Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882 022 695

Ако съществува създание, което изглежда като герой от фантастична легенда, но е напълно реално същество – това е Аксолотъл (Axolotl). С нежното си „усмихнато“ лице, пухкавите розови хриле и почти магическите си способности, той отдавна привлича вниманието както на учени, така и на любители на природата по целия свят.

Аксолотълът е вид саламандър, който обитава сладководни басейни и канали, най-вече в района на Сочимилко в Мексико. Това, което го прави изключителен, е фактът, че никога не преминава в типичната за амфибиите зряла сухоземна форма. Вместо това той запазва ларвните си характеристики през целия си живот – явление, известно като неотения.

Името „аксолотъл“ идва от ацтекския бог Шолотл, който според легендата се превърнал в това същество.

Може да живее до 10–15 години в контролирана среда. Това, че изглежда „усмихнат“, е просто анатомична особеност. Една от най-впечатляващите способности на аксолотъла е неговата невероятна регенерация. Той може да възстановява крайници (дори многократно), части от сърцето, гръбначен мозък, дори части от мозъка. Тази уникална способност го превръща в ключов обект на изследвания в области като регенеративна медицина и биология.

Аксолотълите имат външни „перести“ хриле, широка глава и малки очи и дълго, гъвкаво тяло

В дивата природа са обикновено тъмни (кафяви или черни), но в плен могат да бъдат бели, златисти или дори розови. Те са сравнително спокойни и бавни създания, които прекарват по-голямата част от времето си на дъното, чакайки плячка – малки рибки, червеи и насекоми. Може да се отглежда в домашен аквариум като предпочита хладна и добре филтрирана вода, спокойна среда и приглушено осветление. Не е подходящо да се комбинира с повечето декоративни рибки, тъй като други видове често хапят нежните му външни хриле, а самият аксолотъл може да погълне по-дребни съквартиранти. Затова най-често се препоръчва да живее самостоятелно или с други аксолотли със сходен размер.

Благодарение на своя необичаен външен вид и „усмихнато“ изражение, аксолотълът все по-често се превръща във вдъхновение за анимационни герои и присъства в редица детски филмчета и кратки анимации.

Въпреки популярността си, аксолотълът е силно застрашен в природата. Основните причини са замърсяване на водите, урбанизация, въвеждане на чужди видове. Днес той се счита за критично застрашен, а дивата му популация намалява тревожно.

Аксолотълът е истинско чудо на природата – същество, което комбинира красота, мистичност и научна стойност. Той ни напомня, че природата крие невероятни тайни и че опазването ѝ е не просто задължение, а необходимост.

Материалът Д-р Иван Марков: Аксолотълът – загадъчното „вечно дете“ на природата е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882 022 695

Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) е един от най-опасните вредители по боровите гори в Европа, включително в България. Освен че унищожава дърветата, тя представлява сериозна опасност за хората и животните, защото тялото ѝ е покрито с хиляди микроскопични токсични косъмчета.

През последните години разпространението ѝ в България се увеличава заради по-меките зими и климатичните промени, което прави срещите с нея все по-чести.

Ларвите (гъсениците) й са кафеникаво-оранжеви с тъмни ивици и покрити с фини косъмчета. Най-характерното им поведение е, че се движат една след друга в редица, подобно на процесия – оттам идва и името им.

В боровите дървета се виждат бели копринени гнезда, които приличат на памучни топки по клоните.

Основната опасност идва от уртициращите косъмчета, които съдържат токсин, наречен тауметопеин. Тези косъмчета се отделят във въздуха и могат да попаднат върху кожата, очите или в дихателните пътища като причиняват силни алергични реакции.

При хората възможни симптоми са силен сърбеж и обрив, зачервяване на кожата, възпаление на очите, кашлица и затруднено дишане, както и алергични реакции.

От питомните животни кучетата са най-честите жертви, защото от любопитство облизват или душат гъсениците.

Косъмчетата могат да причинят силно подуване на езика, некроза на тъканите, повръщане, силна болка и затруднено дишане. В много тежки случаи може да се стигне до загуба на част от езика или дори смърт, ако не се реагира бързо.

За да предпазите себе си и животните си, най-правилно е:

1. да избягвате контакт – не докосвайте гъсениците или гнездата им.
2. Не пускайте кучетата си да душат процесиите, дръжте ги на повод в рискови места, избягвайте боровите гори през периода на активност.
3. Следете за гнезда. Те се виждат най-често в периода декември – март като бели топки по клоните.

Ако има процесионка около вашия дом:

1. Не пипайте гнездата с голи ръце!

2. Унищожавайте гнездата в периода декември – февруари. Това се прави чрез механично изрязване на гнездото, изгаряне, използване на инсектициди или биологични препарати. Най-добре е да се извърши от специализирани фирми или общински служби.

Ако имате контакт с този опасен вредител:

          1.       Измийте кожата обилно с вода и сапун.

          2.       Не търкайте мястото.

          3.       Използвайте антихистаминов крем.

          4.       При силна реакция – потърсете лекар.

Ако кучето е имало контакт, това е спешна ветеринарна ситуация.

          1.       Изплакнете устата на кучето с много вода (без да търкате).

          2.       Не позволявайте на кучето да ближе.

          3.       Веднага потърсете ветеринарен лекар.

Най-ефективните методи за премахване на боровата процесионка

са използването на биологични препарати, феромонови капани, механично премахване на гнездата, използване на естествени хищници (птици). Контролът трябва да се прави през есента и зимата, когато ларвите са още в гнездата.

Много е важно да се реагира навреме, защото освен опасност за хората и животните, боровата процесионка:

          •        унищожава боровите гори;

          •        отслабва дърветата и ги прави податливи на болести;

          •        може да унищожи цели насаждения.

Ако забележите процесионка в населено място, сигнализирайте общината или горското стопанство, защото борбата с нея е обществена отговорност!

Материалът Д-р Иван Марков: Боровата процесионка – опасният вредител за хората, животните и горите е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695

Фойерверките и новогодишната заря носят празнично настроение за хората, но за нашите кучета те могат да бъдат източник на паника.

Кучетата имат високо чувствителен слух – те възприемат звуци, които ние дори не чуваме. Когато небето се изпълни с експлозии, светкавици и миризма на барут, техният инстинкт им казва, че има опасност.

Тъй като не разбират откъде идват звуците, те често реагират с: треперене и скимтене; бягане и опит за скриване; учестено дишане и задъхване; отказ от храна и вода; разрушително поведение или агресия.

Този стрес при кучета може да доведе до дълготрайни страхови реакции, ако не се вземат мерки навреме.

Как да помогнем на кучето си по време на заря:

1. Създайте безопасно и спокойно място. Изберете тиха стая, където кучето се чувства сигурно. Затворете прозорците и пуснете тиха музика или телевизор, за да приглушите звуците от фойерверките.

2. Останете до него. Вашето спокойствие е ключово. Говорете му с мек тон и му покажете, че всичко е наред. Не го наказвайте и не го насилвайте да се държи „добре“.

3. Подгответе се предварително. Ако знаете, че предстои празник или заря, подгответе кучето си няколко дни по-рано. Разходките в по-тихи райони, забавление с игри и успокояващи рутини могат да помогнат много.

4. Използвайте натурална подкрепа за нервната система. В такива ситуации отличен избор е RELAX MOON – хранително-билкова добавка на „Алдагон – храна за дракони“, разработена специално за подпомагане на животните при стрес.

RELAX MOON – естествена грижа при стрес и страх от фойерверки. Това е уникална комбинация от билки, витамини и аминокиселини, които заедно укрепват нервната система и помагат на кучето да се адаптира към стресови ситуации като фойерверки, пътувания, кастрация или посещения при ветеринар.

Активни съставки и ползи:

• Валериана (лечебна дилянка) – природен успокоител, намалява нервното напрежение и подпомага сърдечното здраве.
• Пасифлора – облекчава тревожността и раздразнителността, повишава нивото на ГАМК в мозъка за естествено отпускане.
• Магнезиев оксид – намалява умората, поддържа нормалното функциониране на мускулите и нервите.
• Л-триптофан – подпомага синтеза на серотонин и мелатонин, които регулират настроението и съня.
• Витамин В1 (тиамин) – защитава нервните клетки и осигурява енергия за мозъка.

Синергичният ефект на тези съставки в RELAX MOON осигурява:

• Успокоение при свръхвъзбуда и стрес;
• Баланс на нервната система;
• Подкрепа за „уморените“ надбъбречни жлези;
• Повишена устойчивост към шум и страх.

Продуктът е натурален, безопасен и подходящ при различни ситуации: фойерверки и гръмотевици; промяна на средата или собственика; агресивно или свръхактивно поведение; силна болка или хронични заболявания.

Не предизвиква привикване и няма странични ефекти.

Съвет: Давайте добавките на „Алдагон – храна за дракони“ като награда по време на игра – така кучето ще ги възприеме с положителна емоция.

Зарята може да е красива за нас, но за кучетата тя често е изпитание. С малко търпение, предварителна подготовка и помощта на RELAX MOON, можем да направим празниците по-спокойни и за тях. Погрижете се за нервната система на своя любимец по естествен начин – с доверената формула на „Алдагон – храна за дракони“. Нека и те празнуват с нас!

Весели Празници!

Материалът Д-р Иван Марков: Как влияят зарята и фойерверките върху кучетата – и как да им помогнем е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695

Когато погледнем куче или котка, често забелязваме симпатичните им мустаци, които придават особен чар на муцуната. Но малцина знаят, че тези „декоративни косъмчета“ са всъщност сложен биологичен инструмент, известен като вибриси. Те играят съществена роля за ориентацията, общуването и ежедневното поведение на животните.

Мустаците са специализирани тактилни косми, по-дълги и по-твърди от обикновената козина. В основата си те са обвити в фоликуларни синусни капсули, богати на нервни окончания и кръвоносни съдове. Това ги превръща в изключително чувствителни „рецептори за допир“.

Вибрисите са разположени симетрично от двете страни на муцуната, около очите, по брадичката, а при някои животни – дори от вътрешната страна на предните лапи.

Всеки мустак е свързан с тригеминалния нерв, който предава информация директно до мозъка. Там сигналите се обработват в така наречените „барели“ в соматосензорната кора. Това означава, че всяка вибриса има свое собствено „представителство“ в мозъка – подобно на пръстите при хората.

Функции на мустаците при котките

Котките са едни от животните, които най-силно разчитат на вибрисите си. Те изпълняват множество функции:

• Пространствена ориентация – котката измерва ширината на проходи и отвори, за да прецени дали може да се промуши.
• Ловна стратегия – мустаците улавят микровълни и въздушни течения, което помага да се засече движението на плячката дори в пълна тъмнина.
• Емоционален барометър – когато котката е спокойна, мустаците ѝ са леко отпуснати встрани; при съсредоточаване или лов – насочени напред; при уплаха – прилепнали назад.

Функции на мустаците при кучетата

При кучетата мустаците също са жизненоважни, макар ролята им да е по-малко известна:

• Навигация – кучетата използват мустаците си, за да „усещат“ близки предмети и препятствия, особено в слабо осветени пространства.
• Защита – вибрисите предупреждават за приближаване на опасни предмети към очите или муцуната.
• Социални сигнали – както при котките, така и при кучетата позицията на мустаците може да издава емоционално състояние – напрежение, интерес или спокойствие.

Вибрисите са характерни за много бозайници – от гризачи до морски животни като тюлени. Те са се развили като допълнителен сензорен механизъм, компенсиращ липсата на добро зрение в тъмнина или под вода. При домашните любимци тази роля е запазена, въпреки опитомяването.

Мит е, че подрязването на мустаците няма значение. Животни, чиито мустаци са повредени или премахнати, изпитват дезориентация, губят увереност и често се движат по-несигурно.

Абсолютно задължително е мустаците да не се подстригват. Макар да се регенерират, временното им премахване лишава животното от един от най-важните му сетивни органи.

Затова е добре да се знае, че мустаците на кучетата и котките са много повече от естетична особеност. Те са жизненоважен орган на сетивността. Представляват своеобразен „радар“, който осигурява ориентация, ловна ефективност, безопасност и комуникация. Затова грижата за тяхното състояние е не по-малко важна от грижата за очите, ушите или зъбите на любимците ви.

Материалът Д-р Иван Марков: Мустаците на кучетата и котките – свръхсетивата на домашните любимци е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695

Зрението е най-развитото сетиво при повечето птици. Докато при хората зрението и слухът са сравнително равностойни, при птиците именно очите са ключови за оцеляването – те служат за навигация във въздуха, за намиране на храна и за защита от хищници.

Птиците имат едни от най-големите очи в животинския свят спрямо размера на главата и заемат огромна част от черепа им. Например, при бухала очите са толкова големи, че са фиксирани в черепа и птицата трябва да върти цялата глава, за да променя посоката на погледа.

Разнообразно е разположението на очите при различните видове птици. При хищните (орли, ястреби) очите са насочени напред и имат силно развито остро централно зрение с „лупа“ в центъра на ретината, което осигурява бинокулярно зрение и отлична дълбочина на полето, за да се фокусират върху движеща се плячка отдалеч. С тази свръхдетайлност, орелът може да забележи заек от над километър височина!

При пойните птици и патиците очите са разположени отстрани – така те виждат почти на 360°, което ги предпазва от врагове.

Освен горен и долен клепач, те имат и трети (никтираща мембрана) – прозрачна мембрана, която защитава окото по време на летене, къпане или лов, без да ограничава зрението.

Птиците имат изключителна зрителна острота, което се дължи на голямата плътност на зрителните клетки (фоторецептори) в ретината им. Освен че виждат много повече тоналности на цветовете, те различават и ултравиолетовата светлина. Това им помага при: търсене на храна (например узрелите плодове с восъчен слой, които блестят в UV спектъра); разпознават следи от урина на дребни животни, които са тяхна плячка; при избора на партньор избират най-ярко оцветения партньор по време на брачния сезон. При ухажване и социални взаимодействия, цветовете на перата, които често блестят в UV спектъра, са възможни за възприятие благодарение на специалното зрение.

Имат висока скорост на възприемане на движението и „обработват“ визуалната информация много по-бързо от хората. Тяхното зрение е толкова бързо, че виждат повече „кадри в секунда“ от нас. Това им позволява да избягват препятствия във въздуха, което е ключово при летене, особено за дребни птици, които трябва да реагират мигновено.

Нощните птици имат по-големи очи и повече пръчковидни клетки за виждане при слаба светлина. Бухалите имат огромни очи с много пръчковидни клетки, които улавят и най-малката светлина. Затова са ловки и точни нощни ловци.

Водните птици имат специална форма на лещата, която им позволява да виждат добре и под водата.

При миграция птиците използват не само магнитното поле на Земята, но и звездното небе – зрението е основен навигационен инструмент за тях.

Очите на птиците са едно от най-големите чудеса на природата. Те са истинско чудо на еволюцията, комбинират изключителна зрителна острота, разширен спектър на възприятие и уникални адаптации за различни условия. Благодарение на тях птиците виждат света по начин, който е почти немислим за човека – по-цветен, по-бърз и по-прецизен.

Материалът Д-р Иван Марков: Очите на птиците – прозорец към едно различно зрение е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695

Къртиците (Talpa) са род дребни бозайници от семейство Къртицови (Talpidae). Срещат се главно в Европа и Западна Азия. Те живеят под земята – обикновено скрити от човешки поглед през целия си живот. В подземното си местообитание, къртиците неуморно създават сложни тунелни системи. Те често обитават нашите градини и ливади и много хора ги възприемат като нежелани гости, обвинявайки малките създания, че унищожават насажденията и пейзажите им.

Къртиците растат до десет сантиметра на дължина. Почти всичко по тялото им е пригодено за живот под земята и затова малко хора ги виждат. Ако видите къртица, ще забележите нос с форма на хобот и големи, подобни на лопата ръце. Къртицата не използва устата си, за да копае, а големите си, подобни на лопата ръце, обърнати навън, без косми, розови, с пет пръста и дълги нокти – идеални за тунели. Къртицата има става, която свързва горната част на ръката с ключицата. Това ѝ помага да копае тунелите си със значителна сила. Структурата на тялото ѝ наподобява цилиндър, а няколко шийни прешлена са слети заедно, така че главата ѝ може да издържи голям натиск и съпротивление и не се огъва, когато пробива тунелите. Тя може да копае около 30 сантиметра за минута. При копаене устата и носът са затворени с кожни гънки, за да се предпазят от пръст и пясък. Ушните канали също са покрити с кожни клапи, като по този начин се предпазват от напълване с пръст. Къртиците също имат много добър слух и не харесват шум. Когато търси храна, къртицата разчита предимно на малкия си хобот и острото си обоняние. С малките си очи, скрити в козината ѝ, тя не вижда добре, а може само да различава светлина от тъмнина.

Къртицата живее в тревисти местности, където лесно може да копае и да намира храна в рохкавата почва. Тя създава сложни тунелни системи под земята. Широко разклонените тунели могат да се простират на няколко хиляди квадратни метра и са на дълбочина до един метър под земята. Отделните проходи са дълги до 200 метра и свързват различни камери.

Тунелите на къртицата служат предимно като ловни пътища за храна. Освен това, тя създава подплатени спални помещения, „детски стаи“ и складови помещения за по-студените месеци.

На всеки пет до седем метра къртицата създава вентилационни шахти, за да може да получава въздух под земята.

Използва аналните си жлези, за да маркира територията си с аромат. Териториите на различните животни могат да се припокриват в перифериите си, но животните ловуват по различно време, за да избегнат конфронтации.

Къртицата рядко излиза на повърхността – въпреки това, къртичините ѝ могат да се видят по много ливади и полета. Когато копае тунелите си, къртицата избутва земята на повърхността, защото няма място за нея под земята. Напоследък, къртиците все по-често излизат отслабени на повърхността на земята, защото вече не могат да намират достатъчно храна в почвата поради все по-топлите и сухи лета.

Къртиците имат бърз метаболизъм, един от най-активните сред бозайниците, поради което са постоянно гладни. Без храна те умират от глад само след 10 до 24 часа. За да покрият високия си енергиен разход, къртиците се нуждаят от храна, която е средно 85 процента от телесното им тегло, дневно. Поради това те преминават през напречните си тунели поне на всеки четири часа. Спят само около четири часа.

Противно на общоприетото схващане, къртиците не се хранят с растения, а с почвени безгръбначни – включително гъсеници и ларви на различни бръмбари. Земните червеи и охлюви също са част от менюто им.

Това прави къртиците едни от малкото бозайници, които се хранят предимно с насекоми. Подобно на таралежите и землеровките, те са така наречените „насекомоядни“.

През зимните месеци къртиците, както много други диви животни, намират по-малко храна и затова складират храна в килерите си. Но за да увеличат допълнително шансовете си за оцеляване през тези трудни месеци, те свиват мозъка и черепа си през зимата, за да пестят енергия. Главите на къртиците са с единадесет процента по-малки през студения сезон, отколкото през лятото. Чрез обратимо свиване на мозъка, черепите и други органи, къртиците, подобно на някои землеровки, хермелини и невестулки, могат да намалят енергийните си нужди. През пролетта свитите части на тялото се връщат приблизително до нормалния си размер.

Къртиците не толерират конкуренция извън брачния сезон – дори от други къртици – и дори по време на брачния сезон могат да възникнат конфронтации. Когато две къртици прекосят тунелите си и се срещнат, те понякога се бият безмилостно.

Затова тези самотни същества прогонват полевките, които използват техните тунелни системи, от територията си и по този начин пазят и градините на хората. Поради тези си качества те са неуморен унищожител на вредители и репелент срещу мишки.

Там, където живеят къртиците, почвеният живот обикновено е непокътнат. Почвата, която животните изкопават и която идва отдолу, също е идеална за градинарство.

Къртиците са добри плувци. Въпреки че живеят предимно под земята, те могат да плуват на кратки разстояния през водата, когато е необходимо – в противен случай избягват контакт с вода. Тази способност им помага да оцелеят в разнообразна среда, особено в райони със сезонни наводнения или влажни почви.

Когато къртиците копаят дупки в почвата, те допринасят за аерирането и дренажа. Тяхната ефикасна техника на копаене помага за разрохкване на почвата, улеснявайки проникването на вода и хранителни вещества. Дупките също така позволяват естествена аерация на почвата, което е полезно за екологичния баланс.

Къртиците всъщност нямат врагове под земята. Но на повърхността нещата са съвсем различни: там, освен лисици, язовци, белки и хищни птици, те често биват ловувани от хора, които безпокоят могилите им. Къртиците не само разрохкват земята, улеснявайки проникването на вода и хранителни вещества, но също така унищожават множество вредители под повърхността. Те са важна част от природния баланс и тяхното присъствие е знак за здрава екосистема.

Всеки, който има къртица в градината си, трябва да се радва на нейното присъствие, тъй като тя е съюзник в опазването на нашите градини и природа! Пощадете ги – те не са врагове!

Материалът Д-р Иван Марков: Градински натрапници или полезни животни? Всичко за къртиците е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695

Парвовирозата – парвовирусен ентерит е стомашно-чревно заболяване при кучета, причинено от така наречения кучешки парвовирус (CPV), който е широко разпространен по целия свят.

Парвовирусният ентерит е силно заразно и потенциално фатално стомашно-чревно заболяване, особено при кученца. Младите кучета са най-застрашени от заразяване с парвовирусен ентерит, тъй като все още не са ваксинирани срещу болестта. Смята се, че кучешкият парвовирус (CPV) е еволюирал от вируса на котешката панлевкопения, който заразява котки и някои диви животни като миещи мечки и норки, след като е мутирал. Първите случаи на парвовирусен ентерит при кученца са диагностицирани в края на 70-те години на миналия век.

Вирусът е заразен за кучета и котки и затова се нарича още кучешка чума (или котешка чума) – парвовирусът обаче е безвреден за хората.

Парвовирусът освен, че засяга стомашно-чревните органи при кучета, може да засегне и клетките в червата (тънкото черво), костния мозък, тимуса, далака и лимфните възли. Опасното при болестта е, че парвовирусите са устойчиви и се унищожават единствено със специални дезинфектанти. Вирусите оцеляват при температури до 70 градуса по Целзий и pH стойности между три и единадесет и са заразни до шест месеца дори при стайна температура.

Заразена майка може да зарази неродените си деца в утробата, докато новородените са защитени от майчините антитела – но само през първите няколко седмици. Поради липсата на имунитет, кученцата и младите животни са особено изложени на риск от заразяване с парвовируса.

