Съдов хирург
Завършва медицина през 2014 г., а през 2020 г. придобива специалност по съдова хирургия. Започва професионалния си път в УМБАЛ „Св. Георги“ в Клиниката по съдова хирургия, където работи в продължение на четири години. От 2016 г. до момента практикува в УМБАЛ „Пълмед“.
Специализира в консервативното и оперативно лечение на съдовите заболявания, като активно прилага съвременни методи за диагностика и терапия. Има богат опит в лечението на всички форми на хронична венозна болест (ХВБ), включително термална аблация, склеротерапия и минимално инвазивни оперативни техники.
Амбулаторната му практика включва консултации и лечение в ДКЦ „Пълмед“ и ДКЦ „Здраве“ – Пазарджик.
Хроничната венозна болест (ХВБ) е термин, обобщаващ прогресивно съдово заболяване, което засяга венозната система най-често на долните крайници. Това е социално значимо хронично страдание с огромни икономически последици за обществото. Предизвиква ежедневни оплаквания, влошаващи качеството на живот и довежда до потенциално инвалидизиращи и животозастрашаващи състояния.
Венозният тромбемболизъм (ВТЕ) е най-тежкото усложнение на ХВБ и включва две основни понятия – Дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и Белодробна емболия (БТЕ). Характеризира се с образуване на тромбоза в периферни вени, най-често на долните крайници. Освен че нарушава циркулацията на съответния крайник, може да доведе до миграция на тромб (емболия) по пътя на венозната система, през сърдечните кухини, до белодробните съдове (БТЕ). Състоянието е с много висока смъртност. Всъщност това е най-честата причина за внезапна смърт при човека в развитите страни. Преживелите пациенти имат нужда от продължително лечение и проследяване и много често не се възстановяват напълно.
След като изяснихме основните понятия в патологията следва да разгледаме начините на нейното лечение. Те биват два вида – консервативно и оперативно. Консервативното лечение включва хранително-диетичен и двигателен режим, медикаменти и носенето на еластокомпресивни чорапи. Оперативното лечение включва всички методи на отстраняване на болните вени от циркулацията, както и намесите вследствие на настъпили усложнения. Поведението най-често е комплексно и индивидуално съобразено с конкретния пациент. Независимо от това консервативното поведение се прилага във всички стадии на заболяването и цели контрол на субективните и обективните оплаквания, както и профилактика на усложненията.
Фокус днес представлява лечението на пациенти, понесли тромботични усложнения или имащи висок риск от настъпването на такива. Антитромбозните медикаменти са две основни групи – антиагреганти и антикоагуланти. Антиагрегантите (напр. ацетилсалицилова киселина и клопидогрел бисулфат) към този момент се приема, че не са ефикасни в лечението и профилактиката на венозните тромбози. Антикоагулантите (напр. варфарин натрий, аценокумарол, дабигатран етексилат) са в основата на лечението на ВТЕ и нейното предотвратяване.
Трябва да се знае, че когато се говори за антитромбозна терапия, винаги се взима предвид риска от кървене. Идеалното лечение би включвало препарат, който ефективно предпазва от образуването на тромби във венозната система, довежда до безопасно разграждането на съществуваща тромбоза и е безопасно по отношение на спонтанно кървене. Такъв препарат за съжаление не съществува и затова е изключително важно лечението да се назначава и проследява от съдов специалист. Подбора на лечение се базира стандартизирани практически клинични ръководства, базиращи се на медицина на доказателствата, обобщаващи данни от мащабни проучвания с висока степен на доказателственост. Тези ръководства са чудесен инструмент за лечението на много състояния, но имат и своите недостъци и не могат да се прилагат сляпо без да бъдат съобразени с нуждите на всеки пациент. Още повече продължителността на лечението с антикоагуланти е ограничено от 3 до 24 месеца и те рядко могат да се използват за доживотна профилактика, понеже риска от кървене се увеличава и корелира с продължителността на приема.
Натокиназата е ензим, извлечен от ферментирала соя, открита в големи количества в традиционната японска храна – нато. Този ензим е в основата на състава на НатАспин Х – много добре познат и все по-широко използван препарат през последните години. НатАспин Х има следните свойства:
- Фибринолитичен – Фибринът е ключов компонент на кръвните съсиреци и натокиназата има фибринолитични (тромборазтварящи) свойства.
- Подобрява (намалява) вискозитета на кръвта и по този начин подобрява циркулацията.
- Антикоагулантни – понижава активността на редица фактори на кръвосъсисрването.
- Повишава активността на плазмина – естествен за организма ензим, който участва в процеса на разтварянето на налична тромбоза.
- Антихипертензивни – понижава артериалното кръвно налягане като намаля съдовото съпротивление и подобрява еластичността на съдовата стена.
Действието на НатАспин Х се базира на естесвени за тялото процеси и практически не увеличават значимо риска от спонтанно кървене, което го прави изключително безопасен и поносим за пациента. Използва се широко като адювантна терапия, както и за продължителна профилактика след спирането на стандартната ангикоагулантна терапия. Към този момент не може и не бива да замести основното лечение, но практиката ми от години показва ефективността и безопасността на препарата.
НатАспин Х е изключително полезен при хора с повишен риск от тромбоза – например при заседнал начин на живот, дълги пътувания и самолетни полети или състояния довеждащи до повишена съсирваемост на кръвта. Продължителен прием, с цел профилактика и подпомагане на лечението е подходящ при пациенти с ХВБ, атеросклероза, вродени коагулопатии, хора водещи заседнал начин на живот поради инвалидизация или други фактори, работещи продължително време в принудителна поза и продължително шофиране. Всяка хирургична интервенция води до естествено повишаване на тромботичния риск и следва да бъде профилактирана, обикновено в ранния следоперативен период с Антикоагуланти и паралелно с това по-продължителен прием на НатАспин Х до пълното възстановяване и раздвижване на пациента.
Независимо че не може да замести стандартното антикоагулантно лечение, ролята на НатАспин Х, в доза 100-200мг (2000-4000FU)/дневно се утвърди през годините като надежден и безопасен начин за подпомагане на лечението и тромбопрофилактика на ХВБ и то без съществени противопоказания. Редица доказателства на макар и неголеми серии от пациенти подкрепят ефективността и предполагат все по-широкото използване на препарата. Отскоро в аптечната мрежа съществува НатАспин Контрол Про, който в състава си включва и фитостатини – вещества контролиращи нивата на холестерол и подпомагащи контрола на атеросклерозата, намалящи риска от сърдечно-съдови инциденти, но това е тема за друг разговор.
