УМБАЛ „Св. Георги“
Завършва магистърска степен по медицина в Медицински университет – Пловдив. Има признати две клинични специалности – педиатрия и неонатология.
Работи като неонатолог в Неонатологичното отделение на АГ-клиника на УМБАЛ „Св.Георги“ и е преподавател в МУ-Пловдив. През 2020г. защитава дисертационен труд на тема „Процедурна болка при доносени новородени – оценка и възможности за повлияване с нефармакологични средства“. От 2024г. заема академична длъжност „Доцент“ към Катедра Педиатрия – „Проф. д-р Иван Андреев“ на МУ-Пловдив. Участва в научни форуми в България и в чужбина. Автор на множество публикации в български и чуждестранни медицински списания.
Доц. Петлешкова, какво Ви насочи към темата за болката при новородените и нейната оценка и обезболяване?
Болката е проблем на човечеството от древността. Една от главните цели в медицината е използването на терапевтични подходи, които да премахнат предпоставките за възникване на оплаквания, свързани с болки от различен произход. В исторически аспект съществуват много разногласия във връзка с обезболяването в кърмаческа и детска възраст. Почти половин век становищата относно диагностицирането и лечението на болката в периода на новороденото продължават да предизвикват дискусии в научните среди. Независимо от повишената осведоменост сред клиницистите по отношение на неонаталната болка, управлението ѝ все още не е оптимално, което налага провеждане на допълнителни задълбочени клинични изследвания с цел намиране на максимално ефективните методи за нейната оценка и лечение. Противоречията в медицинската литература по отношение на неонаталната болкова чувствителност и липсата на изследвания по този проблем у нас ме накараха да насоча вниманието си по тази тема.
Много хора си мислят, че новородените не усещат болка така, както възрастните. Вярно ли е това и какво показват съвременните изследвания?
В своето постнатално развитие новородените често са под влияние на процедурни, повтарящи се и пролонгирани болкови стимули, които са част от рутинните грижи за тях. Все още има схващания, че болка в неонаталния период не може да съществува, поради недоразвитостта на нервната система (НС). В противовес на това становище са доказателства, че неовладяната болка модифицира мозъчната функция. Според проведени проучвания във връзка с аналгезия на пациенти от различни възрасти при дадени манипулации се доказва, че новородените притежават повишена чувствителност към болка в сравнение с другите възрастови групи. Научните доказателства за анатомо-физиологичните възможности на НС на новороденото за ноцицепция и особеностите на болката през неонаталния период повлияват върху човешкото и клиничното мислене на педиатри, неонатолози и анестезиолози в края на миналия век. След дългогодишни дискусии, тези констатации стават основание да се акцентира върху неонаталната болка в ежедневната практика и нейното интерпретиране и овладяване според гестационната възраст.
Как болката в най-ранна възраст може да повлияе на развитието на детето в дългосрочен план?
Установено е, че подценяването и нелекуването на процедурната болка (при диагностични и терапевтични манипулации) и продължителна болка (при тежки заболявания) през неонаталния период води до ранни и дългосрочни последици върху физическото и психическото развитие на личността. Счита се, че многократното и продължително излагане на болка в началото на живота променя последваща ѝ перцепция към нея. Болковата чувствителност може да допринесе за прехода от остра към хронична болка. Неовладяната остра болка в началото на живота се счита за най-големият рисков фактор за развитието на хронична болка при деца и възрастни. Съществуват доказателства за дългосрочните физиологични, поведенчески и когнитивни последици (памет за болка, забавено развитие, променен отговор при последващо болково дразнене, нарушение на дефицита на вниманието, повишена чувствителност към наранявания в детството, висока честота на соматични оплаквания, нарушена визуално-моторна интеграция и лоши изпълнителски функции) от често извършваните инвазивни процедури.
Как медицинските специалисти разбират, че едно новородено изпитва болка, при положение че не може да говори?
Правилната оценка на болката, изпитвана от фетуса или новороденото, е трудна. Болковите прояви по време на интервенции се отчитат чрез проследяване промените в маркерите за болка-поведенчески (плач, двигателна активност и изражение на болката на лицето), физиологични, хормонални. Използването им е удачно, поради липсата на вербален контакт с новороденото. Промяната в състоянието на спокоен сън или бодърстване също е друг допълнителен поведенчески маркер при оценяване на болката. Известно е, че острата болка може да повлияе на продължителността на съня, може да предизвика раздразнителност или внезапно събуждане. Най-използваните физиологични показатели за болка са: вариациите в сърдечната честота, промените в дишането, кръвното и интракраниално налягане, кислородната сатурация, изпотяването на дланите, предизвикано от промени в тонуса на симпатикусовата нервна система. Самостоятелно или в съчетание маркерите за болка са в основата на скали за нейната оценка. Съществуват над 40 скали за нейното оценяване. Персоналът обикновено се обучава за клиничното приложение на някои от тях.
Какви методи за обезболяване се прилагат при новородени?
