Съставител на колекция от стари фотографии на Пловдив в дигитален вид, представена на сайта на Исторически фото парк “Ретро Пловдив”.
Автор на групата „Акция „Фото Пловдивъ” във Фейсбук за стари фотографии на Пловдив.
Днес фармацевтичната индустрия е толкова напреднала, че буквално всеки ден произвежда нови медицински препарати и лекарства. Аптеките са безброй, а голяма част от тях са филиали на големи вериги. Свикнали сме дори да са на разположение денонощни пунктове по кварталите, където може по всяко време да закупим нужния ни медикамент.
Всъщност, доста добра представа за това как са изглеждали фармациите преди, може да добиете в единствената музейна фармацевтична експозиция в България – старинна аптека Хипократ в Пловдив. Тя е открита за посещение през 1981г., но в къщата действително се е помещавала аптека в периода от 1872г. до 1947г., която била сред най-модерно оборудваните за онова време. Днес тя ни представя различните методи за приготвяне на извлеци, тинктури, как са се правели и лабораторни изследвания, експонирани са и множество аптечни прибори и оборудване, произведени предимно във Виена и Берлин. Голямо любопитство сред посетителите предизиква и истинския касов апарат, произведен през 1903 г, но работи и към момента.
Днешният разказ ще е за една емблематична аптека „Марица” и нейната великолепна сграда, съборена преди повече от половин век.
Създадена е през 80-те години на ХІХ век. Нейни основатели и собственици били местните фармацевти Токатлиян – баща и син. За пръв път името на Габриел Токатлиян се споменава в пресата през май 1884г. Аптеката се е намирала първо в основанието на доходното здание на ъгъла на улиците „6 септември” и „Търговска”, но от южната страна на кръстовището. През 1896г. Токатлиян фалирал и управлението било поето от командитно дружество.
През 1906г. аптеката е закупена от Харитон Куев, който построил нова сграда на отсрещния северен ъгъл, която била специално проектирана и украсена за нуждите на аптеката.
Нейното откриване било голямо събитие за града, а множеството пловдивчани и местната преса оживено я обсъждали и не пестяли своите похвали.
Сградата е проектирана от способния архитект Пенчо Койчев, а външната украса е дело на арх. Емилия Събева-Февретто. Макар че не са открити оригинални документи, приема се, че украсата е нейно дело.
След като свалили скелето, половината град се извървял да види новото чудо на Пловдив. Сградата на аптека „Марица“ била построена специално за аптека, имала барелефи на божества и личности, свързани със здравето.
Вътре миришело… на аптека. И било подредено като в аптека (този израз си остана синоним на изрядно подредено пространство). С прозрачни и тъмни буркани, със стъкленици във всякакви цветове. Със звънтящи касови апарати. Повечето лекарства, прахчета и сиропи, се правели на място. Наричали ги Галенови аптеки, като лекарствата там били индивидуално дозирани. След преглед на пациента, докторът сам е поръчвал лекарството, а от аптеката са му го носили в кабинета. Комуникацията се е осъществявала без телефон, разбира се. Млади момчета, стажанти, са сновяли между кабинетите и аптеките – къде пеша, къде с велосипед.
Ето какво разказва старият пловдивчанин Найден Райчинов:
„Връщам се от Дедеагач, гостувах на мои познати в Свиленград и след няколко месеца в аптека „Марица“ виждам моя познат Тасос да купува лекарства. Обясни ми, че тук му е по-близо отколкото Солун или Кавала.„
Харитон Куев е бил много известен в Пловдив, наред с Чипев и Моллов. Куев е бил известен донжуан в Пловдив. Зад Народната банка е бил ресторант „Цар Освободител”. Куев е ходел често там. Негови приятели решили да си направят шега с него. В местния вестник написали материал за известна арменка и връзката й с Куев, та се стигнало до акушерки… Той получил вестника и попитал за бройката вестници, те му казали, че са напечатани, не 10, а 1000 бройки и той ги изкупил.
След време, при комунистическото управление на града, зад аптеката построили съвременен жилищен блок, в който настанили държавни чиновници. Сградата на аптеката продължила да съществува, но е решено, че не се вписва в новата съвременна обстановка. За съжаление, през ноември 1969 г. сградата е разрушена и Пловдив и неговите поколения губят една великолепна сграда, нямаща равна на себе си в града.
Споменът за нея постепенно ще изтлее с последните пловдивчани, които я помнят, освен ако някой от тях не е съумял да предаде спомена си на своите наследници. Оттогава са останали само няколко фотографии, като по две от тях съм се опитал да «оживя» спомена за тази великолепна сграда.
В следващата снимка съм представил пример, с който отправям предложение към смел строителен предприемач, който да я възстанови на празен терен в близост до оригиналната сграда, в съседство с друго творение на арх. Пенчо Койчев.
Едно време аптеките били градските ориентири, като баните, мостовете и обществените тоалетни.
Може да ги бутнат, но имената им остават – като Аптека „Марица”, например.
Изличиха сградата, но името не можаха.
Източник на част от текстовете:
