Проф. Асена Сербезова е преподавател във Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София. Преподава фармацевтично законодателство, лекарствена безопасност, управление на клиничните изпитвания и медицинска психология. Фармацевт, здравен мениджър и психолог. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства.
Берберинът е изохинолиново алкалоидно съединение, извлечено от лечебното растение Coptis chinensis (коптис), широко използвано в китайската медицина и за което съвременните изследвания са доказали, че има множество фармакологични действия. В последно време берберинът привлече значително внимание в научната общност поради терапевтичните му ефекти върху различни аспекти на човешкото здраве. Многобройни проучвания са изследвали фармакологичните действия на берберина, със специален фокус върху въздействието му върху митохондриалната функция и ефектите му върху метаболитни нарушения, сърдечно-съдови заболявания и рак. Освен в коптиса, берберин се съдържа и в орегонското грозде (Mahonia aquifolium), куркуминово дърво (Berberis aristata) и всички растения от рода Berberis, хидрастис (Hydrastis canadensis, Golden Seal), кадифено амурско дърво (Phellodendron amurense) и др. Всъщност, родът Berberis обхваща около 500 вида широколистни вечнозелени храсти и се среща в умерените и субтропичните райони на Азия, Европа и Америка. Родните земи на куркуминовото дърво например са Хималаите, Индия и Непал. Първоначално, берберинът е прилаган за лечение на диария, в продължение на повече от 70 години, с много добър профил на безопасност.
Берберинът може да се използва за понижаване на нивото на кръвната захар, подобряване на инсулиновата резистентност и хиперлипидемията и предотвратяване на леко когнитивно увреждане. Парадоксалната природа на ефектите на берберин, където той може да има както инхибиторен, така и цитопротективен ефект, се приписва на концепцията за митохормеза – феномен, при който ниски дози от стресор, като берберин, могат да стимулират адаптивни реакции, които в крайна сметка насърчават клетъчната устойчивост и дълголетие. През 2012 г. клинично проучване отбелязва способността на берберина да намалява глюкозата и инсулина в кръвта на хора и животни и да засилва чувствителността към инсулин. Изследователите обясняват един от механизмите зад тези ползи като регулирането и възстановяването на островните клетки на панкреаса. Дори при диабет тип 1 или късния стадий на диабет тип 2, характеризиращ се с лоша функция на β-клетките на пакреаса, берберинът е успял да увеличи секрецията на инсулин чрез възстановяване на разрушени или изтощени островни клетки, което може да е свързано с неговите антиоксидантни и антилипидни пероксидни свойства. Берберинът е активатор на АМРК. Аденозин монофосфат активираната протеин киназа (AMPK) е ензим в нашите клетки, който играе критична роля в енергийния метаболизъм. Може да се каже, че той е главен превключвател, който включва и изключва, регулирайки приема и разхода на енергия. Когато енергийните ни нива паднат (напр. при глад, стрес, физическа активност и др.) АМРК се активира, за да възстанови баланса. АМРК спомага за намаляването на инсулиновата резистентност, намалява възпалението и действа като антиоксидант. Когато берберинът помага за активирането на AMPK, по този начин той помага на тялото да регулира метаболизма на глюкозата. Активирането на AMPK не е единственият механизъм, чрез който берберинът може да понижи нивата на кръвната захар. Също така той стимулира и гликолизата – процес на разграждане на глюкозата от ензими в човешкото тяло. Поради тези ефекти мнозина определят берберина като естествена алтернатива на метформина (лекарствен продукт, използван за лечение на диабет тип 2). Резултатите от изследванията показват, че берберинът дори превъзхожда метформина по отношение на ефектите при хиперлипидемия и затлъстяване, докато метформинът е по-ефективен от берберина за намаляване на кръвната захар. За най-добри резултати по отношение на редукцията на тегло, берберинът трябва да бъде комбиниран с балансирана диета и редовна физическа активност. Не само чрез понижаване на нивата на кръвната захар, но и на серумните липиди (холестерол и триглицериди), берберинът повлиява позитивно и сърдечно-съдовото здраве.
Редица ин витро и ин виво изследвания върху животни демонстрират обещаващи ползи на приложението на берберина при ракови заболявания. Механизмът на действие на берберина се свързва със стимулиране на апоптозата на раковите клетки (процес на програмирана смърт на отделни клетки), редуциране на миграцията им, както и потискането на няколко провъзпалителни протеина. Един от основните механизми, чрез които берберинът упражнява своите противоракови ефекти, е чрез взаимодействието му с митохондриите – eлектроцентралите на клетките. Наблюдавано е, че берберинът модулира митохондриалната функция, което води до повишен оксидативен стрес и последваща апоптоза или програмирана клетъчна смърт в раковите клетки. Някои учени установяват, че берберина инхибира инвазията на раковите клетки и метастазите. В допълнение, берберинът променя и заобикалящата тумора среда. Туморните клетки отделят цитокини, за да променят заобикалящата туморна микросреда, което насърчава пролиферацията (разрастването на туморните клетки) и метастазите на туморни клетки. Тези ефекти на берберина са доказани при остеосаркома и автоимунни заболявания. Засега берберин демонстрира обещаващи резултати при третирането на канцерогенни образувания в мозъка, гърдата, устата, черния дроб, щитовидната жлеза, дебелото черво и простатата. Някои научни екипи дори определят берберина като успешен кандидат за противоракова имунна терапия.
