Проф. Асена Сербезова е преподавател във Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София. Преподава фармацевтично законодателство, лекарствена безопасност, управление на клиничните изпитвания и медицинска психология. Фармацевт, здравен мениджър и психолог. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства.
Куркуминът, основното активно съединение, намерено в подправката куркума, е обект на множество научни изследвания през последните години, като изследователите проучват потенциалните му ползи за здравето при широк спектър от състояния. Куркуминът е оранжево-жълто багрило, практически неразтворимо във вода и разрешено от Европейския съюз като хранителна добавка. Използват се и други наименования за куркумин, като CI 75300, Natural Yellow 3 или diferuloylmethane и Е код E100 (може да бъде отбелязан по този начин в някои продукти).
Куркумата (Curcuma longa) е индийска подправка, която съдържа жълти багрила и етерични масла. Тя традиционно се използва в азиатските страни като лечебна билка поради своите антиоксидантни, противовъзпалителни, антимутагенни, антимикробни и противоракови свойства. Например, в Индия куркумата е основна съставка на подправката къри; в Япония куркумата се сервира в чай; в Тайланд се използва в козметиката; в Китай се използва като оцветител; в Корея се сервира в напитки; в Малайзия се използва като антисептик; а в Пакистан се използва като противовъзпалително средство. Историята на видовете Curcuma започва в далекоизточната медицина и датира съответно преди 5000 (Аюрведа) и 2000 (Атхарведа) години. C. longa съдържа различни куркуминоиди, въпреки че е установено, че куркуминът е най-активният. Той е изолиран за първи път през 1815 г., а структурата му е изяснена от полски учени през 1910 г.
Доказано е, че куркуминът притежава мощни противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, което го прави обещаващ кандидат за лечение и профилактика на различни заболявания. Проучванията при животни показват, че куркуминът може да инхибира растежа на имплантирани човешки тумори и да предотврати канцерогенно индуцирана туморогенеза, което води до провеждането на клинични изпитвания при пациенти с рак, включително на дебелото черво, панкреаса и мултиплен миелом. Освен това, куркуминът е изследван за неговите потенциални ползи при невродегенеративни, сърдечно-съдови, белодробни, метаболитни и автоимунни заболявания. Известни са позитивните му ефекти и при метаболитен синдром и дегенеративни очни заболявания.
Антиоксидантните и противовъзпалителните свойства са двата основни механизма, които обясняват по-голямата част от ефектите на куркумина върху различните състояния. Доказано е, че куркуминът подобрява системните маркери на оксидативния стрес. Има доказателства, че може да увеличи серумната активност на антиоксиданти като супероксид дисмутаза. Отчита се значителен ефект от добавянето на куркуминоиди върху всички изследвани параметри на оксидативния стрес, включително глутатион пероксидаза и липидни пероксиди. Оксидативният стрес е замесен в много хронични заболявания и неговите патологични процеси са тясно свързани с тези на възпалението, тъй като едното може лесно да бъде предизвикано от другото. Известно е, че възпалителните клетки освобождават редица реактивни видове на мястото на възпалението, което води до оксидативен стрес. Това демонстрира връзката между оксидативния стрес и възпалението. Тези заболявания включват болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, множествена склероза, епилепсия, мозъчно увреждане, сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром, рак, алергия, астма, бронхит, колит, артрит, бъбречна исхемия, псориазис, диабет, затлъстяване, депресия, умора и дори синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Едно такова заболяване, свързано с възпаление, както хронично, така и остро, е остеоартритът — заболяване на ставите. То засяга над 250 милиона души по света и въпреки че в миналото се е считало предимно за дегенеративно и невъзпалително състояние, сега се признава, че има възпалителни аспекти, включително повишени нива на цитокини, както и потенциално свързано със системно възпаление. Няколко проучвания показват антиартритните ефекти на куркумин при хора с остеоартрит и ревматоиден артрит. В рандомизирано двойно-сляпо плацебо-контролирано проучване 40 участника с лека до умерена степен на остеоартрит на коляното са разпределени на случаен принцип да получават или куркуминоид (500 mg/ден) с 5 mg пиперин, или съответстващо плацебо за шест седмици. При участниците, приемали куркумин, се установява статистически значимо подобрение на болката и физическото състояние. Научните доказателства сочат, че 8-12 седмици лечение със стандартизирани екстракти от куркума (обикновено 1000 mg/ден куркумин) може да намали симптомите на артрит (главно болка и симптоми, свързани с възпаление) и да доведе до подобни подобрения на симптомите като лекарствата ибупрофен и диклофенак натрий, разбира се, без техните нежелани лекарствени реакции. Ето защо, екстракти от куркума и куркумин могат да бъдат препоръчани за облекчаване на симптомите на артрит, особено остеоартрит.
Системното възпаление е свързано с много състояния. Едно такова състояние е метаболитният синдром, който включва инсулинова резистентност, хипергликемия, хипертония, нисък липопротеинов холестерол с висока плътност (HDL-C), повишен липопротеинов холестерол с ниска плътност (LDL-C), повишени нива на триглицериди и затлъстяване, особено висцерално затлъстяване (в областта на корема). Доказано е, че куркуминът отслабва няколко аспекта на метаболитния синдром чрез подобряване на инсулиновата чувствителност, потискане на адипогенезата (натрупването на мазнини) и намаляване на повишеното кръвно налягане, възпалението и оксидативния стрес. Освен това има доказателства, че куркуминоидите модулират експресията на гени и активността на ензимите, участващи в метаболизма на липопротеините, което води до намаляване на плазмените триглицериди и холестерола и повишаване на концентрацията на HDL-C. И наднорменото тегло, и затлъстяването са свързани с хронично нискостепенно възпаление; въпреки че точните механизми не са ясни, известно е, че се освобождават провъзпалителни цитокини. Смята се, че тези цитокини са в основата на усложненията, свързани с диабета и сърдечно-съдовите заболявания.
