прояви. Но в същото време, за да не се обърне агресията навътре към самия себе си, е важно да бъде изразена по здравословен начин и да се потърси решение на конфликта.
За да не стават децата ни жертви на тормоз, от ключово значение е да се насърчи тяхната самоувереност. Родителите насърчават самоувереността, като позволяват гласът на децата им да звучи със сила и яснота в семейството. Дете, което се чувства самоуверено у дома, автоматично става самоуверено и на площадката, в градината и в училище. Това не означава, че дори и най-самоуверените хора няма никога да бъдат атакувани. Това би било еднократен инцидент, а не повтарящ се модел в живота на детето.
Понякога учителите са първите, които забелязват или обръщат внимание на родителите за проблеми с комуникацията, социализацията или придържането към определени граници на тяхното дете.
Източници: Ш. Тсабари, „Извън контрол“ 2022; Стаматов Р. „Детска психология“ 2012; Фондация „Хестия“, prepodavame.bg.