Други изследвания показват, че берберина може да подобри паметта и да предпазва мозъка от невродегенеративни заболявания като болест на Алцхаймер и болест на Паркинсон. Берберинът подпомага производството на невротрофични фактори, които подпомагат растежа и оцеляването на невроните. Това води до подобрение на когнитивните функции и предпазване на мозъчните клетки от увреждания. Берберинът може значително да подобри способностите за пространствено учене и памет на плъхове със съдово когнитивно увреждане. Учените смятат, че механизмът на действие може да е свързан с ефектите на берберина върху хипокампалния антиоксидантен стрес, противовъзпалителния отговор и моноаминовата невротрансмитерна система в кората на предния мозък. В предклинични проучвания е установено, че дозовата група с берберин 60 mg/kg има по-добър ефект, в сравнение с групите приемали 20 mg/kg и 40 mg/kg, т.е. ефектът е дозо-зависим. Рандомизирано клинично изпитване доказа, че берберинът подобрява негативните симптоми и когнитивната функция при пациенти с хронична шизофрения чрез противовъзпалителните си свойства – патофизиологията на шизофренията е свързана с възпалителни процеси. Пациентите са били разпределени на две групи – едната приемала берберин, другата плацебо (инертна съставка) в продължение на три месеца и е отчетено статистически значимо подобрение в групата, приемаща берберин, даващо основание на изследователите да препоръчат берберина като комплементарно лечение при шизофрения. Многобройни изследвания проучват действието на берберина при хора с деменция и установяват позитивен ефект. Основният механизъм, чрез който се осъществява това действие, все още е неизвестен, но като се вземат предвид констатациите от предишни проучвания относно смъртта на невроните, предизвикана от образуването на свободни радикали, изглежда, че берберинът упражнява своите невропротективни ефекти поне отчасти чрез намаляване на оксидативния стрес за мозъка. Другият възможен механизъм за невропротективната способност на берберина може да бъде свързан с неговия противовъзпалителен ефект. Проучванията показват, че прилагането на берберин в доза от 50 mg/kg има защитен ефект в хипокампуса срещу хронична церебрална хипоперфузия и берберинът може да се използва заедно с други налични терапии при васкуларна деменция.
Тъй като берберинът се усвоява слабо от човешкия организъм е необходимо приемането на по-високи дози. Друг подход е да си приема с други вещества, които улесняват усвояването му. Основната причина за ниската усвояемост на берберина е действието нан P-гликопротеина, който проявява въздействието си в тънките черва и черния дроб, като само в тънките черва редуцира количеството на берберина с 90%. Ео защо се препоръчва едновременния прием на берберин с вещества, които потискат действието на P-гликопротеина, като по този начин подобряват драстично усвояването на алкалоида. Такива вещества са силимарина (магарешки бодил), лигнаните в китайския лимонник (шизандра), хризин (екстракт от пасифлора) и каприковата киселина в кокосовото масло. Изследванията показват, че усвояването на берберин се подобрява драстично при добавянето на натриев карпат, който представлява естерна форма на каприкова киселина. 50 мг натриев карпат подобряват усвояването с 28%, като 100 mg проявяват още по-силен ефект. Oбичaйнaтa дoзa нa бepбepин вapиpa мeждy 900 и 3000 mg нa дeн, paздeлeнa нa няĸoлĸo дoзи, oбиĸнoвeнo пpeди xpaнeнe. Toчнaтa дoзa зaвиcи oт ĸoнĸpeтнитe цeли зa здpaвeтo. Най-честите нежелани реакции от приема на берберин включват стомашно-чревни проблеми като диария, запек и стомашни болки. За да минимизирате тези ефекти, започнете с по-ниска доза и постепенно я увеличавайте до тази, която вашия лекар или фармацевт ви е препоръчал.
В заключение, берберинът самостоятелно при пациенти с метаболитни нарушения може да има добър терапевтичен ефект, включващ понижаване на липидите в кръвта, понижаване на кръвната захар и подобряване на инсулиновата резистентност, като терапевтичният ефект става забележим при време на лечение по-дълго от 3 месеца. Доказателствата категорично подкрепят употребата на берберинова терапия при по-възрастни хора с метаболитни нарушения. Обещаващи са и резултатите от приложението на берберин при онкологични заболявания и неврологични увреди. Прилагайте съветите за едновременния прием на берберин с други вещества, които увеличават неговата усвояемост от организма, тъй като без тях той се разгражда в червата и едва 1% от приетото перорално количество е налично за действие. Берберинът е най-ефективен, когато се приема с храна, тъй като това подпомага усвояването му. Важно е да следвате инструкциите на производителя и да се консултирате с фармацевт или лекар преди да започнете приема на берберин, особено ако приемате други хранителни добавки или лекарства. Добри комбинации са берберин с алфа-липоева киселина (за по-ефективно понижение на кръвната захар и по-добър антиоксидантен ефект), както и берберин и силимарин (бял трън) за подобрена детоксикация и защита на чернодробните клетки. Добавката има потенциала да подобри вашето здраве, като предостави многобройни ползи за тялото и ума. От подпомагане на отслабването до подобряване на сърдечно-съдовото здраве и поддържане на здравословен метаболизъм, берберинът се утвърждава като незаменим елемент в съвременната хранителна наука. С правилния продукт и подходящата дозировка, можете да извлечете много ползи от приема на берберин за подобряването на метаболизма, сърдечно-съдовото здраве и когнитивните функции.
Използвана литература:
- Aski ML, Rezvani ME, Khaksari M, Hafizi Z, Pirmoradi Z, Niknazar S, Mehrjerdi FZ. Neuroprotective effect of berberine chloride on cognitive impairment and hippocampal damage in experimental model of vascular dementia. Iran J Basic Med Sci. 2018 Jan;21(1):53-58. doi: 10.22038/IJBMS.2017.23195.5865. PMID: 29372037; PMCID: PMC5776437.
- Kumar A., Ekavali, Mishra J., Chopra K., Dhull D. K. (2016). Possible Role of P-Glycoprotein in the Neuroprotective Mechanism of Berberine in Intracerebroventricular Streptozotocin-Induced Cognitive Dysfunction. Psychopharmacol. 233 (1), 137–152. 10.1007/s00213-015-4095-7.
- Li M., Shu X., Xu H., Zhang C., Yang L., Zhang L., et al. (2016). Integrative Analysis of Metabolome and Gut Microbiota in Diet-Induced Hyperlipidemic Rats Treated with Berberine Compounds. J. Transl. Med. 14 (1), 237. 10.1186/s12967-016-0987-5.
- Liang Y., Xu X., Yin M., Zhang Y., Huang L., Chen R., et al. (2019). Effects of Berberine on Blood Glucose in Patients with Type 2 Diabetes Mellitus: a Systematic Literature Review and a Meta-Analysis. Endocr. J. 66 (1), 51–63. 10.1507/endocrj.EJ18-0109.
- Lou T., Zhang Z., Xi Z., Liu K., Li L., Liu B., et al. (2011). Berberine Inhibits Inflammatory Response and Ameliorates Insulin Resistance in Hepatocytes. Inflammation 34 (6), 659–667. 10.1007/s10753-010-9276-2.
- Ma W, Zhu M, Zhang D, et al. Berberine inhibits the proliferation and migration of breast cancer ZR-75-30 cells by targeting Ephrin-B2. Phytomed. 2017;25(open in a new window):45–51. doi:10.1016/j.phymed.2016.12.013.
- Pu, Z., Wen, H., Jiang, H. et al. Berberine improves negative symptoms and cognitive function in patients with chronic schizophrenia via anti-inflammatory effect: a randomized clinical trial. Chin Med 18, 41 (2023). https://doi.org/10.1186/s13020-023-00746-4.
- Su YH, Tang WC, Cheng YW, et al. Targeting of multiple oncogenic signaling pathways by Hsp90 inhibitor alone or in combination with berberine for treatment of colorectal cancer. Biochim Biophys Acta. 2015;1853 10Pt :2261–2272.
- Su YH, Tang WC, Cheng YW, et al. Targeting of multiple oncogenic signaling pathways by Hsp90 inhibitor alone or in combination with berberine for treatment of colorectal cancer. Biochim Biophys Acta.:2261–2272.
- Suraweera C, de Silva V, Hanwella R. Simvastatin-induced cognitive dysfunction: two case reports. J Med Case Rep. 2016 Apr 5;10:83. doi: 10.1186/s13256-016-0877-8. PMID: 27048383; PMCID: PMC4822314.
- Wang, Y., Liu, Y., Du, X., Ma, H., & Yao, J. (2020). The Anti-Cancer Mechanisms of Berberine: A Review. Cancer Management and Research, 12, 695–702. https://doi.org/10.2147/CMAR.S242329.
- Xiao Y, Tian C, Huang T, et al. 8-cetylberberine inhibits growth of lung cancer in vitro and in vivo. Life Sci. 2018;192(open in a new window):259–269.