Освен това, съществува по-висок риск от сериозен ход на заболяването при породи кучета като немски овчарки, ротвайлери, добермани и английски спрингъри, както и при кучета, които живеят в групови помещения в приюти за животни и в развъдници.

Заразяването с парвовирус при кучета става чрез изпражненията на заразени животни, които предават вируса на други предмети. Кучето ви може да се зарази чрез храна, вода или чрез облизване на козината си. Освен това, инфекцията може да се предаде чрез обувки, ръце и дрехи.

Ако кучето е заразено, вирусите се размножават в чревните крипти в рамките на три до седем дни. Заразени кучета, които в началото на заразяване, все още не показват симптоми на парвовирусна инфекция, могат да заразят други животни. Инкубационният период на вирусите е около една до две седмици.

Куче с парвовирус е заразно, докато проявява симптоми и около две до четири седмици след възстановяване, като през това време то отделя вируса чрез изпражненията си.

Първите симптоми при кучетата се появяват приблизително една до две седмици след заразяване.

Честите симптоми на парвовирусна инфекция при кучета включват повръщане, загуба на апетит (отказ от хранене), намалена жажда, проблеми с кръвообращението, умора/изтощение, треска, водниста (кървава) диария.

Ако кучето ви проявява тези симптоми, е необходим незабавен ветеринарен преглед. Отказът от храна и течности може да доведе до сърдечни и кръвоносни проблеми при кучетата. Кървавата диария също отслабва имунната система на животното и съществува риск от по-нататъшни инфекции с други патогени. Само в изключително редки случаи парвовирозата при кучетата протича без симптоми, което води до смърт на животното.

Неспецифични симптоми като повръщане, загуба на апетит и треска затрудняват много собственици на кучета да разпознаят опасното вирусно заболяване при своя четириног приятел. Само вашият ветеринарен лекар може да постави окончателна диагноза на парвовирус. Ето защо е важно да следите внимателно симптомите и поведението на кучето си.

По време на снемането на медицинската история трябва да знаете всички симптоми и поведенчески отклонения на вашето куче и да ги съобщите на ветеринарния лекар. Въз основа на вашата информация и общия преглед, те вече може да подозират парвовирус. Точната диагноза се поставя чрез откриване на вируса в кръвта и изпражненията на кучето.

Лечението на парвовирус при кучета обикновено е симптоматично, тъй като в момента няма ефективно лекарство срещу заболяването. Важно е също да се осигуряват течности и топлина, за да се компенсира загубата на вода, причинена от диарията.

Протичането на парвовирусната инфекция зависи от различни фактори като възрастта, произхода, породата и ваксинационния статус на кучето. Грижите за животното и допълнителните заболявания също играят важна роля в протичането, дългосрочните ефекти и шансовете за оцеляване на кучетата с парвовирус.

При ранно откриване и лечение шансовете за възстановяване от вирусното заболяване са високи: процентът на преживяемост на кучета с парвовирус при стационарно лечение е около 90 процента. Ако инфекцията остане нелекувана, само около пет процента от заразените животни може да оцелеят.

Честите дългосрочни ефекти на парвовируса при кучета включват сърдечно увреждане и общи храносмилателни проблеми като синдром на раздразнените черва.

Ваксинацията срещу парвовирус не изключва напълно възможността от заразяване, но ваксината предлага силна защита. В същото време кучетата, ваксинирани срещу парвовирус, имат по-нисък риск от развитие на тежко заболяване в случай на заразяване.

За съжаление, няма други ефективни превантивни мерки срещу чумата при кучетата. Ако кучето ви е заразено с парвовирус и вече се лекува, можете да подкрепите своя четириног приятел по пътя към възстановяване, като избягвате всякакъв стрес за кучето, давате лесно смилаема храна на кучето, осигурявате достатъчно вода, давате подходящите хранителни добавки, обръщате внимание на подходящите упражнения (кратки разходки), давате много любов и прегръдки.

Почистването и дезинфекцията на околната среда са особено важни! Попитайте вашия ветеринарен лекар за подходящи почистващи продукти, тъй като парвовирусите са много устойчиви и оцеляват в околната среда. В противен случай, вашето куче и други посетители могат да се заразят повторно въпреки лечението, защото вирусите все още присъстват по мебелите или други предмети.

Материалът Д-р Иван Марков: Парвовироза при кучета е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695

Панкреатитът е възпаление на панкреаса, причиняващо некроза на панкреасната тъкан, с възможно засягане на околните тъкани. Това заболяване е с висок риск от смъртност и изисква бърза диагностика и ефективен режим на лечение. При кучета панкреатитът се проявява най-често в напреднала възраст. За да откриете това заболяване навреме и да предотвратите появата на свързани патологии, трябва да знаете симптомите на панкреатит, както и как да избегнете неговото развитие.

Панкреасът е ендокринен орган, и една от основните му функции, чието нарушение води до появата на възпалителни процеси в него, е производството и секрецията на ензими трипсин, химотрипсин, липаза и амилаза. Те са отговорни за разграждането на протеините, мазнините и въглехидратите – тоест, за храносмилането на храната. Кучето е месоядно животно и неговият панкреас е физиологично устроен да произвежда голям брой от тези ензими. В днешно време доста кучетата се хранят със зърнени храни (хляб, тестени), термично обработено месо и човешка храна, за чието усвояване са необходими по-малко ензими. Затова количеството ензими, произведени от секреторния орган, не се използват напълно в тялото на животното. В някои случаи тези „допълнителни“ ензими започват да разрушават самата жлеза, причинявайки некроза на нейната тъкан. Ако диетата на кучето редовно съдържа храна, която не е полезна за тялото му – пушени колбаси, консерви с подправки, мазни рафинирани храни, готвено с подправки – тези ензими спират да работят правилно. В резултат на това се нарушават естествените функции на стомашно-чревния тракт, а една от последиците е възпалителен процес, засягащ панкреаса.

Породните предразположения към панкреатит при кучета не са официално регистрирани, но в повечето случаи, проблеми с панкреаса се наблюдават при следните породи: немска овчарка, кокер шпаньол, дакел, йоркширски териер, пудел, хъски, самоед, курцхар, далматинец, сетер и др.

Основните фактори, влияещи върху появата на панкреатит при кучета са:

1. Затлъстяване вследствие на въглехидратно хранене и ниска физическа активност, ядене на храни с високо съдържание на рафинирани мазнини, внезапна промяна в диетата. Лошото хранене е най-честата причина за заболяването. Често стопаните дори не мислят за това как качеството на храната влияе върху благосъстоянието и функционирането на организма на кучето. Освен това много хора не обръщат внимание на количеството храна, която кучето яде и на нейния състав. Високото съдържание на мазнини може лесно да предизвика панкреатит.
2. Дългосрочна употреба на лекарства. Някои лекарства, като диуретици, фенобарбитал, азатиоприн, сулфонамиди, кортикостероиди, диуретици, аналгетици, антибиотици и др., могат да причинят смущения в панкреаса. За да избегнете последствията от лекарствената терапия, не лекувайте кучето си сами. По-добре е да се консултирате с ветеринарен лекар, той ще предпише висококачествено лекарство, ще ви разкаже за характеристиките на употребата му и ще предпише правилната дозировка, която няма да навреди на вашия приятел.
3. Инфекциозни заболявания. Някои патогенни микроорганизми, проникващи в тялото на животното, заразяват панкреаса. Такива патологии включват: възпаление на черния дроб и по-специално заболявания на тънките черва (доказано е, че парвовирусът има изключително негативен ефект върху тъканта на панкреаса). Инфекциозният панкреатит е рядък при кучета и се наблюдава главно при котки. Това се дължи на физиологичните характеристики и местоположението на панкреатичния канал.
4. Интоксикация, причинена от употребата на токсични или химически вещества.
5. Захарен диабет и дисфункция на ендокринната система.

Клиничните признаци на възпаление на панкреаса при кучета зависят от формата и тежестта на заболяването. Панкреатитът може да бъде остър и хроничен, съответно клиничните прояви са различни.

Острата форма на заболяването е по-честа, по-тежка и при неоткриване навреме е с фатален изход. Продължителността на острата форма на панкреатит е от 4 до 10 дни, характеризира се с интензивно разграждане на органната тъкан. Един от подвидовете на остро възпаление на панкреаса е реактивният панкреатит, който се развива на фона на други стомашно-чревни заболявания.

Симптоми на остър панкреатит при кучета: отказ от храна, повръщане след всеки опит да се яде нещо или да се пие вода, диария (в 50% от случаите – хеморагична, примесена с прясна кръв), запек, перитонеумът е напрегнат, коремът е уголемен, раздут, поради натрупване на асцитна течност или газове, болезнен при палпация, лигавиците са бледи.

Хроничната форма на панкреатит при кучета възниква, когато панкреасът вече е поетапно увреден. Характеризира се с обща слабост; загуба на апетит; анорексия; периодично повръщане; дехидратация; пожълтяване на лигавиците; температурата често е под нормалната; нивата на кръвната захар могат да бъдат повишени поради неспособността на възпалената жлеза да произведе необходимото количество инсулин.

Диагностика на панкреатит при кучета се извършва във ветеринарни клиники. Диагностицирането на това заболяване може да бъде трудно поради сходството на симптомите, резултатите от тестовете, лабораторните и инструменталните изследвания с други стомашно-чревни заболявания. Ако се подозира панкреатит, ветеринарният лекар обикновено предписва на животното следното: изследвания – лабораторни кръвни изследвания (клинични, биохимични, панкреатична липаза); ултразвук или ехография на панкреаса; при необходимост се извършва биопсия на жлезата.

Във ветеринарната медицина все още няма лекарство, което да може да излекува панкреатит, така че терапията на заболяването е симптоматична и обикновено се провежда у дома или в болнична обстановка, като болката се облекчава със спазмолитици и аналгетици. Метаболитното състояние се подобрява с подходящи добавки. Ако е необходимо да се намали киселинността на стомашните секрети, се предписват подходящи препарати. Ако възникне инфекция, на кучето се предписва антибактериален курс.

При малките кучета повръщането и диарията бързо причиняват дехидратация, поради което се предписват балансирани кристалоиди за поддържане на водно-солевия баланс.

При кучета от големи породи с хронична форма на заболяването екзокринната недостатъчност е по-изразена, така че им се предписва ензимна заместителна терапия с лекарства, съдържащи панкреатин.

Ако забележите симптоми на панкреатит при вашето куче, незабавно се свържете с вашия ветеринар.

Диагностицирането на панкреатит в ранните етапи е доста трудно, тъй като признаците на заболяването са подобни на други патологии, например отравяне, алергии или обичайна реакция на тялото към внезапна промяна в храната.

Първият и най-важен признак, който е най-лесен за проследяване, е загубата на апетит на кучето. Домашният любимец оставя храна в купата, въпреки че собственикът е сложил обичайната порция или може би дори отказва храна, предпочитайки голямо количество вода.

Ако се притеснявате, че вашето куче има панкреатит, обърнете внимание на неговите позиции за сън и почивка. Поради силна болка в коремната област, то може да се свие на топка и при най-малкото желание на стопанина да го докосне, да прояви агресивно отношение.

Животното може също да заеме поза „молещо се куче“ – задната част на тялото е повдигната, а главата, предните лапи и гърдите са притиснати към пода.

