БЛОГ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА

Пловдивските аптеки в миналото – Златенъ Левъ

Публикувана от: Анна Димитрова

юни 26, 2024

(Още няма оценка)

Днес фармацевтичната индустрия е толкова напреднала, че буквално всеки ден произвежда нови медицински препарати и лекарства. Аптеките са безброй, а голяма част от тях са филиали на големи вериги. Свикнали сме дори да са на разположение денонощни пунктове по кварталите, където може по всяко време да закупим нужния ни медикамент.
Разлиствайки страниците на пловдивската история, можем да прочетем за старите пловдивски аптеки и да чуем разказите на тези, които ги помнят.
Едно време аптеките бяха градските ориентири – като баните, мостовете и обществените тоалетни. Може да ги бутнат, но имената им остават – като аптека „Марица” например. Изличиха сградата, но името не можаха. Прочутата аптека „Марица” беше бутната в края на 60-те години, а беше едно от най-красивите здания в Пловдив. Собственик е Харитон Куев. Куев е бил и общински съветник. Сградата е била построена специално за аптека, имала е барелефи на боговете и богините, свързани със здравето. Малко по-късно след нейното събаряне е съборена и аптеката на Централния площад – срещу „Дома на благотворителността и народното здраве Димитър Кудоглу”. На главната улица „Княз Александър“ освен аптеката на Станчо Иванов е и аптека „Галений” на Нешо Чипев (до стълбите на Каменица и статуята на Мильо). На Джумаята е била „Златният лев” на Петър Братанов.
Аптекарите са били между най-авторитетните хора в града – Петър Братанов, Нешо Чипев, Харитон Куев, Станчо Иванов. След национализацията им туриха номера. Аптека номер 1 например. А кой е аптекарят не е важно.

Маг. фармацевт Петър Братанов е роден във Велико Търново. През 1905г. завършва фармация в Загреб, а дипломата му и до ден днешен се съхранява и е изложена в Музейна аптека “Хипократ”, намираща се в Стария град. В Загреб се запознава със своята съпруга Мария Гучи, дъщеря на д-р Антон Гучи. Те имат три деца – дъщеря, която умира в ранна детска възраст, и двама сина – Антон и Пенчо. Домът на семейството се е намирал в Стария град, срещу Етнографския музей. След завръщането си в България Петър Братанов отваря своя аптека с името “Златен Лев”, която се е помещавала на пл. “Джумаята”. Аптеката е една от най-елитните в града – оборудвана с луксозно обзавеждане и най-модерната за своето време немска апаратура. Маг. фармацевт Петър Братанов почива млад през 1936г. и неговият голям син – маг. фармацевт Антон Братанов поема ръководството над аптеката.
Вторият му син, д-р Пенчо Братанов, завършва медицинското си образование в Австрия, като има дипломи от университетите във Виена и Грац, а след това завършва и фармация в София. Като студент е бил демонстратор по анатомия при професор Перович в Загреб, по патоанатомия при професор Байцке в Грац, по фармакология при професор Льови в Грац (носител на Нобелова награда) и при професор Пик във Виена. Също така е работил като волонтер по вътрешни болести един семестър при професор Епингер във Виена и три семестъра при професор Ягич във Виена.
Участва в менажирането на наследената от неговия баща частна аптека на площад “Джумаята” и изгражда фармацевтично предприятие с филиали в Пловдив и София, които по-късно биват национализирани. Д-р и магистър-фармацевт Пенчо Братанов учредява в Пловдив първата частна лаборатория в България за ранна диагностика на бременност. Проблемът за доказване на ранна бременност го вълнува още от 30-те години. Използвайки метода на Гали-Майнини за доказване на ранна бременност (провеждан със специален вид бразилска жаба, която се е продавала из целия свят за по два долара бройката), той установява точността на метода върху местната речна жаба Rana esculenta, обитаваща поречието на р. Марица, резултатите от което биват публикувани в английското списание „Lancet“. Направени били опити с жаби от други видове и резултатите били сходни с тези на оригиналната бразилска жаба. Във връзка с това д-р Братанов получил много писма от различни краища на света, в които лекарите му благодарили, че им помогнал да спестят много чужда валута, тъй като вместо да купуват бразилски жаби, ползвали местни. Така и пробата за ранна бременност станала и много по-достъпна.
Издава трудове относно лечението на туберкулозния епидидимит и разработва метод за локално-инфилтративно лечение на туберкулозния орхиепидидимит – плод на четири години фармакотерапевтични опити.