УМБАЛ „Александровска“
Проф. д-р Кирил Карамфилов, дм е завършил медицина в МУ-София през 2003г. със Златен Хипократ. Специализирал е кардиология, ангиология, инванзивна кардиология и трансторактална ехокардиография. По настоящем е началник клиника по кардиология на УМБАЛ „Александровска“ в гр. София.
Проф. д-р Кирил Карамфилов, дм е зам. Председател на Дружеството по Интервенционална Кардиология и ръководител на проект в България на европейската инициатива Стент за живот (stentforlife.com). Републикански консултант по инвазивна кардиология. Член на националния съвет на АИКБ в комисията по здравеопазване. Председател на Дружество на кардиолозите в България.
Каква е статистиката в България, свързана със сърдечно-съдови заболявания? Вярно ли е, че сме европейски първенец по преждевременна смъртност, свързана със сърдечно-съдови заболявания?
За съжаление, България действително заема челните места по сърдечно-съдова смъртност в Европа. Това е факт, който се потвърждава от данни, получени от международни и национални статистически регистри. Според последните данни от Министерството на здравеопазването, почти 60% от смъртността в страната е директен резултат от сърдечно-съдови заболявания. Това е доста плашещо число — на практика 160 души на всеки 100 000 в България губят живота си в резултат на тези заболявания. Тази черна статистика трябва да ни служи за мотивация за пълна промяна в начина ни на живот, за поемане на отговорност към собственото ни здраве и за целенасочено подобряване на системата ни за сърдечно-съдова превенция и лечение.
На какви фактори отдавате тази черна статистика?
Голяма част от българското общество е подложено ежедневно на редица рискови фактори, водещи до преждевременна изява на сърдечно-съдови заболявания. Известен е фактът, че честотата на тютюнопушене в нашата държава е твърде висока, като това е съпроводено и с тенденция за стартиране на този вреден навик във все по-млада възраст. Ниската физическа активност на голяма част от населението, водеща до нарастване на степента на затлъстяване, неминуемо оказва допълнителен неблагоприятен ефект. Пренебрегването и нередовното проследяване на стойностите на артериалното налягане, ниското придържане към вече предписана терапия и късното търсене на медицинска помощ водят до повишаване на смъртността. Липсата на фокус върху първичната превенция на тези заболявания в страната също е от голямо значение.
Какво бихте препоръчали на хората за по-добра превенция на сърдечно-съдови заболявания в ежедневието им?
Според мен има редица правилни решения, които всеки човек може да вземе с цел първична превенция (предотвратяване на появата) на сърдечно-съдови заболявания. Всичко следва да започне от промяна в начина ни на живот. Повишаването на физическата активност, избягването или преустановяването на вече започнато тютюнопушене, балансираната диета с ниско количество сол, мазнини и силно обработени хранителни продукти са добри отправни точки, към които всеки трябва да се стреми. Не напразно артериалната хипертония носи името „тихия убиец“. С редовното проследяване на стойностите на кръвното налягане и придържането към вече изписана антихипертензивна терапия можем да избегнем нейните последствия. Проследяването на нивата на холестерол в кръвта ни и недвусмисленото разясняване на ползите от прием на лекарства, намаляващи липидите, са допълнителни оръжия в нашия арсенал срещу сърдечно-съдовите заболявания. Разбира се, не на последно място е редно да имаме повече доверие на хората, ангажирани с нашето здраве, а именно — медицинския персонал в страната, посредством чиято подкрепа се надявам да поставим здравето и превенцията на фокус пред заболяванията.
Кои са основните симптоми, които не трябва да се игнорират, когато става дума за сърдечни проблеми?
Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания, за съжаление, се изявяват и прогресират без осезаема симптоматика. Често симптомите в началото им се пренебрегват от пациентите. Лесната умора, задухът при по-малки от обичайните физически усилия, високите и често недобре контролирани стойности на артериалното налягане, както и сърцебиенето остават незабелязани дълго време от пациентите или тяхната поява се отдава на забързаното ежедневие и стреса. За съжаление, пациентите пропускат редовните си профилактични прегледи, по време на които голяма част от тези заболявания могат да бъдат диагностицирани в ранен етап и своевременно лекувани. Един от най-важните симптоми, който не бива да се пренебрегва и често кара хората да потърсят лекарска помощ, е появата на гръдна болка. За съжаление, често пациентите достигат до специализирана кардиологична помощ във вече напреднал етап от заболяването.
Какви нови методи за лечение на сърдечни заболявания се въвеждат в България?
С голяма гордост мога да кажа, че лечението на сърдечно-съдовите заболявания в България е на изключително високо ниво и следва актуалните европейски препоръки. Резултатите от лечението, включително и с най-авангардните методи, са съпоставими с тези във водещи центрове в Европа и САЩ. Придържайки се към утвърдени стандарти, се стремим пациентите ни да получават най-добрите терапевтични планове и възможности, които са налични, въпреки затрудненията, които понякога изпитва българската здравна система. Като пример за нови методи мога да посоча успешните миниинвазивни методи за смяна на аортна и митрална клапа, които в определени случаи превъзхождат конвенционалните операции. Успешно начало в терапията за сърдечна недостатъчност налагат включването на нови групи медикаменти, нещо, което с радост мога да кажа, че е застъпен начин на лечение в редица здравни заведения у нас.
Какво е мястото на новите технологии в лечението на кардиологични пациенти и как насърчавате въвеждането им?
Безспорно, новите технологии са навлезли в медицината и подпомагат развитието й. Значението им за нашите пациенти е голямо, тъй като колкото по-модерно е лечението, толкова по-добри са резултатите. Един добър пример бе по времето на COVID пандемията, когато използвахме телемедицината за мониториране на хемодинамичните показатели на пациентите ни. Непрекъснато се усъвършенстват материалите, с които работим в катетеризационната лаборатория, с цел постигане на все по-успешни резултати.
Кои са най-важните проекти на Дружеството на кардиолозите, които се реализират в момента?
Подобряването на нивото на провежданото кардиологично лечение в страната, въвеждането на най-новите европейски препоръки и методи за лечение са едни от основните ни цели. Подпомагането на нашите млади колеги за достигане на високи нива на квалификация чрез различни програми за развитие на техните умения в големи европейски центрове е безценна инвестиция в бъдещето на здравето на нашето население. Разработването на мрежа от интердисциплинарни експертни екипи и въвеждането на съвместна работа с колеги от редица други специалности в нашата ежедневна практика вече доведе до подобряване на качеството на нашата работа. Не на последно място е желанието ни да подобрим достъпа до медицинска информация към общността – проектите „Разходи се с кардиолога си“, както и участието на кардиолози в часовете на учениците през последните седмици, показаха желанието ни да се фокусираме върху укрепване на здравето от ранна възраст, както и неговото запазване.
Какво представлява националният кардиологичен план и какви са неговите основни цели?
Като дружество, обединяващо специалисти от цялата страна, се борим за подобряване на информираността на населението относно сърдечно-съдовите заболявания, ранното им откриване и качествено лечение. Основна задача пред дружеството в момента е въвеждането и прилагането на национална програма за ранна първична превенция, осигуряване на своевременен достъп до квалифицирана медицинска помощ, както и подобряване на нивото на медицинските услуги – които са и основните елементи в националния кардиологичен план. За постигането на тези цели е необходима екипна работа. Ние, от Дружеството на кардиолозите в България, даваме рамката и т.нар. „ноу-хау“, но за да се постигнат желаните резултати, конкретните работещи практики трябва да се въведат на национално ниво. Ето защо за изпълнението на националния кардиологичен план работим с отговорните институции (Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, Националната здравноосигурителна каса и др.), партньорите от индустрията, различни други научни дружества, работодателски и пациентски организации, местната власт и др. — едно партньорство на над 60 организации, обединени в обща цел – да успеем да дадем повече години с по-качествен живот на българското население!
