Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за консултация на тел. 0889 48 25 59
Да бъдеш мотивиран, означава да полагаш усилие. Това предполага вяра, че усилието е необходимо условие за постигането на успех. Да бъдеш мотивиран, означава и да повярваш, че можеш да успееш. Задачата на учителите и родителите не е само да помогнат на учениците да стигнат до успех. Те трябва да им помогнат да повярват, че причината за успеха се крие в техните усилия и способности. Насочването към постижими цели ще увеличи вероятността за успех, ще се отрази върху самооценката на ученика и ще измени представата за собствените му способности.
Причините, довели до успех или неуспех, могат да са външни и вътрешни. Вътрешните причини са способностите, усилието, настроението, характерът, физическото състояние. Външните – са трудността на задачата, шансът, получената помощ. Ако ученикът се справя успешно в дадена област, благодарение на способностите си или на упоритостта си, той ще бъде доволен от себе си. Ако е постигнал успех, защото е получил помощ от своя учител, той не би се гордял особено със своя успех. Усилието и стратегиите (начините) на действие са неща, които може да се променят, за да се стигне до успех или неуспех.
Всеки ученик възприема себе си и последствията от собственото си поведение различно. Тези, които желаят и очакват да постигнат успех (имат нагласа за успех), ще припишат вината за своя неуспех не на способностите, а на недостатъчните усилия, след което ще се опитат да положат по-големи усилия. Онези, които не се стремят силно към постигането на успех, са по-склонни да припишат неуспеха си на трудността на задачата, на обстоятелствата и едва накрая – на недостатъчните усилия. Учениците с високо самочувствие отдават своя успех на способностите си, а не на външните причини като помощ, трудност на задачата, шанс.
Теорията за мотивацията обособява два вида мотиви, които определят поведението: вътрешни и външни мотиви. Ако ученикът, който изпълнява някаква задача, вярва, че изпълнението е само по себе си приятно и интересно, той е вътрешно мотивиран; ако изпълнението на задачата е свързано с някакво постижение, награда или избягване на наказание, това изпълнение е външно мотивирано. Как взаимодействат тези два типа мотивация? Ако ученикът е подложен на силно влияние от външна мотивация (голяма награда или страх от наказание), той вероятно няма да открие вътрешни мотиви за изпълнението на задачите. Външните награди изместват вътрешните интереси, тъй като всеки, който извършва нещо, трябва да бъде удовлетворен. Различната мотивация поражда и различни чувства. „Аз ще го направя, за да не получа слаба оценка“ предполага чувство, което е по-различно от това, свързано със ситуацията „Аз ще го направя, защото искам да го направя.“ Ако външната мотивация е силна, би могло да се очаква, че ученикът веднага ще преустанови изпълнението на задачата, след като нейното въздействие се прекрати.
Винаги ли наградите влияят отрицателно върху вътрешната мотивация? Отношенията между тях са значително по-сложни. Наградата може да има положително влияние върху вътрешната мотивация и условията, когато дава обратна информация за успеха, и отрицателно – когато оценяването остава външно, когато се запазва външният контрол. Съобщаването на постигнатия резултат още по време на изпълнението на задачата, ако се схване като успех от постигнатото, може да повлияе отрицателно на вътрешната мотивация. Оказва се, че вътрешната мотивация е много по-ниска при изпълнението, в което се очаква обещаната награда.
Всички ние – родители и учители – трябва да окуражаваме учениците при изграждането на положителен образ за тях самите. Окуражаването означава да се повярва във възможностите им, да се приемат такива, каквито са, а не такива, каквито трябва да бъдат. То предполага уважение към личността на ученика и е насочено върху усилието. Окуражаването е откриване на ценните качества у ученика: таланти, мечти, идеали, стремежи; то е насочено към силните, а не към слабите му страни. Всеки човек има и силни страни. Окуражаването е покана към ученика да опита отново и да осъзнае, че грешките му не са провали. Грешките могат да го научат на много неща. Не обезкуражавайте учениците с негативни очаквания и коментари, необосновано високи цели, прекалени амбиции и съревнования, независимо дали сте учител или родител.
Защо възрастните трябва да мотивираме децата към преживяния, които ще им помогнат да се самоактуализират? В съвременната образователна система мястото за творчество, удоволствие и изяви отстъпва място на конформизъм или санкции. Трябва да насърчаваме активно учене, което да поддържа творчеството и независимостта; да обединява различните видове активност в ученето; да се основава на уважението на личността на ученика. Това ще им помогне да осъзнаят своята значимост, това, че техните чувства и възгледи имат място в училище и в реалния диалог с другите. Това би подобрило качеството на общуване между учениците и, в последствие, на обществото като цяло.
Източници: Липър, М., Грийн Д. и Нисбет Р. 1975; Рос М. 1975; Харакевич, Дж. 1984; Маслоу Е. 1967, 1968; Деси, Е., 1971; Стаматов Р., 2012;