Ако забележите поне един от изброените признаци при вашия четириног приятел, потърсете съвет и помощ от ветеринарен лекар възможно най-скоро. Болестта, открита на ранен етап, е по-лесна за лечение.

Лечението на панкреатит е комплексно, включва неутрализиране на причините, провокирали развитието на възпалителния процес на панкреаса. Също така е необходимо да се премахнат клиничните симптоми, за да се подобри благосъстоянието на животното.

Тежестта на състоянието на животното също определя как кучето ще получи лечение в болнична клиника или у дома.

Едно от основните правила при профилактиката на панкреатит при кучетата е осигуряването на редовна и качествена диета, съобразена с породата, възрастта и теглото на домашния любимец. Други превантивни мерки и препоръки, които ще помогнат да се избегнат нарушения на стомашно-чревния тракт, включително панкреатит:

• Не хранете животното от вашата маса. Храните, които хората ядат отнемат много време на кучетата за храносмилане.
• Наблюдавайте животното, докато се разхождате: не му позволявайте да лапа каквото и да е от земята.
• Редовно посещавайте вашия ветеринарен лекар за профилактични прегледи.
• Не лекувайте кучето си самостоятелно, ако забележите признаци на патология. По-добре е да потърсите съвет от ветеринарен лекар възможно най-скоро.
• Поддържайте кучето си активно през целия ден.

Няма единична схема на лечение, която да е подходяща за всички кучета, страдащи от панкреатит. След събиране на анамнеза, тестове и преглед, ветеринарният лекар избира индивидуален режим на лечение, като взема предвид формата на заболяването, общото състояние и възрастта на пациента.

Най-добрата превенция на заболяванията на панкреаса при кучета е правилното хранене. На кучетата не трябва да се дават забранени храни или храна от масата на собственика.

За да откриете навреме всяко, дори незначително, нарушение във функционирането на този ендокринен орган и незабавно да предприемете мерки за отстраняването му, не трябва да пренебрегвате превантивните прегледи от ветеринарен лекар.

Материалът Д-р Иван Марков: Панкреатит при кучетата е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695

Рибната тения (Diphyllobothrium latum) е най-големият вид тения и се среща по целия свят, но главно в Северна Америка, Европа и части от Азия. Тя се среща предимно на места, където рибата обикновено се консумира сурова и където има много вътрешни водоеми, особено в скандинавските страни, Аляска и Канада. В световен мащаб всяка година се отчитат приблизително 9 милиона инфекции с тения на риби, въпреки че има тенденция към спад.

Като всички тении, рибната е паразит и е опасна както за хората, така и за кучетата и котките. Междинните гостоприемници на рибната тения са водни ракообразни, сладководни и соленоводни риби.

Тялото на рибната тения се състои от около 4000 сегмента, наречени проглотиди. Целият паразит може да нарасне до 20 метра дължина и 20 милиметра ширина, но обикновено адаптира размера си към крайния гостоприемник. Главата на рибната тения е снабдена с две смукателни ямки, които служат за прикрепване към чревната стена на гостоприемника. Тенията има както женски, така и мъжки полови органи, разположени в последния сегмент на тялото. Паразитът има очаквана продължителност на живот от 10 години, но може да остане в червата на своя гостоприемник до 25 години.

Рибната тения може да се размножава самостоятелно като хермафродит. След оплождането произведените яйца първо узряват в самата тения и след това се отделят заедно с крайника на тенията, който съдържа яйцата. Яйцата попадат в изпражненията на своя краен гостоприемник, за предпочитане във вътрешни водоеми, където се поглъщат от риба или рак, които служат като междинни гостоприемници. От яйцата в червата на междинния гостоприемник се излюпват ларви. Те пробиват чревната стена и навлизат в кръвообращението на организма, където се движат, докато се прикрепят към мускулите. Тъй като там има добро кръвоснабдяване, ларвите се чувстват особено комфортно и образуват така наречените перки, т.е. вторични ларви. Ако създанието, използвано като междинен гостоприемник, бъде изядено от човек, куче или котка, ларвите се развиват в полово зряла тения. Този последен процес отнема приблизително три до шест седмици.

Заболяването, което причинява рибната тения, се нарича дифилоботриоза.

При заразени хора, кучета и котки с рибна тения първоначално се проявяват малко симптоми. Възможни са болки в стомаха, гадене, намален апетит, диария или загуба на тегло. Освен това понякога на организма му липсва витамин В12. Ако тенията не бъде открита в продължение на няколко месеца, може да възникне анемия, свързана с бледност, затруднено дишане, учестено сърцебиене, уртикария и паник атаки. Инкубационният период е най-малко три до четири седмици, преди да се появят първите симптоми. Възможно е обаче проявата на симптоми да се отложи за няколко месеца или години.

Тенията може да бъде диагностицирана чрез проба от изпражнения, тъй като те съдържат яйца и сегменти от тенията, които ясно се виждат под микроскоп. Лечението се извършва чрез прием на медикаменти под лекарско наблюдение, които предизвикват пълното елиминиране на паразита. Степента на излекуване е почти 100%, но само в случаи, когато заболяването се диагностицира навреме.

Рибната тения се предава чрез сладководни риби. Най-добрият начин за предотвратяване на инфекция е да се избягва консумацията на непушена, недостатъчно топлинно обработена или сурова риба. Особено опасни са шараните и щуките, както и други риби, които се хранят с планктон. Паразитът не оцелява, ако рибата е приготвена при температура над 56 градуса по Целзий в продължение на поне пет минути или е замразена при температура под минус 10 градуса по Целзий в продължение на няколко дни.

Материалът Д-р Иван Марков: Рибна тения (Diphyllobothrium latum) е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.

Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695.

