Доц. д-р Лилия Зисова, дм е ръководител на Секцията по Дерматология и Венерология към Медицински Университет Пловдив. Членува в Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) и в Българско Дерматологично Дружество (БДД). Работи с пациенти в Медицински Център “Дермавижън” (гр. Пловдив, бул. „Шести Сепмември“ 54) след предварително записване на тел. 0879442772.
Микозите са гъбични инфекции, причинени от патогенни гъбички, които могат да засегнат кожата, ноктите или лигавиците на тялото. Примери са познатите инфекции като атлетично стъпало (гъбички по краката), онихомикоза (гъбички по ноктите), вагинална кандидоза (вагинални гъбички) и орална млечница (гъбички в устната кухина). Тези инфекции често възникват във влажна и топла среда и могат да бъдат упорити. Обичайно имунната система и полезните бактерии държат гъбичките под контрол, но определени фактори могат да доведат до прекомерното им размножаване и до инфекция. Микозите нерядко са заразни – гъбичните спори могат да се предават чрез пряк контакт или чрез замърсени повърхности и предмети, по които преживяват продължително. Мнозина са се сблъсквали с неприятния цикъл на подобрение след лечение, последвано от повторна поява на гъбичната инфекция.
Какво представляват гъбичните инфекции (микозите)?
Гъбичните инфекции са заболявания, причинени от микроскопични гъбички, които нахлуват и се развиват в тъканите на човека. Различни видове гъбички могат да причинят инфекции – например дерматофити (които засягат кожата, космите и ноктите) и дрожди от рода Candida (причинители на кандидози). Гъбичките обичат топла и влажна среда – затова инфекции като кожните гъбички и кандидозите са особено чести в областите на тялото, където кожата е влажна и с ограничен достъп на въздух – например между пръстите на краката, слабините, подмишниците, гениталиите. В нормални условия много гъбички съжителстват безвредно с нас – например Candida присъства по кожата и лигавиците, без да причинява проблеми. Когато обаче се наруши естественият баланс (например при отслабен имунитет или след употреба антибиотици), гъбичките могат бързо да се размножат и да предизвикат инфекция със симптоми като сърбеж, зачервяване, лющене на кожа, течение и др.
Някои гъбични инфекции се предават лесно. Спорите на гъбичките са издръжливи и могат да оцелеят дълго върху повърхности – обувки, чорапи, кърпи, постелки, инструменти за маникюр и др. Така например, човек може да се зарази с гъбички по краката (атлетично стъпало), ако ходи бос в обществен душ или ползва заразени чехли, или пък да получи гъбички по ноктите при ползване на общи пилички и ножички. Контактът със замърсени предмети и споделянето на лични вещи повишават риска от инфекция. Именно поради тази причина гъбичните заболявания често изискват не само лечение на пациента, но и добра хигиена на околната среда, за да се избегне повторно заразяване.
Защо гъбичните инфекции често се повтарят?
Гъбичните инфекции са известни със склонността си да рецидивират (повтарят) въпреки проведено лечение. Има няколко основни, медицински обосновани причини защо „микозите се връщат“ отново и отново. Ето най-важните фактори, които допринасят за честите рецидиви:
- Непълно излекуване и скрита инфекция
Една от най-честите причини за повторна поява на микоза е недостатъчното излекуване на първоначалната инфекция. Понякога това, което изглежда като нова гъбична инфекция, всъщност е същата инфекция, която не е била напълно елиминирана от организма. Гъбичките могат да останат в покой (дремещи) в засегнатите тъкани или по повърхности и да се активират отново, щом получат подходящи условия.
Често срещана грешка е пациентът да прекрати лечението твърде рано, веднага щом острите симптоми отслабнат. В действителност, дори след видимо подобрение, е възможно малко количество гъбички да са останали живи. Ако терапията се спре преждевременно или дозите се пропускат, тези остатъчни гъбички отново се размножават и инфекцията „се завръща“. Затова завършването на пълния курс на лечение е от решаващо значение – противогъбичните лекарства трябва да се приемат или прилагат толкова дълго, колкото лекарят е предписал, дори симптомите да са изчезнали.
- Устойчивост на гъбичките към лечението
Своеобразен проблем в съвременната медицина е развиването на резистентност (устойчивост) у някои микроорганизми – включително гъбичките – към прилаганите лекарства. Противогъбичната резистентност означава, че гъбичният причинител вече не реагира на дадено лечение. В резултат инфекцията не се повлиява или само временно затихва и след това отново се проявява. Някои гъбички по природа са устойчиви към определени антимикотици (противогъбични лекарства), но гъбичките могат и да придобият резистентност при неправилна употреба на лекарства.
Фактори като прекалено дълга или честа употреба на един и същ препарат, прескачане на дози или недовършване на курса на лечение могат да селектират по-устойчиви щамове гъбички. Така следващият път стандартното лечение вече не действа достатъчно добре и инфекцията рецидивира. За да се избегне това, важно е стриктното спазване на лекарските указания – правилната доза, интервал и продължителност на терапията. Ако даден медикамент не успее да излекува инфекцията, лекуващият лекар може да назначи друго средство, към което гъбичките не са резистентни. В някои случаи, при чести рецидиви, се прави лабораторно изследване за точно определяне на вида на гъбичката и нейната чувствителност към различни лекарства – това гарантира, че ще се избере правилният медикамент за успешно излекуване.
- Отслабен имунитет и предразполагащи заболявания
Състоянието на имунната система играе ключова роля в контрола над гъбичните инфекции. Нормално, имунитетът ни „държи гъбичките под контрол“ и не им позволява да се разраснат прекомерно. Когато обаче имунната защита е отслабена, организмът става много по-уязвим към всякакви инфекции, включително гъбичните. Тогава дори малко количество гъбички, които иначе биха били потиснати, могат да се размножат бързо и да предизвикат упорита инфекция.
Има редица здравословни състояния и фактори, които могат да доведат до компрометиран имунитет и така да благоприятстват рецидивите на микози. Примерите включват: продължително боледуване или тежка вирусна инфекция (грип, коронавирус и др.), ХИВ/СПИН, неконтролиран захарен диабет, някои видове рак, тежки хронични заболявания, както и прием на лекарства, потискащи имунната система (кортикостероиди, имуносупресори при трансплантирани пациенти, химиотерапия и др.). При хората с диабет например високите нива на кръвна захар създават среда, която стимулира растежа на гъбички – поради това нелекуваният или лошо контролиран диабет често води до повтарящи се гъбични инфекции.
Дори временни отслабвания на имунитета могат да отключат рецидив. Например, стресът и липсата на сън отслабват защитните сили на организма, а един наглед банален стомашно-чревен вирус или настинка могат временно да разклатят имунитета ни. В този прозорец от време гъбичките по-лесно „наделяват“ над защитата и инфекцията избухва отново. Ето защо хора с хронични заболявания или често боледуващи може да забележат, че микозите при тях се повтарят упорито.
- Благоприятна среда, лоши навици и повторно заразяване
Околната среда и нашите ежедневни навици също могат да допринесат за честото връщане на гъбичните инфекции. Гъбичките процъфтяват в топла, влажна и затворена среда. Ако начинът ни на живот или средата ни предоставят именно такива условия, микозата ще се чувства „като у дома си“ и може да се появява пак и пак.
Носенето на тесни или синтетични дрехи и обувки, които не позволяват на кожата да диша, създава идеална среда за гъбичките. Когато дрехите или обувките ни запарват, кожата става влажна и затоплена, а циркулацията на въздух е слаба – точно това обичат гъбичните причинители. Например, стегнатото бельо от изкуствени материи или впитите панталони могат да предразположат към гъбички в слабините, а тесните затворени обувки – към гъбички по краката и ноктите. Ако продължим с тези навици след излекуване, вероятността от нова инфекция остава висока.
Личната хигиена е решаваща за контрол на микозите. Ако не се къпем редовно, не сменяме навреме потните дрехи и чорапи, или често оставаме с мокър бански/спортен екип след плуване и тренировка, ние даваме шанс на гъбичките да се размножат върху кожата ни. Влажните участъци по тялото (стъпала, гънки, интимна област) трябва винаги да се подсушават добре, защото застоялата влага е идеална среда за гъбички. Лошата хигиена – както нашата собствена, така и на средата около нас – ни излага на висок риск от повторно развитие на гъбична инфекция.
Както споменах, гъбичките могат да преживяват дълго време извън тялото върху различни повърхности и предмети. Ако не се вземат мерки за почистване и дезинфекция, човек може да се зарази повторно от същия източник. Например, излекуването на гъбички по краката ще бъде краткотрайно, ако обувките и чорапите останат замърсени със спори – при обуване заразата се връща. По същия начин, килимите в банята, душ кабините, ваните, спалното бельо, гребените и кърпите могат да задържат гъбички. Общите части (басейни, сауни, фитнес съблекални) са известни развъдници на гъбички и чест източник на повторни заразявания. Ходенето бос на обществени места с влага, използването на чужди чехли или хавлии, спането върху замърсено спално бельо – всички тези действия могат да доведат до ново навлизане на гъбичките в кожата ни. Ето защо, ако едно семейство не дезинфекцира банята или продължава да обменя обувки и принадлежности, един член може да заразява друг и инфекцията да обикаля между тях.
Превенция и правилно лечение на микозите
Добрата новина е, че с правилен подход можем значително да намалим риска от рецидиви на гъбичните инфекции. Важни са както медицинските мерки, така и нашето ежедневие и навици. Ето няколко практически съвета за предпазване и успешно лечение, които ще ви помогнат да държите микозите под контрол.
- Завършете пълния курс на лечение – дори симптомите да изчезнат по-рано, не прекратявайте терапията преждевременно.
- Поддържайте отлична хигиена и суха кожа – мийте редовно засегнатите области с нежен сапун и вода, подсушавайте се старателно след къпане – особено между пръстите на краката, в гънките и интимните части
- Носете подходящо, проветриво облекло – избирайте широки, удобни дрехи от естествени материи (памук, лен) и памучно бельо, които позволяват на кожата да диша.
- Дезинфекцирайте и не споделяйте лични вещи – не споделяйте с други хора своите обувки, чорапи, хавлии, гребени, нокторезачки и бельо
- Подсилвайте имунитета и контролирайте рисковите фактори – Погрижете се за имунната си система – хранете се балансирано, богато на витамини и пробиотици, наспивайте се и намалете стреса.
- Консултирайте се с лекар при чести рецидиви – ако въпреки всичко гъбичната инфекция се появява отново и отново, не отлагайте да потърсите медицинска помощ. Повтарящите се (рецидивиращи) микози може да изискват специализиран подход.
Гъбичните инфекции (микози) са упорити, но победими врагове. Те често се връщат поради комбинация от фактори – непълно лечение, устойчивост на гъбичките, отслабен имунитет, както и рискови навици и среда, които благоприятстват повторното заразяване. Разбирането на тези причини е първата стъпка към успешното справяне с проблема.
За да прекъснете порочния кръг на рецидивите, от ключово значение е да следвате стриктно лечението и да направите необходимите промени в начина на живот. Не позволявайте на микозите да се превърнат в хроничен проблем – навременната реакция и правилната профилактика са най-доброто оръжие срещу тях.