Методите за повлияване на болката се подразделят основно на два вида: нефармакологични и фармакологични. Проучвания, които разглеждат промените на моделите в практиката през последното десетилетие, отбелязват повишено внимание към оценката на болката в интензивните отделения, намаляването на броя на болезнените процедури, както и увеличеното използване на болкоуспокояващи средства, включващи медикаментозни и нефармакологични подходи.Често в практиката прилагаме комбинации от тези две групи в зависимост от клиничната ситуация.
Кои са нефармакологичните методи за овладяване на неонаталната болка?
Нефармакологичните методи са подценени, недостатъчно използвани и недостатъчно проучени, независимо че последните 10 години показаха възможностите им в неонатологичната практика. Препоръчва се прилагането им, когато е уместно в съвременната клинична работа. Използваните нефармакологични методи са: „кенгуру“ грижа, кърмене, прием на сладък разтвор, ненутритивно сукане (използване на биберон-залъгалка), люлеене, позициониране, мултисензорна стимулация, музикотерапия, хомеопатични средства. Нефармакологичните подходи обикновено са по-ефективни, когато се използват в комбинация, отколкото самостоятелно. Съчетаването на нефармакологични средства (напр. захароза и „кенгуру“ грижа) има адитивен или синергичен ефект. В някои случаи тези комбинации са предпочитани пред фармакологични средства, защото водят до намаляване дозировката на медикаментите или честотата на необходимите дози и следователно риска от странични фармакологични ефекти.
Има ли разлика в подхода на обезболяване при преждевременно родени деца и доносени новородени?
Преждевременно родените бебета по-често се подлагат на болезнени медицински процедури и облекчаването на тяхната болка остава голямо предизвикателство в неонаталните грижи. Особеностите на метаболизма и екскрецията на лекарствените средства са зависими от: физиология на новороденото, гестационната възраст, вида на самата процедура, свързаните патологични състояния и лекарствените взаимодействия. Това обяснява различията при прилагане на фармакологичните методи при двете групи новородени. По отношение на нефармакологичните подходи са необходими още проучвания. Някои от тях като „кенгуру грижа“, музикотерапия и повиване са по-подходящи за обезболяване при недоносените новородени. При други ефектът е идентичен, но има разлика в дозировката – например прием на сладки разтвори /Sol. Glucosae 25%/.
Проучванията във Вашата дисертация са свързани с нефармакологичните методи. Кои от тях използвахте?
Направените изследвания в отделението, в което работя са свързани с обезболяване на доносени новородени при процедура, свързана с убождането на петата при вземане на кръв във връзка с националната скринингова програма. Това е първото проучване на неонатална болка в нашата страна. Приложихме стандартни – прием на Sol. Glucosae 25% и ненутритивно сукане, както и нестандартни подходи на обезболяване – хомеопатични средства. Нашите резултати потвърдиха обезболяващия ефект на утвърдените нефармакологични методи. Много добър ефект на овладяването на неонаталната болка постигнахме с приложените по схема препарати на DHU – Arnica D30 и Hypericum D6. Причината да бъдат средство на избор в лечението на болковите симптоми при новородени е преди всичко добрата им поносимост, ефективност при обезболяване при възрастни и висока степен на безопасност.
Как родителите могат да подкрепят новороденото си дете при болка?
Съвременната неонатална грижа е съсредоточена върху семейството и подкрепя присъствието на родителите в неонатологичното отделение и тяхното участие в ежедневните грижи, включително управление на болката. Проучванията показват, че родителите могат да разпознаят болката на своето бебе, но са склонни да я подценяват в сравнение със здравните специалисти. Родител, който може да бъде непрекъснато с новороденото си дете, ще може да научи признаците на комфорт и дискомфорт и ще бъде обучен в сътрудничество с персонала да оценява болката. Много нефармакологични методи за облекчаване на болката се прилагат най-добре или дори изключително от родителите като „кенгуру грижа“, люлеене, музикотерапия или кърмене.
Смятате ли, че в България има нужда от по-активна политика по отношение на овладяване на болката при новородените?
В световен мащаб е прието, че диагностиката, оценката и лечението на неонаталната болка е задължителен елемент в клиничната практика. За съжаление в това отношение нещата у нас не са оптимални. Смятам, че трябва да има унифициран протокол за диагностика и лечение на болката при новородени, който да се прилага във всички неонатологични отделения.
Какво предстои в научната Ви и клинична работа по темата? Има ли нови разработки, в които участвате?
Много са предизвикателствата във връзка с неонаталната болка. Познаването на нейните маркери позволява своевременна диагностика, оценка и лечение. Търсенето на „златния стандарт“ в овладяване на болковите прояви е основание за разширяване на техния спектър и е предизвикателство за нови проучвания в тази насока. С цел превенция на неонаталната болка е познаването и на ролята на фактори от страна на майката и новороденото, които могат да повлияят на нейната тежест. За някои от тях имаме проучвания, но други предстоят. Надявам се, че ще имаме възможност да изследваме болковите въздействия и при други групи новородени.