В литературата могат да бъдат намерени обширни предклинични проучвания, оценяващи противораковия ефект на куркумина, като все повече внимание се отделя на свързания с него механизъм на действие. Доказано е, че куркуминът предотвратява канцерогенезата, като засяга два процеса: ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове) и растежа на раковите клетки. Той също така потиска метастазите на раковите клетки и индуцира апоптозата на раковите клетки (физиологичен процес на самоунищожаване на клетките). Ролята на ангиогенезата при рака е добре известна. Всъщност раковите клетки могат да произведат нови кръвоносни съдове чрез стимулиране на проангиогенни фактори. Доказано е, че куркуминът има антиангиогенна активност чрез инхибиране на стимулаторите на ангиогенни фактори, като VEGF и основен фибробластен растежен фактор. Куркуминът може също да индуцира апоптоза в раковите клетки чрез р53-зависим път. Известно е, че р53 е един от най-важните туморни супресорни протеини, повлияващ апоптозата, клетъчната пролиферация и увреждането на ДНК.
Към днешна дата по-голямата част от проучванията върху куркумин при хора са били при популации със съществуващи здравословни проблеми. Може би това е така, защото проучванията върху здрави хора могат да бъдат предизвикателство, тъй като ползите може да не са толкова незабавни и измерими, ако биомаркерите са нормални в началото. Едно проучване върху здрави възрастни на възраст 40-60 години използва доза от 80 mg/ден липидна форма на куркумин. Участниците получават или куркумин, или плацебо в продължение на четири седмици. Прилага се 400 mg прах на ден, съдържащ 80 mg куркумин. Взети са кръв и слюнка преди и след четирите седмици. Изследователите установяват, че куркуминът значително понижава нивата на триглицеридите, както и концентрацията на амилаза в слюнката — показател за стрес. С други думи, ниски дози куркумин могат да бъдат полезни и при хора, които нямат диагностицирани заболявания. В едно рандомизирано двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване са изследвани ефектите на еднократен и хроничен прием (в продължение на 4 седмици) на куркумин върху когнитивната функция, настроението и кръвните биомаркери при 60 здрави възрастни на възраст 60-85 години. Участниците са приемали 400 mg куркумин. Един час след приложението куркуминът значително подобрил ефективността при задачи за поддържане на вниманието и работната памет в сравнение с плацебо. Работната памет и настроението (обща умора и промяна в състоянието на спокойствие, задоволство и умора, причинени от психологически стрес) били значително по-добри след продължително лечение с куркумин. В друго проучване изследователите съобщават, че 2 g куркумин и 20 mg пиперин могат да помогнат при мускулна болка след интензивна тренировка при елитни играчи на ръгби.
Човешкият организъм е толерантен към куркумин. В клиничните изпитвания са прилагани дози между 4000 и 8000 mg/ден. Куркуминът има отдавна добре установен профил на безопасност. Според докладите на JECFA (Експертен комитет на Обединените нации и Световната здравна организация по хранителните добавки) и EFSA (Европейски орган за безопасност на храните), стойността на допустимия дневен прием на куркумин е 0–3 mg/kg телесно тегло. Въпреки тази добре установена безопасност са докладвани някои нежелани реакции, за които трябва да бъдете информирани — диария, главоболие, обрив и гадене.
Едно от основните предизвикателства, свързани с куркумина, е неговата слаба бионаличност. Лошата разтворимост във вода, бързият метаболизъм и високата скорост на екскреция на куркумин ограничават неговата бионаличност и терапевтичен потенциал. За да се справят с тези ограничения, изследователите са проучили разработването на различни варианти на включване на куркумин в наночастици, които могат да подобрят неговата разтворимост, стабилност и клетъчно усвояване. Няколко вещества са тествани за подобряване на бионаличността на куркумин. Повечето от тях са разработени, за да блокират пътя на разграждането му от организма. Така например, пиперинът, съдържащ се в черния пипер, увеличава с до 2000% бионаличността на куркумин.
И така, куркуминът получи световно внимание заради многобройните си ползи за здравето, които изглежда действат предимно чрез неговите антиоксидантни и противовъзпалителни механизми. Тези ползи се постигат най-добре, когато куркуминът се комбинира с пиперин (не забравяйте тази комбинация, която многократно увеличава и удължава ефектите на куркумина). Изследванията показват, че куркуминът може да помогне при управлението на оксидативни и възпалителни състояния, метаболитен синдром, артрит, тревожност и хиперлипидемия. Може също така да помогне при предизвиканото от упражнения възпаление и мускулна болка, като по този начин подобрява възстановяването и последващото представяне при активни хора. Относително ниска доза може да осигури ползи за здравето на хора, които нямат диагностицирани здравословни проблеми, така че ако попадате сред тази група от хора, също можете да обмислите прием на куркумин.
Библиографията може да бъде разгледана в блога на 366.bg.