Черните бързолети живеят до нас, но ние знаем много малко за тях. Повечето хора бъркат бързолетите с лястовиците, въпреки че най-близкият роднина на бързолетите не е лястовичката, а колибрито. Дължината на тялото на бързолета е 18 см, размахът на крилете е около 40 см, а теглото е 30-55 грама. Крилата са дълги, сърповидни, а опашката е раздвоена. Мъжките и женските не се различават по външен вид. Цветът на черния бързолет е почти еднороден черно-кафяв с малко светло петно, което се вижда на шията. Младите птици имат лек метален блясък на гърба си. Очите са големи и тъмни, а перата над тях образуват вид „вежди“ – козирки, които ги предпазват от вятър и насекоми. Клюнът е черен, краката са светлокафяви, малки и не са подходящи за ходене и излитане от земята, защото четирите пръста са насочени напред и могат да се придържат само към вертикални повърхности – дървета, стени на сгради и други подобни.

В природата бързолетите обикновено живеят максимум до 10-12 години. Рекордната продължителност на живота на черния бързолет е 21 години. Срещат се в умерената зона на Евразия от Западна Европа до Източен Китай. Това е една от най-многобройните птици в големите градове, но се среща и в селските райони и в сравнително дивата природа. Зимува в Южна Африка.

Комбинацията от скорост, маневреност и координация, присъщи на бързолетите, няма аналози нито в природата, нито в технологиите. Бързолетите се издигат в небето на височина от 3000 метра, дори и повече. Скоростта на хоризонталния полет на черния бързолет е повече от 130 км/ч. За секунда една малка птица прелита разстояние 150 пъти по-голямо от собствената ѝ дължина. За сравнение: човек трябва да се движи със скоростта на реактивен самолет, за да покаже такъв резултат. Животът на бързолета е непрекъснат полет: прекарва почти цялото си време във въздуха, като през това време яде, пие, спи и се чифтосва, без да каца на земята, и изминава разстояние до 500 000 км. Те се хранят с малки летящи насекоми, носени на значителна височина от издигащи се въздушни течения – така наречения „въздушен планктон“. Дневната диета на този феномен е до 40 хиляди насекоми. За успешен лов бързолетите изискват сухо и топло време, когато топлинните явления в атмосферата са най-силно изразени. Обикновено бързолетите кръжат под облаците, редувайки махащ полет с реене. По изключение те могат да ловуват активно летящи насекоми близо до земята, но птиците рядко използват този метод на лов поради високата скорост на полета, съчетана с ниската му маневреност.

За да излети, бързолетът се нуждае от височина: поне няколко метра, за да може да набере скорост. Човечеството, след като унищожи старите високи дървета – естествени места за гнездене на бързолети, неволно създаде изкуствени условия за тях. Градските високи сгради са идеални за бързолетите, за да отглеждат своите пилета. От гледна точка на бързолетите всички многоетажни сгради са два вида: такива, в които е възможно да се организира гнездо, и такива, в които не е възможно. В старите тухлени къщи под покривите има места за бързолетни гнезда. Във фасадите на съвременните монолитни сгради за тях няма място.

Единствената причина, поради която бързолетът каца за кратко, е размножаването. Бързолетите започват да се размножават на възраст 3-4 години. Пристигат по-късно от лястовиците. Веднага след пристигането започват да строят гнезда. Като правило, гнездят в колонии с размер до няколко десетки двойки. В градовете обикновено има гнезда под покривите и таваните на къщите, както и в различни ниши по стените, под первазите на прозорците и на други подобни места. В селските райони често заемат високи и открити къщички за птици, в горските райони – хралупи на дървета, а в планините – скални пукнатини. Най-често избират изолирани високи дървета сред стари опожарени площи, сечища или повдигнати блата, за да осигурят свободен директен подход към гнездото. В края на май, близо до местата, избрани за размножаване, често можете да видите „бързи танци“ – групи птици се втурват наоколо с пронизителен писък, от време на време променяйки посоката.

Партньорите изграждат гнездото от пера, растителен пух на върба или топола, събрани по време на полет, които свързват в плоска купа. Едва в края на май се появяват 2-3 бели яйца. Инкубационният период на яйцата е 11-18 дни, а след 18-19 дни се излюпват голи пилета. Те остават в гнездото приблизително 6 седмици.

Пиленцата се излюпват голи и слепи и се хранят от двамата родители, които събират около 600-1500 малки насекоми в „буца“ за еднократно хранене на малките. В случай на продължително лошо време възрастните бързолети могат да напуснат поколението си за няколко дни и да мигрират извън циклона, след което малките изпадат в така наречения „гладен ступор“ и в това състояние могат да чакат пристигането на родителите си до 10 дни без храна. Най-ранното появяване на малките е 38 дни след излюпването. Първоначално те могат да бъдат разграничени от родителите си по по-широките си крила.

След като пилетата излетят от гнездото в края на юли, те вече са напълно самостоятелни и могат да прелитат до 1000 км на ден, като възрастните птици вече не ги хранят. Младите почти веднага напускат местата за гнездене и са в състояние самостоятелно да си набавят храна веднага след като напуснат гнездото. Само за три месеца от сезона на гнездене един бързолет хваща до три милиона насекоми. Навигацията при бързолетите е вродена: младите птици намират своя маршрут на полет без помощта на родителите си. Европейските черни бързолети зимуват в Южна Африка. Маршрутът на полета е повече от 11 000 км. Заминаването става рано в средната зона – през първата половина на август, въпреки че някои индивиди могат да се задържат до септември. Тъй като времето на излитане зависи от времето на напускане на пилетата от гнездата, често се случва по-голямата част от гнездящите бързолети да напуснат южните райони по-рано, отколкото от по-северните.

Материалът Д-р Иван Марков: Черен бързолет (Apus apus) е публикуван за пръв път на 366 БЛОГ.