акушер-гинеколог, консултант по фетална медицина
Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина, завършил престижния King’s College в Лондон, Великобритания. Той е управител на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински университет – Пловдив. Можете да си запишете час за преглед на тел. 0876 222 711. Прочетете повече на: http://pregnancy.bg/
Една от най-честите тревоги на бъдещите майки е: „Моето бебе расте ли нормално?“ На прегледа с ехографа всички чакат с вълнение измерванията на главата, коремчето и крачетата. Понякога обаче лекарят съобщава, че плодът е по-малък от очакваното. Това може да бъде просто индивидуална особеност – някои бебета са по-дребни, но напълно здрави. В други случаи обаче говорим за вътреутробно забавяне на растежа (IUGR) – състояние, което изисква повече внимание и специално проследяване.
Защо се случва?
Най-честата причина е плацентарната недостатъчност – плацентата, която е „жизнената връзка“ между майката и бебето, не успява да доставя достатъчно кислород и хранителни вещества.
Други възможни фактори са:
- майчини заболявания като високо кръвно налягане, прееклампсия, диабет или автоимунни състояния;
- тютюнопушене, недохранване или тежка анемия;
- фетални причини – хромозомни аномалии, вродени малформации или вътреутробни инфекции;
- проблеми с плацентата или при многоплодна бременност, когато бебетата си „споделят“ хранителните ресурси.
В повечето случаи става дума за комплексни фактори, които не зависят от личните усилия на жената.
Как разбираме дали бебето е засегнато?
Най-важният инструмент е ултразвукът. Чрез него измерваме растежа на бебето и го сравняваме с нормите за съответната седмица. Ако изоставането е значимо, правим допълнителни изследвания:
- Доплерово изследване – то показва как тече кръвта през пъпната връв и съдовете на бебето. Ако кръвотокът е нарушен, значи плодът получава по-малко кислород.
- Проследяване на околоплодните води и движенията на бебето – те са индиректен знак за доброто му състояние.
- Кардиотокография (CTG) – запис на сърдечната честота на плода, който ни дава информация дали той се чувства добре в утробата.
Така можем да различим дали става дума за просто „малко, но здраво бебе“ или за истинско IUGR, при което се крие риск за развитието му.
Какво следва, ако има IUGR?
Бременността в такива случаи изисква по-чести прегледи – понякога на всеки 1–2 седмици. Следим внимателно растежа и състоянието на плацентата. При определени жени се препоръчва нискодозов аспирин или антикоагуланти, които подобряват кръвоснабдяването.
Най-важният въпрос винаги е: „Кога е най-доброто време за раждане?“ Ако състоянието на бебето започне да се влошава, понякога е по-безопасно то да се роди по-рано – дори да е недоносено, отколкото да остане в утробата без достатъчно кислород. Това решение винаги се взема индивидуално, от екип специалисти, и се обсъжда с родителите.
Как се чувства майката?
Диагнозата IUGR носи със себе си тревога, несигурност и често чувство за вина. Много жени си задават въпроса „Какво сбърках?“ – а истината е, че в повечето случаи те не са направили нищо грешно. Тук ролята на лекаря е не само да следи медицинските показатели, но и да бъде източник на спокойствие, яснота и подкрепа.
Разговорите за всяка стъпка от проследяването, включването на бъдещите родители в решенията и обясненията на прост език намаляват тревожността и дават усещане за сигурност.
Може ли да се предотврати?
Не винаги – но рискът може да бъде намален. Здравословното хранене, редовните прегледи, спирането на тютюнопушенето и контролът на хроничните заболявания преди и по време на бременността са важни стъпки. Най-ценното обаче е ранната и редовна консултация със специалист по фетална медицина.
IUGR е състояние, което изисква внимателно наблюдение, но не означава обреченост. Съвременната фетална медицина дава възможност за ранна диагностика, точно проследяване и навременна намеса.
Бъдещата майка не е сама – тя има до себе си медицински екип, който следи бебето отблизо и взема най-добрите решения. И макар пътят да е изпълнен с повече контролни прегледи и тревоги, целта е една – в края му да има здраво бебе и щастливо семейство.
