Съставител на колекция от стари фотографии на Пловдив в дигитален вид, представена на сайта на Исторически фото парк “Ретро Пловдив”.
Автор на групата „Акция „Фото Пловдивъ” във Фейсбук за стари фотографии на Пловдив.
Днес отново разлистваме страниците на Пловдивската история, където разказът за старите пловдивски аптеки продължава.
Около Джумаята също знаем, че са се намирали две популярни фармации. Едната е на Братанов с наименованието „Златний лев“. Той я е закупил през 1907г. от стария аптекар П. Димитров. Собственикът е имал и лаборатория на Централния площад, в началото на Гладстон. Там се е правел популярният тест „на жаба“, който е носил радост за омъжените жени, и често проблеми на момите. Става дума за тест за бременност. С женската урина се поливала жаба и ако тя умирала, се разбирало, че жената е бременна.
Другата аптека била известна като „Калмар“, но това било името на притежателя ѝ, докато самата аптека се е наричала „Златният орел“. Това била единствената придворна аптека в града, тъй като при посещенията си в Пловдив Фердинанд прибягвал винаги до нейните услуги. Намирала се е в началото на днешната улица „Лейди Странгфорд“, там където тя се среща с ул. „Ангел Букурещлиев“. Някои смятат, че собственикът Калмар е унгарец, а други – че е чех. Така или иначе идвал от пределите на Австроунгарската империя. Той управлявал аптеката през 1920-те години, а след това дейността поел зет му – сърбинът Светослав Карич, родом от град Шабан в Сърбия. И той млад стажант, залюбил се с дъщерята на стария аптекар, продължил нататък.
Карич е завършил в Париж. Освен прочутата аптека създава и една от най-модерните фабрики за газирани напитки, негова е марката „Кристал“. Обединява содопроизводителите в съюз, който ръководи. Един от основните дарители за строежа на Търговската гимназия. През 1898г. е един от създателите на колоездачния клуб в Пловдив.
Жена му, Елза Карич, е известна артистка, гастролира във Виена. В техния дом се събират едни от най-добрите български композитори. Маестро Атанасов ѝ посвещава песента „Лист отбрулен“ по стихотворение на Яворов.
Синът им, д-р Алекси Карич, става рентгенолог и дълги години работи в Конго като сътрудник на един от най-големите хуманисти на миналия век д-р Алберт Швайцер.
Димитри Иванов и други автори споменават, че последна собственичка на аптеката, преди национализацията, била Ивон, която може би е била тяхна дъщеря. Ивон била преводачка, близка на изтъкнатия писател, икономист и преводач Асен Христофоров.
По Главната улица лекарства можело да се закупят още от аптеката на Станчо Иванов и от „Галиний“ на Нешо Чипев. На днешната улица „Патриарх Евтимий“ пък, в близост до бившия хотел България, се намирала фармацията на Томасян. На това място, на приземния етаж на дома на фамилията Томасян, и днес е ъгловата аптека No5.
Едно време аптеките били градските ориентири – като баните, мостовете или обществените тоалетни. Може да ги бутнат, но имената им остават – като Аптека „Марица“, например. Изличиха сградата, но името не можаха. Аптекарите са били между най-авторитетните хора в града – Братанов, Нешо Чипев, Харитон Куев, Станчо Иванов. След национализацията дадоха на аптеките номера. А кой е аптекарят, не било важно.
Почти на всички аптеки е била нарисувана емблематичната увита около чашата змия, за която шегаджиите казвали, че това била „тъщата, която яде сладолед“. На фасадите на някои от аптеките имало огромни термометри – реклама на фирмата „Байер“.
Повечето лекарства, прахчета и сиропи, се правели на място. Докторът сам е поръчвал лекарството, а от аптеката са му го носили в кабинета. А как е ставала комуникацията? Млади момчета, стажанти, са сновяли между кабинетите и аптеките – къде пеша, къде с велосипед.
Така започва и Борис Ковачев, известен като Ханс. За неговия живот ни разказа дъщеря му Маргарита Ковачева. Младият Ханс започва в аптека „Златният Орел“ на Калмар. Единствената придворна аптека в града. Аптеката отдавна я няма, но много истории се помнят.
Но да се върнем към историята на Ханс. Три години той бил стажант при Калмар, после при Карич. Снабдявал аптеката с шишенца. Негови снабдители били предимно циганчета. Ханс измивал шишетата и разнасял с колело готовите сиропи и прахове, учел и занаят. После се явил на изпит в София, пред специална комисия, издържал изпита и го пратили да учи фармация в Прага, в прочутия Карлов университет – един от най-старите и реномирани в Европа. „Пращат го“ не означавало, че държавата го издържа, та теглил заем с поръчители от Популярна банка. Парите не стигнали и се наложило да вземе тригодишния курс за две години.
Разказвал, че е успял да се изучи бързо, защото в България нивото на образованието било много високо. От гимназията той вече знаел неща, които в Прага се учели едва в университетите. Например, законите за равноускорителното и равнозакъснителното движение.
Прибрал се в Пловдив с диплома в ръка и започнал да търси работа. По онова време пловдивските аптекари се събирали веднъж в седмицата в ресторанта на хотел „Молле“ за обяд и са обсъждали проблемите на гилдията и на пазара. Обсъдили и новия колега. Имало някакъв спор кой да го вземе, накрая надделял Станчо Иванов, чиято аптека била точно отсреща срещу хотел „Молле“. Пратили едно циганче да го извика и така, пред всички, бил обявен за един от гилдията. Аптеката на Станчо Иванов била денонощна, но дежурният през нощта спял в една стаичка на горния етаж. Викали го, при нужда, със звънец. Тази сграда отдавна е съборена, за да се разшири площадното пространство пред сградата на Община Пловдив. Тя се е намирала на мястото, в съседство на днешната „АПТЕКА 36.6“.
В началото на XX век пловдивските аптеки били четири, а към 1930 са вече над десет. Прочутата аптека „Марица“ била бутната в края на 60-те години, а била едно от най-красивите здания в Пловдив. Собственик е бил Харитон Куев. Куев е бил и общински съветник. За нея разказахме в миналия брой на изданието. Малко по-късно била съборена и аптеката на Централния площад, срещу „Дома на благотворителността и народното здраве Димитър Кудоглу“. През 1973г. и него събориха, за да разширят Централна поща.
На Главната, освен аптеката на Станчо Иванов, е и аптеката „Галиний“ на Нешо Чипев. Тя е била в приземния етаж на неговата къща до днешните стълби на Каменица. На Джумаята била „Златний лев“ на Братанов.
В някои аптеки правели и изследвания на кръвта и урината – те са били и лаборатории.
Слава богу, Пловдив е един от малкото градове по света, в който е запазен споменът за старите аптеки в музея-аптека „Хипократ”, който се намира в къщата на доктор Антониади в Стария град.
Източник на част от текстовете:
